Януарче в пясъка копае, мама за мохито си мечтае

Публикувана: 5 авг. 2011, 10:03 ч.
Последно мнение: 30 септ. 2011, 00:44 ч.

32 486
747

# 585 21 септ. 2011, 19:11 ч.

Здравейте мами от 2-3 дена имам запушен канал на едната гърда и вече се чуда какво да правя освен, че постояно слагам топли компреси и се цедя,моля ви дайте ми съвет ако знаете нещо по този въпрос.Благодаря ви много предварително Hug

Hug

Виж целия пост

# 586 21 септ. 2011, 20:35 ч.

Ив

Hug

( аз някак немога да свикна и съм станала една такава страхлива, особенно откакто родих децата ) Confused

Confused

Елица - нямала съм такъв проблем и немога да ти помогна Hug

Hug

дано успееш да се справиш Heart Eyes

Heart Eyes

Питай момичетата от ЛЛЛ.

Сту - бързо да са оправя Ая Hug

Hug

Изпратили сме Иво и Йоан на село. Теди пълзи около мен, а аз след малко ще седна на Wine Glass

Wine Glass

cook

- още със сядането във форума знаех, че ще си изгоря филийките, но какво да правя като сте ми мили.
Лека вечер и наздраве!

Виж целия пост

K

Новак

# 587 21 септ. 2011, 21:45 ч.

Елица, не че съм от ЛЛЛ, ама все пак съм консултант по кърмене, та ще се опитам да ти помогна Simple Smile

Simple Smile

.
Освен затоплянето е хубаво да се прави лек кръгов масаж на гърдата преди цедене или сукане. Друго, което можеш да опиташ е да пиеш лецитин 3х1200мг докато се размине запушването, след това профилактично 10-тина дни 1х1200мг.
Причина за запушването може да бъде като механичен натиск, така и преумора или небалансиран режим на хранене на кърмачката или бебето. Не е хубаво новороденото да прави паузи по-големи от 3 часа, а майката е добре да се храни здравословно и рационално, като се стреми да избягва продукти с много консерванити, оцветители и хидрогенирани мазнини. Хубаво е да се приемат около 2л течности - вода, фрешове, айрян.
Как се получи това запушване при теб?

Виж целия пост

# 588 21 септ. 2011, 21:49 ч.

KayRenn,благодаря ти за съвета, не знам и аз как точно се получи уж толкова внимавам,но ето, че стана.А за лецитина със сигурност ли може да се пие по време на кърмене?

Виж целия пост

L

# 589 21 септ. 2011, 22:09 ч.

Ив, макар и със закъснение Hug

Hug

Hug

Hug

Такива загуби оставят такава дупка в сърцето, която никога няма да се запълни. По някое време просто заживяваш с нея.................не си се оправил, просто знаеш, че е там. И докато я има дупката знаеш, че човека още е с тебе.

Виж целия пост

# 590 21 септ. 2011, 22:30 ч.

Ей, дано не ме изядете, ама ми напира въпросът: Колко болка може да пожелае човек да изпита? В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
Знам, че звуча грубо. Като го пиша, мисля за баща си (Бог да го прости) и за това как възприех неговия край... отърва се, човекът! Hug

Hug

Мъчно ми наистина е за живите хора, които остават тук и зависят някак от тези, които вече са си отишли... и за оставените сираци, вдовици, да не дава Господ майки...

Виж целия пост

# 591 21 септ. 2011, 22:31 ч.

Здравейте, любими мои! Hug

Hug

Днес посетих семинара на Робин Шарма и мога да пратя около 60-минутен запис по въпросите на лидерството както в личен, така и в професионален план на всяка от вас, която има време и желание да го чуе. Wink

Wink

Без превод е обаче, но на брилянтен английски.

ПП. Днес с Шош обсъждахме зараждането на всичко и голям зор видях когато стигнахме до въпроса "А как е създадена първата клетка?", "Ако човекът е произлязъл от маймуна, то първата маймуна от какво е произлязла?", ".... и динозаврите са създали Бог..." Crazy

Crazy

Crazy

Crazy

Време е да систематизирам теориите по въпросите, касаещи създаването на света, че взе да става сериозно.... (що ми требвА да отпочвам енциклопедичните четива?!... Tired

Tired

) Приемам помощ от приятел/и в тая връзка, но ако може да не се позовава на библейските схващания. Peace

Peace

Виж целия пост

# 592 21 септ. 2011, 22:39 ч.

Цитат на: Ноеми в ср, 21 сеп 2011, 22:30

....... В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
...

Откакто съм майка придобих страхове, над които съм се присмивала преди. Никога повече не бих философизирала потенциални опасности, които пряко влияят на детето ми и живота му. Вече нямам токова самочувствие...

Виж целия пост

# 593 21 септ. 2011, 22:41 ч.

Гуш, Ив.
Аз не смея даже да мисля над хипотетични такива въпроси.
Така ме е грабнало кофти ежедневието, че не ми се говори.
Все още не съм стъпвала на погребение, надявам се да го избегна още дълго. Confused

Confused

Виж целия пост

L

# 594 21 септ. 2011, 22:50 ч.

Клеми...................да не ти се налага никога
Ноеми, аз мисля за приятелката ми, която трябваше да живее и имаше още много да взима и да дава на тоя свят. За това се изказвам така..............така го чувствам все още, а другия месец ще стане половин година от това. На никой и никога не бих пожелала да е в такава ситуация. А относно децата не си позволявам да мисля дори и за падане или настинка. И няма такъв момент............живота е способен да ти шибне такъв шамар и по всяко време, че няма никакъв смисъл да гледаме различно.

Виж целия пост

# 595 21 септ. 2011, 22:50 ч.

Цитат на: ivonska в ср, 21 сеп 2011, 22:39

Цитат на: Ноеми в ср, 21 сеп 2011, 22:30

....... В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
...

Откакто съм майка придобих страхове, над които съм се присмивала преди. Никога повече не бих философизирала потенциални опасности, които пряко влияят на детето ми и живота му. Вече нямам токова самочувствие...

за майчинското вече споменах, няма да се повтарям.

Лилита, човек си заминава и отива другаде (според мен, а и не само). А и за по-добро. Може би това е моя начин да преживявам подобни събития...
тате със сигурност е по-щастлив сега, отколкото тук, възрастен, болен... а ако приемем, че просто изчезва, то просто е изчезнал и не чувства нищо (следователно няма за какво да го жалим... ама аз на това не вярвам)

Виж целия пост

# 596 21 септ. 2011, 22:53 ч.

Цитат на: ivonska в ср, 21 сеп 2011, 22:39

Цитат на: Ноеми в ср, 21 сеп 2011, 22:30

....... В кой момент човек попретръпва или се научава да гледа по-различно на смъртта и на несгодите въобще?
...

Откакто съм майка придобих страхове, над които съм се присмивала преди. Никога повече не бих философизирала потенциални опасности, които пряко влияят на детето ми и живота му. Вече нямам токова самочувствие...

Peace

Виж целия пост

# 597 21 септ. 2011, 22:56 ч.

Цитат на: Ноеми в ср, 21 сеп 2011, 22:50

.....за майчинското вече споменах, няма да се повтарям.

Не знам дали тази форма на комуникация е достатъчно изчерпателна, но аз лично нямам предвид само онзи страх да не загубиш рожба (да пази Господ!), а всичко онова, което може да ми се случи и на мен самата, което да ми попречи да отгледам отрокът. Wink

Wink

Просто вече не съм толкова смела и неуязвима...

Виж целия пост

# 598 21 септ. 2011, 22:59 ч.

Лил, избягвала съм го. Не че не се е очаквало да бъда на това място. И баба, и дядо, и свекървата...Не искам да ходя на гробища, не искам да виждам мъртви. Ако мога и докато мога ще стоя на далеч. То е ясно, че все един ден ще ми се наложи да отида. Противното би означавало да си ида първа от останалата рода, пък не ми се нрави баш. Wink

Wink

Деца имам за гледане.
Като има такива "поводи" - преживявам ги. Ако ми се плаче - плача. Обикновено е ден-два след събитието. В момента се вцепенявам, но после ме удря камшично. И плача до посиняване. Емоции гледам да не сритвам под килима.
Живот. Какво да го правиш. Само да даде Господ децата да ни надживеят. Амин!

Виж целия пост

# 599 21 септ. 2011, 23:04 ч.

Цитат на: Ноеми в ср, 21 сеп 2011, 22:50

....
Лилита, човек си заминава и отива другаде (според мен, а и не само). А и за по-добро. Може би това е моя начин да преживявам подобни събития...
тате със сигурност е по-щастлив сега, отколкото тук, възрастен, болен... а ако приемем, че просто изчезва, то просто е изчезнал и не чувства нищо (следователно няма за какво да го жалим... ама аз на това не вярвам)

Аз подкрепям казаното, но не ми сработва като утеха вече.

А и не мисля, че става дума за "жалене" - по-скоро липсата носи тъга. Както Р. Шарма спомена днес, цитирайки баща си: "Роди се с плач, докато всички се радваха, но изживей живота си така, че когато умираш да се радваш, а всички да плачат за теб" Wink

Wink

Виж целия пост

Препоръчани теми

Наш'те юнчета порасват днес - стават те на цели ШЕСТ!

61 182
84

Родени 2008 г.

Септемврийки 2012

61 375
643

Родени 2012 г.

Януарското детенце се готви вече за моренце (тема 126)

56 947
397

Родени 2008 г.

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.