Глоба ако оставите детето си само

Ох, добре, щом имаш нужда от пояснение толкова голяма, така да бъде. За пукането беше шега и ставаше дума за годините на човек. След това, не случайно написах "сериозно" и продължих. И да, когато детето е само едно се фокусираш много повече и върху много по-незначителни неща. След второто човек става по-спокоен и по-улегнал, вижда нещата от много повече гледни точки и по-бързо и лесно преценява. Затова и след второто дете примерно се чувстваш много по-уверен. Да речем, на мен с третото дете ми се случи нещо много тежко и неприятно. Ако това се беше случило с първото сигурно бих полудяла от страх, от притеснения, от мъка и бих била абсолютно неадекватна. Благодаря на Господ, че ми се случи с последното. Тогава вече бях толкова "научена", спокойна и овладяна, че успях да се справя със ситуацията много по-лесно и добре, отколкото с първо ако беше станало. И не защото третото не го обичам, или защото имам или нямам пари, или защото животът или възпитанието му не са ми толкова важни. Предполагам, че ако ми се беше случило с четвъртото щях да съм още по-организирана и по-стегната. Сега бях ли ясна или още трябва да обяснявам и обяснявам още как никого не съм нарекла безотговорен или още какъвто там на теб ти се е сторил? Твоите ресурси не коментирам, ти съвсем явно тръгна в тази посока да търсиш причините, за което аз казах, че вина нямам и пак ще го повторя. Не аз насочих темата към тях.


Съвсем друго имах предвид. Защото едно е да осигуриш и посветиш време и внимание на едно дете, друго на две, трето на три и т.н. Както и да се грижиш за деца на различни възрасти и с различни потребности, породени от различните им нужди. Дано и това не се налага да обяснявам толкова подробно, че вече наистина ми се струва излишно.


Валя, аз не съм разбрала в закона да се предлага да има изискване за нотариално заверено пълномощно за придружител. Ако такова има - да, не е особено умно. Тук спорим по-скоро за възрастта, до която не следва дете да се оставя без надзор. И какви са тези земетресения и цунамита, които спрягаш от час насам?

Дара, хората са Различни.Ако ти си се фокусирала върху първото си дете, при други не е така с последващите деца да се разфокусират или подобни.Аз самата съм пример , макар и Само с две деца.Случки и ситуации бол съм имала и с едното и с двете и еднакво неглежирано към дребни Или пък обратно случаи съм имала и никога не изхождам от това, че лежа на кълката че си знам уроците от първото дете .Е така с децата-различни са и децата.Едни, като се съберат повече стават разбойничета, други-не.
На мен причините за това да имам определена бройка деца не ми ги търси, пак ще те замоля.Никъде не съм повеждала темата натам.Дори на шега.Напротив, казах, че причините не са в бройката.И това си е мое мнение, и мнение на майки с по 4 деца, които лично познавам и сме коментирали точно това.

Jizzlobber,

верно вече смучем и влачим в ненужна посока. И не четем. Не съм се фокусирала върху първо дете. За съвсем друго нещо става дума. Човек се учи, променя, развива, разширява мироглед и знания. Докато с първото не знам, че с това и онова хапче в комбинация се сваля 42 градуса и изпадам в потрес, губя време и се притеснявам, то с третото вече това е отработено упражнение и не чакам да изпадне в гърч, чудейки се при 42 градуса оживява ли човек. Правиш ли разлика мажду това какво си знаела преди първото раждане и какво знаеш след второто? Защото аз доста неща понаучих след поредното. Явно ти си се родила предвидлива, научена, спокойна и зряла и още първото дете си го отигравала с леки движения. Но смея да твърдя, че си по-скоро изключение, отколкото правило. Спирам вече, защото ми се иска да вярвам, че най-накрая, дори и да не си съгласна с гледната ми точка, дори и ти си разбрала, че никого не набеждавам за тъп, безотговорен, финансово необезпечен и прочие и се надявам темата да се върне в пътя си.

Аххх, дара, точно за това ти говоря-едни изпадат в потрес при незнанието  за хапчето-други неееее.Независимо от броя деца. Не съм предвидлива, нито родена научена.Просто не изпадам в потреси.Това е характер, натура, така съм се родила.Отделно-това, което аз знам от първото дете ме кара да неглежирам повече нещата.Та-при мен е Обратното на твоето.И около мен повечето са така-лежат на кълката от първото и си мислят, че всичко значт, а истината е елементарна-едно с едно няма еднакво и към всяко-индивидуално следва да е.Ама то и при възрастните е така.Независимо от бройката.

Не знам колко още пъти е нужно да се напише, че не става дума някой от нас да си остави детето по цял работен ден само, а просто да има съответната самостоятелност на възрастта.
Първо започнах да оставям сина си сам вътре, защото е по-безопасно. Точно на 5 беше и времето е било 20 мин. Не съм се притеснявала въобще, че ще размаже или запали, защото е дете, на което може да се има доверие. На 6 - до магазина в съседния блок и вътре за по-дълго. На 7 - сам навън пред блока, заедно с другите деца, които се събират, на 8 - сам и ад блока, където не го виждам въобще. Знам, че няма да отиде някъде си, няма да направи някоя тъпотия или да пуши цигари, защото, колкото и да не ви се вярва заради подписа, е изключително възпитан и отговорен.
Още не го пускам сам да кара колело и ролери, излизаме заедно, но стигнем ли парка, го пускам да кара на воля, където поиска.
Не е добре да се дават предсказания кой какъв щял да стане като порасне - преди много се дразнех от съседското момче, което ми се виждаше същински изрод и ми правеше доста бели, но сега много хубаво порасна и го намирам за приятен младеж.
Последно - най-гадните травми синът ми е получавал точно пред очите ми и не само пред очите ми, а е бил на една ръка - счупи си пръста на една пързалка, а аз го чаках долу, падна от детското си колелце и си сцепи веждата, скочи от раклата и си разби брадата в ръба на гардероба, сряза си крака на едно желязо по време на разходка...

Янечек, аз те разбирам напълно.Малката три пъти си разбивА устата в ръцете ми. Голямата не си е разбивала нищо, та нямах опита да опипвам за зъби и да търся къде и е езика.

И хиляда пъти да го напишеш, то като няма кой да го прочете  пак ще се повтаря едно и също.

Jizzlobber, не лежат хората на кълката, че всичко знаят. Ти пак сякаш не разбираш, а буквализираш примерите. Опита и знанията правят човек по-мъдър и в този ред намисли - по-уверен. Ако не си съгласна с това, то обезмисляш пътя на човек в този живот. Но това не е важно в случая. В едно съм абсолютно съгласна с теб. Всяко дете е индивидуалност. И родителят следва да се съобрази с всяка една такава индивидуалност. Да реагира адекватно и освен това, да съвмести в спокойно и добро съжителство всяка една индивидуалност съвместно с другата, че и всяка следваща. И сега пак ми кажи, че тази задача е еднакво лесна с една, две и повече индивидуалности и не не изисква повече усилия, идеи, спокойствие, време и каквото още там се сетиш.

Аз, Янечек, нямам жестоки злополуки с децата. Имам само с едно от тях. И точно с това, което баща му учи на самостоятелност от 5 годишен. И все са в наше отсъствие. И все под 8 години. Едната беше жестоко разбита глава, с шевове, беше обезобразен направо, а при другата едва не загуби крака си. След като си го прибрахме се наложи да правим 3 операции допълнително след спешната, която направиха там. Възможно е да е стечение на обстоятелства, признавам. Но ти имаш едни примери, аз други. За крака не знам, но ако аз бях там, а не учител с още 20 деца, сигурно щях да видя, че скача с глава в 80 см. басейн. Знам ли...

"И сега пак ми кажи, че тази задача е еднакво лесна с една, две и повече индивидуалности и не не изисква повече усилия, идеи, спокойствие, време и каквото още там се сетиш. "
За мен лично, тази задача на този етап с две деца е еднакво лесна, да- не изисква повече усилия, отколкото когато бях с едно.Или без деца.

Самостоятелността е съвсем друга бира, особено за неща, които искат обучение, а не спонтанност или предимно от наблюдение. Боравенето с електроуреди, които са пожароопасни изискват обучение, а не просто чакане детето да се справи самичко или дда съобрази рисковете. И няма на осем години да го оставя да готви в мое отсъствие, макар да съм се убедила в самостоятелността на детето си. Хайде да видим как е с възрастните на работа, например в някой завод - работникът дори вече да знае какво представлява работното му място и машината, той задължително бива обучаван, надзираван и се подписва на протокол за безопасност на труда, и чак тогава го пускат да работи сам, а не хоп-троп, здрасти, ето ти машината, ти си голям човек, оправяй се!

Дара, не се хаби повече! Нещата са ясни. Има достатъчно статистики от десетилетия назад, в които се вижда, че стават много злополукки с деца, които са или сами (дали вкъщи или  на улицата, все тая), или в ситуация на присъствие-отсъствие  на възрастния. Няма родител на този свят, когото ако го попиташ доколко му е правилна преценката за детето му и решенията, да ти каже, че подценява детето си и решенията си. И никой родител не обича, дори много активно се съпротивлява, някой друг да му се бърка в родителстването. Мисли, че го мислят за идиот. А само допреди петдесет години децата са яли бой редовно и рядко се е мислело за тяхната безопасност. Ние сме с поне двайсет години назад, тук е още по-сложно. Самите възрастни гледат да заобикалят и прегазват правилата, а какво остава за неща, които засягат родителстването им.

Убедена съм, че децата, за които се говори тук, са били обучени да си стоплят нещо на котлона /в микровето/. И са го правили първо с родителите си.
Пак не е до възраст. Имала съм приятелка, която готвеше като дете страхотно. Мен майка ми не ме допусна в кухнята и до днес това за мен е занимание безинтересно.
Моят син, големия, не 5- годишният, се обслужва, след като сме показали и то много пъти. Не се е самонаучил.

Нормално е никой да не обича да му се бъркат в родителството. Вие обичате ли?
Това, което обсъждаме, не е правило, а проект. И правило да е- никой не е длъжен да се съгласява с него. Изпълнението е друго нещо- аз изпълнявам какви ли не глупости, това не значи, че съм съгласна с тях. Много се радвам, когато отпаднат или не бъдат приети, а приключат на етап обсъждане.
Не всички са яли и бой преди 50 години, ка- моли редовно.

Jizzlobber, след това твърдение, което приемам за вярно, защото не те познавам, не ми остава нищо друго, освен да кажа: свалям ти шапка!   Ти си първият, когото познавам и твърди, че с деца и без деца му е еднакво ежедневието и с нищо не се е променил. Не иронизирам, не го казвам със задни мисли и не искам да смяташ, че се опитвам да го катурна в спор.

Джуди, не обичам. Никак даже май. Но знам къде ми куцат нещата и когато някой ме натисне натам се опитвам да взема от дума. И не се опъвам като магаре на мост, а поприбирам перките. Дори и да не го направя явно и веднага, обмислям нещата и се опитвам да коригирам. Това, което обаче наистина ненавиждам е, някой, който идея си няма как е и що е да ми дава акъл. Да речем жена, която деца и през плет не е виждала да ме учи как се хранели злояди деца и да ме убеждава, че злояди деца нямало, имало некадърни родители. Е, това, признавам, ме вади от равновесие.

Андариел-аз също няма да оставя детето да готви без мен.Най-малкото-не желая.И детето спазва правилото.Има сготвено, няма нужда то да готви.Не е то родителя.
Дара, разбира се, че има някакви промени.Ето-предстои втори клас и както ти казваш-съм в пОтрес от това, че ще е втора смяна.Ама-каквото-такова-ако не се преборим за 1 смяна-все някак ещ го избутаме. Просто приемам нещата нормално, защото това е естественият им ход.

Не са били всички, просто се е смятало за норрмално и приемливо децата да бъдат бити като много важна възпитателна мярка. Дори сега, си съществува приказката "малко съм го бил навремето, затова сега е такъв и такъв".

Аз и сега не съм убедена, кое е правилното, извън крайностите.
Предлагам да се върнем на темата.
За боя има достатъчно други.


Дара, мен не ме вади от равновесие дори това.
Може аз да продължавам да правя едни и същи грешки, а човекът да си е прав и понеже не ми изнася, да река, че няма право да ме съветва.
В път са ме вкарвали хора, дето не са гледали деца, но пък са могли да ме видят отстрани какви ги дялкам, субективно взряна в носа си, понеже тъй сме хората, не се виждаме добре отстрани и отдалеч.
Но да ме съветват е едно- да ми налагат е друго.