Какво има след смъртта?

 Кое е по висше, да набиеш престъпника или да го превърнеш в защитник. Има и такива религии. Обаче те не са популярни.

По отношение на самоубийството, бях гледала по Дискавъри филм за отпадналите евангелия. Там се обясняваше, че всъщност самоубийството е избор, т.е. израз на свободната воля и като такъв не се осъжда. Но тъй като, приемайки тази теза, маса хора щели да го правят, за да се избавят от  трудностите от материалния свят, са го поставили, като грях.
Това с отпадналите евенгелия, на мен лично ми е много интересно. На какъв принцип е ставало, според Серафима.
Според предаването, там където се е споменавало за Исус И като светски човек, за преражданията....и т.н.

Ън, ненам Сигурно има хора, щастливци, които го осъзнават. Вероятно те живеят по-спокойно и пълноценно.А може би не

А сега....мамам-ам, този път не съм съгласна с теб. Не мисля, че ще си заложи сама капана  да си спомни....ще й се прииска да се включи в играта и най-вероятно да се прави на Господ и може да стане мазало. Излизане пък не може да има, защото то става, когато е заложено в програмата отпреди.
Екси, пак не разбрах за душата, връща се откъдето е дошла, а може ли да се прероди пак тук и при какви условия. Какво става с опита й от тук? Човекът е първо издание, но душата му-не. А когато отхвърли тялото, той се идентифицира с божествената частица.

За Хитлер и Христос май коментирахме и преди в темата...или не?

Предполагам, че смяташ за щастливци тези, при които божествената частица си е спомнила програмата, докато тече?
И двете предположения са верни еднакво

Не мисля, че повечето хора се въздържат от самоубийство, убийство и др. сорта  само заради страх от наказание в отвъдното.
Нещо друго са целяли "селектьорите". 

un Съгласна съм, че ако в програмата е заложен предварително момент на изход от нея, може и да не се налага да си спомня преди края.  Но тогава и спомнянето, което имат някои хора преди края на програмата, също е заложено като опция предварително. Всякакви варианти са възможни. Но сега ми изниква въпроса - дали при всички програмата включва и моменти на спомняне или има и такива, които не са избрали това от предварителните настройки. И не става дума  за живота на човека само в едно прераждане, а за целия цикъл от животи на душата - дали в някой от тези животи е задължително да се мине и през спомнянето или може и да се пропусне?!

Че кво му е на Хитлер?

Свободен избор,на всяко ниво.Стига да си наясно,че ти избираш!

Дънов?!?Тоя ненормален,дето претендира,че е "самият бог"..

Развитие не се постига само с медитация!

Ън,ако е от планетарния Аз,едва ли..Не,че не е възможно,но мисля е рядкост.Изклучение,не правило

Моето мнение е, че е задължително. Моят ВА ми каза, че ме е избрал измежду другите. Не разбрах тогава за какво ме е избрал....мисля, че точно за да мине през спомнянето. Смятам, че му е за първи път, защото не знаеше точно как да общува с мен и правеше грешки. Мислех, че полудявам. После нещата се наместиха постепенно, учене в движение.
Екси, мерси! Наместих си нещата горе-долу. Но ми дойдоха някои лоши мисли в главата

Сега прочетох и за осъзнатия сън - ми повечето мои сънища са такива, но не знаех, че се казва осъзнат сън. Откакто четох КАстанеда почнах много да си влияя на съня и понякога правя дивотии. Последния път се опитвах да се разбия в някакви сгради (докато летях вертикално над земята/перпендикулярно, на няколко см от нея), но не ми се получи - все се разминавах. Обаче аз правя такива дивотии щото знам, че е сън и ми е интересно какво ще се случи след това. Опитвах се и да скоча през прозорец от високо, но сякаш някой постоянно ми затваряше прозореца и не успях да го отворя достатъчно, че да скоча. Но после се замислих и за сомнамбулите. Примерно баба ми е била сомнамбул в пубертета си и са я намирали близо до кладенец, след което са почнали да я заключват докато спи. Четох, че понякога сомнамбулите умират в съня си, защото се хвърлят от високо и се замислих - ами ако и аз съм сомнамбул и взема да се пребия с тези мои експерименти? Чудя се дали е добре да правя такива неща в сънищата си, още повече че понякога са много реални...  

Сподели ги с нас 

HAPPY а на теб защо ти е да ги правиш тези неща, измисли си нещо по-положително 
А дали си сомнамбул не може ли да разбереш като накараш някой да те наблюдава докато спиш. 

Кой ще ме наблюдава?  Иначе ми е интересно понеже казват, че ако умреш в съня си, умираш наистина. Иска ми се да разбера дали ще умра, по-интересното е дали изобщо ще падна и дали ще се разбия. Такъв експеримент в реалността не мога да си позволя, но сънищата ми са за това.  Само да не се окаже, че сънищата и реалността имат по-голяма допирна точка отколкото си мисля, че тогава ще го издухам яко.  Просто ми е интересно.

  Ами....помислих си, че ако някой има карма към някого, анимиран от планетарния Аз, то той ще си я изкупи непременно следващия път. Може би тези хора са още едно от предизвикателствата към тези, които се прераждат, още едно препятствие за преодоляване. Може за тях да няма значение какво вършат, но за прераждащите се изобщо да не е така.Празен поглед, животинско съзнание и грубо предизвикване. Ако отвърнеш-ще си платиш. Гадно Дано да е само лоша мисъл, минала ей така....

Не мисля..
Планетарния ВА еволуира точно като нас.

Освен това,вече говорихме,че границата между примирение и смирение е по-тънка от лед.

Твоя лична отговорност е да отстояваш правата си и да браниш живота си.
Мислиш ли,че ако някой посегне на детето ми,ще седя и ще гледам примирено с идеята,че ако се защитя,ще трупам карма?
Няма такъв филм.
Убивам и око ми не мига,и повярвай ми,никви посдедствия няма да има за мен!Най-малкото щото няма да вибрирам с вибрацията на"очаквам наказание".Хич даже,и душата ми ще си бъде чиста и спокойна.
Тези простотии от сорта"дай си другата буза",са поредния опит за насаждане на страх и малодушие у стадото


Дълбоко в същината всичко е едно.
Може да нараниш някого(от пл.ва)но това не значи,че пл.ва,ще фрагментира отново съшата порция индивидуалност,само за да можеш да си"изкупиш кармата"..

Начини има бол..
Всъщност закона за причина и следствие(карма)е строго регламентиран.
Квото повикало,такова се обадило..Е да,ама ако смениш тона на повикване,сменяш и тона на обаждането.
С други думи ако извършиш убийство,не значи,че следващият път ти ще бъдеш убит. Особено ако осъзнаеш акта си(и тук няма значение дали приживе или след смъртта).
Защото целта на"кармата"не е наказание.Закона за причина и следствие е фактор за развитие и еволуция,а не бой на негри в тъмна нощ.
И така..Убил си..Но осъзнаваш,че действието ти е деструктивно както за другите,така и за самият теб.И тогава няма нужда,да изживееш същото,защото целта да изживееш същото,е да те накара да осъзнаеш какво точно си причинил.Но ако се осъзнаеш "овреме",просто отпада личната ти необходимост за конкретния емпиризъм.Ти вече не вибрираш с вибрациите на убиец.Съответно не привлича подобна реалност.
Това е буквалния смисъл на"покай се,и ще бъдеш опростен"

Като светлинка в мрака ми се стори това, иначе....

Въпрос:    Вярвате ли в живота след смъртта?
Да    - 738 (63.9%)
Не    - 155 (13.4%)
Колебая се    - 262 (22.7%)
   
Общ брой гласове: 1155

Чудя се дали нашите писания в тази тема имат някакъв принос за този резултат, или си е лично усещане на всеки гласувал...? 

Мисля че кармата не е толкова буквална - убиваш - убиват те. Ако ще плащаш за убийство, цената ще е да страдаш, нещо като да убият детето ти, а ти да си жив, за да понесеш цялата мъка. Иначе много постно би било. А и като те убият, умираш и пак се прераждаш, не е голяма драма.

Май са се увеличили гласовете, сигурно темата има принос. А аз дали гласувах  ? Нямам спомен.