Какво има след смъртта?

 Ако пък са 3-ма или 4-ма майката трябва да мига като светофар.

Защо да мига ?!

Ха! На никого не съм казвала, но знам с перфектна точност кога забременях с първата си дъщеря - в този миг точно "видях" нещо като светкавичка пред очите си, проблясна и изчезна  . Просто знаех, че съм заченала тогава, макар че не му беше нито времето, нито мястото, нито пък точния човек, но....в този момент знаех, че въпреки всичко, това е най-правилното нещо

Снощи господ ми обясни, че като умра, ще ме превържи с бинтове и ще ме направи мумия. На въпроса ми къде ще намери пирамида отговори, че ще отиде някъде, където има много пясък. Казах, че вече не разрешават да строят пирамиди, а умрелите хора ги погребват в гробищата. Той отговори, че ще я построи някъде, където никой няма да му нарежда. Няма нужда да споменавам, че е в древно-египетски период. Прави мумии от всичко. А аз се чудя къде са ми бинтовете, които пазя за спешни случаи. И иска филмчета за този период...
Та така, ако искате да възприемете нещо за знак-то става съдбовен знак за вас. За другите често е обикновено съвпадение или просто игра на вашето богато въображение...
Mamam-am, четях много езотерична литература по повод какво има след смъртта- светлини, коридори, същества... Еми, няма нищо такова... Убедих се лично. Ако за някои тук "спиралата се завърта от ляво на дясно", за мен се случи обратно- "от дясно на ляво", т.е. минах през знаци, религиозни школи, мистични учения и т.н. , за да стигна до "черната празнота" и това, че след смъртта няма нищо, прости ти като личност преставаш да съществуваш и толкоз. Алтернативните религии и под. продължават да ми бъдат интересни, но само от компаративна гледна точка- да сравнявам митовете, легендите и вярвания на различните народи, ритуалите и бита им, от историческа и географска гледна точка. Много е интересно, а и си обясняваш един куп неща защо са така или иначе.
Моята бременност доказа за пореден път, че медицината е най-неточната наука! Настоятелно ме съветваха да абортирам, ама  на -имам си господ... А раждането ми беше най-прекрасното на света. Ако бях мистично настроена, щях да реша, че е знак от боговете и т.н. Ама аз разбрах, че както се настроиш, така получаваш, нищо повече. Май това е единствения съдбовен знак в настоящия ми живот- нещата да стават точно така, както съм се настроила- за добро или за лошо.
Друг път за мнението ми защо сме на света- трябва да заведа бог на училище. Ползотворен ден на всички ви!

Ще те помоля да разкажеш какво беше това, което ти се случи, и убеди лично, че няма нищо след смъртта. Това не е заяждане, напълно откровен интерес и любопитство. Защото при мен беше обратното, вярвах, че няма абсолютно нищо, докато не се случиха разни събития в живота ми, които разколебаха тази ми вяра. Интересен ми е обратния процес.

A m b e r чувала съм, че осиновените деца често заприличват на родителите си, но че става след време. Същото съм чувала и за мъж и жена, ставащи семейство - даже по мои наблюдения май наистина е така. Досега не се бях замисляла доколко е нормално това от гледна точка на чистата биология. Ако сме само физически тела, т.е нямаме нищо друго като душа и дух, не ми се струва много възможно това да стане.
Може би именно взаимодействието между душите по някакъв начин е причина за появата на сходство във физическите тела. Душите, които усещат близост по между си, си обменят някакъв вид енергия или друга субстанция.
Преди тук е ставало дума, че напредналите души могат да създават материя, че със силата на мисълта можем да материализираме желанията си. Може би дори ненапредналите души го могат, но само по отношение на собствените си тела.
Daisy Rose ти променила ли си се напоследък по някакъв начин - като характер, мислене, душевност. Ако е така може затова да се променят и очите ти - ако ми е вярна теорията. Нали очите се смятат за огледало на душата, може затова първо те да показват настъпващата с душата промяна  
Относно моя случай с промененото изражение на очите, си мисля, че е възможно душата на детето, когато се всели в тялото му, да не седи постоянно в него, а да излиза - чела съм такава теория. Не пречи от любопитство от време на време да поглежда и през очите на майката   /все пак не съм се гледала постоянно в огледалото, за да съм сигурна, че изражението ми през цялото време е било различно/. Разбира се, не е изключено всичко да си е резултат от промените през бременността - но пък защо изражението беше същото като това на сина ми в последствие, а не някакво съвсем друго  newsm7

Мамам, точно това имам предвид. Мисля, че съм започнала да се променям. Като дете бях много енергична, амбициозна и "отракана", така да се каже. Майка ми много се е гордяла с мен. После от пубертета натам - пълна противоположност. Сега усещам, че си възвръщам онези си качества, малко късно, но по-добре късно, отколкото никога. 

Представи си, че си бременна с близнаци или тризнаци и всяко едно реши да погледа през очите ти.


 Защо да е нужно едно същество да е физически в друго същество за да е възможно това? Душата на бебето си обитава тялото на бебето, нищо че е в тялото на майката. Не си взаимодействат. Органите им са автономни. Душата нали излиза от тялото на бебето и си вижда каквото ѝ трябва.


 Ако имаш сносно обяснение защо сме се осъзнали точно сега и точно тук, и то като хора с определен пол и расова принадлежност ще ме заинтригуваш. Или накратко казано как от нищо сме станали нещо? Лесно е да се възприеме, че от нещо не остава нищо, но обратното няма много смисъл. Моето тяло можеше да го има и без да се осъзнавам в него. Просто друго съзнание ще си го управлява. Това няма да наруши ничие спокойствие. Ситуацията обаче е друга и не мога да приема, че липсва всякаква причинно-следствена връзка от преди зачеването.


 Да де, но ако в една посока виждаме отдалечен обект на 13 млрд светлинни години, а в противоположната виждаме друг отдалечен обект на разстояние 12 млрд светлини години, това означава, че между двата обекта има разстояние от 25млрд светлинни години. Това ще е възможно само ако двата обекта са се отдалечавали един от друг със скоростта на светлината в продължение на 25 млрд години, но Вселената е на 13,7 млрд години? На помощ идва инфлационният модел който казва, че в самото начало Вселената се е разширила със скорост по-голяма от светлинната. Как е възможно това?

http://scienceblogs.com/startswithabang/2013/08/23/the-most-dist … -in-the-universe/
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_the_most_distant_astronomical_objects
http://en.wikipedia.org/wiki/Horizon_problem
http://en.wikipedia.org/wiki/Cosmic_inflation

Аз мисля, че ако човек успее да изчисти мисълта си от емоции, неизменно ще стигне до заключението, че смъртта е краят. И обратно- ако търси потвърждения, че отвъд животът продължава, може да ги види навсякъде и във всичко. А също и че човек, който е виждал смъртта очи в очи и колко грозна и страшна е, си дава сметка, че с нея угасва всякаква светлина. Но има много хора, които използват стремежа на човека към безсмъртие и продават надежда. Така сме устроени, че имаме нужда да се уповаваме на нещо, иначе животът ще изгуби смисъл и стойност... До тези заключения съм стигнала на базата на моя житейски опит. И някак ми се искаше да намеря опровержение в тази тема, нещо, което да обори песимистичната ми нагласа по този въпрос, но уви.

Ghost, какво разбираш от "нищо да стане нещо"? Нито от нещо може да стане нищо, нито от нищо- нещо. Ние сме материални обекти и не сме дошли от нищото.

Е, стига де, знаеш, че не е така. Сигурно са много интересни тези линкове, но нямам време да ги отварям. Дори сега ми остават най-интересните лекции, защото курса ми отива към финал, сега ми предстои точно лекцията за инфлацията във Вселената, а нямам време... трябва да уча, уф!

Рени, виждала ли си смъртта очи в очи? Знаеш ли как изглежда тя? Отдавна искам да задам този въпрос в темата....
Това, което аз знам за смъртта- тя не може да бъде персонализирана. Също като Бог, той е Абсолют и за него всяко персонализиране е погрешно. Смъртта е усещане-това знам за нея. Какво усещане? Усещане най-напред за абсолютна самота, все едно, че си сам на света. Това поражда желание да тръгнеш, да се махнеш. Хем страх, че не знаеш къде отиваш, хем желание да тръгнеш веднага. Това е чувството непосредствено преди да дойде смъртта. Свързвам я с излизането на душата от тялото, с нетърпението на душата да тръгне веднага. Не знам откъде я знам тази работа. Просто една сутрин се събудих и знаех това. Преди мислех, че е точно оная с косата
Който има някаква визия за смъртта, нека я каже, интересно ми е. Може моята гледна точка да е абсолютно погрешна. Тъпа илюзия някаква....

по другото ти твърдение- да, смятам, че си права.Ако човек изчисти съзнанието си от емоции, смъртта е краят. Краят на всичко, което сме в този живот, като визия, като мисли, емоции, надежди, мечти, характер, тоест всичко, което представляваме в този живот. Няма и да се повторим. Ще остане само синтезът на опита от този живот. Аз лично не го разбирам като живот след смъртта, но както и да е....

Интересна тема и  вярвам , 4е има някъде там ... нещо което остава от нас

Това за надничането на бебето донякъде на шега го казах. Макар да не изключвам възможността щом новата душа да може да ходи, дето си поиска преди да се роди в тяло, да може от чисто любопитство и да пожелае да види света през очите на майка си 
Но по-вероятно ми изглежда да се случва това, което става с хора, живеещи дълго време заедно - да започват да си приличат в някаква степен физически в резултат на взаимодействие на духовно, енергийно, химическо или някакво друго ниво.

Относно началото и края на Вселената и в частност човека ми е еднакво непонятно как  може от нищо да стане нещо и нещо винаги да е съществувало 

unadaptable аз веднъж сънувах, че умирам. Около мен започнаха да се появяват някакви искри, които ставаха все повече и ме обземаха сякаш ме подема някакъв вихър. Завладяваше ме все по-голяма еуфория, макар това да не е точната дума - но някакво чувство на светлина, лекота, щастие - нещо такова. После изведнъж всичко спря и изчезна, сякаш някой беше дръпнал шалтера и токът спря. Зачаках да се случи нещо, но нищо не се случваше. После се събудих. Това е сън все пак и не мога да гарантирам достоверност.
А когато веднъж бях решила, че няма да се излекувам и ще се мре. По едно време сякаш виждах пред себе си сянка, която ме гледаше в лицето. И да не кажете, че съм луда, да уточня че друг път не ми се е случвало да "виждам" подобни неща. Но мисля, че това не беше смъртта, а моят страх от нея - толкова съм се уплашила, че чак съм го визуализирала. Но като имам развито въображение така става  Но някак този образ ми помогна да погледна "опасността' в очите и да й се противопоставя - което мисля, че е важно при борбата с проблемите и поне на мен ми помага.

Не съм имала директен контакт със смъртта. Преди време мъжът ми остана до човек, получил инфаркт, в последните му мигове. Човекът се оплакал от болка в гърдите и мъжа ми извика линейка. Лекарски екип дойде едва след 3-4 часа- прекалено късно. През това време аз чаках линейка отвън, докато мъжа ми се чудеше как да помогне на умиращия човек- пълен шок и ужас! Въобще и не си и помислих да вляза в стаята. След това мъжа ми дълго беше в депресивно настроение, което се предаде и на мен... най-подтискащото изживяване било да виждаш предсмъртната агония на някой.

Аз не съм го наблюдавала това, че хората, живеещи заедно започват да си приличат, не и физически. По стечение на обстоятелствата познавам много осиновени деца... Но не изключвам да е възможно, нали физическите белези разкриват страни от характера, който пък се формира в някаква степен и от възпитанието на конкретните родители.

Наскоро тук имаше тема за реклами и забелязах, че аз не ги виждам, не да ги игнорвам, не ги виждам изобщо. Пишеха за реклама на хороскопи и аз няколко пъти я търсих, като влизах във форума. Тук хороскопи, там хороскопи, нема и нема. Най-после ги видях... Явно имаме очи за некои неща, за други немаме.
Мисля, че между некръвни роднини може да има далеч по близка и дълбока връзка. Роднинските връзки най-често са по карма, родителите най-често за вредни, а децата не носят радост...Тва не прозвуча мноу ведро.

Сега ве4е ме заинтригувахте ,кой са тези реклами за хороскопите и т.н. аз освен на лидл -а дето ми изка4е друго не виждам ,това е втора тема 4ета за тези реклами не знам ве4е от кога