На мен пък ми е омръзнало от извинения ,които не променят нещата.
Виж целия пост
Обича ли ви мъжът ви?
- Публикувана: 30 юли 2011, 22:24 ч.
- Последно мнение: 30 окт. 2018, 16:46 ч.
# 240
29 септ. 2011, 10:36 ч.
# 241
29 септ. 2011, 10:44 ч.
Като съжителстваш с егоист- ти се раздаваш, а той се пести. Дори приема за даденост всичко което правиш за него, децата, семейството.
Значи не са искрени!
Виж целия пост
На мен пък ми е омръзнало от извинения ,които не променят нещата.
# 242
29 септ. 2011, 10:49 ч.
Обикновено когато има проблем не търсиш извинения, а причина и ришение на проблема. Извиненията никога не са помагали. Те са начин да "поизчистиш" съвеста си - ето аз се извиних, какво повече искаш да направя. Едно време нали ни караха да се извиняваме и с това проблемът се смяташе за решен - да ама не! Проблемът си остава, защото извинението не открива причината за проблема, още по-малко премахва тази причина. Затова след извивението следва един много кратък период, в който двете страни на проблема са уж доволни, но проблемът остава и тлее, докато отново избухне пожар и се стигне до поредното извинение!
Така че да не търсим извинението, а причината за конфликта и проблема и да се мъчим да ги отстраним!
Виж целия пост
Така че да не търсим извинението, а причината за конфликта и проблема и да се мъчим да ги отстраним!
# 243
29 септ. 2011, 13:06 ч.
За да се извини, може би е разбрал, че има някаква вина в случая. А дали ще се промени поведението е друга тема. Това вече изисква известно старание, усилия и убеждение, че това е правилния път.
Аз говорех за хора, които дотолкова се убедени, че не в тях е вината и съотвено няма как да се извинят.
Виж целия пост
Аз говорех за хора, които дотолкова се убедени, че не в тях е вината и съотвено няма как да се извинят.
# 244
29 септ. 2011, 13:20 ч.
Yulichka ,този за който аз говоря всъщност е същия като тези ,които не искат да се извинят.В началото приемаш извиненията ,защото си мислиш ,че осъзнава ,че те наранява.Но накрая проблема си остава и негативните емоции се трупат ,не в него естесвено.На него не му пука дали аз ще му простя ,нито ще се измъчва от този факт.
Егоизма има много лица - къде по-агресивни ,къде по-прикрити.Не ,че аз съм идеална ,но дори и да не искам нещо да променя съм се интересувала от мнението на другия и съм опитвала да го разбера,или поне не съм се правила ,че няма проблем.
Не знам всички ли мъже са такива или аз съм с някакво изкривено мнение ?
Виж целия пост
Егоизма има много лица - къде по-агресивни ,къде по-прикрити.Не ,че аз съм идеална ,но дори и да не искам нещо да променя съм се интересувала от мнението на другия и съм опитвала да го разбера,или поне не съм се правила ,че няма проблем.
Не знам всички ли мъже са такива или аз съм с някакво изкривено мнение ?
# 245
29 септ. 2011, 13:51 ч.
Май наистина всички мъже са егоисти. И не искат, не че немогат, да се променят!!
Виж целия пост
# 246
29 септ. 2011, 14:18 ч.
Извинението е много важно, защото храни личното ни его, особено тогава, когато се чувстваме наранени или предадени. Не може без него просто. Пък вече - натам как ще се продължи - пътища много, дет се вика.
Моят мъж не може да се извинява. Може да се чувства виновен или гузен, но самата дума няма да изрече никога, а ще се опита да го покаже - с жест, с мили думи и тн. Това ме дразни откровено, но той си е такъв.
Виж целия пост
Моят мъж не може да се извинява. Може да се чувства виновен или гузен, но самата дума няма да изрече никога, а ще се опита да го покаже - с жест, с мили думи и тн. Това ме дразни откровено, но той си е такъв.
# 247
29 септ. 2011, 14:30 ч.
И аз си мислех така, но ако зачетеш темата ще видиш че повечето жени мислят че са обичани, а това винаги е подкрепено с действия, иначе едни празни думи ("Обичам те") са нищо.....
Виж целия пост
Май наистина всички мъже са егоисти. И не искат, не че немогат, да се променят!!
# 249
30 септ. 2011, 10:56 ч.
Когато някой каже "Извинявай!", приемам ,че това означава ,че е разбрал грешката си,смята за необходимо да се извини и от това извинение следва,че точно тази грешка вече няма да се повтори.
Т.е. "Извинявай!" е нещо подобно на "Дай ми втори шанс да ти покажа ,че това повече няма да се повтори!"
И това изисквам след извинение.
Н-пъти "Извинявай" за едно и също нещо не търпя и не приемам.
Домашните се научиха сравнително бързо
,чуждите хора,след втория шанс нямат възможност за трети,просто изчезват от живота ми.
Виж целия пост
Т.е. "Извинявай!" е нещо подобно на "Дай ми втори шанс да ти покажа ,че това повече няма да се повтори!"
И това изисквам след извинение.
Н-пъти "Извинявай" за едно и също нещо не търпя и не приемам.
Домашните се научиха сравнително бързо
,чуждите хора,след втория шанс нямат възможност за трети,просто изчезват от живота ми.
# 250
30 септ. 2011, 11:07 ч.
Това е начинът човек да постигне щастието си. Многото компромиси не водят до нищо добро - най-много да осъзнаем, че сме изгубили себе си в надеждата да спечелим другия такъв, какъвто явно не е и не може да бъде.
Ако човекът е за теб и държи на теб, ще се постарае да не те наранява. А ако си мисли, че винаги е прав, но ти не си на същото мнение - значи просто се разминавате някъде по трасето.
Понякога в човешките отношения е хубаво да се вкара малко логическа мисъл и действия - нещата стават някак по-лесни.
Виж целия пост
Когато някой каже "Извинявай!", приемам ,че това означава ,че е разбрал грешката си,смята за необходимо да се извини и от това извинение следва,че точно тази грешка вече няма да се повтори.
Т.е. "Извинявай!" е нещо подобно на "Дай ми втори шанс да ти покажа ,че това повече няма да се повтори!"
И това изисквам след извинение.
Н-пъти "Извинявай" за едно и също нещо не търпя и не приемам.
Домашните се научиха сравнително бързо ,чуждите хора,след втория шанс нямат възможност за трети,просто изчезват от живота ми.
Т.е. "Извинявай!" е нещо подобно на "Дай ми втори шанс да ти покажа ,че това повече няма да се повтори!"
И това изисквам след извинение.
Н-пъти "Извинявай" за едно и също нещо не търпя и не приемам.
Домашните се научиха сравнително бързо
,чуждите хора,след втория шанс нямат възможност за трети,просто изчезват от живота ми.Това е начинът човек да постигне щастието си. Многото компромиси не водят до нищо добро - най-много да осъзнаем, че сме изгубили себе си в надеждата да спечелим другия такъв, какъвто явно не е и не може да бъде.
Ако човекът е за теб и държи на теб, ще се постарае да не те наранява. А ако си мисли, че винаги е прав, но ти не си на същото мнение - значи просто се разминавате някъде по трасето.
Понякога в човешките отношения е хубаво да се вкара малко логическа мисъл и действия - нещата стават някак по-лесни.
# 251
30 септ. 2011, 11:11 ч.
Хм, повече от два или три пъти съм правила компромиси и съм прощавала. Нои съм щастлива. Не съм броила дори, никога не ми е идвало на ум да броя и после да решавам. На момента го правя така, както го чувствам.
Виж целия пост
# 252
30 септ. 2011, 11:17 ч.
Може би си правила компромиси с неща, които не са те наранили дотолкова, или просто не са от тези, за които си с устойчива позиция как трябва да бъдат.
На някои жени животът им с човека до тях е цял компромис на практика - това е недопустимото и съсипващо според мен. Много често, ако познаваш такава жена от години, ще видиш, че тя в един момент вече няма нищо общо със себе си. Имам такива познати - вече възрастни.
Разбира се, всичко е относително и строго индивидуално. Човек все иска да обощава, за да открие толкова търсената истина, която все му се изплъзва.
Виж целия пост
Хм, повече от два или три пъти съм правила компромиси и съм прощавала. Нои съм щастлива. Не съм броила дори, никога не ми е идвало на ум да броя и после да решавам. На момента го правя така, както го чувствам.
Може би си правила компромиси с неща, които не са те наранили дотолкова, или просто не са от тези, за които си с устойчива позиция как трябва да бъдат.
На някои жени животът им с човека до тях е цял компромис на практика - това е недопустимото и съсипващо според мен. Много често, ако познаваш такава жена от години, ще видиш, че тя в един момент вече няма нищо общо със себе си. Имам такива познати - вече възрастни.
Разбира се, всичко е относително и строго индивидуално. Човек все иска да обощава, за да открие толкова търсената истина, която все му се изплъзва.
# 253
30 септ. 2011, 11:23 ч.
Юли, аз също имам познати, които живеят в пълен компромис не с брака си - а със себе си!
Прекалено лично е да го описвам - но, повярвай ми - понякога навика, това да свикнеш да живееш и да мислиш за другия - може да измести личните ти интереси, може така да се овържеш с другия, че да нямаш мотив да скъсаш тази връзка...Много е лесно отстрани...
Виж целия пост
Прекалено лично е да го описвам - но, повярвай ми - понякога навика, това да свикнеш да живееш и да мислиш за другия - може да измести личните ти интереси, може така да се овържеш с другия, че да нямаш мотив да скъсаш тази връзка...Много е лесно отстрани...
# 254
30 септ. 2011, 14:32 ч.
Хубава тема... По-често не ми остава време да мисля за тези неща, но пък от чисто женско чувство на моменти извръщам поглед назад с лека носталгия... Когато беше по-мил, по-внимателен... Но всъщност "приливите и отливите" май са нормални за всички семейства, прекрачили прага на "гаджето" и превърнали се в семейство.
Не се фиксирайте, момичета, в дребните детайли и всекидневните рутинни неща. Не винаги се получава, но поне като съвет звучи добре, нали
Виж целия пост
Не се фиксирайте, момичета, в дребните детайли и всекидневните рутинни неща. Не винаги се получава, но поне като съвет звучи добре, нали
Препоръчани теми