Какво има след смъртта?

  • 580 551
  • 11 927
# 8 625
Daisy Rose, ще ти кажа при мен какво се получава и ще можеш да си сравниш нещата. Имам си, естествено, и аз много въпроси, на които искам да знам отговора. И всеки пък като започна да размишлявам и да питам изпадам в същото състояние, сякаш някаква стена се изправя насреща ми и няма грам мърдане напред. Обезсърчавам се и се отказвам. Понякога като мине време, пак се връщам на същия въпрос. Случва се да открия, че отговор няма, защото вече съм го получила. Два пъти няма как да получиш отговор на едно и също нещо, в това вече се уверих. Друг път просто няма да дойде отговор. Не знам защо...може би не трябва да питам, не трябва да знам...А може би не задавам въпроса правилно.... Tired В повечето случаи трябва сами да стигнем до отговора, със собствени усилия и обикновено доста по-късно. Не знам защо в някои случаи се искат усилия, а в други идва наготово. Thinking
Аз успях напълно да си разгадая съня, който разказах в тази тема преди време. Много време и усилия ми отне Simple Smile
Виж целия пост
# 8 626
Daisy Rose не си трии поста, защото ще кажа същото като теб.  Crazy
Аз също съм си задавала такива въпроси, но изобщо не мога да се сетя колко съм била голяма. Усещането е сякаш се блъскам в стена и се чувствам като в безтегловност. Сякаш не трябва да знам, не е дошло времето или /вероятно/ да намеря мое си обяснение на нещата.
Виж целия пост
# 8 627
Но аз не чувствам стена или бариера, а имам усещането, че започвам да се рея, губя себе си и се страхувам, че ще се загубя и няма да мога да си върна нормалните възприятия. Може би изпадам в паника  newsm78

Ън, радвам се, че си получила твоя отговор  Hug При мен напоследък са само въпросите, само остава да си ги задам по правилния начин  Thinking
Виж целия пост
# 8 628
При мен често е сякаш се разпръсквам на парченца, разливам се вв вселената и не мога да се събера.....ами нещо като луда работа, дето не мога да го обясня, то е усещане...странно
Виж целия пост
# 8 629
При мен често е сякаш се разпръсквам на парченца, разливам се вв вселената и не мога да се събера.....ами нещо като луда работа, дето не мога да го обясня, то е усещане...странно

 Peace Точно такова е усещането, да.
Виж целия пост
# 8 630
Добре....как е възможно да ни се случват толкова подобни неща, чак ме е страх да кажа еднакви. Да усещаме и мислим по еднакъв начин. Толкова различни хора, а всъщност толкова еднакви. Има нещо....Отдавна вярвам, че всичко сме едно цяло, като един жив организъм и вероятно това е отговорът. Ето за това трябва да се обичаме.....
Виж целия пост
# 8 631
....Отдавна вярвам, че всичко сме едно цяло, като един жив организъм и вероятно това е отговорът. Ето за това трябва да се обичаме.....
  PeaceНещо като принципа на матрьошката.Организмът е съставен от клетки,те образуват органи,които са в състава на тялото,което е част от земята...вселената и т.н. да безкрайности в двете посоки.
Аз и друго си мисля....,даже не знам,дали мога да го изкажа така,както го чувствам.Стигала съм до идеята,че всеки  е Бог.Всяка една същност,личност,превъплъщение е Бог.Всичко се случва  и е сега,едновременно ,т.е. - няма време.Просто Бог,да опознае себе си е измислил тази игра.Изявява себе си по безброй начини.Клише е,но най-близо до идеята ми е "капките в океана"- всяка една е отделна,но всички са  океан.
П.П.Прозвучах малко будистки  Embarassed.Донякъде обясненията в този клип се доближават до прозренията ми  Laughing - схемата ,която почва след 60 - та секунда.
Виж целия пост
# 8 632
Личността не е Бог, само същността е Бог. Дали всяка същност? Не знам....може и не всяка, а само тези, които носят божествената частица... Rolling Eyes На този въпрос отговор за себе си нямам.
Виж целия пост
# 8 633
Аз съм склонна да мисля, че "Бог" е това, от което е създадено всичко и не може да има нещо, в което да няма божествена частица.

Като стана дума за въпросите и блокажите - и при мен е като при вас. Има въпроси, на които мигновено получавам отговор, на други изведнъж дори и без да го очаквам, а има и такива, пред чиито отговори или се губя или се изправям пред стена.
Сега съм в някакъв повсеместен блокаж. Постоянно се чувствам така все едно някаква стена ме е обградила или по-скоро  имам плътно около себе си някаква твърда обвивка, която ми пречи  Rolling Eyes Стана изведнъж преди около седмица и е все така - досега не съм се чувствала по този начин за толкова дълго време. Имате ли някакви идеи  Thinking
Виж целия пост
# 8 634
Мамам, на първо чете ми прилича на предразсъдък ( вероятно подсъзнателен ), който ти пречи. С подсъзнанието малко по-трудно се работи. Дано успееш да го разгадаеш и елиминираш  Hug
Виж целия пост
# 8 635
Благодаря ви, момичета!  Hug


Аз успях напълно да си разгадая съня, който разказах в тази тема преди време. Много време и усилия ми отне Simple Smile
Разкажи до какъв извод си стигнала, че ми стана интересно.

Но аз не чувствам стена или бариера, а имам усещането, че започвам да се рея, губя себе си и се страхувам, че ще се загубя и няма да мога да си върна нормалните възприятия. Може би изпадам в паника  newsm78

При мен е същото. Особено с тези липсващи спомени, сякаш губя себе си и се превръщам в нещо друго, което не знам дали е истинското ми "аз" или чужда програма...  Confused

Mamam-am, в интересен период си. И аз съм имала подобни, но  нямам обяснение.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 8 636
  Блокажите обикновено се получават, ако искаме да контролираме. То си е нормално, след като имаш съзнание и оценяваш, да се опитваш и да направляваш. Обаче границата е неуловима -  да си част от нещата, запазвайки идентичността си и оценката си.
Виж целия пост
# 8 637
Личността не е Бог, само същността е Бог. Дали всяка същност? Не знам....може и не всяка, а само тези, които носят божествената частица... Rolling Eyes На този въпрос отговор за себе си нямам.
Без да съм богослов, мисля, че ние сме това, което сме, защото Бог ни е вдъхнал от дъха си, поне на първия човек, и защото живеем чрез Него, Той е навсякъде, не знам дали се изразявам правилно богословски, но Той поддържа живота ни. Духът Му може да обитава в нас.

Има една книга Обожението като цел на човешкия живот (т.е. ставането богове).
"Човек външно изглежда просто биологично същество като другите живи създания, животните. Разбира се, човекът е животно, но според израза на св. Григорий Богослов "той е единственото създание, което се отличава от цялото творение, единственото, което е призвано да бъде бог."
...
"Надарен с "образа", човек е призван да придобие "подобието", да постигне обожение. Творецът, Който е Бог по природа, призовава човека да стане бог по благодат.

Бог надари човека с даровете "по Свой образ", така че той да може да се възвиси, и чрез тях да се сподоби с подобие на своя Бог и Създател: да има не външна, морална връзка с Него, но лично единение със своя Творец.

Може би е твърде дръзко дори да говорим и мислим, че целта на нашия живот е да станем богове по благодат. Но Свещеното Писание и св.Отци на Църквата не са укрили това от нас."
...
Отците на Църквата казват, че Бог стана човек, за да стане човекът бог. Човек не би достигнал обожение, ако Бог не Се бе въплътил. /Т.е. като става Бог човек (в личността на Исус)/
Книгата лесно ще я намерите, ако ви интересува.
Виж целия пост
# 8 638
Серафима /че новото име не ми е благозвучно  Simple Smile/ на мен малко избирателно ми се вижда тълкуването. В Библията нали пише, че човекът е създаден "по образ и подобие на Бог", а в цитираното от теб се приема само първото като даденост, а пък второто /подобието/ трябвало да се получи в последствие. По правилно ми се струва, че е или и двете да се приемат като налични при създаването или и двете да трябва да се постигнат с развитие на човека. 

Относно тези блокажи - трябва да се поразровя май в себе си. Така на пръв поглед уж не искам да контролирам нищо, нито имам някакъв предразсъдък по отношение на нещата, които ме интересуват. Но може на подсъзнателно ниво да не е така.  Thinking Аз и друго се сещам - обикновено по това време на годината изпадам в някаква своеобразна дупка- някакво никакво ми става. След около 2 месеца ми е рождения ден и го свързвам с това, макар да не е толкова малко времето. Пък може и заради края на годината да е. От както се помня все става така по това време. Вие забелязали ли сте подобно нещо покрай края на годината или рождените си дни?
Виж целия пост
# 8 639
HAPPY да те успокоя и аз - и аз вярвам, че хората могат да вършат много повече неща, просто може би сме блокирани
Това го твърди и православието. Причината да не виждаме духовния свят е да бъдем предпазени от бесовете, а и както казваш тук се учим и освен това този живот е изпитание, предполагам че това също може да са причините. А дори непосредствено преди смъртта това се отблокира при много хора. (преди тя да е настъпила). След смъртта изглежда при много хора има свободно придвижване навсякъде, избистряне на ума, освен освобождаването от разни болежки, телепатично общуване и прозорливост ...
По отношение на горния ти коментар, не знам дали това е верният отговор, но първият човек е бил в рая, а после е бил изгонен от там и нещата са се променили. Първият човек е имал постоянно общуване с Бога, не е бил отделен от Него, това става с времето, след грехопадението, ние не можем да общуваме с Бога като първия човек и сме белязани от първородния грях.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия