Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 1 350
8 ноем. 2011, 14:41 ч.
Ех, благодаря, но щом смяташ, че да споделяш знанията си в дадена област е като да пълниш каца без дъно, не смятам да те безпокоя с повече въпроси 
Виж целия пост
Нищо не казва. Има ли медицински или технически вакуум? Що е то вакуум?
Това е последното ми включване в тази тема. Ако имаш други въпроси, пиши на ЛС.
Това е последното ми включване в тази тема. Ако имаш други въпроси, пиши на ЛС.
# 1 351
9 ноем. 2011, 13:13 ч.
ОФ НЕЗНАМ ИМА ХОРА КОИТО ВЯРВАТ В ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТА 
АМА АЗ НЕ СЪМ ОТ ТЯХ НЕЩО НЕМОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ КАК СЛЕД КАТО УМРЕШ ЩЕ ЖИВЕЕШ НЯКЯКЪВ СИ ДРУГ ЖИВОТ НЕЗНАМ НА НЕБЕТО НЯГАДЕ
УМРЕЛИЯТ СИ Е УМРЯЛ И ТОВА Е ТО ПРОСТО МУ СВЪРШВА ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА
А ЖИВИТЕ ОСТАВАТ ДА ЧАКАТ СВОЯ РЕД 
Виж целия пост
АМА АЗ НЕ СЪМ ОТ ТЯХ НЕЩО НЕМОГА ДА СИ ПРЕДСТАВЯ КАК СЛЕД КАТО УМРЕШ ЩЕ ЖИВЕЕШ НЯКЯКЪВ СИ ДРУГ ЖИВОТ НЕЗНАМ НА НЕБЕТО НЯГАДЕУМРЕЛИЯТ СИ Е УМРЯЛ И ТОВА Е ТО ПРОСТО МУ СВЪРШВА ПРЕЖИВЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА
А ЖИВИТЕ ОСТАВАТ ДА ЧАКАТ СВОЯ РЕД 
# 1 352
9 ноем. 2011, 16:23 ч.
Абе, suri 83, не искаш ли да тичкаш из Рая, като ти свършат дните тук, бе, ааа? 
Хора, защо търсите все научни доказателства? Трябва ли непременно да съществуват такива?
И всичкото знание, което могат да дадат физиката, химията и всички естествени науки вече сме го придобили?
На въпроса какво има след смъртта най-добър отговор дава vl: ще разберем като идем там.
Който е успял да надзърне по някакъв начин още преди да си отиде оттук за постоянно, е добил някаква представа, но едва ли може да е сигурно, че е вярна. Гаранция няма, може добитато знание да е плод на въображението под наркоза, дълбок сън/кома/ или видения, които кой знае колко са истина....
Не ми се иска да звуча като някакъв Тома неверни Ама....не вярвам в оптимистичните приказки, че там ни очаква непременно нирвана....Надникнах и не ми хареса.... 
Предпочитам тук да си седя. 
Пък като ми дойде реда, ще мина като всички преди мен. По дяволите виденията, халюцинациите и всичкото измамно знание! Всъщност кому е нужно? Няма за какво да се ползва тук.
А за прераждането - не вярвам категорично!
Виж целия пост
Хора, защо търсите все научни доказателства? Трябва ли непременно да съществуват такива?
И всичкото знание, което могат да дадат физиката, химията и всички естествени науки вече сме го придобили?На въпроса какво има след смъртта най-добър отговор дава vl: ще разберем като идем там.
Който е успял да надзърне по някакъв начин още преди да си отиде оттук за постоянно, е добил някаква представа, но едва ли може да е сигурно, че е вярна. Гаранция няма, може добитато знание да е плод на въображението под наркоза, дълбок сън/кома/ или видения, които кой знае колко са истина....
Не ми се иска да звуча като някакъв Тома неверни
Ама....не вярвам в оптимистичните приказки, че там ни очаква непременно нирвана....Надникнах и не ми хареса.... Предпочитам тук да си седя. Пък като ми дойде реда, ще мина като всички преди мен. По дяволите виденията, халюцинациите и всичкото измамно знание! Всъщност кому е нужно? Няма за какво да се ползва тук.А за прераждането - не вярвам категорично!
# 1 353
9 ноем. 2011, 21:50 ч.
А откъде таз категоричност?
Виж целия пост
А за прераждането - не вярвам категорично!
# 1 354
9 ноем. 2011, 22:05 ч.
А откъде таз категоричност?
Прекалено е....обсебващо всичко, което ни отделя от живота. Не виждам как лесно ще се върнем, ако сме пребивавали неясно колко дълго там. А прераждането е връщане пак тук.
Виж целия пост
А за прераждането - не вярвам категорично!
Прекалено е....обсебващо всичко, което ни отделя от живота. Не виждам как лесно ще се върнем, ако сме пребивавали неясно колко дълго там. А прераждането е връщане пак тук.
# 1 355
9 ноем. 2011, 22:15 ч.
А откъде таз категоричност?
Прекалено е....обсебващо всичко, което ни отделя от живота. Не виждам как лесно ще се върнем, ако сме пребивавали неясно колко дълго там. А прераждането е връщане пак тук.
Времето там и тук върви с различна скорост. Което тук е години, там е един миг. За този там който се е запътил към земен живот, слизането до тук и връщането му обратно е като кратка командировка. Освен това той се запътва с ясна и конкретна цел. Има причини да се прероди отново.
Не всички се прераждат, но да останеш постоянно там, трябва да го заслужиш.
Виж целия пост
А за прераждането - не вярвам категорично!
Прекалено е....обсебващо всичко, което ни отделя от живота. Не виждам как лесно ще се върнем, ако сме пребивавали неясно колко дълго там. А прераждането е връщане пак тук.
Времето там и тук върви с различна скорост. Което тук е години, там е един миг. За този там който се е запътил към земен живот, слизането до тук и връщането му обратно е като кратка командировка. Освен това той се запътва с ясна и конкретна цел. Има причини да се прероди отново.
Не всички се прераждат, но да останеш постоянно там, трябва да го заслужиш.
# 1 356
9 ноем. 2011, 22:19 ч.
Прераждането е пряко свързано с придобиването на нови опитности от душата.
Категорично те не се загубват, но се запазва само екстракта от тях. Сборът от тези опитности формира цялата ценностна система на човека. Тъй като хората имат различни опитности те толкова се различават един от друг. В противен случай хора израстнали при еднакви условия щяха да бъдат абсолютно еднакви и като индивиди. Реалността показва, че това не е така.
Както не се помни всяко усилие при заучаването на писането, така не се помни в подробности и миналите животи. Остава само същественото, което формира непреходната индивидуалност на човека.
Основанията за доказателства за съществуване на прераждането са пределно ясни на всеки човек, стига сам той да не си поставя пречки за тяхното осъзнаване.
Чувствата и волята на човека не могат да бъдат доказани, чрез математическите методи на съвременната наука, но те са факт.
Прераждат се хората, защото тяхните непреходни индивидуалности трябва да придобиват опитности във всеки нов живот. Това е правилото. Живота между смъртта и новото раждане се характеризира с определени опитности, които заедно с опитностите, които човек придобива между раждането и смъртта представляват важна част от цялостната еволюция на човека.
Виж целия пост
Категорично те не се загубват, но се запазва само екстракта от тях. Сборът от тези опитности формира цялата ценностна система на човека. Тъй като хората имат различни опитности те толкова се различават един от друг. В противен случай хора израстнали при еднакви условия щяха да бъдат абсолютно еднакви и като индивиди. Реалността показва, че това не е така.
Както не се помни всяко усилие при заучаването на писането, така не се помни в подробности и миналите животи. Остава само същественото, което формира непреходната индивидуалност на човека.
Основанията за доказателства за съществуване на прераждането са пределно ясни на всеки човек, стига сам той да не си поставя пречки за тяхното осъзнаване.
Чувствата и волята на човека не могат да бъдат доказани, чрез математическите методи на съвременната наука, но те са факт.
Не всички се прераждат, но да останеш постоянно там, трябва да го заслужиш.
Прераждат се хората, защото тяхните непреходни индивидуалности трябва да придобиват опитности във всеки нов живот. Това е правилото. Живота между смъртта и новото раждане се характеризира с определени опитности, които заедно с опитностите, които човек придобива между раждането и смъртта представляват важна част от цялостната еволюция на човека.
# 1 357
9 ноем. 2011, 22:39 ч.
Според много автори това не е така. Тези опитности водят до еволюция на душата и духовно израстване. Това пък води до ранг и статус на ония свят който пък ти дава определени права. Само най-високо развитите души имат право на вечен живот в Рая без прераждане. Всички останали се раждат за да се учат.
Освен това всеки се ражда след различен период от време прекарано там. Грешниците се отпращат веднага обратно.
Виж целия пост
Цитат
Прераждат се хората, защото тяхните непреходни индивидуалности трябва да придобиват опитности във всеки нов живот. Това е правилото. Живота между смъртта и новото раждане се характеризира с определени опитности, които заедно с опитностите, които човек придобива между раждането и смъртта представляват важна част от цялостната еволюция на човека.
Според много автори това не е така. Тези опитности водят до еволюция на душата и духовно израстване. Това пък води до ранг и статус на ония свят който пък ти дава определени права. Само най-високо развитите души имат право на вечен живот в Рая без прераждане. Всички останали се раждат за да се учат.
Освен това всеки се ражда след различен период от време прекарано там. Грешниците се отпращат веднага обратно.
# 1 358
9 ноем. 2011, 22:54 ч.
Основната причина за инкарнация е придобиването на нови опитности. Наред с това високо развити индивидуалности се прераждат сред хората с определена мисия. Прераждането като такова е възникнало в началото на лемурийската епоха.
Само най-високо развитите души имат право на вечен живот в Рая без прераждане. Всички останали се раждат за да се учат.
Съзнанието на човека между смъртта и новото раждане е много различно от това на земята.
Ако тук на земята човек има за опорна точка своята индивидуалност, то в духовният свят същата тази индивидуалност се намира в много дълбоки връзки с духовете на висшите йерархии.
Поради тези дълбоки връзки, преценката на земния човек за тези " високо развити души" е твърде ограничена. Самият той често има една твърде земна, твърде антропоморфична представа за тях. Това човешко мислене има своето място и значение за живота между раждането и смъртта. За живота между смъртта и новото раждане обаче, това мислене става неприложимо.
Освен това всеки се ражда след различен период от време прекарано там. Грешниците се отпращат веднага обратно.
Земната представа на човека за грешност и праведност е твърде субективна. Често тя е първична и избягва да се поддава на задълбочен анализ. Факторите, които определят съдбата на човек в дадена инкарнация са твърде много. Те зависят не само от ограниченостите, които човек сам си е предизвикал, като резултат от някой минал живот. Тези фактори зависят и от свободната воля на човека и неговата устременост към себеразвитие.
Виж целия пост
Само най-високо развитите души имат право на вечен живот в Рая без прераждане. Всички останали се раждат за да се учат.
Съзнанието на човека между смъртта и новото раждане е много различно от това на земята.
Ако тук на земята човек има за опорна точка своята индивидуалност, то в духовният свят същата тази индивидуалност се намира в много дълбоки връзки с духовете на висшите йерархии.
Поради тези дълбоки връзки, преценката на земния човек за тези " високо развити души" е твърде ограничена. Самият той често има една твърде земна, твърде антропоморфична представа за тях. Това човешко мислене има своето място и значение за живота между раждането и смъртта. За живота между смъртта и новото раждане обаче, това мислене става неприложимо.
Освен това всеки се ражда след различен период от време прекарано там. Грешниците се отпращат веднага обратно.
Земната представа на човека за грешност и праведност е твърде субективна. Често тя е първична и избягва да се поддава на задълбочен анализ. Факторите, които определят съдбата на човек в дадена инкарнация са твърде много. Те зависят не само от ограниченостите, които човек сам си е предизвикал, като резултат от някой минал живот. Тези фактори зависят и от свободната воля на човека и неговата устременост към себеразвитие.
# 1 359
9 ноем. 2011, 23:07 ч.
И с какво това опровергава казаното от мен та ме цитираш?
Грешниците се определят като такива не от нечия "земна представа" за такъв, и не от нас, а от тези там които са оторизирани за това да отсъждат и разпределят.
Виж целия пост
Основната причина за инкарнация е придобиването на нови опитности. Наред с това високо развити индивидуалности се прераждат сред хората с определена мисия. Прераждането като такова е възникнало в началото на лемурийската епоха.
Само най-високо развитите души имат право на вечен живот в Рая без прераждане. Всички останали се раждат за да се учат.
Съзнанието на човека между смъртта и новото раждане е много различно от това на земята.
Ако тук на земята човек има за опорна точка своята индивидуалност, то в духовният свят същата тази индивидуалност се намира в много дълбоки връзки с духовете на висшите йерархии.
Поради тези дълбоки връзки, преценката на земния човек за тези " високо развити души" е твърде ограничена. Самият той често има една твърде земна, твърде антропоморфична представа за тях. Това човешко мислене има своето място и значение за живота между раждането и смъртта. За живота между смъртта и новото раждане обаче, това мислене става неприложимо.
Освен това всеки се ражда след различен период от време прекарано там. Грешниците се отпращат веднага обратно.
Земната представа на човека за грешност и праведност е твърде субективна. Често тя е първична и избягва да се поддава на задълбочен анализ. Факторите, които определят съдбата на човек в дадена инкарнация са твърде много. Те зависят не само от ограниченостите, които човек сам си е предизвикал, като резултат от някой минал живот. Тези фактори зависят и от свободната воля на човека и неговата устременост към себеразвитие.
Само най-високо развитите души имат право на вечен живот в Рая без прераждане. Всички останали се раждат за да се учат.
Съзнанието на човека между смъртта и новото раждане е много различно от това на земята.
Ако тук на земята човек има за опорна точка своята индивидуалност, то в духовният свят същата тази индивидуалност се намира в много дълбоки връзки с духовете на висшите йерархии.
Поради тези дълбоки връзки, преценката на земния човек за тези " високо развити души" е твърде ограничена. Самият той често има една твърде земна, твърде антропоморфична представа за тях. Това човешко мислене има своето място и значение за живота между раждането и смъртта. За живота между смъртта и новото раждане обаче, това мислене става неприложимо.
Освен това всеки се ражда след различен период от време прекарано там. Грешниците се отпращат веднага обратно.
Земната представа на човека за грешност и праведност е твърде субективна. Често тя е първична и избягва да се поддава на задълбочен анализ. Факторите, които определят съдбата на човек в дадена инкарнация са твърде много. Те зависят не само от ограниченостите, които човек сам си е предизвикал, като резултат от някой минал живот. Тези фактори зависят и от свободната воля на човека и неговата устременост към себеразвитие.
И с какво това опровергава казаното от мен та ме цитираш?
Грешниците се определят като такива не от нечия "земна представа" за такъв, и не от нас, а от тези там които са оторизирани за това да отсъждат и разпределят.
# 1 360
9 ноем. 2011, 23:09 ч.
Горе никой никого не съди. Чрез грешките си човек сам се осъжда. Ако трябва да се сравни кармата като духовен закон с даден природен закон то става въпрос за една и съща общовалидна необходимост.
Виж целия пост
# 1 361
9 ноем. 2011, 23:18 ч.
Това не е вярно че никой никого не съди. Към 40-тия ден от смъртта се отсъжда временното място на душата а после е Страшния съд на който се определя окончателното.
Явно че на душата и се помага доста в "себеосъждането".
Виж целия пост
Горе никой никого не съди. Чрез грешките си човек сам се осъжда. Ако трябва да се сравни кармата като духовен закон с даден природен закон то става въпрос за една и съща общовалидна необходимост.
Това не е вярно че никой никого не съди. Към 40-тия ден от смъртта се отсъжда временното място на душата а после е Страшния съд на който се определя окончателното.
Явно че на душата и се помага доста в "себеосъждането".
# 1 362
9 ноем. 2011, 23:47 ч.
Градивно и хубаво е човек да се интересува от тези въпроси. Много често обаче в морето от информация може да се стигне до една необективна представа за нещата. Тъй като до голяма степен съвременната теология е загубила достъпа си до истините на Духовният свят, нейните тълкувания за нещата водят логично и до едно неразбиране за редица свръхсетивни факти. Затова и толкова често хората се чувстват подтиснати и несвободни от представите за Страшният съд, Божието наказание и т.н. Истината е, че теологията в днешно време за огромно съжаление не говори за един истински Духовен свят и за един истински Бог. Тя говори само за един антрпморфичен Бог и за един антропоморфичен духовен свят. Но днешният човек е достатъчно узрял за да се отърси от тези ограничения и да прозре атавистичният упадъчен характер на тези мъртви теологични понятия.
Виж целия пост
# 1 363
10 ноем. 2011, 00:12 ч.
Не ми е нужна теология нито нечии писания за да го ЗНАМ.
Сигурно не съм толкова узряла като днешния човек който се стресира от мисълта за Страшния съд.
Аз сънувам майка си очакваща РЕШЕНИЕ. Аз ЗНАМ че всеки там ще си получи заслуженото- било то за добро или лошо. Пък вие зрелите ако се чувствате по-свободни от мисълта че наказания няма да има, живейте си с греховете, трупайте си още и въобще...може да се чувствате свободни за всякакви нечовешки престъпления. Нали сами ще си се съдите...
Виж целия пост
Не ми е нужна теология нито нечии писания за да го ЗНАМ.
Сигурно не съм толкова узряла като днешния човек който се стресира от мисълта за Страшния съд.
Аз сънувам майка си очакваща РЕШЕНИЕ. Аз ЗНАМ че всеки там ще си получи заслуженото- било то за добро или лошо. Пък вие зрелите ако се чувствате по-свободни от мисълта че наказания няма да има, живейте си с греховете, трупайте си още и въобще...може да се чувствате свободни за всякакви нечовешки престъпления. Нали сами ще си се съдите...
# 1 364
10 ноем. 2011, 09:36 ч.
На мен не са ми ясни, въпреки че не си поставям пречки Как точно става осъзнаването?
Виж целия пост
Основанията за доказателства за съществуване на прераждането са пределно ясни на всеки човек, стига сам той да не си поставя пречки за тяхното осъзнаване.
На мен не са ми ясни, въпреки че не си поставям пречки
Как точно става осъзнаването? Препоръчани теми