Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 8 280
16 окт. 2013, 13:25 ч.
Бладогодаря още веднъж 
Дойдох си в България да изпратя баща ми. Ще разкажа за пътуването ми- от Инсбрук до София с прекачване във Виена. Между двата полета имаше само 25 мин., като първия самолет даже закъсня малко. А летитещо във Виена е голямо и препусках като луда да гоня втория полет. Трябваше да намеря изхода максимално бързо, изпуснех ли го, трябваше да прекарам нощта на летището. Намерих с 300 зора предполагаемия изход, но исках да съм сигурна, че не бъркам. Имаше няколко човека още, които чакаха да минат и реших да питам. Докато си поема дъх и реша на немски или на английски да питам (обикновено ги омешвам), се обърна един мъж в черен шлифер... Волен Сидеров. Тогава думите сами излязоха от устата ми: Тук ли е за София? Отговори ми: да, вие за София или за Варна пътувате? Викам за София. Тогава се усетих, че разбирам по-лесно от обикновено и добавих: аз Ви познах, за това директно на български питам. Тогава се обърнаха още хора към мен и аз застанах последна на опашката... егати тъпите думи си разменихме, абсолютно безсмислено беше. Направи и онзи жест с повдигането на едната вежда, характеризиращ активна мозъчна дейност- поне ми оправи вечерта. Много ми се искаше местата ни да са близо и да мога да му обясня на 2, на 3, защо имам билет за връщане в Австрия. За съжаление бяхме далече. Но се замислих друго- това беше като знак от съдбата. Баща ми до последния си ден задължително ходеше на протестите. При всеки наш разговор ми говореше за политика и за трагичното положение на България и ме съветваше да заминавам и да не се връщам. Сигурно пак се вкарвам във филми, но сякаш не беше случайно това. Сякаш нарочно се обърках с тия стрелки и вървях напред-назад, забавих се и са натъкнах на човек от политическия елит. Поне ми се иска така, баща ми да ме е водел и да се е опитал да ми каже нещо. Или просто болката ме заслепява вече, не знам...
Виж целия пост
Дойдох си в България да изпратя баща ми. Ще разкажа за пътуването ми- от Инсбрук до София с прекачване във Виена. Между двата полета имаше само 25 мин., като първия самолет даже закъсня малко. А летитещо във Виена е голямо и препусках като луда да гоня втория полет. Трябваше да намеря изхода максимално бързо, изпуснех ли го, трябваше да прекарам нощта на летището. Намерих с 300 зора предполагаемия изход, но исках да съм сигурна, че не бъркам. Имаше няколко човека още, които чакаха да минат и реших да питам. Докато си поема дъх и реша на немски или на английски да питам (обикновено ги омешвам), се обърна един мъж в черен шлифер... Волен Сидеров. Тогава думите сами излязоха от устата ми: Тук ли е за София? Отговори ми: да, вие за София или за Варна пътувате? Викам за София. Тогава се усетих, че разбирам по-лесно от обикновено и добавих: аз Ви познах, за това директно на български питам. Тогава се обърнаха още хора към мен и аз застанах последна на опашката... егати тъпите думи си разменихме, абсолютно безсмислено беше. Направи и онзи жест с повдигането на едната вежда, характеризиращ активна мозъчна дейност- поне ми оправи вечерта. Много ми се искаше местата ни да са близо и да мога да му обясня на 2, на 3, защо имам билет за връщане в Австрия. За съжаление бяхме далече. Но се замислих друго- това беше като знак от съдбата. Баща ми до последния си ден задължително ходеше на протестите. При всеки наш разговор ми говореше за политика и за трагичното положение на България и ме съветваше да заминавам и да не се връщам. Сигурно пак се вкарвам във филми, но сякаш не беше случайно това. Сякаш нарочно се обърках с тия стрелки и вървях напред-назад, забавих се и са натъкнах на човек от политическия елит. Поне ми се иска така, баща ми да ме е водел и да се е опитал да ми каже нещо. Или просто болката ме заслепява вече, не знам...
# 8 281
16 окт. 2013, 14:27 ч.
Рени, вярвам, че хората до голяма степен не си отиват напразно. Аз загубих баща си сравнително рано, но той си отиде в момент, когато се успокои за бъдещето ми, след като аз след емоционално лутане и експерименти се бях кротнала и имах сигурен човек до себе си. Между другото, копие по характер и излъчване на собствения ми баща.
За Волен, какво да кажа - веднъж поне да свърши нещо свясно.
Виж целия пост
За Волен, какво да кажа - веднъж поне да свърши нещо свясно.
# 8 282
16 окт. 2013, 14:43 ч.
Рени аз съм убедена, че подобни неща не са просто случайност. Може би скоро ще се случи и нещо друго, което ще ти помогне да разтълкуваш случилото се на летището.
unadaptable може би и пътуванията в астрала са част от предварителния план на душата - дали докато е във физическо тяло да ги осъществява или да се занимава с други важни неща.
Напоследък си мисля много за феномена "страх". И преди е ставало дума в темата и някой беше казал, че той е необходим, за да се съхрани живота. Но скоро се сетих за едни случки в моя живот, за които бях забравила, а днес някак ми се прииска да почета стиховете на Ботев. Стигнах до извода, че страхът е съзнателно създаден и използван, за да се държат хората в подчинение и за да се пречи на тяхното развитие. Дори малките деца се плашат с разни нереални неща, за да слушат и изпълняват исканията ни. От Ботев по въпроса ме впечатлиха "Елегия", "Борба", "Гергьовден". А едната случка, за която се сетих е следната: Минавах през един парк и едно бездомно куче ме нападна. В този момент сякаш мозъкът ми изключи - не чувствах и не мислех нищо, сякаш времето беше спряло. Държах плик с нещо и започнах да удрям кучето, то захапа плика и го затегли, но аз продължавах да го блъскам. През цялото време нямах никакви емоции и мисли. Кучето избяга и едва след това се появи страха - като се "включих" отново - разтреперих се цялата и не можех да стоя на краката си. При другата случка /паднах в дупка, изровена от водоскок или нещо като малък водопад/ усещането беше същото - изключване. Ако ме беше обзел страха съм сигурна, че и двете нямаше да се развият толкова добре. В много случаи страхът ни прави пасивни и ни спира да направим неща, които са добри за нас.
Пиша всичко това, защото ми се иска и вие да споделите мнение и собствен опит. Може и да греша в разсъжденията си, а някак ми стана интересен проблема - много често в теми от форума, по различни въпроси се стига до проблема за страха.
Ох, пак се улях, ще ме извините
Виж целия пост
unadaptable може би и пътуванията в астрала са част от предварителния план на душата - дали докато е във физическо тяло да ги осъществява или да се занимава с други важни неща.
Напоследък си мисля много за феномена "страх". И преди е ставало дума в темата и някой беше казал, че той е необходим, за да се съхрани живота. Но скоро се сетих за едни случки в моя живот, за които бях забравила, а днес някак ми се прииска да почета стиховете на Ботев. Стигнах до извода, че страхът е съзнателно създаден и използван, за да се държат хората в подчинение и за да се пречи на тяхното развитие. Дори малките деца се плашат с разни нереални неща, за да слушат и изпълняват исканията ни. От Ботев по въпроса ме впечатлиха "Елегия", "Борба", "Гергьовден". А едната случка, за която се сетих е следната: Минавах през един парк и едно бездомно куче ме нападна. В този момент сякаш мозъкът ми изключи - не чувствах и не мислех нищо, сякаш времето беше спряло. Държах плик с нещо и започнах да удрям кучето, то захапа плика и го затегли, но аз продължавах да го блъскам. През цялото време нямах никакви емоции и мисли. Кучето избяга и едва след това се появи страха - като се "включих" отново - разтреперих се цялата и не можех да стоя на краката си. При другата случка /паднах в дупка, изровена от водоскок или нещо като малък водопад/ усещането беше същото - изключване. Ако ме беше обзел страха съм сигурна, че и двете нямаше да се развият толкова добре. В много случаи страхът ни прави пасивни и ни спира да направим неща, които са добри за нас.
Пиша всичко това, защото ми се иска и вие да споделите мнение и собствен опит. Може и да греша в разсъжденията си, а някак ми стана интересен проблема - много често в теми от форума, по различни въпроси се стига до проблема за страха.
Ох, пак се улях, ще ме извините
# 8 283
16 окт. 2013, 16:10 ч.
До преди разказаните от мен обстоятелства не изпитвах страх или поне не така сковаващ и всепоглъщащ, както е сега на моменти. Не съм имала и фобии - всичко приемах философски, че от паниката няма никакъв смисъл, дори на моменти съм била и безразсъдна. Една - единствена нощ не се бяхме заключили и съседа, се беше надвесил в 4 сутринта над леглото ни - ами не се уплаших, спокойно го попитах какво прави тук, макар дори в началото да не бях сигурна, че е той.
Приемах хода на събитията и живота и не се терзаех защо еди-кое си се е случило - ами така е трябвало и предвид свършения факт, нищо не мога да променя. Дори факта, че на два пъти съм оперирана животозастрашаващо, като на втория бях бременна в 4 месец, и изживях бременността си в неописуема болка и кошмар, не ме сломи. Но след поредната случка с баща ми и ред други лични проблеми и за капак ситуацията с детето, не мога да се позная. В съзнанието са ми именно неща, които не са ми във възможностите да променям, постоянно се връщам назад както и съм в ужасен ужас ако детето ми се окаже с някакви дефицити и мен ме няма, какво ще се случи, какъв живот ще води и въобще лудницата е пълна....И от борещ се човек сега съм в капан на фобиите, отделно вчера и майка ми се обади да ме чуела, и от дума на дума ми прошепна колко много я е страх да умре, как говорила и с баба ми и тя също била в постоянен ужас, на 88 е и как й се искало дори да я няма да и останело едно оченце някъде, да продължава да вижда нас и света.
Не са първи път ми го казва, е до сега я скастрях да не мисли за тези неща, да живее живота, а вчера ме стегна буца в гърлото. Та не знам този страх как ще се надвива, но в момента е фактор в живота ми, макар всячески да се опитвам да не е така...
Виж целия пост
Приемах хода на събитията и живота и не се терзаех защо еди-кое си се е случило - ами така е трябвало и предвид свършения факт, нищо не мога да променя. Дори факта, че на два пъти съм оперирана животозастрашаващо, като на втория бях бременна в 4 месец, и изживях бременността си в неописуема болка и кошмар, не ме сломи. Но след поредната случка с баща ми и ред други лични проблеми и за капак ситуацията с детето, не мога да се позная. В съзнанието са ми именно неща, които не са ми във възможностите да променям, постоянно се връщам назад както и съм в ужасен ужас ако детето ми се окаже с някакви дефицити и мен ме няма, какво ще се случи, какъв живот ще води и въобще лудницата е пълна....И от борещ се човек сега съм в капан на фобиите, отделно вчера и майка ми се обади да ме чуела, и от дума на дума ми прошепна колко много я е страх да умре, как говорила и с баба ми и тя също била в постоянен ужас, на 88 е и как й се искало дори да я няма да и останело едно оченце някъде, да продължава да вижда нас и света.
Не са първи път ми го казва, е до сега я скастрях да не мисли за тези неща, да живее живота, а вчера ме стегна буца в гърлото. Та не знам този страх как ще се надвива, но в момента е фактор в живота ми, макар всячески да се опитвам да не е така...
# 8 284
16 окт. 2013, 16:45 ч.
Интересен въпрос и много пространен е този за страха. Като каза за кучето, та и аз да кажа. Имам фобия откакто се помня, ужасен страх от кучета, без значение на големината им. Не знаех откъде идва, много проблеми ми е създавало. Преди няколко години научих. Като съм била съвсем малка, на 3 годинки, едно голямо куче-овчарка, като ме видяло ,че тичам се спуснало към мен да си играе.И тъй като аз съм била съвсем миниатюрна, веднага ме съборило на земята. Майка ми и баба ми го прогонили, но забелязали, че съм синя и не мога да издам звук. Вкъщи ми давали солена вода, мили ме и съм се съвзела. Но страха ми е останал и до днес. Понякога има неизкореними страхове, не успяваш да ги надмогнеш и те мъчат цял живот. Това е моят.
Страха от смъртта. Не изпитвах реално такъв преди да се сблъскам директно с нея, просто не го мислех. Трябваше ми доста време, за да го надмогна. Помогнаха ми разни събития, сънища, мисли и нови разбирания. Все още се страхувам, но си давам сметка, че не от смъртта. По-скоро от живота.
Други страхове нямам. Притеснения, трудности, но не и страх.
П.П. Възможно е да е част от плана на душата астралното излизане, да. Но само излизането в съзнателно състояние, защото тогава анализираш.Ако излизаме насън, то е просто още към опита и само толкова.
Виж целия пост
Страха от смъртта. Не изпитвах реално такъв преди да се сблъскам директно с нея, просто не го мислех. Трябваше ми доста време, за да го надмогна. Помогнаха ми разни събития, сънища, мисли и нови разбирания. Все още се страхувам, но си давам сметка, че не от смъртта. По-скоро от живота.
Други страхове нямам. Притеснения, трудности, но не и страх.
П.П. Възможно е да е част от плана на душата астралното излизане, да. Но само излизането в съзнателно състояние, защото тогава анализираш.Ако излизаме насън, то е просто още към опита и само толкова.
# 8 285
16 окт. 2013, 17:30 ч.
Julia_21 ,un като ви прочетох историите се сетих, че и аз съм била в стресова ситуация, която е отключила много страхове в мен. Като излязох от нея се оказах с много страхове към какво ли не. Явно стресът и изобщо дългото подлагане на негативни неща отключва страха, може би блокира връзката ни с Висшата ни същност и затова се получава така.
И аз като теб un се преборих с повечето от страховете като наблюдавам и анализирам събитията, сънищата.. Сега виждам например, че историята с кучето е част от поредица случки, които са целели да ме разтърсят /защото се бях пуснала по течението и не реагирах адекватно на живота си тогава/ и да ми покажат, че имам достатъчно сили, за да реша проблемите.
Julia_21 може и ти да опиташ този метод за борба със страха - да се вгледаш в себе си и живота си и да откриеш вътрешните си сили.
Страхът доста замъглява преценката, а реално е просто продукт на мозъка. Тук преди стана дума, че мозъкът е филтър на постъпващата към нас информация. Може би страхът е един от начините тази информация да се държи далеч от нас и съответно да ни държи разделени от силите, които могат да ни даде висшето аз или душата, или както там се нарича истинската ни същност.
Виж целия пост
И аз като теб un се преборих с повечето от страховете като наблюдавам и анализирам събитията, сънищата.. Сега виждам например, че историята с кучето е част от поредица случки, които са целели да ме разтърсят /защото се бях пуснала по течението и не реагирах адекватно на живота си тогава/ и да ми покажат, че имам достатъчно сили, за да реша проблемите.
Julia_21 може и ти да опиташ този метод за борба със страха - да се вгледаш в себе си и живота си и да откриеш вътрешните си сили.
Страхът доста замъглява преценката, а реално е просто продукт на мозъка. Тук преди стана дума, че мозъкът е филтър на постъпващата към нас информация. Може би страхът е един от начините тази информация да се държи далеч от нас и съответно да ни държи разделени от силите, които могат да ни даде висшето аз или душата, или както там се нарича истинската ни същност.
# 8 286
16 окт. 2013, 18:39 ч.
Ще си призная сега, преди да ида да приготвям вечерята.
Надмогнах страха от смъртта само по една причина- видях, че има нещо, което стои зад гърба ми, до мен и ми помага. По най-различни начини. Помогна ми в много тежък момент, усещам присъствието му и се надявам, че ще го направи пак. Знам, че няма да е вечно, ще спре тогава, когато работата ми тук приключи. Не усещам страх, само любопитство. Дано бъде бързо и безболезнено, дано това влиза в плана на живота ми.
Не преодолях страха от кучетата, колкото и да е маловажен пред другия, защото няма никой, чиято подкрепа да усещам. Сама не се справих, но живея някак с този страх, не е болка за умиране.
Страховете са бич, но е трудно да се премахнат, понякога невъзможно.
Виж целия пост
Надмогнах страха от смъртта само по една причина- видях, че има нещо, което стои зад гърба ми, до мен и ми помага. По най-различни начини. Помогна ми в много тежък момент, усещам присъствието му и се надявам, че ще го направи пак. Знам, че няма да е вечно, ще спре тогава, когато работата ми тук приключи. Не усещам страх, само любопитство. Дано бъде бързо и безболезнено, дано това влиза в плана на живота ми.
Не преодолях страха от кучетата, колкото и да е маловажен пред другия, защото няма никой, чиято подкрепа да усещам. Сама не се справих, но живея някак с този страх, не е болка за умиране.
Страховете са бич, но е трудно да се премахнат, понякога невъзможно.
# 8 288
16 окт. 2013, 23:42 ч.
Вече и аз го повярвах. Днес си говорихме със семейството- нещата се бяха подредили по най-добрия начин. И трите му деца са по чужбина, той също живее в друга държава, но с всички се беше видял скоро, както и с други важни за него хора. С мен имаше своеобразно сбогуване, и двамата имахме нужда от това. Случиха са и разни други неща, всичко се беше наредило перфектно, сякаш идеалния момент да напусне този свят. Обстоятелствата при които си отиде бяха много странни, сякаш всичко говори, че това е негов избор.
Днес се случиха разни неща, но няма смисъл да обяснявам и разказвам- това е нещо, което може да се усети само лично. Аз например като чета разкази на други хора съм повече от скептична, но има неща, които не могат да се пресъздадат с думи, могат само да се почувстват. А мъката не ме е направила по-податлива на внушения... и все още не мога да кажа да- вярвам, че смъртта не е краят.
Виж целия пост
Рени, вярвам, че хората до голяма степен не си отиват напразно. Аз загубих баща си сравнително рано, но той си отиде в момент, когато се успокои за бъдещето ми, след като аз след емоционално лутане и експерименти се бях кротнала и имах сигурен човек до себе си. Между другото, копие по характер и излъчване на собствения ми баща.
Днес се случиха разни неща, но няма смисъл да обяснявам и разказвам- това е нещо, което може да се усети само лично. Аз например като чета разкази на други хора съм повече от скептична, но има неща, които не могат да се пресъздадат с думи, могат само да се почувстват. А мъката не ме е направила по-податлива на внушения... и все още не мога да кажа да- вярвам, че смъртта не е краят.
# 8 289
17 окт. 2013, 00:06 ч.
http://www.youtube.com/watch?v=2PmkreJHw4k
Враните и гарваните са доста интелигентни птици и са подходящи за опитомяване дори.
http://www.youtube.com/watch?v=efcIsve5wu8
http://www.youtube.com/watch?v=Z0w9q125TSI
http://www.youtube.com/watch?v=VdBFNQJU2fU
Изгледах го от начало до край за 2-3 вечери. Едно от нещата, които ми се наби в очи беше случката с рождения ден където Джоди подари книга с поезия на Едгар Алън По. Като се рових за гарваните се сетих за неговата поема "Гарванът"
http://chitanka.info/text/15937-garvanyt
в оригинал има стих
пояснението е - The narrator wants to know whether his love, Lenore has made it into heaven. Aidenn is a different spelling of Eden. http://poetry.rapgenius.com/Edgar-allan-poe-the-raven-lyrics#note-1113759
В "Two Souls" Aiden е името на съществото свързано с Джоди (накрая става ясно, че е душата на мъртвородения ѝ брат близнак)
Има един добър филм за По смесващ моменти от живота му в измислена история - http://www.imdb.com/title/tt1486192/
Причината за смъртта на По си остава загадка
And the raven, never flitting, still is sitting, still is sittin … fted - nevermore!
Ти нали писа, че възнамеряваш да го посетиш, защото искаш да разбереш откъде знаел някои неща, които няма кой да му ги каже. Моето мнение е, че е излишно да ходиш при него. Загубата на баща ти и този човек нямат никаква връзка. Ако той държи да те види ще намери начин ако е важно за него. Ти чувстваш ли че имаш нужда да го посетиш?
Знаеш че болката и горчилката изкривяват оценката ни за живота и света. Миналата година на олимпийските игри на финала на 400 метра с препятствия целият свят стана свидетел на една интимна сцена, когато Феликс Санчез вече като победител извади изпод състезателния си номер снимка с починалата си баба. Бягал е с тази снимка на финала и на предпоследното препятствие изведнъж се откъсва пред останалите. Всичко се развива като на филм.
http://www.youtube.com/watch?v=M99AfnmEXhU
http://www.youtube.com/watch?v=C0SrBv-fmOA
Амии с музика животът е по-лек
http://www.youtube.com/watch?v=E_IhlgUVaQI
http://www.youtube.com/watch?v=NDsKSS_YRwg
http://www.youtube.com/watch?v=Wqt_8xvdhw4
Виж целия пост
Гледала съм научно популарен филм, в който даваха как една врана си чупи орехите, като ги пуска на оживена улица, точно на пешеходната пътека. Минаващите коли, чупят ореха, а тя изчаква хората да започнат да пресичат по пошеходната пътека за ад ис събере ядките. И това го върши регулярно.
http://www.youtube.com/watch?v=2PmkreJHw4k
Враните и гарваните са доста интелигентни птици и са подходящи за опитомяване дори.
http://www.youtube.com/watch?v=efcIsve5wu8
http://www.youtube.com/watch?v=Z0w9q125TSI
http://www.youtube.com/watch?v=VdBFNQJU2fU
Ghost "Two Souls" ми е влязъл под кожата Но дано да има живот след смъртта, че в този май няма да успея да изгледам всичко. Аз точно така си представям "живота след смъртта", както е показано в последното клипче.
Но дано да има живот след смъртта, че в този май няма да успея да изгледам всичко. Аз точно така си представям "живота след смъртта", както е показано в последното клипче.http://chitanka.info/text/15937-garvanyt
в оригинал има стих
Цитат
Tell this soul with sorrow laden if, within the distant Aidenn,
It shall clasp a sainted maiden whom the angels name Lenore--
Clasp a rare and radiant maiden whom the angels name Lenore."
Quoth the Raven "Nevermore."
It shall clasp a sainted maiden whom the angels name Lenore--
Clasp a rare and radiant maiden whom the angels name Lenore."
Quoth the Raven "Nevermore."
В "Two Souls" Aiden е името на съществото свързано с Джоди (накрая става ясно, че е душата на мъртвородения ѝ брат близнак)
Има един добър филм за По смесващ моменти от живота му в измислена история - http://www.imdb.com/title/tt1486192/
Причината за смъртта на По си остава загадка
Цитат
На 3 октомври 1849 г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и... нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира - Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849 г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“
And the raven, never flitting, still is sitting, still is sittin … fted - nevermore!
Julia_21, казал е, че скоро ще ходя до България (и да го посетя). Това моите хора се чудеха дали да ми го споменат, защото не съм планирала пътуване. Аз май го писах тогава- казах да видим дали ще стане така... въобще не предполагах, че може да имам трагичен повод.
Ти нали писа, че възнамеряваш да го посетиш, защото искаш да разбереш откъде знаел някои неща, които няма кой да му ги каже. Моето мнение е, че е излишно да ходиш при него. Загубата на баща ти и този човек нямат никаква връзка. Ако той държи да те види ще намери начин ако е важно за него. Ти чувстваш ли че имаш нужда да го посетиш?
Само едно знам- това тук е адът!
http://www.youtube.com/watch?v=M99AfnmEXhU
http://www.youtube.com/watch?v=C0SrBv-fmOA
пп Ghost, тази песен ме уцели право в сърцето.
http://www.youtube.com/watch?v=E_IhlgUVaQI
http://www.youtube.com/watch?v=NDsKSS_YRwg
http://www.youtube.com/watch?v=Wqt_8xvdhw4
# 8 290
17 окт. 2013, 15:51 ч.
Чета това
http://psyhea.webnode.com/vissh-az/
Още е в начална разработка, но ще стане. Някои глави ги чакам с особено нетърпение.
Виж целия пост
http://psyhea.webnode.com/vissh-az/
Още е в начална разработка, но ще стане. Някои глави ги чакам с особено нетърпение.
# 8 291
17 окт. 2013, 16:13 ч.
И аз
Ще гледам и "Гарванът". Стана ми интересно - за По и гарваните.
Гледам напоследък често се заговаряме за различни животни. Дали не е някакъв знак за всички
Аз си мисля, че Рени трябва да иде при този човек. Иначе все ще я гложди мисълта какво щеше да установи, ако беше отишла.
Виж целия пост
Чета това
http://psyhea.webnode.com/vissh-az/
Още е в начална разработка, но ще стане. Някои глави ги чакам с особено нетърпение.
http://psyhea.webnode.com/vissh-az/
Още е в начална разработка, но ще стане. Някои глави ги чакам с особено нетърпение.
И аз
Ще гледам и "Гарванът". Стана ми интересно - за По и гарваните.
Гледам напоследък често се заговаряме за различни животни. Дали не е някакъв знак за всички
Аз си мисля, че Рени трябва да иде при този човек. Иначе все ще я гложди мисълта какво щеше да установи, ако беше отишла.
# 8 292
17 окт. 2013, 16:53 ч.
Като казвате животни, преди няколко дни сънувах котки и на следващата сутрин две котки се настаниха в двора ми. Още не искат да си ходят.
Виж целия пост
Гледам напоследък често се заговаряме за различни животни. Дали не е някакъв знак за всички
Като казвате животни, преди няколко дни сънувах котки и на следващата сутрин две котки се настаниха в двора ми. Още не искат да си ходят
.
# 8 293
17 окт. 2013, 23:26 ч.
От книгата "Душата след смъртта" на о. С. Роуз
детето се ражда с петно на шията, а после "си спомня", че в "предишния си живот" са го обесили като конекрадец, друг се бои от височини и затова "си спомня", че в "миналия живот" се е разбил смъртоносно при падане, и други подобни. Естествената човешка склонност към фантазии прави подобни случаи безполезни в качеството им на "доказателства" за превъплъщението.
Все пак в много случаи подобни "предишни животи" са били разкривани с помощта на хипнотичния метод, известен като "регресивна хипноза", който при много от тях дал поразителни резултати при спомнянето на отдавна забравени от съзнателния разум събития, отнасящи се до самото ранно детство. Хипнотизаторът връща пациента "обратно" в детството, а след това разпитва: "А какво беше преди това?" В такива случаи човек често "си спомня" своята смърт или даже изцяло "другия живот". Как да разбираме такава памет?
Добре подготвените хипнотизатори ще се съгласят с наличието на уловки в "регресивната хипноза". Д-р Артър Хестингс от Калифорния, специалист по психология на общуването, забелязал, че "най-очевидното, което става под хипноза, е това, че пациентите са открити за всяко изтънчено, несъзнателно както словесно, така и несловесно внушение на хипнотизатора и са извънредно податливи. Ако ги помолите да преминат към предишния си живот, а те не са имали такъв, те ще го изобретят! Ако им внушите, че са видели НЛО, те съобщават като че ли са виждали НЛО.
Друг изследовател от същата област пише: "Този метод е пълен с рискове, главният от които е безсъзнателната тенденция към ярки фантазии. Това, което се изявява по време на хипнозата, би могло да бъде всъщност сън за предишния живот, който пациента е искал да преживее или вярва правилна или неправилна, че е преживял... Един психолог инструктирал група хипнотизирани пациенти да се спомнят миналото съществуване и всички без изключение си спомнили. Някои от тези разкази били наситени с ярки подробности и изглеждали убедителни... Когато същия психолог отново ги хипнотизирал, те могли в състояние на транс да проследят всеки елемент на своя разказ за предишното съществуване непосредствено до някакъв нормален източник - човек, който те действително са познавали в детството си, сцени от прочетен роман или филм, гледан преди няколко години и т.н."
Виж целия пост
детето се ражда с петно на шията, а после "си спомня", че в "предишния си живот" са го обесили като конекрадец, друг се бои от височини и затова "си спомня", че в "миналия живот" се е разбил смъртоносно при падане, и други подобни. Естествената човешка склонност към фантазии прави подобни случаи безполезни в качеството им на "доказателства" за превъплъщението.
Все пак в много случаи подобни "предишни животи" са били разкривани с помощта на хипнотичния метод, известен като "регресивна хипноза", който при много от тях дал поразителни резултати при спомнянето на отдавна забравени от съзнателния разум събития, отнасящи се до самото ранно детство. Хипнотизаторът връща пациента "обратно" в детството, а след това разпитва: "А какво беше преди това?" В такива случаи човек често "си спомня" своята смърт или даже изцяло "другия живот". Как да разбираме такава памет?
Добре подготвените хипнотизатори ще се съгласят с наличието на уловки в "регресивната хипноза". Д-р Артър Хестингс от Калифорния, специалист по психология на общуването, забелязал, че "най-очевидното, което става под хипноза, е това, че пациентите са открити за всяко изтънчено, несъзнателно както словесно, така и несловесно внушение на хипнотизатора и са извънредно податливи. Ако ги помолите да преминат към предишния си живот, а те не са имали такъв, те ще го изобретят! Ако им внушите, че са видели НЛО, те съобщават като че ли са виждали НЛО.
Друг изследовател от същата област пише: "Този метод е пълен с рискове, главният от които е безсъзнателната тенденция към ярки фантазии. Това, което се изявява по време на хипнозата, би могло да бъде всъщност сън за предишния живот, който пациента е искал да преживее или вярва правилна или неправилна, че е преживял... Един психолог инструктирал група хипнотизирани пациенти да се спомнят миналото съществуване и всички без изключение си спомнили. Някои от тези разкази били наситени с ярки подробности и изглеждали убедителни... Когато същия психолог отново ги хипнотизирал, те могли в състояние на транс да проследят всеки елемент на своя разказ за предишното съществуване непосредствено до някакъв нормален източник - човек, който те действително са познавали в детството си, сцени от прочетен роман или филм, гледан преди няколко години и т.н."
# 8 294
18 окт. 2013, 10:59 ч.
Глупости! Някой си спомнял нещо си....как става това спомняне, какъв е начина? Същия, по който си спомняме къде си забравихме чадъра ли? 
Няма такова нещо.... 
Спомнянето става по съвсем различен начин, ако изобщо може да се нарече спомняне. По-скоро е научаване на някакво събитие, което се е случило в друг живот, и дава отражение в този, но няма откъде да го знаем този факт. Това е най-спорното и бих казала най-тежкото от всичко като приемане. Трудно се приемат такива неща, защото няма абсолютно никаква възможност за проверка на истинността им. Един здравомислещ човек никога няма да приеме на 100% такава информация. Бих казала, че спомнянето, както ти го наричаш, просто дава още една гледна точка, още една възможност за тълкуване на някакво събитие от реалния живот, някаква неизяснена болка, белег, тегоба в сегашния живот. Нищо повече.
Ако обичаш, не преиначавай неща, от които стоиш твърде далече, за да даваш мнение.
Виж целия пост
Няма такова нещо.... Спомнянето става по съвсем различен начин, ако изобщо може да се нарече спомняне. По-скоро е научаване на някакво събитие, което се е случило в друг живот, и дава отражение в този, но няма откъде да го знаем този факт. Това е най-спорното и бих казала най-тежкото от всичко като приемане. Трудно се приемат такива неща, защото няма абсолютно никаква възможност за проверка на истинността им. Един здравомислещ човек никога няма да приеме на 100% такава информация. Бих казала, че спомнянето, както ти го наричаш, просто дава още една гледна точка, още една възможност за тълкуване на някакво събитие от реалния живот, някаква неизяснена болка, белег, тегоба в сегашния живот. Нищо повече. Ако обичаш, не преиначавай неща, от които стоиш твърде далече, за да даваш мнение.
Препоръчани теми