Човек може да си има тъмна страна, която да си пренася от живот в живот, но тя не винаги да се проявява. 
! Много ми стана симпатична с това, че винаги си се виждала като оръфляк.
Аз бях голям оръфляк като ученичка и по средата на студенството почнах да се глася и станах друг човек. Като цяло не съм от най-нагласените, но като дадох тупето в Магама, толкова нагласено са го направили, че направо все едно не съм аз. Вярно, много е яко, но изглеждам на някаква звезда едва ли не, усещам как хората ме заглеждат и въпреки че изглеждам много яко с него, сякаш това не съм аз. Като че ми е по-приятно да си ходя със шапки и кърпи, чувствам се себе си.
Не се чувствам аз, когато съм много нагласена като звезда, да кажем. Дискомфортно ми е. СИгурно аз съм оръфляк по душа.

Препоръчани теми