Какво има след смъртта?

   Сещам се за един прекрасен филм с Патрик Суейзи и Деми Мур. Призрак. Той мислеше, че е безсилен, докато не излезе от ограничения модел на представите си.
Свидетелства за такова нещо, не знам да има, доколкото тикой не се е върнал. А в легендите,митовете и преданията духовете и призраците често хич не са безсилни.

Ън, аз съм вярваща в Бог, така че не знам доколко отговорът ми ще ти хареса.
За мен нещата тръгват от първородния грях. Бог създава безсмъртни души-т.е. по свой образ, трябвало е да бъдат и Негово подобие, но не са. Защо не ги е направил по Негово подобие, можем само да гадаем. Вероятно тук е свободната воля.
Ако има противник на Бога, който иска да дърпа души към него, е основателна причина всеки сам да вземе решение какво да прави.
Та в този смисъл, ако всички сме част от Бога, вероятно с нарушаването на негова забрана, всяка следваща душа, която като имаща връзка с нарушителите, също е носител на натовареност. По този начин всеки има да оправя нещо. Може да звучи нечестно, но така е заложено в Програмата. Мотивите-не знам какви са. От една страна Някой съвършен би следвало да няма проблем да създаде нещо съвършено, което да не прави грешки......Но, ако има сила, която подобно Него има големи възможности, нещата вероятно се променят....
"Приказка за боговете" ви я бях споменала преди време, там излиза, че всичко е игра за забавление. Всъщност имаш Божествените сили, но ти омръзва да си всичкоможещ и слизаш малко долу, за да се сгърчиш, да се влюбиш по човешки, да изпиташ човешките страсти и слабости-естествено вкарваш си нова програма, в която изтриваш спомена за това, колко могъщ си бил.......Следват раждания, смърти, прераждания, докато в един момент не се изкачиш на по-горно ниво, после на още по-горно и вземеш, че си спомниш, че всичко е било игра.....И така от време на време си го повтаряш....
Та за дежа вю-то-заложена е някаква натовареност изначало, при някой тя се оголемява с живота, при други може и да не се, но все нещо има да се чисти....
        

  Игрите и виртуалните светове, са само на пръв поглед предвидими и решенията верни. Всъщност продуктът, дори в един толкова ограничен свят за момента,  като компютърната симулация крие изненади и има ивестна самостоятелност.

Амбър, редактирах предишното си съобщение като добавих още от тази книга - цитати относно астрала и митарствата. Ако искаш го виж. Всеки си носи глава на раменете. За мен нещата са много логични.

 Логиката е доста сложно нещо и не винаги дава верните отговори. От опит само. Професия ми е.И съм добра. Но винаги има и още нещо!!!

Хора, не съм съвсем по разискванията ама не можах да се сдържа - нямам нищо против този вълшебник ама така не се бях смяла отдавна. Много се радвам като видя по-луди хора от мен:

http://gospodari.com/?go=video&p=detail&videoId=8907  

Четох тази статия и се сетих, че тук беше коментирано, че самоубийството е най-тежкия грях. Ако тези мъже нямаха съвест, вероятно щяха да си живеят доволно и щастливо. Това, че някой не може да живее с чувството за вина, не би трябвало да го приравнява с най-долен престъпник. Де да имаха политиците ни частичка от тяхната съвест...

По принцип при психично болните самоубийството не се счита за такова тежко провинение

Има хора, които са с по-лабилна психика и без да са психично болни.

А, защо да не ми харесва, напротив! Споделям написаното в поста. Виждам, че ти смяташ, че всеки носи душа, която е по образ и подобие на Бога. Атеист съм, но общувам с божествената частица в мен и не мога да отрека нейното наличие. Разликата е само, че нея смятам за Бог. Исках да разбера дали ти мислиш, че всички носим частицата, или има и такива без. Затова зададох въпроса.
А за прераждането, ха-ха , да,  точно така е и според мен. Християните не вярват, че има прераждане, но..... Божествената частица може всичко, но го е забравила, с вкарването на програмата. Мислиш ли, че може да си го спомни, още докато програмата й тече? Какво мислиш, че може да стане, ако си го спомни
П.П. Забелязвам, че Дейзи Роуз е пред мен, аз още не владея осъзнатото сънуване. Единственото, което мога да правя е, че когато много искам да сънувам някого, успявам по някое време да го постигна. Да си удовлетворя егото и да се кротна

Аз мисля, че на даден етап може да си спомни и даже това е предвидено. Иначе би се оказало, че е влязла във вечен капан без изход. А едва ли една съвършена и всичкознаеща частица би си го причинила. А като си спомни - или започва да се наслаждава повече на играта или излиза от нея.

Аз не мога да разбера защо самоубийството се поставя редом с убийството и дори се определя като по-голям грях. В първия случай вземаш решение само за себе си и евентуално обкръжението ти, в другия - вземаш решение и за себе си и за друг/други и техните обкръжения от хора. И от друга страна - щом Бог ни е дал свободна воля, което предполага възможност да правим каквото си поискаме, защо да ни наказва, когато упражняваме този му дар. 

И това го правим единствено и само... "от скука"
Не ми е в логиката.
Ако има заложено в нас нещо по-Голямо, тогава и плановете и мотивите са по-Големи.
Има някаква Истина в края на всичко. Мисля, че към нея се стремим чрез всичко.

Нарича се осъзнато сънуване.И се практикува от как свят светува.

Ън,ако се замислиш,всеки човек е"първо издание".Втори дубъл няма,и всичко е тук и сега.

Душа "идваща"от планетарния Аз,си отива там от дето е дошла.Това е модела и той важи за всичко и за всички.. Ентропия и центропия.Експанзия и колапс..И в този ред на мисли,душата е"смъртна"..

Поредната глупост,дело на религиите..

Ай да се замислим..

Имаме"душа"която избира инкарнация на самурай!
Е да де..Ама преди да си избрал,ти си наясно с кредото на самураите.Т.е.наясно си,че е въпрос на чест,ако се наложи да си порнеш корема.
Е ся,кво се случва?
Защо би избрал живот,който най-вероятно ще завърши чрез самоубиство,ако знаеш,че този акт би довел до дееволуцията ти?Че нали си избрал живота,именно за да се развиваш/еволуираш?

Или пък..Христос?
Знаел,е кво го чака.Що не е предприел мерки?М?Не е ли вид самоубийство,да знаеш.че ще умреш.но да не направиш нищо по въпроса?

п.п.сори за правописа.

Какво да кажем за Хитлер тогава?
...
Не всичко е такова, каквото го виждаме. Ето ти някаква логика за инкарнацията в тялото и живота на човек като Хитлер: жертваш собственото си развитие като душа заради хиляди, хиляди други души, които трябва да понесат най-жестоки наказания и изпитания с цел извисяване.

Христос е друга работа, според мен. Той е бил на някакво крайно ниво. Повел е хора по пътя към достигане на такива нива, но малцина са "вникнали". И до ден днешен не можем да достигнем и сантиметър от неговата висота. (Освен може би единици като Дънов, разните медитиращи с години будисти и т.н.).