Обича ли ви мъжът ви?

А к'ви жени харесваш, я кажи, да зная, като ми дойде времето да погледна в другата посока???

Аз съм си споко. 

Заглавието няма нищо общо с първия пост.

Понякога трябва да се поставиш на мястото на другия а не само да искаш и да изискваш.

Много ме мързи ама 'айде да се обоснова 

Как пък реши че не те обича? М?
Какво внимание, какви пет лева? Ако си мислиш че семейния живот е носене на ръце и любовни арии 24 часа в денонощието значи си за Курило.

Проблема май е между вас. За какво намеси децата? На теб не ти обръща внимание и се криеш зад тях ли?

Ако са крещене или обвинения, или постоянно мрънкане за едно и също нормално е да не водят до никъде.

Ти искаш ли? За какво да се разделяте?  Човека се грижи за вас, ти го гониш.

Миии ....
Просто не знаеш как да си поискаш.

А ти му готвиш по три манджи на едно ядене и  едно ядене не се яде повече от веднъж, нали.  За липсата на една целувка ако изпадна в депресия трябва нещо да ми има. Още малко и цветя ще поискаш. 

Фиксираш се върху гадориите. Като искаш да ти е гадно, продължавай да си спомняш.

Темата ще ти каже.

Ние чакаме да ни отговориш.

Acer, Останах с впечатление, че сте само 4 години сте заедно?
Ако е така, съвсем нормално е .
Семейният живот е динамика.
Не го притискай с разговори за вашите отношения - просто се опитай да разбереш ненатрапчиво какво му тежи.
И защо само той трябва да те целува?целуни ти го първа.

не пишеш подробности , така че за странични наблюдатели е трудно да дадат адекватна помощ.

Спокойно, не го давай толкова депресиращо.

Съвет не мога да ти дам, само мнение 

Ти имаш ли вина за случващото се? Можеш ли да промениш нещо в себе си или в отношението си към по-добро /в случай, че човекът до теб го заслужава/ ? Питам само ... съвсем добронамерено 

Прословутата тръпка и пеперуди в корема изчезват в един момент, но чак пък до там... 

Щом казваш, че разговори не помагат, опитай друго ... не му мрънкай, не му показвай колко те боли, не му виси на врата.
Излез, виж се с приятели, забавлявай се с децата, намери време само и лично за себе си ... покажи му, че можеш да се справяш и сама, че не си му даденост и че с това поведение, може и да те загуби в един момент... За съжаление много  хора оценят това, което имат едва, когато го загубят или усетят подобна опасност...
Точно в твоята позиция не съм попадала, та малко "наизуст" говоря, но на твое място така бих постъпила /след като се опитам за последен път да променя нещата, както вече казах и само ако си струва/...

Истинската любов проличава при трудни ситуации. И моят съпруг не  е по излиянията и целувките. Аз също съм си задавала твоите въпроси. Преди няколко години се разболях сериозно. Имаше лоши прогнози за развитието на болестта. Тогава той плачеше повече от мен. Слава богу, мина ми!  А той и сега пак не ми казва с думи, че ме обича, ама аз знам, че е така.

Питам се понякога какво точно означава обичането. Едва ли по това колко често го повтаря и дали ти купува цветя. То, тези неща и за любовница се правят, пък в общия случай любовниците не служат точно за любов.
Може ли например да кажеш, че човекът до теб не те обича ако не можеш да се опреш на него? И обратно - това, че можеш да се опреш, дали е доказателство за обичане? Важи и за двата пола.
Ето, в примера на Гербер да речем. Ако човекът е слаб и няма нужния ресурс, за да те подкрепи, това липса на обич ли е.

acer  не съм чела какво са писали другите, но от първите ти два поста - оставам с идеята, че той е просто много изморен, изчерпан, апатичен .... липсва му вкуса към живота

какво да се направи  и може ли да му се помогне отвън - мисля, че той сам трябва да се справи, да пожелае да се справи, а ти би могла да го подкрепяш, не знам дали сам осъзнава проблема си или приема, че такъв е животът

не знам как е с приятелите си  пак ли "отсъства" (т.е и с тях ли е така апатичен), има ли проблеми в работата, бита ....

Дами, благодаря за споделените мнения. Понякога на човек му трябват няколко добри думи за да погледне на живота с друго око, въпреки че се колебаех доста преди да пусна темата, тук срещнах няколко такива и не съжалявам. Благодаря на тези момичета. Срещнах и доста груби изказвания, чиито авторки незнайно как определят мен, живота ми, съжаляват мъжа ми... та за тях един съвсем добронамерен съвет - замислете се за езика и навиците в които възпитавате децата си. Изказванията ви излъчват агресия, това винаги се предава на децата.

ще се справите  както в живота си човек има трдни моменти, така и двойката/семейството преживява такива 

acer, с мъжа ми сме изживявали кризи, преди да се оженим и да имаме деца сме се разделяли, след децата сме имали проливи и отливи...

За да си шастлива във връзката си и за да те цени партньора ти на първо място трябва ти сама да си щастлива и да се цениш. Помисли какво ти липсва, какво те прави щастлива, какво харесваш и не харесваш в себе си. Виж дали не ти е нужно време за себе си, да си промениш стила на обличане, да започнеш да се гримираш или нова прическа, дали не тъгуваш по стария си навик да четеш книги, да слушаш музика насаме, да ходиш на аеробика- изобщо потърси себе си!

Когато отново се почувстваш уверена, ценна, важна, красива и можеща ще можеш да дадеш и получиш повече и от връзкатс си.

Не, не смятам че ако връзката не върви причината и вината е винаги в жената, но очевидно ти усещаш дискомфорт и за теб е важно да го отстраниш- затова и е логично ти да си активната страна. Провокирай го да излезе от клишето и да се почувства отново жив- но не непременно с теб- предложи му да отиде на риба или да направи малко пътуване или нещо друго, което знаеш че обича и не е правил отдавна. Предложи му да си правите взаимни услуги- веднъж ти нещо за себе си, веднъж той, да правите нещо приятно заедно- малък преход в планината, разходка из квартала вечер (в най-критичния ни период след раждането на второто дете това много помогна- надвечер да вървим с децата из квартала и да си говорим), да разглеждате антикварни магазини- изобщо нещо ново и интересно.

Ако намерите начин да разчупите навика и скуката и да откриете че все още сте си интересни ще видиш че любовта не изчезва толкова лесно

Има такива периоди, разминавания разни в нуждите и състоянията. Не се тръшкай, спри да провеждаш мърморещи разговори, в които изтъкваш колко си нещастна, а помисли как да разчупиш собствената си рутина.  Не прави прибързани неща, да не съжалваш после.

Наистина ми е интересно какви съвети биха дали съфорумките за разчупване на рутината.

Чудя се на някои отговори. 
Каква рутина, какво по различно изразяване на обичта?!Нямало го цяла седмица и дори не я целунал, не говорил с нея за нищо, ами само да-кал.Ако някой мен така бе обича, по добре да не ме обича в такъв случай, да си я държи тая обич за себе си. И аз ще седя и ще го чакам да му мине, да не би да го ядосам. Да бе, как не!

Най-накрая едно адекватно мнение!    


Чудех се кога ще се стигне до тоя пост....  
На някоя й писва да търпи незаинтересования си мъж,дето не ще да помръдне мозъчните си гънки да измисли какво да й купи за РД,например,и се оплаква в Бг-мамата....Като се намерят 10-на дами да кажат, "Споко,и моя е същия темерут!",  тя се успокоява че нейния хубавец не е единствен, че и други жени си страдат така....и готово.МЪжът пак се е превърнал в принц.....безразличен,инертен,необичащ...ама нали си е моя.

Съжалявам за острия тон и се извинявам на тези,които ще се обидят от поста ми.
Но това е мнението ми.
След като не ви харесва да ви пренебрегват и не ви удовлетворяват отношенията,направете нещо.
Тук и да ревете,и да се жалвате,мъжете ви няма да станат по-обичливи,нито ще се юрнат към пазара за цветя ....

Изключвам дамите,които така или иначе нямат нужда от  подобни жестове на обич.

Винаги имат background и той едва ли е в цвят "любов".

Ох, ама като се започне с глупостите от женските списания от типа "купи си нова рокля, флиртувай, накарай го да ревнува, харесай себе си..."! Глупости на търкалета! Боклучавите списания скоро няма да умрат, че има кокошки да ги четат!
Въпросът е всъщност авторката иска ли да разбере действително какво му е на мъжа й или ще се държи като сърдита ученичка! Ако зададе въпросите готова ли е да чуе отговорите? На мен ми се струва най-добре да си уговорят време за един сериозен разговор, но извън дома, в някое кафене, например, и да си изяснят позициите. Не говоря за романтични вечери и прочие измишльотини! Тя да го пита има ли нещо, което той трябва да й каже и т.н. На мъжете име трудно да си казват като не им е добре, но е честно да му даде възможност за откровеност. Но е важно тя да е спокойна и приветлива, точно като към близък човек, а не да го напада или да се цупи. Според мен е напълно  възможно мъжът й да е емоционално изтощен, тревожен, да има и признаци като при депресия. Мъжете са също толкова чувствителни, колкото и ние, но са по-затворени. Разбирам, трудно е човек да излезе извън собствения си дискомфорт и да се опита да погледне на ситуацията отстрани, но е добре поне да се опита. Затова авторката да не чупи стойки тук в темата, а да помисли сериозно. Зная, че в момента тонът ми е твърд и вероятно няма да й хареса, но ще й мине, нека обърне внимание какво съм написала, а да не се пуска по женски клишета.