Какво има след смъртта?

Темата очевидно не е създадена с цел да се даде отговор на такъв въпрос. Нито една от възможностите не може да бъде доказана от застъпниците на двете основни виждания. Създадена е с цел всеки да изкаже лично мнение мисля. И най-вече хора, които са имали опитности, през които не всеки минава, да кажат какво са усетили, почувствали и помислили. За 712 стр няма как темата да не излезе от зададената рамка, ясно е. Лошото е, че стана поле за размяна на грозни епитети, на заяждане, надсмиване и какво ли не. Така и не разбрах защо сега се поддържа изкуствено

Калкулаторът го управляваш ти!
Мозъкът кой го управлява?Кой решава каква точно информация да достигне до нас,при положение,че ежесекундно поемаме такова огромно количество,но само малка част се осъзнава от активното съзнание?

Май не правите разлика между страст и любов ..


С хормоните/страстите,се обичат мъжко и женско..
Ама не всяка емоция минава през..1-ва чакра,ще знаете


Например майката си обича дете,независимо от хормоналното си състояние

Разбира се, че майката си обича детето - инстинкти, положена грижа във времето и т.н.
Много ми е странно защо трябва да се търси нещо свръхестествено в толкова обичайни неща 
Любовта към някого няма да стане по-прозаична, ако няма божествен произход или греша 

  Че има хормони има. Но въпросът е в приоритетите.  Има ли хормон на саможертвата.

Всичко е биохимия.

  Да бе. Ама на едни биохимията им пуска един хормон, пък на други, не . Една малка жлезичка пък такива ги върши. И никой не може да даде обяснение. Един вика бог, друг биохимия, ама как и защо, никой не казва.

Отговорът на въпроса ми е лесен - да или не - наясно си как протича сензорната обработка или не си наясно. Както и питам откъде черпиш информация.

Аз не твърдя нищо за проценти, но и това, което си написала като твърдение, нещо не е баш така.

И какво е твоето обяснение - някой отгоре с кранче контролира работата на ендокринната система ли??!   Само като си помисля това като механика колко ще да е сложно и ме заболява главата  

Всички сме различни- визуално, емоционално, всякак.

Е, как кой! Висшият разум, извънземните... Което пак ни връща към детството и синкретичността на мисленето в ранното детсво, както и вярата във Висшата справедливост и Авторитета пак през детството. Явно никога не излизаме от това мислене.

Какво толкова те впечатлява това с поеманата и обработвана информация? Само битове и байтове ли можеш да броиш? То е хубава компютърната метафора, ама не я приемай за истина  - тя е само метафора. Останалото е химия, ток и жици.

Ами на практика е точно така. Хайде няма да го нарека въображение, защото не е точно, но възприятие, да. Целия свят е възприятие на мозъка, той е мозъчна интерпретация. Предполагам всички знаете, че виждаме двуизмверно, с обърнат надолу с главата образ, а мозъка му придава триизмерност и обръщане надолу с краката.  Когато пипаш нещо, чуваш, мислиш или каквато и друга дейност, може да се сведе до една дума усещане. Ако кажа "това е твърдо" всъщност казвам, че имам усещането за твърдост. Никой дори не може да докаже съществуването си. Приели сме го. Как ще докажем, че не сънуваме? Аз съм имала изключително реални сънища, за които не съм могла да направя разлика по време на сън, че е сън, но само няколко пъти съм знаела, че сънувам. А какво е Аз? Усещане за цялост. Илюзорно статичен. Във всяка една секунда, съществото ни е различно, защото с всяка една секунда ние пътуваме във времето, минават мисли, извършват се милиарди процеси, променяме се, но винаги имаме илюзорното чувство за статичност, наречено АЗ.  Винаги е АЗ. Когато е дете, младеж, старец. Светът за нас, започва с появата на АЗ и най  - вероятно ще свърши с края на АЗ. Ако никога не бяхме виждали как се раждат бебета, които после стават деца и т.н., никога нямаше да мислим, че преди нас има нещо. Светът щеше да започва от осъзнаването на  АЗ и ако доживеем преклонна възраст с изчезването на  на АЗ (пълна склероза) щеше  и да свърши света. Така, че да светът е в главата ни. Изключително субективен, но за щастие с достатъчно на брой явления, които да можем да преживеем като колективна илюзия и да наречем обективен свят. Компютърна програма, просто.

Аз лично не вярвам на "виждащи хора".

Какво има отвъд, всеки един от нас ще разбере, всеки един - без изключение. Ако излезе, че са прави атеистите, значи всичко е тук и сега, няма съд, няма лична отговорност, няма последици от начина, по който сме живели. Ако излезе, че будистите са прави, ще се преродим в нещо и няма и да помним какви сме ги вършили, и ако сме били много добри, ще се разтворим в нищото - пак няма отговорност, няма съд. Единствено ще се окаже, че здравата сме загазили, ако се окаже, че християните са прави за задгробния живот - първо, няма връщане назад, имали сме цял живот време да се поправим, а не сме се възползвали от това, и, второ, отиваме на съд - ако не сме се покаяли за грешките си, ще отговаряме за всички тях и ще си получим заслуженото.

Преди няколко години се разделих с много близък мой човек. Два-три дни след смъртта си той ни даде знак (още го пазя), че го има, и че е добре. Ако ви се чете по-дълъг пост, ще ви разкажа какво ни се случи. На мен това ми стига да зная, че имаме битие и след телесната ни смърт - всъщност и преди това вярвах, че има, но вече зная, че има.

Да, ако ти се разказва публично, но може и на ЛС.
Аз зная защо вярвам, имам си свои причини. Но това не отменя неврологията.

Не ми пречи да го разкажа публично, само че ще го направя след края на работното ми време. И в нашата история неврологията не е замесена.