Не казвам, че нещата са на 100%, но поне той намери сили да говори с мен. Имам усещането, че това е неговата криза на средната възраст и страхът от остаряването и т.н. Той навърши 40 миналата година и не е спрял да казва, колко уморен е вече, как се страхувал от това да не се разболее, да остане без работа...
Като пример мога да дам себе си и баща ми.Характерите ни са идентични. Той никога не е купувал на майка ми подаръци , не се е връщал с букет цветя , не и е казвал обичам те, но за сметка на това винаги сме били презадоволени от финансова гледна точка - почивки, екскурзии и всевъзможни други глезотии. Аз също като него мразя да ми казват "обичам те" и самата аз не употребявам тези 2 думички, мразя да ме гушкат и мляскат.Не обичам с половинката да сме залепени като гербови марки един за друг.Всичко това обаче не означава , че не го обичам.
Просто хората са различни.Някои по - емоционални , някои като мен студени. 
Препоръчани теми