Какво има след смъртта?

Koлко време трябва да се гледа? В началото виждам само черно и бяло, после кръгчето в средата става тъмно сиво-лилаво, а кръговете дето се въртят - със жълти обръчи помежду тях и после вече ми омръзна да гледам.  Имам чувството, че мозъкът ми ще стане на пихтия. 
Ох, днес заведох детето на градина и ми е много тежко. Много насилствено е това отделяне на децата от майката, всички деца ревяха, моят не ревна, ама аз - да.  Трябваше да си взема богат мъж и да си гледам детето.  Детската градина е една детска казарма. Не че има връзка със смъртта, а може и да има - то целия ни живот има връзка със смъртта - един вид подготвяне за нея. От живота ни зависи какво ще се случи след това, ако има нещо, разбира се...

Това актуално открих за изследването на д-р Парниа:
http://www.dailygrail.com/Spirit-World/2013/1/Have-Scientists-Fo … -Telling-Just-Yet
http://www.dailymail.co.uk/news/article-89926/Scientists-discove … ath-evidence.html
http://forum.mind-energy.net/skeptiko-podcast/4839-sam-parnia-te … ew-interview.html
Хепи, аз пък така искам да можех да пратя моето на градина...Аз не съм ходила и според мен ми е повлияло, доста негативно.

HAPPY_QUEEN от линка с въртящите се кръгове виждам същото като теб.
И току що се саморазкри със споделеното за детската градина. Нали твърдеше, че не се чувстваш емоционално близка с детето си 
Но ще те успокоя - понякога само началото е трудно - синът ми в яслата плака всяка сутрин в продължение на 3 месеца, а после се сближи с много от децата и ходеше с голяма радост. Сега в градината пак плаче сутрин и не иска да ходи - дано и тук му хареса с времето  Но иначе наистина малко тегава е тази работа - караме насила децата да ходят някъде. Ние поне до някъде можем да избираме живота си 

Относно виждането на реалността от децата има интересна теория Кастанеда. Според Дон Хуан, чието учение представя през човешкото тяло преминават снопове енергия, които се преплитат в една точка. Тя е подвижна и от местоположението й зависи как ще виждаме реалността. Под влияние на възрастните, които учат децата как да възприемат тази реалност - какво е истина и какво  - не, кой обект какъв е и т.н постепенно вниманието на детето се фокусира в точно този облик на реалността, който е възприет от обществото да се вижда. В резултат точката на преплитане на енергиите се фиксира на едно място /това от което действителността се вижда от този ъгъл/ и детето вече не може да вижда от други ъгли и другите неща от реалността, които се виждат от тях.

Ghost необяснимо големите разстояния между обекти във Вселената могат да се обяснят с наличието на повече от една Вселени. Понякога те се доближат и могат да станат част от една обща вселена. А ако се сблъскат космически обекти може да се получи реакция, от която се образуват нови - даже нови вселени. Което пак не обяснява как се е появила първата частица от нещо.

Taка беше докато не тръгна на детска - беше ми ужасно досадно с него и едва чаках да почне градина, а сега ми е по-болно отколкото като се разделя с някой възлюбен.   Нямам настроение за нищо, надявам се той да е по-добре. Много се притеснявам, но да не обръщам темата. Затова е казано, че човек не оценява това, което има, докато го има. Оценява го едва след като го изгуби. А и ми е жал за него/детето. Не знам дали е свързано с емоционално обвързване, просто искам да е добре. Дано да е добре. Аз ще бягам да си свърша задълженията и да ходя да го взема.   Аз самата никога не съм ходила на градина и не знам какво е, струва ми се гадно.   Помня обаче, че с нетърпение чаках да тръгна на училище.  

Julia_21, а ти защо не можеш да даваш детето на градина? НА мен ми беше добре да не ходя, но дядо ми беше учител и ме беше научил на всичко, имаше и много добър подход. Докато аз нямам такъв и не мога да науча детето на нищо. Надявам се в градината да го научат, но знае ли се...

Обяснението за теорията Кастанеда е интересно, аз съм чела преди време негови книги, много бяха по-различни от другите. Пълни с мистика.

Ами, не ни приемат - първо, и второ - тя още не може да ходи и да разбира, постоянно сме по лекари и аз съм на прага на нервен срив вече

И аз не съм ходила нито ден на градина. Баба ме научи вкъщи да чета и пиша, бях най-напредналата в първи клас, мислеха ме за генийче ... Но пък ревях ужасно всяка сутрин, боледувах, а децата ми се подиграваха, защото отдавна бяха минали този адаптивен период. По-добре е на градина, Хепи, спокойно .

Кафе, същото и с мен: По цял ден слушах грамофонни плочи, аз не го помня, но майка ми е разказвала как, като съм била на 5-6 годинки сме минавали покрай едни баби и аз съм ги попитала: ''Добър ден, как понасяте горещините''? И те така
Обаче тръгнах на училище, виж кои години са били още тогава помня невъобразимия шум, грубост, лоши думи, което за мен беше шок и се прибирах всеки ден с рев и ужасно главоболие. Та, по-добре школовка от по-рано, понеже и до ден днешен съм си депресарка и чувствителна натура, а за такива като мен, място в този свят няма.

Не бе, не е емоционално обвързване това. Виждам те като абсолютно потопена в Нирвана-та 

Julia_21 не може ли да опитате в частна градина или да говорите с Инспекторат по образованието - може да се позовете на това, че детето има вероятност да се повлияе добре в среда с повече деца. Децата се учат много по-лесно и бързо, когато са в група. Моя вкъщи нищо не вдява - а в яслата почти с тръгването започна да прави много нови неща.
В нашата ясла  доведоха детенце, което имаше проблеми с ходенето Не можеше да върви само, но въпреки това го приеха. За много кратко време, през което са го водили и на някакви процедури, започна да идва ходейки на ясла. Персоналът в яслата обаче е съставен основно от медицински сестри, които може би знаят някакви методи, а и педагозите си имат практики, с които да получават бързи резултати 

Мамам, зависи дали могат да си позволят частна детска градина. Доколкото знам, доста е скъпичко А изглежда детето има някакви здравословни проблеми, за които Джулия се тревожи, и там сигурно отиват пари....Джули, не се тревожи, някои деца просто трудно тръгват в живота, с проблеми все, пък после укрепват и всичко се забравя.

Мамам, заем, наем, платени лекари, че и частна ясла Ако се случи, май набърже ще се позова на темата, която обсъждаме от първо лице За нормална градина не се класирахме, за специализирана не ни съветват, че можело да и се отрази назадничаво (не че има накъде). Омагьосан кръг...

 Ние с Рени се опитваме да си го обясним без души и прераждане. Имаш оплодена яйцеклетка, развива се организъм. Съзнанието е функция на мозъка и като умре мозъка умира и съзнанието. Нищо не остава. Едно раждане - едно осъзнаване и нищо повече. Проблемът е, че са се родили милиарди мозъци, но не е ясно (научно обосновано) кое определя на кой мозък ще сме функция. Може да се клонира организъм, но той ще си е с ново съзнание различно от това на оригинала. Не се търси философско или религиозно обяснение.

Каква функция на мозъка са астралните пътувания?Парапсихологическите възможности? Отклонение от нормата, тоест вид лудост? халюцинации? чиста проба лъжи?

Вижте тук интересна статия на излекуван от рак доктор:

http://www.bukvara.com/%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B … %D0%BE%D0%B2.html

Но и не само за рака говори докторът...

На един семинар на подобна тематика видях с очите си как падащата батерия на телефона на приятелката ми се зареди в ръката й от 7 на 11% за 3-4 секунди.Това се случи в залата преди да започне съществената част.Към края го погледнахме-стоеше си на 11%.Чакам обяснението на невярващите .Как в залата беше нагнетена енергия, чия е тази енергия-от присъстващите хора?И ако ние сме способни да генерираме енергия, която да зарежда батерии, къде ще изчезне същата тази енергия, когато умрем?

Кафе, на мене ми излиза Книжка с тестови задачи по БЕЛ за 7 кл. Отгоре на всичко не харесвам как е направена книжката. Аз ползвам друга за работа, къде по-добра