Какво има след смъртта?

hjkl, не ни ли обеща да липсваш известно време?Имам едно предложение-понеже се опитваш да обориш с помощта на трезва мисъл и научни данни всичко, за което се пише в тази тема, защо не вземеш да се замислиш къде са доказателствата за всичко, което се проповядва в твоята религия?И дали няма да се окаже, че всъщност няма нито едно такова?Спри се вече и остави всички ни да вярваме в това, в което сме избрали.Точно както ти го правиш и никой не ти показва линкове, оборващи твоите вярвания!

  Всщност, и аз съм забелязала, че спомените или това, което ти понася съзнанието като спомен може да се дирижира. Синът ми е напълно сигурен, че си спомня ясно някои събития от пет годишен и са се случили по определен начин, по който баща му разказва. Например в планината загуби едно много скъпо фенерче на баща си, а по това време срещнахме някакъв елитен военен отряд, който правеше учения. Един офицер му се радваше и му подари няколко шоколада. Баща му се пошегува,че сигурно е дал фенерчето за шоколадите и малкият реши, че го е направил.Направо беше сигурен. Да обаче аз бях свидетелка,че такова нещо няма. Много често се случва да пресъздава така ситуации.

   Малко цитати от един много интересен ум - Фройд - http://www.obekti.bg/chovek/9825-12-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1% … D0%BE%D0%B4%D0%B0

Амбър, бъркаш реални спомени от ранното детство, почиващи на нещо, което все пак се е случило, с такива, които наричат спомени от предишен живот. В последните няма за къде да се хванеш, за да си припомняш. Тези така наречени спомени са нещо съвсем ново за този, който ги научава. Аз имам такъв "спомен". Сега отивам да си взема пенсията, после ще помисля дали да разкажа. Нямаше нищо общо с припомняне или внушения от някого, нямаше реално друг човек, който да ми внуши каквото и да е. Не го приемам за истина, просто още една възможност за разбиране на обстоятелство, което присъства в живота ми.

Попрехвърлих малко книгата на Нютън, всички разказват за предишните си животи в минали епохи, че дори самият Нютън май си спомня как е бил кроманьонец или нещо такова. Никой например не се е преродил в бъдещето, или пък да разкаже за време или епоха, която не знаем

нещо подобно видях наскоро
на паркинга на един плаж до нас бяхме, с голям дъб
едни сойки през цялото време пускаха желъди
целият изход на паркинг беше осеян с черупки, повечето празни

Рени, 

За съжаление, до колкото знам този който извършва хипнозата, с въпросите си, може да внуши на пациента каквото си пожелае.


Ако бъдещето търпи някаква промяна (а съм сигурна, че търпи), то едва ли е възможно да го видиш .

Нютън никога не се е подлагал на регресия, сигурно става въпрос за негов пациент. Има правени регресивни сеанси за бъдещето, има ги в книга. Доста интересно е, особено изводите, които са направени след приключване на експеримента. Иначе принципно бъдещ живот не може да се предсказва, защото всичко се променя, докато не изтече настоящия. Това ще важи и за живота като цяло, не само на отделния индивид.

Не съм чувала нещо такова досега.Ще потърся да прочета.Но ако се касае за бъдещето, тогава пак регресия ли се нарича, не би ли трябвало да е....прогресивни сеанси?

Из нета има много материали, вкл. видео, доказващи противното. Другото, което ми се струва, че не си разбрала е, че цитирам книга (вкл. за хипнозата).

Тук се каза, че спомените на хората в склинична смърт били доказано халюцинации. С. Роуз говори за контролирани проучвания, които изключват хора в анестезия и неадекватно състояние.
Ето какво пише:
"Впрочем съществува едно удивително "обективно доказателство" за това, че човек в този момент действително се намира извън тялото си - понякога хората могат да разкажат или да съобщят точни подробности за събития, станали даже в съседните стаи или още по-далече, докато те са били "мъртви". От многото примери с такъв характер д-р Кублер-Рос споменава за един забележителен случай, когато сляпа жена "видяла" и после точно и подробно описала всичко, случело се в стаята, където тя умряла, но когато отново се върнала към живот, пак била сляпа - това е потресаващо доказателство, че вижда не окото (и мисли не мозъкът, защото след смъртта умствените способности се изострят), а по-скоро душата, която, докато тялото е живо, изпълнява тези функции чрез физическите органи, а когато то умре - със собствената си сила"

Не помня сега къде четох за човек, който знаел кой лекар му е извадил зъбните протези, когато бил в клиническа смърт. По-късно отишъл при него да си ги поиска и дори му казал къде ги е сложил.

Още от същата книга:
Д-р Морис Роулингс, лекар от Тенеси, специалист по сърдечносъдови заболявания, сам участвал в реанимирането на много хора, които били "клинично мъртви".  Разговорите му с тези хора ме показали, че "въпреки повечето публикувани случаи за живота след смъртта, не всяко преживяване след смъртта е приятно. Ад също съществува! След като сам осъзнах този факт, аз започнах да събирам разкази за неприятни случаи, които другите изследователи явна са пропуснали. Считам, че това е, защото тези изследователи по правило са психиатри и никога не са участвали в реанимирането на болния. Те не са имали възможност да бъдат на местопроизшествието. В моето изследване се оказа, че неприятните преживявания се срещат толкова често, колкото и приятните... Аз установих, че повечето неприятни преживявания скоро се потискат дълбоко в подсъзнанието на болния. Тези тягостни преживявания явно са толкова болезнени и неприятни, че те се отдалечават от съзнателната памет и затова като спомен се съхраняват само приятните преживявания или пък нищо не се запомня."
          Д-р Роулингс така описва своя "модел" на тези преживявания "от ада": "Подобно на тези, които са имали приятни преживявания, и съобщаващите за мъчителен характер на преживяванията си могат също само с труд да осъзнаят, че са умрели, когато гледат как лекарите се движат около трупа. При тях се случва след излизане от стаята да попаднат в тъмен проход и вместо да се окажат в светла среда, те попадат в тъмна, мъглива обстановка, в която срещат странни хора, някои от които се спотайват в сенките или по протежението на горящо огнено езеро. Ужасите надминават всяко описание и на разказващите това им е трудно да си го припомнят."  Има различни описания (включително направени от "постоянни посетители на църквата", които се оказали удивени след преживяванията в такова състояние) за поява на дяволчета и странни гиганти, спускане в тъмнина и огнен жар, пламък и океани от огън.

Търсене в Гугъл за dr Rawlings hell дава допълнителна информация.

 А имали някакво проучване, за религиозна зависимост и естеството на виденията в клинична смърт.

Ами да. А откъде въобще е знаел, че ще имам път насам?!
Причината за смъртта на баща ми е пълна мистерия, аутопсията нищо не показа (това им изнася на ония с белите престилки). Имам някаква малка светлинка надежда, че този лечител нещо може да подскаже.

Толкова много смърт и болка има тук, не може да има по-лошо. Опитвам да намеря думи за да успокоя смазан от скръб човек, но няма такива... това е дъното, че и под него. Така си представям ада- да ти е отнето всичко, да нямаш повече надежда и светлина в живота, само празнота и разкъсваща болка.
А на този лекоатлет евала за волята. Изживял е своя силен момент. В живота на всички ни има такива моменти, макар и без камери и публика. Обаче истинския живот не е точно това.

Ghost, много добри парчета

Чела съм за такава религиозна зависимост, но не помня къде. А и някак не си представям на мюсюлманин да му говори Христос или на някой като Серафима- Буда.

Липсването ще се случи, живот и здраве.  
Аз нямам нищо против това да давате линкове. Всъщност прераждането оборва моите вярвания!
Смятам, че за моята вяра всъщност има много доказателства.

С. Роуз е преподавал източни религии в университет в САЩ, вкл. е чел конфуцианските текстове на старокитайски, според него:
"Сред окултните идеи, които днес широко се обсъждат и веднага се приемат от тези, които са имали "извънтелесни" или "следсмъртни" преживявания, и  дори от някои учени, стои и идеята за превъплъщението - душата след смъртта не подлежи на Страшния Съд, а пребивава на Небесата или ада, като очаква възкресение на тялото и Страшния Съд, но (очевидно след пребиваване  в "астралната плоскост") се връща обратно на Земята е влиза в ново тяло - на животно или на друг човек.
          Тази идея е била широко разпространена на Запад по време на езическата античност, докато била сменена с християнските идеи, а разпространението й в наше време е свързано с индуизма и будизма, където е приета повсеместно. Днес тази идея обикновено се "хуманизира" в смисъл, че съвременниците считат, че техните "предишни съществувания" са били в човешки образ, докато общото идея сред индуси, будисти, както и сред древните гърци и римляни е, че рядко се удава да се постигне въплъщение "в човек" и че болшинството съвременни въплъщения са в животни, насекоми даже растения."

Учудващо е, че никой не си спомня за живота си като животно, растение, насекомо и т.н.

Серафима пише пълни дивотии с цел да умаловажи и принизи идеята за прераждането на душата и да остане впечатлението, че такова нещо няма. Можеш само да възкръснеш с изгнилата си плът на второто пришествие. Не вярвам, че така се печелят привърженици на вярата, по-скоро нови атеисти. Да са добре дошли!
Рени, посети го този лечител, поне ще чуеш какво има да каже.
Имам и аз силно съмнение, че ада е тук, затова и много хора не издържат. И мисля, че е заради по-бързо приключване със земните превъплъщения.
Обезверяването е най-лошото отражение  на живеенето в ада тук.Струва ми се много жестоко това, че сме блокирани и нямаме връзка с ВА, не знаем за неговото съществуване. Ако имахме поне това знание, нямаше да бъде толкова безнадеждно. Разбирам и защо хората не вярват. Просто няма доказателства и човек като се огледа и види цялата трагедия на живота, който е видим и осезаем, няма сили да повярва в нещо, което е невидимо.

  Аз не вярвам,че душите се прераждат, но не вярвам и че има някой външен да съди. 

  Днес почина кученцето ни. Беше вече на доста години и много болно. Беше прекрасно кокерче, което много ни обичаше и мисля, че имаше голям късмет.