Първите чувства и разсъждения

Публикувана: 3 авг. 2011, 16:56 ч.
Последно мнение: 11 авг. 2011, 11:14 ч.

4 341
43

V

# 15 3 авг. 2011, 21:26 ч.

Аз мисля, че мога да се изкажа супер компетентно по темата, защото съм забременявала непланирано, планирано и нелепо случайно. Т.е. знам всички гледни точки.

Първият път допусках, че е възможно, макар и непланирано, таткото много го искаше - бях на 20 г. и честно казано, беше ми сякаш все едно. Изобщо не знаех какво предстои и за какво изобщо става дума, вятър ме вееше на бял кон. Безразличие някакси, нито се радвах толкова, нито съжалявах. Не разсъждавах особено, имах подкрепата на мъжа си и родителите си и това ми стигаше. Нямах нито една приятелка с дете и никога не бях виждала бебе

Втория път аз го исках, и съответно бях по-адекватна в реакциите си. Crazy

Crazy

И всичко мина много по-гладко. Това беше най-спонтанното решение в живота ми, казах и забременях.

Третия път допусках всичко останало, но не и че съм бременна. Закъсняваше ми 3, 4 дни, четох в интернет - 'психичните отклонения може да са причина за промяна на цикъла' и си поставих диагноза, че битовизмите са ме довели до психото. Преди обаче да се засиля натам /съвсем сериозно, отивах към личният лекар/ си направих тест, защото знаех, че ще ме питат правила ли съм. Бях убедена, че съм луда, но не и бременна - не вярвах, че на човек като мен може да се случи такова нещо.

п.п. оттогава използваме 3 метода на контрацепция едновременно и аз пак полудявам всеки месец. ако и отчитането на овулация с тест и въздържанието в тези дни се брои за предпазяване, значи са 4

Виж целия пост

B

Ентусиаст

# 16 3 авг. 2011, 22:09 ч.

Ние с таткото на моя син решихме на една определена дата да си правим бебе.Получи се от първия път,а си имахме едно наум и двамата,че може и да не се получи.Аз бях 100 % сигурна,че съм бременна.Просто го усещах и бях безумно щастлива.Седмица след закъснението на МЦ направих тест.Естествено положителен.Пак скачах до небето и не вървях ми направо летях.Не ми е и минавало през акъла как ще го гледаме това дете и т.н.Нямах никакви страхове.Таткото първо се озадачи като разбра,поиска да направя още един тест и той да видел двете чертички,макар че си носех предния със 2 чертички.Зарадва се,но някак плахо.Всичко от тогава нататъка беше плахо при него,надделяваше несигурноста и страха явно.А той го искаше много,но явно само на думи.Е писна ми да гледам колко е несигурен,всичко беше оставил в мои ръце,грам не ме подкрепяше.И накрая направих това което искаше той,а си го таеше-напуснах го и така.

Виж целия пост

D

# 17 3 авг. 2011, 23:13 ч.

Бременността ми беше дълго чакана и изстрадана. По-планувана от инвитро не знам да има. Положителния тест ме изпълни с неописуеми чувства, на щастие, очакване, трепет, вълнение, но и на страх - дали ще се задържи бременността, дали с бебето всичко ще е наред, дали тялото ми ще се справи, дали ще съм добра майка.. нормалните страхове на всяка бъдеща майка.
Не смеех да мисля много напред, ден по ден и така..

Виж целия пост

Потребител

# 18 3 авг. 2011, 23:14 ч.

Планирано беше, надявах се да е момиче. Просто не допусках, че ще имам момче.
Всички около мене бяха против появата на бебето. Тогавашния съпруг и родителите ми бяха много близки, не допускаха как ще се появи бебе, след като той не се е отчитал.
Но не ми пукаше - това щеше да бъде моето момиче, куклата ми.
Бременността беше лека, без неразположения. Всичко вървеше като по вода докато бебето не се появи прекалено рано. После последваха 10 месеца надежда да наддава, да расте, да се развива.
Беше в болница и в дом Майка и дете за доотглеждане. През това време пробвах да си организирам живота - да не завися и да не живея с никого от досегашните близки.
Действието се развиваше в 1990 год - когато по магазините нямаше почти нищо. Така се мобилизирах, че прекарах кризата в разкош и от пиле мляко. Хората спяха пред магазините за мляко и хляб. У нас имаше всички произвеждани и продавани бебешки неща - млека, каши, бурканчета, лекарства, хладилника преливаше от стоки. Да, ама куклата на мама не искаше да яде. Беше атракция в градинката - едно от първите бебета с памперс за навън.
Като си спомня сега - май съм се справила успешно.
Сега - продължаваме да се справяме с живота.
Е, не така както повечето майки планират за децата си. Но да сме живи и здрави - ще се наредят нещата.

Виж целия пост

# 19 4 авг. 2011, 08:12 ч.

И 2-те деца са планували .
Първият път -страх от нейзвестното което ме чака, как ще се справя като родител, страх от отговорноста.
Втория път - Щастие от 2-те чертички и страх за бебето, дали ще има проблеми, дали ще се роди живо и здраво.
Това е първото което изпитах и 2-та пъти и после ме върхлетя цял ураган от мисли и чувства Simple Smile

Simple Smile

.

Виж целия пост

E

# 20 4 авг. 2011, 11:40 ч.

Цитат на: Aisha в ср, 03 авг 2011, 23:14

Планирано беше, надявах се да е момиче. Просто не допусках, че ще имам момче.

Защо?

Simple Smile

Темата ми е много интересна.

Виж целия пост

A

# 21 4 авг. 2011, 12:08 ч.

Цитат на: Естел в чт, 04 авг 2011, 11:40

Цитат на: Aisha в ср, 03 авг 2011, 23:14

Планирано беше, надявах се да е момиче. Просто не допусках, че ще имам момче.

Защо?

Simple Smile

Темата ми е много интересна.

Понякога майката си усеща. Мен постоянно ме убеждаваха лекарите, че чакам 2 момчета. Аз от 2-рия месец натам знаех, че са момичета и дори не се бях замисляла за момчешки имена или покупки. Wink

Wink

Виж целия пост

# 22 4 авг. 2011, 12:55 ч.

По същия начен аз бях убедена, че ще е момче, просто не ми минаваше през ума дори мисъл, че би могло да е момиче Laughing

Laughing

Сега се чудя как съм могла да съм била така убедена, глупаво е, ама факт hahaha

hahaha

Иначе планувано уж, ама плана беше, че просто ще спра хапчетата и някъде в бъдещето ще си правиме бебето. Ама то стана от първия път, веднага след като спрях хапчетата, хич не беше хубаво това - хормони, фолиевата киселина я пиех, но само от няколко дни, пушех, пиех, де да знам аз, че тъй бързо ще стане.
Като видях теста - плаха радост, мисъл: "Колко ще се зарадва Миро, като му кажа" и после: "Леле, как ще кажа на шефа сега, трябва да търсим заместник, никак няма да е очарован", после: "Леле, детската стая още не е готова и даже бебешко легло нямам, как ще го гледаме това бебе" абе глупости в общи линии Laughing

Laughing

Ама всичко се нареди Peace

Peace

Виж целия пост

svetlana manoleva

Потребител

# 23 4 авг. 2011, 13:11 ч.

Цитат на: A.S.I.A. в ср, 03 авг 2011, 16:56

Бременна си, факт е.
Каква е първата мисъл, първото чувство?
Страхове? Радости?

Първата мисъл "Слава Богу, ще си имаме бебе !" Радост, много радост ...е първото чувство..и желание да го споделя с най-близките хора. Планувано и желано. Страхове предварително нямах, единствено дали всичко ще е наред с бременността и бебето.
През целите 9 месеца чаках с нетърпение, мислейки си, че бебето е само и главно купон, смееща се кукла, ама после видях, че не е точно така Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

E

# 24 4 авг. 2011, 13:28 ч.

Между първото и второто ми забременяване имаше огромна разлика, обяснявам
1 бременност - неочаквана/поне за мен/, с таткото, тогава бяхме гаджета- изпитах огромен страх, ужас, стрес, паника и т.н., а той скачаше от щастие
2 бременност - чакана и желана - бях просто много щастлива и въпреки това, дълбоко в душата ми имаше зрънце страх и притеснение как ще се справим с още едно дете, този път таткото прие новината спокойно и без емоция, но смятам, че беше щастлив
При първото раждане, поех бебето неопитно и без особени чувства, обичта към него изградих в следващите дни
При второто раждане, обичах бебчо още докато растеше в мен, а когато я поех в ръцете си ми идеше да я изям.Този път бях уверена, сигурна, спокойна и много щастлива от факта, че съм станала майка за втори път.
Та има съществена разлика, която е плод на обстоятелствата около едно забременяване, моментната ситуация и ред други фактори.
Сега, обичам децата си силно, искрено и еднакво.

Виж целия пост

# 25 4 авг. 2011, 13:55 ч.

Отлагах теста за бременност в продължение на няколко дни, вътрешно усещах, че може би съм бременна, имах и външни признаци, но не бях готова да се сблъскам очи в очи с истината Simple Smile

Simple Smile

Като видях двете чертички избухнах в плач, ама буквално, а чувствата, които ме завладяха не мога да ги пресъздам с думи, може би най-точно е - "Ами сега?!". Като цяло тези първи моменти си ги спомням като моменти на невероятен стрес, дори избягвам да се сещам за тях, след това обаче приех мисълта и новата ситуация много бързо и следващите чувства бяха на радост и вълнение. Още си пазя теста Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

Ентусиаст

# 26 4 авг. 2011, 14:10 ч.

Страхувах се и двата пъти.
Първия от неизвестността, какво ни чака, дали ще се справим, направо се чудех в какво се забърках. Wink

Wink

Втория се страхувах от това дали ще обичам по равно децата си, дали всичко ще е наред с бебето, ще има ли ревност, ще се справяме ли с две деца.

Виж целия пост

I♥M♥V♥

Ентусиаст

# 27 4 авг. 2011, 18:48 ч.

Плаках от радост. И мъжът ми плака.

Виж целия пост

Потребител

# 28 4 авг. 2011, 20:58 ч.

Цитат на: Естел в чт, 04 авг 2011, 11:40

Защо?

Simple Smile

Темата ми е много интересна.
[/quote]
Днес четох тук и си мислех защо. Защото исках да я обличам с хубави дрешки, да и правя прически. Но тя пък не обичаше да и пипат косата. Сега тя мене ме подстригва и оформя. Само не може да се пребори да ме боядиса. Изобщо да сме като приятелки, да ми е другарче. Може би съм страдала, че не съм получила това от майка си. От много малка възраст съм била сама, имала съм на разположение пари. Само ме информираше какви шотландски пуловери ще пуснат във Валентина или какво ново има в Кореком. Ако реша да отида, да се оправям сама.
Е, нямаше да върна и бебе-момче.
Интересно, че като порасна дъщерята започна да се интересува от салони за красота. С желание учеше и сега с голямо желание работи. Дали е защото докато бях бременна все си представях как ще я реша и глася?

Виж целия пост

J

Ентусиаст

# 29 4 авг. 2011, 22:28 ч.

1 -та :чакана бях много щастлива защото в един момент си мислех че на съм ( много рано направен тест)
2- та: отново чакана но доста време не успявахме ,страхувах се да направя тест седмица след закъснението,но отново бях много щастлива,както и таткото той и двата пъти много се радваше .

Виж целия пост

Препоръчани теми

Срамът

10 524
18

Лични и семейни отношения

Раздяла и огорчение

3 332
37

Лични и семейни отношения

Къде греша

5 718
89

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.