Обича ли ви мъжът ви?

Публикувана: 30 юли 2011, 22:24 ч.
Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:46 ч.

56 167
283

acer - Ентусиаст

Галчудо

Ентусиаст

# 195 25 септ. 2011, 10:21 ч.

Моята рана кърви от дълго време и имам чувство ,че никога няма да успее да зарастне.Казва ,че ни обича и изчезва.Дълго време прикривах ситуацията ,срамувах се да споделя с някой ,че съм нещастна , самотна и разочарована .Може и да ни обича ,но никога го няма с нас и не винаги е защото не може , а защото никога не сме приоритет.Никога нямаме планове.Сега са поредните празници и почивни дни ,в които той е толкова зает ,че дори и да се обади няма време.Влизала съм винаги в положение,нито някога съм искала да сме постоянно заедно,но никога не дойде реда на семейството.

А аз съм такава смотана ,че когато нещо в личния живот не ми е наред се отразява на всичко останало ,затварям се в себе си .Нямам смелост да направя драстични промени най-вече заради финансовата страна на нещата.

Някак си ако ме беше отблъснал директно и открито може щях от шока да се мобилизирам и отрезвя ,а така се чувствам изгубена .

Осъзнавам ,че не знам как да живея ако не съм в двойка Rolling Eyes

Rolling Eyes

Сигурно това е урока за учене.

Виж целия пост

M

Ентусиаст

# 196 25 септ. 2011, 11:34 ч.

Не.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 197 26 септ. 2011, 08:40 ч.

Цитат на: temida в нд, 25 сеп 2011, 08:08

В една прекрасна книга - "Луси Краун" прочетох, че семейството е като рана и ако му се даде възможност, ще зарасне и заздравее. Вярно е. Или поне в много, много случаи.

Проблема е ,че белегът винаги остава.Понякога доста грозен....и няма как да се правиш цял живот, че не го виждаш.

Виж целия пост

T

# 198 26 септ. 2011, 10:13 ч.

С някои белези човек така свиква, че даже престава да ги забелязва. Всеки се е удрял тук-там и има по някой белег. Ако чоплиш раната обаче, тя все ще кърви и няма да се затвори.

ПП. Прочети книгата, има какво да ти даде.

Frozen Gale, замисли се дали винаги е било така, както е сега. Ако отговорът е не, значи си струва да потърсиш начин за промяна на отношенията ви. Но ако винаги е било така, може би няма смисъл да се бориш и надяваш...

Виж целия пост

Y

Потребител

# 199 26 септ. 2011, 10:19 ч.

За всеки човек е различно - някои се дразнят от белезите си цял живот, други дори ги смятат за чар и си ги обичат.
И далеч не всеки свиква с белезите си. Някои си ги крият старателно и все още изпитват тъпа болка при спомена, че са позволили или просто се е случило да имат рана и да остане белег. По-добре е да го няма, нали? Wink

Wink

Понякога наистина просто свикват и уж забравят. А и зависи от белега.
Хората са различни.

Виж целия пост

V

# 200 26 септ. 2011, 10:25 ч.

Любовта е тази, която заличава белезите. Когато обичаш някого наистина, когато знаеш, че не можеш без него, защото не би ти било по-добре...тогава, дори след като те нарани човека - си склонен да простиш. С някакво обяснение, което заличава нещата някак. И в това няма нищо лошо.
Случвало ми се е мъж да ме на рани или предаде/по моите виждания/, но след това да му простя. И не виждам нищо ненормално, нито мисля, че съм с потъпкано его или нещо от сорта. Просто нещата се случват, за мен е важно как успяваме да се справим с тях, така щото накрая да сме доволни от избора си.

Виж целия пост

# 201 26 септ. 2011, 10:28 ч.

По темата:
Не, не ме обича и никога не ме е обичал (само аз така съм си мислела). Не обича дори децата ни. Единствения човек когото обича е.......себе си.

Виж целия пост

T

# 202 26 септ. 2011, 12:01 ч.

Цитат на: Yulichka в пн, 26 сеп 2011, 10:19

По-добре е да го няма, нали? Wink

Wink

Няма дете, което се е научило да ходи без да е обелило колене/глава/нос поне няколко пъти. Какво остава пък да се научиш да делиш живота си с друг човек без да се нараниш тук-там, както и да нараниш другия, волно или неволно.

Не че е по-добре с белези, но те са част от живота ни. Вместо да се заблуждаваме в обратното, просто ги лекуваме и продължаваме напред. Когато може и когато си струва да ги лекуваме...

Виж целия пост

А

Анонимен

# 203 26 септ. 2011, 12:08 ч.

temida ,аз лично имах предвид съзнателно причиняваните рани.
Детето може да не запомни кога е паднало и как се е ударило,но със сигурност ще запомни този,който го е смлял от бой,нали?И белезите останали именно от този бой...
Така е и при възрастните....малките ,неволните ранички ги забравяш,но съзнателно причиняваните рани те ръчкат цял живот,макар и да изглеждат заздравели.

Виж целия пост

T

# 204 26 септ. 2011, 12:21 ч.

Ако си достатъчно мъдър, разбираш, че и съзнателно причинени рани могат да се прощават. Защото човешките същества сме несъвършено устроени - понякога лекомислени, друг път алчни, горделиви, жестоки, а понякога просто...глупави.
Да очакваш човекът до теб никога да не те нарани е наивно. Както и да смяташ, че ти никога няма да го нараниш. Случва се.
Явно ти си от хората, дето раните все "ги ръчкат" - не забравяш и не прощаваш. Или пък просто се правиш, че рани няма. И това е вариант, защо да не е.

Виж целия пост

Галчудо

Ентусиаст

# 205 26 септ. 2011, 12:51 ч.

Цитат на: temida в пн, 26 сеп 2011, 10:13

Frozen Gale, замисли се дали винаги е било така, както е сега. Ако отговорът е не, значи си струва да потърсиш начин за промяна на отношенията ви. Но ако винаги е било така, може би няма смисъл да се бориш и надяваш...

Било е ,просто аз не съм го приемала толкова болезнено преди появата на детето.
Мисля,че достатъчно дълго чаках и няма на какво да се надявам повече ,но тази мъка така ме заслепява ,че само за това мисля и нищо друго не ме вълнува.Аз не искам него да променя ,искам себе си да променя и да изляза от тази дупка ,но не знам как.Искам да простя за да ми олекне.

Виж целия пост

A

Ветеран

# 206 26 септ. 2011, 13:21 ч.

Трудно ми е да си представя как човек може да забрави това или този, който го е наранил. Особено, ако е много близък човек. Или все пак става въпрос за прошка, а не за забравяне?

Виж целия пост

A

# 207 26 септ. 2011, 13:27 ч.

Цитат на: Frozen Gale в нд, 25 сеп 2011, 10:21

Моята рана кърви от дълго време и имам чувство ,че никога няма да успее да зарастне.Казва ,че ни обича и изчезва.Дълго време прикривах ситуацията ,срамувах се да споделя с някой ,че съм нещастна , самотна и разочарована ....

Забелязала съм, че несподелянето само вреди. Намери сили да говориш за това, което те тормози, с роднини, с приятели. Това ще те разтовари, а може и да получиш подкрепа, съвет или поне разбиране.
Затварянето в себе си е слабост, намери сили да говориш за това.

Виж целия пост

T

# 208 26 септ. 2011, 13:39 ч.

Цитат на: Andariel в пн, 26 сеп 2011, 13:21

Трудно ми е да си представя как човек може да забрави това или този, който го е наранил. Особено, ако е много близък човек. Или все пак става въпрос за прошка, а не за забравяне?

Щом ти е трудно да си представиш, приемаме, че никога не си била наранявана. Малко ми е в сферата на фантастиката, но какво пък, може...
Забравяне не в смисъл да забравиш, че някога се е случило, а да си спомняш за случая без горчивина и болка. Което значи, че си простил, естествено.

Виж целия пост

T

# 209 26 септ. 2011, 13:48 ч.

Цитат на: Frozen Gale в пн, 26 сеп 2011, 12:51

Аз не искам него да променя ,искам себе си да променя и да изляза от тази дупка ,но не знам как.Искам да простя за да ми олекне.

От прошката ще ти олекне неимоверно. Но за да простиш трябва или човекът срещу теб да се промени, или пътищата ви да се разделят. Как се прощава без нищо да се е променило...
Желая ти кураж и сила. Всички сме тънали и излизали от дупки, и ти ще успееш. Hug

Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Обичам го,но съм нещастна

9 469
28

Лични и семейни отношения

Кое училище е за предпочитане Шилер или Луис Карол?

3 268
5

Училища

Netflix в България и не само

45 881
22

Филми и ТВ сериали

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.