Какво има след смъртта?

Не знам какво точно се разбира под "най-висше същество", но определено животните са по-добри същества от хората.
И въобще не е трудно да се "вегетарианства", дори е по-лесно от яденето на месо

Най-сложното същество и с най-голям потенциал, иначе определено с паднала природа и подвластно на злото...
За вегетарианството е до организъм и обстоятелства, според мен. Напоследък и аз махнах месото, но ям риба, яйца, млечни. От петък започвам и Коледните пости.

Има един израз - "Спазва постите, а яде хора". Т.е., телесният пост (вегетарианство), без духовен, е безсмислен.

Няма такова зло като човека на тая планета. Да се чуди човек дали духовната еволюция не върви в обратен ред и амебата не е по-горе.

Аз съм за амебата 
Има теория, че хората се държат като вируси или ракови клетки - завладяват и унищожават.
Но може еволюцията да си е наред. Като при развитието на човека - когато се роди и е съвсем малък е по-кротък и неактивен, подобно на едноклетъчните и растенията примерно. После преминава през възраст, в която се запознава със света - тича, скача, бие се, хапе, чупи - къде нарочно, къде докато се опитва да направи нещо. Ние май сме в тази фаза горе-долу  След милиарди години може и да пораснем и малко да се кротнем, но  после идва пубертета и кой знае тогава пък какви ще ги вършим 

Аз пак съм изтрещяла повече от останалите участници и попаднах на много шантав материал:

http://selenabg.com/Forum/viewtopic.php?t=1809

Четох, четох и стигнах до извода, че съм заместител. Абе все усещам, че нещо не ми е наред. А представяте ли си наистина да има такива видове (макар и да звучат като от "Властелина на пръстените")... Не че очаквам някой да ме разбере ама не мога да се сдържа...
Всичко съвпада като при заместителите - след онзи опит за самоубийство станах друг човек - и като визия, и като характер, и като начин на живот - нищо общо...
Дали е възможно да съм заместител в тялото на човека, с който сме сключили сделка?! Ох, съвсем ще ме помислите за изтрещяла вече.   Представям си как това звучи...



Oх, малко дълъг ще ми стане поста, но интересно, че някои спомени са напълно изтрити от моето съзнание и аз не мога да си го обясня. Наскоро една бивша приятелка се свърза с мен през фейсбук и аз я питах дали се познаваме. Тя ми каза коя е, какво ни свързва и как сме си прекарвали добре, а аз нищо не мога да се сетя. Разпитвах и сестра ми за нея и сестра ми ми разказа неща, които е странно, че не помня, ама абсолютно никакъв спомен нито от нея, нито от случките, които ми разказват и двете (общи са между нас), все едно никога не се е случвало това с мен... много странно. А случките са такива, които по принцип се помнят (ходили сме си на гости, прекарвали сме празници заедно, гледали сме филми на ужасите, обсъждали сме идеи). И тя (приятелката) каза, че никога няма да го забрави. А аз нямам дори бегъл спомен...

....

HAPPY лично аз трудно мога да помисля някой за изтрещял, независимо какво мисли  Толкова съм започнала да приемам всичко за нормално, нищо не може да ме изненада, че чак сама си се чудя 
Ти преди беше писала май, че ти се иска да идеш на друга планета и неща в този дух и още тогава си помислих, че може преди да си живяла на друга планета, знае ли човек 
П.П Ако не си писала такива неща, ме извини, може и друг да го е писал и да се бъркам 

Писала съм, писала съм, даже интересите ми са нечовешки, ако мога така да кажа. И не просто искам, а имам "спомен" (пиша в кавички, защото е странно да имаш такива спомени, а да ти липсват земните). Искам да правя неща дето никой човек не може, но защо ги искам нямам представа. Сякаш вярвам, че е възможно някой и на тази планета да ги умее тези неща. (Както онзи с качулката във филма, дето лекуваше хора с мисълта си. Забравих името на филма.)
Също така вярвам, че има много по-напреднали същества тук. Мисля, че човекът не е толкова напреднал колкото си мисли, ами направо до никъде не е стигнал все още.
 Изобщо, че съм изтрещела - изтрещела съм. Аз не го крия. 
Като че ли трябва обаче да спра да сядам на компютъра вечерно време. Тогава мозъкът ми неизменно минава на по-особена вълна, която е по-добре да пазя за себе си или да описвам някъде, вместо да пиша тук.

Моля, хората дето се притесниха за моето психическо и духовно здраве, да запазят спокойствие и самообладание.    Да помислят повече за своето собствено здраве и развитие! 

Не виждам нищо нечовешко в писанията ти, хепи куин. Ти сякаш вярваш, че има някой, който умее разни неща(да лекува по необичаен начин като някой си), а аз даже съм убедена, че е така. Със сигурност има по-напреднали същества от човека, това не е самотна мисъл.
Не си спомням някой в тази тема да е писал за съмнения в психическото ти развитие. Ти понякога споменаваш такива неща, но ги намирам за самоирония, самооглеждане или друг вид мисли към себе си, което едва ли е отминало някой, всеобща болест е.

Искам да ви кажа, че сме събрали гласове и сме включени в номинациите за Тема на годината.   Вече имаме 2 гласа, след моето гласуване. Гласуването е 2 дни....

Пф, отдъхнах си! Такъв товар ми свали от плещите! Значи съм съвсем нормална, може би. Няма да казвам кой се съмнява в духовното ми и психическо развитие и ми праща съобщение на лични, но може и да се сетите.   И аз не знам дали съм добре, може и да не съм, но много ми отдъхна като прочетох поста, че мислите ми (според теб) са съвсем в реда на нещата. Или поне и твоите са подобни.  Но да не се превръща темата, все пак, в анализ на моето псих. състояние.  

А къде е това гласуване за темата?
Намерих я. Който има желание, може да гласува за тази тема (Какво има след смъртта):

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=748650.new#new

HAPPY да те успокоя и аз - и аз вярвам, че хората могат да вършат много повече неща, просто може би сме блокирани, за да научим други неща и после пак ще можем и т.н "необичайни".
Тъкмо се зачудих, кой те е обвинявал в лудост, а то на лични са ти спретнали бърза психоанализа 

Отивам да пусна един глас за темичката 

Гласувах и аз, в момента сме на втора позиция  . Но житейските тайни явно са по-интересни за масата... засега.

И аз гласувам за вас, с пожелание да се справите.

 

Хепи, сега като те чета се сещам, когато бях малка, може би не съм ходила още на училище дори, вечер като си легнех и мислите ме отнасяха все в търсене на това, какво съм аз. Хич не ми стигаше това, което знам или виждам в огледалото. Съответно започвам да се ровя в съзнанието си и да се опитвам да разбера какво съм ( в смисъл какво съм извън рамките на човешкото ми тяло, изобщо не знам тогава дали от някъде съм знаела за душа, прераждане и т.н. и как точно съм разсъждавала ), разбира се не успявам да открия отговор, дори изпадам в странно състояние, все едно се загубвам. Дори съм ставала и съм питала майка ми някакви въпроси, само и само да се почувствам пак в нормална земна ситуация. Като пораснах, започнах да контролирам тези мисли. Луда ли съм, не знам, наскоро се опитах пак да потърся отговор на въпроса : какво съм, е, в същото състояние си изпаднах. Никакво развитие 

След малко ще го изтрия, че звучи малко налудничаво.