Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 2 700
18 юни 2012, 11:36 ч.
И така погледнато, отговорът на нашия въпрос е все същия: безсмъртни сме, но реално след смъртта няма нищо. Изчезваме завинаги, защото нямаме вече памет за това, което сме били. Тоест край е, от човешка, което значи егоистична гледна точка 
Дали енергията на душите ни се използва или не, е всъщност въпрос без особена важност за нас лично. Паметта може би се използва като енергия, но може и да се губи, ако Земята няма какво да извлече от нея за целите си.
П.П. Затова е тази подсъзнателна носталгия по живота, която си носим непрекъснато.Ужасът от смъртта е ясен.
Виж целия пост
Дали енергията на душите ни се използва или не, е всъщност въпрос без особена важност за нас лично. Паметта може би се използва като енергия, но може и да се губи, ако Земята няма какво да извлече от нея за целите си.П.П. Затова е тази подсъзнателна носталгия по живота, която си носим непрекъснато.Ужасът от смъртта е ясен.
# 2 701
18 юни 2012, 11:45 ч.
Чакай сега, стига с тези енергии.
Защо паметта да е енергия?
Паметта, това са знания, събития, придобити умения, затова казвам че вероятно се включва към вселенската база данни и дори да се използва.
Теоретизирам , де, не съм убедена, така че очаквам да ме оборвате.
Виж целия пост
И така погледнато, отговорът на нашия въпрос е все същия: безсмъртни сме, но реално след смъртта няма нищо. Изчезваме завинаги, защото нямаме вече памет за това, което сме били. Тоест край е, от човешка, което значи егоистична гледна точка Дали енергията на душите ни се използва или не, е всъщност въпрос без особена важност за нас лично. Паметта може би се използва като енергия, но може и да се губи, ако Земята няма какво да извлече от нея за целите си.
П.П. Затова е тази подсъзнателна носталгия по живота, която си носим непрекъснато.Ужасът от смъртта е ясен.
Дали енергията на душите ни се използва или не, е всъщност въпрос без особена важност за нас лично. Паметта може би се използва като енергия, но може и да се губи, ако Земята няма какво да извлече от нея за целите си.П.П. Затова е тази подсъзнателна носталгия по живота, която си носим непрекъснато.Ужасът от смъртта е ясен.
Чакай сега, стига с тези енергии.
Защо паметта да е енергия? Паметта, това са знания, събития, придобити умения, затова казвам че вероятно се включва към вселенската база данни и дори да се използва.
Теоретизирам , де, не съм убедена, така че очаквам да ме оборвате.
# 2 702
18 юни 2012, 11:55 ч.
За мен споровете по темата за абсолютно безсмислени. Няма как да знаем отговора на поставения въпрос преди да умрем. Комуникацията с духовни същества я намирам за нелепа, спомените от предишни животи и клинична смърт- нереални. Всъщност какво е реалност? Не знаем дори доколко светът, който ни предлагат нашите сетива е реален. Възможно е пространството и времето да съществуват само в нашия мозък. Ние виждаме цветове, но това са просто вълни с различна дължина; чуваме звуци, което всъщност са вълни с различна честота, усещаме миризми, чувстваме различни температури... но всичко са електромагнитни вълни, преобразувани в мозъка ни в живи картини. Възможно е животът да е сън, халюцинация, фантазия... Ние не разбираме живота, няма как да разберем и това, което е след него. Изключването на мозъка при смъртта може да е както края на представлението, така и събуждане в нова реалност. Но това никой никога няма да може да каже, защото не може да преодолее ограничението на сетивата.
В крайна сметка няма и такова знечение. Нашият живот е само тук и сега. Гледайте по-философски и не се напрягайте излишно
Виж целия пост
В крайна сметка няма и такова знечение. Нашият живот е само тук и сега. Гледайте по-философски и не се напрягайте излишно
# 2 703
18 юни 2012, 11:56 ч.
Защо пък да е вероятно? Защо просто да не се губи с физическия край на носителя?
Виж целия пост
Паметта, това са знания, събития, придобити умения, затова казвам че вероятно се включва към вселенската база данни и дори да се използва.
Защо пък да е вероятно? Защо просто да не се губи с физическия край на носителя?
# 2 704
18 юни 2012, 12:07 ч.
И според мен е по-вероятно да се губи с носителя. Как иначе и под каква форма би се запазила? И най-вече защо? кръговрата на природата е организиран много разумно, всичко в него си има вътрешна логика... извън генофонда няма никаква причина да се запазват конкретния жизнен опит и памет на индивидуално същество.
Виж целия пост
# 2 705
18 юни 2012, 12:21 ч.
Защо пък да е вероятно? Защо просто да не се губи с физическия край на носителя?
Защото не е невероятно. И двете вероятности са само хипотези.
Това го уточнихме, някъде в началото на темата. Сега просто обсъждаме.
Виж целия пост
Паметта, това са знания, събития, придобити умения, затова казвам че вероятно се включва към вселенската база данни и дори да се използва.
Защо пък да е вероятно? Защо просто да не се губи с физическия край на носителя?
Защото не е невероятно. И двете вероятности са само хипотези.
За мен споровете по темата за абсолютно безсмислени. ...
Това го уточнихме, някъде в началото на темата. Сега просто обсъждаме.
# 2 706
18 юни 2012, 12:22 ч.
Чакай сега, стига с тези енергии. Защо паметта да е енергия?
Паметта, това са знания, събития, придобити умения, затова казвам че вероятно се включва към вселенската база данни и дори да се използва.
Теоретизирам , де, не съм убедена, така че очаквам да ме оборвате.
Знанията и уменията ги разглеждам все в светлината на възможността да се превърнат в енергия, която да послужи за практически цели-живота. А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит? Но ние повтаряме многократно този опит и за какво е нужен, защо да се съхранява, ако няма нищо ново? Разбираш ли мисълта ми, съвсем егоистично, съхраняваме не всичко, а само два типа:нужното и новото, което открива възможности. Би трябвало и във вселенски смисъл да е така. Няма, според мен нужда от съхранение, защото не се губи връзката между опита на поколенията. Иначе навлизаме пак в сферата на представите за нашата уникалност и неповторимост. Възможно намирам личната памет и опит да се губят с физическия край на носителя, защото тези след него ще го повторят. Ще изчезне, ако се загуби връзката между поколенията или по-точно връзката между цивилизациите. Известно е обаче, че това е ставало и какво от това? За общия замисъл-съществуване на живот на Земята- дори това няма значение.
Виж целия пост
И така погледнато, отговорът на нашия въпрос е все същия: безсмъртни сме, но реално след смъртта няма нищо. Изчезваме завинаги, защото нямаме вече памет за това, което сме били. Тоест край е, от човешка, което значи егоистична гледна точка Дали енергията на душите ни се използва или не, е всъщност въпрос без особена важност за нас лично. Паметта може би се използва като енергия, но може и да се губи, ако Земята няма какво да извлече от нея за целите си.
П.П. Затова е тази подсъзнателна носталгия по живота, която си носим непрекъснато.Ужасът от смъртта е ясен.
Дали енергията на душите ни се използва или не, е всъщност въпрос без особена важност за нас лично. Паметта може би се използва като енергия, но може и да се губи, ако Земята няма какво да извлече от нея за целите си.П.П. Затова е тази подсъзнателна носталгия по живота, която си носим непрекъснато.Ужасът от смъртта е ясен.
Чакай сега, стига с тези енергии.
Защо паметта да е енергия? Паметта, това са знания, събития, придобити умения, затова казвам че вероятно се включва към вселенската база данни и дори да се използва.
Теоретизирам , де, не съм убедена, така че очаквам да ме оборвате.
Знанията и уменията ги разглеждам все в светлината на възможността да се превърнат в енергия, която да послужи за практически цели-живота. А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит? Но ние повтаряме многократно този опит и за какво е нужен, защо да се съхранява, ако няма нищо ново? Разбираш ли мисълта ми, съвсем егоистично, съхраняваме не всичко, а само два типа:нужното и новото, което открива възможности. Би трябвало и във вселенски смисъл да е така. Няма, според мен нужда от съхранение, защото не се губи връзката между опита на поколенията. Иначе навлизаме пак в сферата на представите за нашата уникалност и неповторимост. Възможно намирам личната памет и опит да се губят с физическия край на носителя, защото тези след него ще го повторят. Ще изчезне, ако се загуби връзката между поколенията или по-точно връзката между цивилизациите. Известно е обаче, че това е ставало и какво от това? За общия замисъл-съществуване на живот на Земята- дори това няма значение.
# 2 707
18 юни 2012, 12:24 ч.
Представи си че така както не вярваш изведнъж пред теб се появи небесен ангел за помощ, пак ли няма да вярваш? Не че имаш голям шанс де, с това богохулничество...те не обичат много неверници, но знаеш ли...
Това е смешно ,защото в стремеж за защита представяш небесното царство като банда бакали: "На теб това-на теб онова,щото еди какво си си заслужил или не заслужил" и кантар пред тях. 
Ооо, не бъркай Бог с догмите на църквата (или джамията, или синагогата.)
Хексе,не бъркам.
Потребителката, която цитирам не говори за догми Поне не в този пост.
Виж целия пост
Представи си че така както не вярваш изведнъж пред теб се появи небесен ангел за помощ, пак ли няма да вярваш? Не че имаш голям шанс де, с това богохулничество...те не обичат много неверници, но знаеш ли...
Това е смешно
,защото в стремеж за защита представяш небесното царство като банда бакали: "На теб това-на теб онова,щото еди какво си си заслужил или не заслужил" и кантар пред тях. Ооо, не бъркай Бог с догмите на църквата (или джамията, или синагогата.)
Хексе,не бъркам.
Потребителката, която цитирам не говори за догми
Поне не в този пост.
# 2 708
18 юни 2012, 12:27 ч.
Е, тук малко си играем на думи. Всичко може, да. Но някак ми се губи смисъла да изреждаме всички възможности. Ако трябва да избера едно обяснение за това, което виждам, бих избрала най-простото.
Виж целия пост
Защото не е невероятно. И двете вероятности са само хипотези.
Е, тук малко си играем на думи. Всичко може, да. Но някак ми се губи смисъла да изреждаме всички възможности. Ако трябва да избера едно обяснение за това, което виждам, бих избрала най-простото.
# 2 709
18 юни 2012, 12:27 ч.
А не сме ли уникални и неповторими?
Нима ти повтаряш живота на майка си и дъщеря ти ще повтори твоя?
За основа на еволюция да речем.
Виж целия пост
...........................
Знанията и уменията ги разглеждам все в светлината на възможността да се превърнат в енергия, която да послужи за практически цели-живота. А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит? Но ние повтаряме многократно този опит и за какво е нужен, защо да се съхранява, ако няма нищо ново? Разбираш ли мисълта ми, съвсем егоистично, съхраняваме не всичко, а само два типа:нужното и новото, което открива възможности. Би трябвало и във вселенски смисъл да е така. Няма, според мен нужда от съхранение, защото не се губи връзката между опита на поколенията. Иначе навлизаме пак в сферата на представите за нашата уникалност и неповторимост. Възможно намирам личната памет и опит да се губят с физическия край на носителя, защото тези след него ще го повторят. Ще изчезне, ако се загуби връзката между поколенията или по-точно връзката между цивилизациите. Известно е обаче, че това е ставало и какво от това? За общия замисъл-съществуване на живот на Земята- дори това няма значение.
Знанията и уменията ги разглеждам все в светлината на възможността да се превърнат в енергия, която да послужи за практически цели-живота. А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит? Но ние повтаряме многократно този опит и за какво е нужен, защо да се съхранява, ако няма нищо ново? Разбираш ли мисълта ми, съвсем егоистично, съхраняваме не всичко, а само два типа:нужното и новото, което открива възможности. Би трябвало и във вселенски смисъл да е така. Няма, според мен нужда от съхранение, защото не се губи връзката между опита на поколенията. Иначе навлизаме пак в сферата на представите за нашата уникалност и неповторимост. Възможно намирам личната памет и опит да се губят с физическия край на носителя, защото тези след него ще го повторят. Ще изчезне, ако се загуби връзката между поколенията или по-точно връзката между цивилизациите. Известно е обаче, че това е ставало и какво от това? За общия замисъл-съществуване на живот на Земята- дори това няма значение.
А не сме ли уникални и неповторими?
Нима ти повтаряш живота на майка си и дъщеря ти ще повтори твоя?
Цитат
А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит?
За основа на еволюция да речем.
# 2 710
18 юни 2012, 12:38 ч.
Живота не го интересува еволюцията. И най-просто биологично устроените същества са толкова съвършени с оглед на съществуването си, колкото и човека.
Уникалността и неповторимостта на всеки са просто плод на случайно стечение на биологични и социални предпоставки, и са толкова мимолетни, че могат да се разглеждат направо като несъществени. То и всяка бактерия може да е уникална и неповторима, ама какво от това.
Виж целия пост
Уникалността и неповторимостта на всеки са просто плод на случайно стечение на биологични и социални предпоставки, и са толкова мимолетни, че могат да се разглеждат направо като несъществени. То и всяка бактерия може да е уникална и неповторима, ама какво от това.
# 2 711
18 юни 2012, 12:41 ч.
А не сме ли уникални и неповторими?
Нима ти повтаряш живота на майка си и дъщеря ти ще повтори твоя?
За основа на еволюция да речем.
Уникални и неповторими сме само в нашата общност от разумни индивиди, населяващи това място. Иначе не, ние повтаряме този биологичен вид. Ако държахме ние(представител на вида хомо сапиенс, разумният вид) механизмите на живота, всичко щеше със сигурност да го има-базата данни, живота след физическия край и т.н. Тоест ако Бог е това, което се мъчим да си внушим. Логиката сочи, че няма такава вероятност.
Еволюцията е важна само от позицията на нашето мислене. За божествения промисъл може да няма никакво значение.Искам да кажа, че ако Земята, като източник на ресурси, които предоставя за развитието на живот, включително разумен, е всъщност Бог, то всичките ни съждения едва ли имат нещо общо с истината.
Виж целия пост
...........................
Знанията и уменията ги разглеждам все в светлината на възможността да се превърнат в енергия, която да послужи за практически цели-живота. А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит? Но ние повтаряме многократно този опит и за какво е нужен, защо да се съхранява, ако няма нищо ново? Разбираш ли мисълта ми, съвсем егоистично, съхраняваме не всичко, а само два типа:нужното и новото, което открива възможности. Би трябвало и във вселенски смисъл да е така. Няма, според мен нужда от съхранение, защото не се губи връзката между опита на поколенията. Иначе навлизаме пак в сферата на представите за нашата уникалност и неповторимост. Възможно намирам личната памет и опит да се губят с физическия край на носителя, защото тези след него ще го повторят. Ще изчезне, ако се загуби връзката между поколенията или по-точно връзката между цивилизациите. Известно е обаче, че това е ставало и какво от това? За общия замисъл-съществуване на живот на Земята- дори това няма значение.
Знанията и уменията ги разглеждам все в светлината на възможността да се превърнат в енергия, която да послужи за практически цели-живота. А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит? Но ние повтаряме многократно този опит и за какво е нужен, защо да се съхранява, ако няма нищо ново? Разбираш ли мисълта ми, съвсем егоистично, съхраняваме не всичко, а само два типа:нужното и новото, което открива възможности. Би трябвало и във вселенски смисъл да е така. Няма, според мен нужда от съхранение, защото не се губи връзката между опита на поколенията. Иначе навлизаме пак в сферата на представите за нашата уникалност и неповторимост. Възможно намирам личната памет и опит да се губят с физическия край на носителя, защото тези след него ще го повторят. Ще изчезне, ако се загуби връзката между поколенията или по-точно връзката между цивилизациите. Известно е обаче, че това е ставало и какво от това? За общия замисъл-съществуване на живот на Земята- дори това няма значение.
А не сме ли уникални и неповторими?
Нима ти повтаряш живота на майка си и дъщеря ти ще повтори твоя?
Цитат
А вселенската база данни,като склад на информация я разбирам, за какво би служила, освен да се ползва като придобит опит?
За основа на еволюция да речем.
Уникални и неповторими сме само в нашата общност от разумни индивиди, населяващи това място. Иначе не, ние повтаряме този биологичен вид. Ако държахме ние(представител на вида хомо сапиенс, разумният вид) механизмите на живота, всичко щеше със сигурност да го има-базата данни, живота след физическия край и т.н. Тоест ако Бог е това, което се мъчим да си внушим. Логиката сочи, че няма такава вероятност.
Еволюцията е важна само от позицията на нашето мислене. За божествения промисъл може да няма никакво значение.Искам да кажа, че ако Земята, като източник на ресурси, които предоставя за развитието на живот, включително разумен, е всъщност Бог, то всичките ни съждения едва ли имат нещо общо с истината.
# 2 712
18 юни 2012, 12:52 ч.
Уникални и неповторими сме само в нашата общност от разумни индивиди, населяващи това място. Иначе не, ние повтаряме този биологичен вид. Ако държахме ние(представител на вида хомо сапиенс, разумният вид) механизмите на живота, всичко щеше със сигурност да го има-базата данни, живота след физическия край и т.н. Тоест ако Бог е това, което се мъчим да си внушим. Логиката сочи, че няма такава вероятност.
Еволюцията е важна само от позицията на нашето мислене. За божествения промисъл може да няма никакво значение.Искам да кажа, че ако Земята, като източник на ресурси, които предоставя за развитието на живот, включително разумен, е всъщност Бог, то всичките ни съждения едва ли имат нещо общо с истината.
Никъде не твърдя, че ние държим механизмите на живота. Честно казано не мога да схвана поста ти. 
Виж целия пост
Уникални и неповторими сме само в нашата общност от разумни индивиди, населяващи това място. Иначе не, ние повтаряме този биологичен вид. Ако държахме ние(представител на вида хомо сапиенс, разумният вид) механизмите на живота, всичко щеше със сигурност да го има-базата данни, живота след физическия край и т.н. Тоест ако Бог е това, което се мъчим да си внушим. Логиката сочи, че няма такава вероятност.
Еволюцията е важна само от позицията на нашето мислене. За божествения промисъл може да няма никакво значение.Искам да кажа, че ако Земята, като източник на ресурси, които предоставя за развитието на живот, включително разумен, е всъщност Бог, то всичките ни съждения едва ли имат нещо общо с истината.
Никъде не твърдя, че ние държим механизмите на живота. Честно казано не мога да схвана поста ти.
# 2 713
18 юни 2012, 12:52 ч.
Това го уточнихме, някъде в началото на темата. Сега просто обсъждаме.
Визирах потребителите с крайни и категорични мнения, които се изказаха на предните страници.
А вие може да си обсъждате докато свят светува
Виж целия пост
За мен споровете по темата за абсолютно безсмислени. ...
Това го уточнихме, някъде в началото на темата. Сега просто обсъждаме.
А вие може да си обсъждате докато свят светува
# 2 714
18 юни 2012, 12:55 ч.
В края на краищата човека е само едно от не знам колко милиарда съществуващите на земята живи организми. Няма логика цялото мироздание да съществува по някакъв антропоморфичен модел, само заради нашия страх от индивидуално изчезване на безценната ни самоличност. 
Виж целия пост
Препоръчани теми