Обича ли ви мъжът ви?

Не, аз не одобрявам такива връзки. Абсурд! Но тя, спящата дъртачка го лапна! Чудя се, той не е ли забелязал, че роклята е като на неговата... маминка?

и принц, и богат, и по-млад 

дай боже всяка да е като спящата красавица

Лапнала го е, защото го е загащила сам и беззащитен, с две думи го е асоциализирала първо.

Ко напрайхте темата вееее, развалихте на Цветиту монолога-та )

Тааааа....последно, Снежанка или Спящата?

Напълно вярвам на мъжа ти, че те обича, но е уморен. Не само физически.
Аз ставам същата - нелюбвеобвилна, раздраднителна и незабелязваща нищо - когато главата ми е пълна с ангажименти и проблеми.
Имате ли някакви финансови или други проблеми всъщност?

Аз и на Пепеляшка съм съгласна....   
Ще се прежаля да премета два-три пъти пепелта пред камината....  докато ме открие принца.   

И аз съм съгласна, но имам проблем.  Принца като извади пантофката вярвам че ще ми стане, но после като извади сутиена и каже че това е новата версия на приказката какво да правя? Моите цици са като бебешки чорапчета.

Е, ти и сега си си, но все си мислех, че поне принца - е принц. Явно още търсиш.

Не съм чела коментарите и ще отговоря директно на авторката какво мисля.
Нещата при теб, може да са временни. Може наистина да има умора, някакви грижи или проблеми, които да трябва да реши.

При мен всичко си е точно. Обичана съм. През такива моменти сме минавали за 2 - 3 дни, и наистина е било заради умора или някаква грижа. Дължината обаче на периода мисля при различни хора в различни ситуации може да бъде различна. Важното е ти да помогнеш това да приключи по-бързо, стига разбира се да си в състояние да го направиш (разбирай и ти да не си заради нещо в период на умора, грижи, проблеми,...)

Темата май е старичка, но да се впиша и аз. Аз май съм от щастливите жени.Съпругът ми ми купува цветя и подаръци, гушка ме повече от колкото аз искам май.Лошото само е че аз съм по студеничка, но явно ме е приел такава каквато съм.Заедно сме от 12 години имали сме много проблеми и радости заедно, но никога не сме си обръщали гръб.Мисля, че тайната е в честите му отсъствия, действат много сплотяващо.Късмет и търпение на авторката. 

Темата ми е много по сърце, защото и аз като авторката съм така с моя мъж, но толкова по-зле, че даже няма да си давам труд да пиша, за да не обезкуражавам никого.

А извън темата - Шанел, божествен пост!!! 

много добре казано.
И на мен ми иде някой път да го халосам с нещо тежко по кратуната.
Мразя ги ресите на живота.
Просто е неминуемо. Ти всеки път ли си в кондиция да се гушкате, целувате? Аз не.
Предпочитам да ми просне дрехите, вместо да ми седи на дивана и казва- мило обичам те.
Е и аз те обичам и дай да си ходим мърляви.

Ние всяка седмица оставаме детето на бабите и си отделяме време за нас- къде заедно, къде поотделно.

Пък и всеки брак си имам кризи- ей ни нас, той в командировка и пак ме вбеси. Хич и не ми се иска да го целувам довечера.

Споко 

И при нас е така ....моя пък 5 дена ме заряза тотално, като даже не се обади и по телефона да пита детето как е .....Стоя и си блъскам главата по цял ден и цяла нощ - какво аджеба се случи и какво направих......А той - ходи и се забавлява .....- защото е МЪЖ .....

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему" - казва Толстой. Винаги се сещам за това изречение, когато чета нова тема в ДиС.

В България от векове жената "върти къщата" и тук съвети едва ли могат да се дават. Винаги ми е тъжно, като видя поредната тема за семейни проблеми. Според скромното ми мнение, не е тук мястото за търсене на отговор. Отговора трябва да търсим в себе си и в поведението си. Всички хора сме много различни и това е добре, защото иначе светът щеше да е много скучен. Това, което излъчваме, се връща с много по-голяма сила. Ако излъчваш тъга, неудоволствие, намусеност, не може да очакваш обратното да се върне към теб.

Много се пазя да давам оценки, да слагам етикети. Никога не опрадвадам нито жените, нито мъжете и не смятам, че само едните или другите са виновни. Но когато има проблем, трябва да потърсим вината първо в себе си и да се поставим на мястото на другия. Как бихме се почувствали, ако имаме същото отношение към нас, което ние имаме към другите? Дали ще пърхаме от щастие, ако човекът срещу нас е начумерен, вечно в лошо настроение /независимо от причините, основателни или не/...

Мога дълго да пиша, но това е в общи линии, което ме занимава, като видя поредната тема във форума. Много сме категорични, като се изказваме за нещо, което пряко не ни засяга: разведи се, остави го, сигурно ти изневерява, не те обича и т. н. Режем като с нож. Много ни е лесно, когато някой оголва душата си тук. Естествено, не предполага, че още повече ще го заболи, защото позитивните постове винаги са нищожно количество в сравнение с негативните и дори обидните.

Пожелавам й на авторката на темата да намери най-правилния отговор САМА и никога да не й се налага да търси мнението на непознати и рядко добронамерени към нея хора.  

Е, върна ли се? Какво каза?