Обича ли ви мъжът ви?

много добре те разбирам
А колкото до помощта в домакинството сега се сети да се включи ама е направляван от други подбуди. Сякаш иска да си докаже, че може да е мъжът мечта. Много е шантаво, защото го прави пред мен ама има предвид каката
От друга страна някак не мога да не забележа, че пак някак се пести. Ама както и да е поне покрай нея и ние намазахме

Черна точке, това поведение на мъжа си не го ли тълкуваш като изневяра, изобщо той "консумирал" ли е вече новата връзка? Ти всъщност още искаш ли да си живеете както преди и би ли се примирила мъжа ти да живее с теб, но да го тегли другаде? Защо още живее при вас? Какво го спира да се изнесе, за децата ли се тревожи?

 Все си мисля, че в  една по дълга връзка аранжирана с деца и битовизми единия предава фронта. Едната страна е по- обичаща, а другата по пасивна от към чувства. На единият все не му е достатъчно, а на другият просто му е писнало от обвинения, че не обича. Какъв е смисълът на разговорите, като чувствата не могат да се променят...или ги има или ги няма, или са повече или по- малко. Чувства ли се един човек необичан, предполагам има доза истина в усещанията, но пък човек трябва да приеме ситуацията и да се стреми към приятно съжителство, а не да търси положителна промяна в чувствата на отсрещната страна. Аз лично знам и се чувствам обичана....по всичко мога да го усетя- от откликване на всяко мое желание до дребните подаръчета, които самата мен изненадват...отношение и вечно желание за прегръдки , целувки и ласки. В случая може би аз съм пасивната, защото не ми достига желание да "върна" жеста...но какво от това. Пред себе си имам два варианта- да разигравам спектакли периодично когато съм на кеф, или просто да бъда себе си. Досадно е някой да изисква повече любов отколкото бих могла да му предложа...това допълнително изнервя и отблъсква. Не знам при мъжете как точно е задвижен механизма, но лично при мен не е непременно свързан с търсене на по- бурни усещания извън връзката ми....но не се заричам...животът тепърва предстои...
 Но за да съм съвсем по темата- да, обича ме...сега, в момента...но това са чувства...утре не се знае нищо.

Acer, всъщност е много повече от изневяра. За мен няма значение дали е консумирал връзката или предстои – това е просто формална изява на една вътрешна потребност да промени нещо и по отношение на изневярата аз наистина не го приемам лично. Въпросът е, че търси промяната в друг обект вместо да потърси сили и капацитет в себе си да преосмисли нещата, които не го удовлетворяват. Една нова връзка не би му донесла удовлетворение за дълго, просто защото той се плъзга много повърхностно върху мотивацията си за промяна, която забележи не включва него самия. Когато си склонен да обвиняваш  външни фактори /върху които можеш да влияеш/ за собствените ти терзания означава, че не си готов за качествена промяна /или пък преосмисляне/ и вероятността да си циклиш на едно място е много вероятна. Още повече, че ние не живеем лошо в битово отношение, вярно децата ни идват понякога в повече, но пък имаме подкрепата на двете баби и въобще не ни е толкова трудно да отделяме време за нашите си взаимоотношения. Всичко опира до желанието да бъдеш откровен с човека до теб без да се страхуваш. Много хора не биха разбрали нашата драма. Въпросът е, че той има в главата си някакъв модел на съществуване, изпълнен с хиляди задръжки, които по не знам каква логика е решил, че аз също споделям. Струва му се невъзможно да се промени ако аз присъствам в пространството, но пък от друга страна понеже не е много сигурен какво ще му се случи ако рискува, ми предлага някакъв безумен  режим на изчакване. Неговото второ име не е „спонтанност”.  Малко спекулира с моята толерантност, възползва се от битовото безхаберие, за да събере сили да тури един шут на всичко и да се втурне в емоционални приключения. Дааам.... ама нека се върнем пак на зациклянето.  Е, в тази ситуация аз някак не се чувствам правилно възприета, оценена, възмездена. Аз не бих правила същото ако сме разделени. Опитвам се да се абстрахирам от това, че живеем заедно и да правя нещата, които ме карат да съм аз, но е много трудно да живееш в матрица, обаче с идеята, че не й принадлежиш. Уж трябваше да сме приятели пък той пак е потаен и прикрит, спря да споделя и ....пак сме съпрузи. Вече пораснах и не ми е по вкуса да казвам баста без обяснения, пък и когато имам 3 деца трябва да мога да говоря за проблемите в живота с увереност на човек, който знае какво прави.

Това важи за повечето от нас, за съжаление.

Да, miss piggy, така е за съжаление, но аз съм просто една черна точка в пространството и не мога да допусна огорчението от една несправедливост да се проектира в моите 3 деца, които могат да имат свои 3 и така до безкрай. Не желая да ги правя слаби в избора им. Аз не искам баща им да изглежда нещастник в техните очи, защото видите ли просто му е щукнало да се обещава на друга жена. Това би трябвало да стане само ако сме си доказали взаимно, че сме в пълна невъзможност да живеем заедно. Пък и малко ума ми не го побира как се навива да се впуска в подобни размисли при положение, че едвам се оправяме с нашите пък каката също си има дете......Някак това изхвърляне точно в този момент хич не е надеждно. Не ми се иска да мисля, че е предложил на нея всичко това, което ние сме създали за нашите деца и естествено с моите усилия, пък и то не му принадлежи де. Много държа на това децата ми да имат своя си баща /без значение дали ще ми е съпруг/ пък и той така иска ама малко не оценява факта, че не всеки може да поеме неговия цирк. Иначе е жалостив и с голяма охота се хвърля да помага на който поиска /е не на мен де/ и е готов да бъде невероятно щедър. Преди време беше готов да ипотекира къщата ни, за да може негов приятел да вземе кредит, или пък го покани да живее със съпругата си в нас докато си построят къщата наблизо. Няма лошо те са готини хора и не се възползват от него, но има и доста кофти такива. Е просто не мога вече да му позволя да бъде такъв особено когато това засяга моите деца.

 Черна точка на слънце ,изумяват ме търпението и толерантността ти,честно! 
Казвам го хем с доза възхищение към силата ти,хем и с малко съжаление,че заради децата си една жена е едва ли не принудена да търпи подобно отношение.
Замислям се дали аз бих могла да съм толкова ...съпричастна,докато той уж живее при мен, пък същевременно ходи при друга....
Не знам калко са големи децата ти,но ако са на повече от 5-6 години ,със сигурност усещат ,знаят,разбират ,че нещо не е наред.
А ако реши да ви напуска,заради другата ,не ти трябва да го изкарваш нещастник,те сами ще си направят изводите.Ако не сега,след време.

наскоро ми показа обич и загриженост. А дори не го очаквах... Замислих се, че въпреки 20те години, които споделяме заедно има моменти и на изненади. Прекрасно е 

Черна точка, не мислиш ли, че ако го изпратиш да живее при каката ще му дойде ума и ще оцени какво губи. Ако поживее с нея и нейното дете 1-2 месеца ще му се изпари първоначалния ентусиазъм и ще види, че не е чак както му се иска, и там ще си има грижи. Аз поне така бих постъпила, въпреки че ще ми е много жал за децата, не бих могла да преглътна неговото поведение.

Ако вземе, че му хареса?
Хайде без експерименти на чужд гръб.

miss piggy хайде да не ме поучаваш как да се изразявам. Смятам, че жената е с нормален разсъдък и от това, че някойси казал нещо, няма да направи драматична промяна в живота си, без да я иска.

Понякога вторите бракове стават точно така. Че и продължават цял живот, при това щастливо!
Не че няма такава вероятност, както ти допускаш, но си има и риск. И той трябва да се прецени доста внимателно и предвидливо!

Надеждата определено крепи човека. Всички се надяваме на това, че сме обичани, уважавани и т.н. И в момента, в който открием, че не е така 

да бе, да, тъкмо  го е възпитала да не си хвърля мръсните дрехи по земята (образно казано), и накрая някаква смотла да се възползва!
По-скоро трябва хем да го изрита, хем непроследимо да направи така, че да им вгорчи съвместното съжителство с каката до такава степен, че да не прокопсат. Ако го натири гол и бос, да не мислите, че каката ще му бърше сълзите и ще го облича и храни! Защото сега той харчи от семейния бюджет за подаръци, вечери и прочие, пък и отива с изпрани дрехи в нейния креват.

В една прекрасна книга - "Луси Краун" прочетох, че семейството е като рана и ако му се даде възможност, ще зарасне и заздравее. Вярно е. Или поне в много, много случаи.