Какво има след смъртта?

  • 580 566
  • 11 927
# 7 575
Не мисля, че има смисъл да стоя в тема, където липсва способност за диалог. Мога да отговоря на всички тук, но няма да го направя.
Виж целия пост
# 7 576
 Всички религиозни са с промити мозъци. При мюсюлманите е същото, т.е. мислят по същия начин за другите религии:

Аз съм за, особено след като прочетох в друга тема, че ако не си православен християнин, то най-вероятно въртиш гюбеци и нямаш никакви ценности hahaha .
 
Аз затова мисля, че религията е измислена от ЗЛИ ХОРА, а не от Бог!  Twisted Evil Религията според мен е измислена от Дявола.  Wink За да разделя хората и да всява омраза и смърт на верска основа.  Wink Да спорят за глупости и незначителни неща, отделящи от Бог и истинските ценности, мир и любов.
Виж целия пост
# 7 577
Ей, не спирате значи  Laughing
Кажете нещо по моя въпрос, че съм се размислила и ми се ще да знам дали и вие сте забелязали някакви странности през бременността, за да знам накъде да насоча мисленето си по въпроса  Laughing
Виж целия пост
# 7 578
Мамам, ако говориш за малко по-натежели клепачи и по-премрежен поглед, съм го наблюдавала при много жени. Според мен е от хормоните.
Виж целия пост
# 7 579
HAPPY_QUEEN, така, така Grinning .

Mamam-am, много интересно, мисля, че е възможно, все пак 2-ма делят едно тяло. Впрочем като спомена това, се сетих в темата за странни преживявания и там на 2 или 3 пъти различни майки писаха, че по време на бременноста им се е случило да видят светещо кълбо, което влиза в тях Shocked . Даже едната беше писала, че кълбото влезнало в нея ПРЕДИ да разбере, че е бременна.
На мен ако ми се случи нещо подобно ще откача Laughing .
Виж целия пост
# 7 580
Аз не съм забелязала такова нещо, а и нямаше начин. Моята бременност беше толкова тежка, че едва чаках да свърши и хич не съм се вглеждала, още повече че можеше само да се ядосам или отчая, ако се гледам.  Joy Слава Богу, тези времена вече са зад гърба ми след много усилия от моя страна да си върна предишния вид и като се сетя за бременността, ме хваща параноя. Не искам да минавам никога вече през този ужасен, ужасен за мен период. Може би защото забременях и на възраст (кажи го 30 години), може би на 20-25 щеше да е различно, но тази бременност изтерза до крайност тялото ми, периода след раждането - силите ми. ИЗобщо, какви ли не болести ме не хванаха за тия 2 години, засилиха се и автоимунните такива, хванах алергия от какво ли не, а не съм имала преди такива проблеми. Само вируси не са ме хващали, но честно казано, зимните вируси ми се струват едно нищо пред всичко останало дето ми се струпа като физически недъзи (ако мога така да ги нарека). Изобщо бременността и гледането на дете не ми се отразяват добре, но да не се оплаквам повече.  Naughty
Виж целия пост
# 7 581
  Mamam-am, според мен изражението на очите и погледа са нещо, което отразява нещо по-дълбоко от нашата същност, така че приемам за възможно да има опит за връзка. И аз имам нещо по въпроса, но не ми се споделя сега.
Виж целия пост
# 7 582
Daisy Rose  не бяха натежали клепачи и премрежен поглед - съвсем нормален, но някак с по-различно изражение. И аз си мислех, че  е от бременността, но като видях същия поглед от огледалото на сина ми се поразмислих.
Досега си мислех, че ако душата на детето е вътре в майката, то е в корема - при тялото на бебето. Но ако може да се разполага и из цялото тяло на майката  newsm78 Вярно, че бременната не е съвсем себе си, но досега се смяташе, че е от хормоните и другите промени, а може да се дължи на влиянието на другата душа, която е в нея   Thinking

Мале добре че светещи топки не съм виждала, че и аз ще откача  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 7 583
HAPPY ми може и на детето да му е било гадно като се е сетило къде е тръгнало да се ражда и това да се е прехвърлило и на теб  Laughing

A m b e r ще се радвам да споделиш, когато и ако решиш  Simple Smile
Виж целия пост
# 7 584
HAPPY ми може и на детето да му е било гадно като се е сетило къде е тръгнало да се ражда и това да се е прехвърлило и на теб  Laughing

 Joy

Някъде бях чела, че сърцето на майката и на бебето в корема бият с еднакъв ритъм. Не знам дали е така.

Амбър, на мен също ще ми е интересно да споделиш.

Сетих се още нещо - аз преди не исках да имам деца, ама въобще. И по едно време ме хвана голямо желание за дете, постоянно само за това мислех и само това исках. Сякаш някой искаше да се роди от мен. Сега нямам никакви подобни желания вече, настъпило е отрезвяване.  Laughing
Виж целия пост
# 7 585
Аз съм по-скептична. Отдавам го изцяло на състоянието бременност. Абе,  не си болна по време на бременност, но някак не си съвсем същата, нали така? Laughing Тук ми идва наум, че някои миризми и храни стават непоносими само в този период. А душата на новия човек си има тяло, моля. Само дето е съвсем мъничко, особено  в началото. Не се знае всъщност кога точно душата се заселва в новото тяло, така че най-вероятно си разполага с всичко, когато се засели, само в по-малък размер. Връзка с майката душата на детето вероятно има по-силна, те са в прекалено близък контакт. Не знам дали все пак е толкова значителна, че да замести в даден момент душата на майката, за да "наднича" от очите й. По-скоро не....нещо като мимолетни проблясъци бих го нарекла, защото не намирам подходящия израз в момента.
Ще почакам Амбър.
Виж целия пост
# 7 586
Нищо по-различно от обичайните хормонални промени не съм забелязала.
Биенето на сърцата в еднакъв ритъм е поетичен израз. В действителност сърцето на бебето бие много по-бързо от на майката.
Виж целия пост
# 7 587
  Аз не стигнах до раждане, но срещнах сина си на няколко месеца. Разбира се, че се влюбих от първия миг в него. Обаче, когато ме погледна за първи път, бяха едни хитри и живи очички. После имахме няколко срещи, докато си го взема. Денят, в който ми го дадоха видях изцяло моя поглед. И не беше само мое усещане. Всички, които го виждаха се удивяваха на удивителна прилика и най-вече в очите. До сега имаме много силна връзка с него,по-силна отколкото някога съм имала със собствените си родители, въпреки че по-малко хора виждат вече физическа прилика.
Виж целия пост
# 7 588
Абе,  не си болна по време на бременност, но някак не си съвсем същата, нали така? Laughing
Ох, моето си беше точно болест.  Laughing Нито съм имала гадене, нито повръщане, но стомаха почна да ме боли, подух се цялата, отекох та не можех да ходя вече след 7-8 месец, едва дочаках раждането на легло. После като почнаха едни алергии, едно чудо, косата ми окапа, абе ужас някакъв, после бъбреците ми се повредиха, засега положението се крепи- с гладуване си върнах предишните килограми, бъбреците ми бяха наред при последните изследвания, само алергиите се засилват и косата не съм си върнала засега, но като че поспря да пада.  Rolling Eyes Ох, изписаха ми сега някакви хормони, почнах да отслабвам повече от тях, но взех да ставам и много агресивна.  Laughing И хормоните ми се объркаха, абе всичко стана с главата надолу откакто забременях и аз не знам, може би тялото ми не е пригодено за такова нещо.  Rolling Eyes Това беше някакво изключително състояние, сякаш не ми е присъщо, като изпитание, едвам минах през него, със съответните повреди.
Виж целия пост
# 7 589
Хм, интересно. Аз забелязвам,че напоследък си връщам погледа от детството (като се погледна в огледалото и сякаш виждам една моя детска снимка), което много ми харесва. Много повече се харесвам като малка, отколкото последните 10-15 години.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия