Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 2 685
18 юни 2012, 10:44 ч.
Ха сега ми обяснете, какво разбирате под "космически скрап". 
Виж целия пост
# 2 686
18 юни 2012, 10:46 ч.
Може би нещо като разпадане на атоми, които се рециклират... като се замислиш, не е толкова ужасно.
Виж целия пост
# 2 687
18 юни 2012, 10:48 ч.
Напротив , ужасно е.
На мен лично ми се ще да вярвам, че се включваме във вселенската база данни, не се губим или рециклираме.
Виж целия пост
Може би нещо като разпадане на атоми, които се рециклират... като се замислиш, не е толкова ужасно.
Напротив , ужасно е.
На мен лично ми се ще да вярвам, че се включваме във вселенската база данни, не се губим или рециклираме.
# 2 688
18 юни 2012, 10:52 ч.
Точно рециклиращи се атоми, но в какво ще се рециклираме.... Ей, това е ужасното, мисълта какво ще захраним след това твърде неприятно 
А какво е базата данни, за какво служи, на кого?
Виж целия пост
Ей, това е ужасното, мисълта какво ще захраним след това твърде неприятно А какво е базата данни, за какво служи, на кого?
# 2 689
18 юни 2012, 10:55 ч.
Атомите материя е ясно как ще се рециклират. А за другото ще видим като му дойде времето
Виж целия пост
# 2 690
18 юни 2012, 11:01 ч.
На мене ми е все едно в какво ще се рециклирам. Нали няма да съм там, та да го видя. 
Съзнанието е просто плод на връзки, като се разпаднат остава само химията - и тя си влиза в кръговрата на веществата. Не е толкова лошо.
Виж целия пост
Съзнанието е просто плод на връзки, като се разпаднат остава само химията - и тя си влиза в кръговрата на веществата. Не е толкова лошо.
# 2 691
18 юни 2012, 11:05 ч.
На Вселената разбира се, за да се развива.
П.П.
Говоря за нематериалната ни част, с останалото е ясно какво се случва.
Виж целия пост
Точно рециклиращи се атоми, но в какво ще се рециклираме.... Ей, това е ужасното, мисълта какво ще захраним след това твърде неприятно А какво е базата данни, за какво служи, на кого?
Ей, това е ужасното, мисълта какво ще захраним след това твърде неприятно А какво е базата данни, за какво служи, на кого?На Вселената разбира се, за да се развива.
П.П.
Говоря за нематериалната ни част, с останалото е ясно какво се случва.
# 2 692
18 юни 2012, 11:08 ч.
Прав си, че няма доказателства за това, но пък няма доказателства и за обратното.
Аз не съм от вярващите в Бог, но все ми се иска това, което нося в себе си, да не се превърне в купчина скрап. Искам да продължавам да обичам, да се радвам, да бъда до важните за мен хора и те до мен.
Засега всичко сочи, че това не е възможно след смъртта.
Няма страшно, ще бъдем претопени. От нас може да има и в друго човешко същество, може да сме всичко след време. Дори във въздуха който дишаме има атоми от нашите умрели отдавна роднини.
Виж целия пост
... Бог не съществува, а е измислен герой ...
Аз не съм от вярващите в Бог, но все ми се иска това, което нося в себе си, да не се превърне в купчина скрап. Искам да продължавам да обичам, да се радвам, да бъда до важните за мен хора и те до мен.
Засега всичко сочи, че това не е възможно след смъртта.
Няма страшно, ще бъдем претопени. От нас може да има и в друго човешко същество, може да сме всичко след време. Дори във въздуха който дишаме има атоми от нашите умрели отдавна роднини.
# 2 693
18 юни 2012, 11:10 ч.
Всеки атом в тялото ни е създаден от смъртта на огромна Звезда при ядрен синтез и при нейната смърт. Ние сме звезден прах на практика. Цялата ни Слънчева система е от звезден прах. И така.
Виж целия пост
Ха сега ми обяснете, какво разбирате под "космически скрап".
Всеки атом в тялото ни е създаден от смъртта на огромна Звезда при ядрен синтез и при нейната смърт. Ние сме звезден прах на практика. Цялата ни Слънчева система е от звезден прах. И така.
# 2 694
18 юни 2012, 11:11 ч.
Всеки атом в тялото ни е създаден от смъртта на огромна Звезда при ядрен синтез и при нейната смърт. Ние сме звезден прах на практика. Цялата ни Слънчева система е от звезден прах. И така.
П.П.
Говоря за нематериалната ни част, с останалото е ясно какво се случва.
Виж целия пост
Ха сега ми обяснете, какво разбирате под "космически скрап".
Всеки атом в тялото ни е създаден от смъртта на огромна Звезда при ядрен синтез и при нейната смърт. Ние сме звезден прах на практика. Цялата ни Слънчева система е от звезден прах. И така.
П.П.
Говоря за нематериалната ни част, с останалото е ясно какво се случва.
# 2 695
18 юни 2012, 11:13 ч.
С риск Лизет да ме обвини в богохулство, ерес и всякакви подобни грехове ще си кажа и това предположение: планетата, Земята, е не просто жив организъм, а и разумен такъв, в смисъл не изхвърля нищо като ненужно, а го използва, след като го преработи, за възпроизводство на живота на нея самата. Правя уговорката, че това не го разбирам като мислещо същество, а като организъм, който е жив, благодарение на логиката, по която работи. В този смисъл се покрива с идеята за Бог(от пръст сме направени, в пръст ще се превърнем, по неин образ и подобие). Това е съвсем фриволно тълкувание(не хвърляйте камъни, моля!). На физическо ниво разгражда и използва атомите за тези цели. А душата ни, като енергия, се използват по същия начин, не мога да го обясня точно, но....енергията ни от мислите, чувствата, опита и т.н. след преработване отново се влага в същото-задвижване на нейния организъм. Тоест целта на съществуването ни е такава-приживе да бъдем пружинка, колелце от машината на Земята и когато вече ни няма, сме използвани за същото.
Виж целия пост
ще си кажа и това предположение: планетата, Земята, е не просто жив организъм, а и разумен такъв, в смисъл не изхвърля нищо като ненужно, а го използва, след като го преработи, за възпроизводство на живота на нея самата. Правя уговорката, че това не го разбирам като мислещо същество, а като организъм, който е жив, благодарение на логиката, по която работи. В този смисъл се покрива с идеята за Бог(от пръст сме направени, в пръст ще се превърнем, по неин образ и подобие). Това е съвсем фриволно тълкувание(не хвърляйте камъни, моля!). На физическо ниво разгражда и използва атомите за тези цели. А душата ни, като енергия, се използват по същия начин, не мога да го обясня точно, но....енергията ни от мислите, чувствата, опита и т.н. след преработване отново се влага в същото-задвижване на нейния организъм. Тоест целта на съществуването ни е такава-приживе да бъдем пружинка, колелце от машината на Земята и когато вече ни няма, сме използвани за същото.
# 2 696
18 юни 2012, 11:15 ч.
Почти това се опитвах да кажа, само че мисля по-мащабно. Земята е само част от цялото, като орган от един организъм.
Виж целия пост
С риск Лизет да ме обвини в богохулство, ерес и всякакви подобни грехове ще си кажа и това предположение: планетата, Земята, е не просто жив организъм, а и разумен такъв, в смисъл не изхвърля нищо като ненужно, а го използва, след като го преработи, за възпроизводство на живота на нея самата. Правя уговорката, че това не го разбирам като мислещо същество, а като организъм, който е жив, благодарение на логиката, по която работи. В този смисъл се покрива с идеята за Бог(от пръст сме направени, в пръст ще се превърнем, по неин образ и подобие). Това е съвсем фриволно тълкувание(не хвърляйте камъни, моля!). На физическо ниво разгражда и използва атомите за тези цели. А душата ни, като енергия, се използват по същия начин, не мога да го обясня точно, но....енергията ни от мислите, чувствата, опита и т.н. след преработване отново се влага в същото-задвижване на нейния организъм. Тоест целта на съществуването ни е такава-приживе да бъдем пружинка, колелце от машината на Земята и когато вече ни няма, сме използвани за същото.
ще си кажа и това предположение: планетата, Земята, е не просто жив организъм, а и разумен такъв, в смисъл не изхвърля нищо като ненужно, а го използва, след като го преработи, за възпроизводство на живота на нея самата. Правя уговорката, че това не го разбирам като мислещо същество, а като организъм, който е жив, благодарение на логиката, по която работи. В този смисъл се покрива с идеята за Бог(от пръст сме направени, в пръст ще се превърнем, по неин образ и подобие). Това е съвсем фриволно тълкувание(не хвърляйте камъни, моля!). На физическо ниво разгражда и използва атомите за тези цели. А душата ни, като енергия, се използват по същия начин, не мога да го обясня точно, но....енергията ни от мислите, чувствата, опита и т.н. след преработване отново се влага в същото-задвижване на нейния организъм. Тоест целта на съществуването ни е такава-приживе да бъдем пружинка, колелце от машината на Земята и когато вече ни няма, сме използвани за същото. Почти това се опитвах да кажа, само че мисля по-мащабно.
Земята е само част от цялото, като орган от един организъм.
# 2 697
18 юни 2012, 11:23 ч.
Според мен пък не е така. Живите организми съществуват в определена форма докато са живи - тоест докато химичните взаимодействия в тялото им създават енергия, която служи за задвижване на жизнените им процеси. Когато се изчерпи, или механична увреда я възпрепятства - край. След това атомите се организират в друга форма на съществуване и всичко започва отначало.
Енергията от мислите, чувствата и опита, не съществува извън физическото тяло на всеки по-едър, или пък микроскопичен организъм. Умре ли той- и тя прекратява съществуването си, все едно изключваш телевизор. Живите същества са просто биологични роботи, макар и сложността им да е невероятно и прекрасно изумителна.
За какво би и било на биосферата, или пък на цялата вселена някаква форма на колективно съзнание?
Виж целия пост
Енергията от мислите, чувствата и опита, не съществува извън физическото тяло на всеки по-едър, или пък микроскопичен организъм. Умре ли той- и тя прекратява съществуването си, все едно изключваш телевизор. Живите същества са просто биологични роботи, макар и сложността им да е невероятно и прекрасно изумителна.
За какво би и било на биосферата, или пък на цялата вселена някаква форма на колективно съзнание?
# 2 698
18 юни 2012, 11:29 ч.
И според мен. Тази аура или енергия която уж засичали и ако изобщо са засичали я знам от къде е. Обикновено електричество от нервните ни клетки. Акулите също засичат това във всеки жив организъм. Електричество и нищо повече. Всеки биоробот се захранва с него.
Виж целия пост
# 2 699
18 юни 2012, 11:32 ч.
Енергията не се губи и не се създава, само се превръща от един вид в друг. Къде остава обаче паметта?
Виж целия пост
Според мен пък не е така. Живите организми съществуват в определена форма докато са живи - тоест докато химичните взаимодействия в тялото им създават енергия, която служи за задвижване на жизнените им процеси. Когато се изчерпи, или механична увреда я възпрепятства - край. След това атомите се организират в друга форма на съществуване и всичко започва отначало.
Енергията от мислите, чувствата и опита, не съществува извън физическото тяло на всеки по-едър, или пък микроскопичен организъм. Умре ли той- и тя прекратява съществуването си, все едно изключваш телевизор. Живите същества са просто биологични роботи, макар и сложността им да е невероятно и прекрасно изумителна.
Енергията от мислите, чувствата и опита, не съществува извън физическото тяло на всеки по-едър, или пък микроскопичен организъм. Умре ли той- и тя прекратява съществуването си, все едно изключваш телевизор. Живите същества са просто биологични роботи, макар и сложността им да е невероятно и прекрасно изумителна.
Енергията не се губи и не се създава, само се превръща от един вид в друг. Къде остава обаче паметта?
Препоръчани теми