Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 2 835
25 юли 2012, 21:48 ч.
За самозаблуждение?
Виж целия пост
А аз освен сетива имам и Ум, него за какво да го използвам, ако сетивата и емоциите ме водят?
За самозаблуждение?
# 2 836
25 юли 2012, 22:03 ч.
За самозаблуждение?
Човек, който напълно се е абстрахирал от емоциите си и по никакъв начин не се влияе от възприятията си няма да е човек, а машина. Добре, че само си въобразяваш, че "Умът" те ръководи навсякъде и във всичко.
Виж целия пост
А аз освен сетива имам и Ум, него за какво да го използвам, ако сетивата и емоциите ме водят?
За самозаблуждение?
Човек, който напълно се е абстрахирал от емоциите си и по никакъв начин не се влияе от възприятията си няма да е човек, а машина. Добре, че само си въобразяваш, че "Умът" те ръководи навсякъде и във всичко.
# 2 837
25 юли 2012, 22:07 ч.
Е, това е идеалният вариант. Кой не се стреми към него? Така написано изглежда лесно и логично, но не е толкова лесно приложимо. Защо се казва да имаш трезва преценка, да можеш да разсъждаваш трезво, да си хладнокръвен, да запазиш самообладание, кой не го иска това? При някои се получава по-лесно, при други по-трудно и то само в известна степен. Моят житейски опит сочи, че когато съм в състояние на афект, по-добре нищо да не правя и да не казвам, изчаквам да се успокоя и тогава виждам нещата по друг начин и субективно по моя преценка съм постъпила по-добре в сравнение с постъпката ми в състояние на емоция. От друга страна, обаче, под влияние на емоция се създават страхотни неща, най-малкото в идеален вариант създаването на нов човек е в резултат и на емоция. Дали можеш да кажеш това е умът ми и това емоцията и да се разграничи, не знам, обърквам се вече. Трябва да има някаква хармония. Все пак нищо, което имаме не е случайно и да не се намира за нас понякога смисъл, смисъл винаги има, следователно и има някакъв смисъл човек понякога да бъде воден от емоциите.
Виж целия пост
При мен емоциите нямат отношение към решенията и постъпките ми. По простата причина, че те са в пряка зависимост от сетивните възприятия... А аз освен сетива имам и Ум, него за какво да го използвам, ако сетивата и емоциите ме водят?
# 2 838
25 юли 2012, 22:12 ч.
С две думи населението на земята се увеличава поради опустяването на небесата/духовните светове/. Хората масово слизат на земята, за да придобиват нови опитности и да изчистват своята карма. Тези неща се изясняват още повече, като се има предвид, че животът между смъртта и новото раждане е много по - дълъг от живота между раждането и смъртта.
Това сочи духовното изследване на езотеричната наука.
Виж целия пост
Теорията за преражданията звучи примамливо, но при положение, че населението на Земята постоянно се увеличава, откъде се взимат тези нови души? Накакъв вселенски генератор ли работи 
Това сочи духовното изследване на езотеричната наука.
# 2 839
25 юли 2012, 22:23 ч.
Брях дее*а маа му,мноо рехави тея духовни светове бе,ако се изчерпват с някви си 7млрд души.. Баси..
А езотеричната наука как точно е провела духовното изследване?Изпращахте посланници в духовните светове ли..как?
Виж целия пост
А езотеричната наука как точно е провела духовното изследване?Изпращахте посланници в духовните светове ли..как?
# 2 840
25 юли 2012, 22:24 ч.
Има и друго. Преди смъртността е била много по-висока - при родилките, детската смъртност, войните, болестите, продължителността на живота е била много по-кратка, имало е толкова пандемии. Значи оборотът на душите е бил много по-голям, а сега много души много време се "заседяват". Обаче аз си мисля друго, ако има прераждане и има някакъв смисъл да се учим и усъвършенстваме, защо има толкова тежки болести с лоша прогноза при много малки деца, какво ще научат, някои през краткото си пребиваване само едно страдание и нищо. Какъв е смисълът да се появяват само за месеци или няколко години? Не вярвам да има умисъл в такава жестока работа.
Виж целия пост
# 2 841
25 юли 2012, 22:56 ч.
С две думи населението на земята се увеличава поради опустяването на небесата/духовните светове/. Хората масово слизат на земята, за да придобиват нови опитности и да изчистват своята карма. Тези неща се изясняват още повече, като се има предвид, че животът между смъртта и новото раждане е много по - дълъг от живота между раждането и смъртта.
Това сочи духовното изследване на езотеричната наука.
Няма да коментирам написаното от теб, но ще кажа, че по-странен никнейм не бях виждала
Хехе, усмихвам се всеки път като го видя.
Виж целия пост
Теорията за преражданията звучи примамливо, но при положение, че населението на Земята постоянно се увеличава, откъде се взимат тези нови души? Накакъв вселенски генератор ли работи
Това сочи духовното изследване на езотеричната наука.
Няма да коментирам написаното от теб, но ще кажа, че по-странен никнейм не бях виждала
Хехе, усмихвам се всеки път като го видя.
# 2 842
25 юли 2012, 23:04 ч.
Зелен дух, на твоят въпрос не може да се отговори еднозначно.
В миналото голяма част от болестите не са могли да бъдат лекувани. Хората след като са успявали да се преборят с тях са придобивали една голяма зрялост на духа. Дори често да са умирали от тези болести пак това е водело до една забележителна духовна зрялост.
Днешната епоха се отличава с изключително променени условия на живот. Защото в еволюцията никога нищо не се повтаря по един и същ начин. С голяма част от тези болести медицината се справя успешно. В резултат на което човешките души нямат възможност за духовно узряване по един такъв бърз начин. Затова възникват коренно нови болести - влиянието на които върху душата е различно.
Грешките в миналите животи влияят върху духовно - душевното устройство на човека.
в настоящето му прераждане те могат да се отразят, като физически недъзи или да възникнат като болести в по - късен етап от живота. В други случаи хората сами избират при липса на тежка карма, да се разболеят от дадена болест. По този начин те придобиват мъдрост, която може да се окаже особено полезна за човечеството в една бъдеща инкарнация.
Раждането на деца с тежки заболявания е в резултат на сложни кармически взаимоотношения между душите на децата и душите на техните близки. Много често децата и родителите са кармично обвързани. И пак това е една от многото възможности.
Виж целия пост
В миналото голяма част от болестите не са могли да бъдат лекувани. Хората след като са успявали да се преборят с тях са придобивали една голяма зрялост на духа. Дори често да са умирали от тези болести пак това е водело до една забележителна духовна зрялост.
Днешната епоха се отличава с изключително променени условия на живот. Защото в еволюцията никога нищо не се повтаря по един и същ начин. С голяма част от тези болести медицината се справя успешно. В резултат на което човешките души нямат възможност за духовно узряване по един такъв бърз начин. Затова възникват коренно нови болести - влиянието на които върху душата е различно.
Грешките в миналите животи влияят върху духовно - душевното устройство на човека.
в настоящето му прераждане те могат да се отразят, като физически недъзи или да възникнат като болести в по - късен етап от живота. В други случаи хората сами избират при липса на тежка карма, да се разболеят от дадена болест. По този начин те придобиват мъдрост, която може да се окаже особено полезна за човечеството в една бъдеща инкарнация.
Раждането на деца с тежки заболявания е в резултат на сложни кармически взаимоотношения между душите на децата и душите на техните близки. Много често децата и родителите са кармично обвързани. И пак това е една от многото възможности.
# 2 843
25 юли 2012, 23:08 ч.
Да, бе сами избират.. Защо някой би избрал да почине като тримесечно бебенце да речем?
Възможно ли е да "научи" нещо? Или просто душата да речем е била използвана за наказание на родителите за техните грешки? И ако е така, не е ли прекалено жестоко? Не е ли идеята уж да бъдем добри и да няма гадости? И ако не е, какъв изобщо е смисъла на тези "уроци"?
Твърде много страдание има във света за да смятам, че може да е за доброто на някого.
Виж целия пост
Възможно ли е да "научи" нещо? Или просто душата да речем е била използвана за наказание на родителите за техните грешки? И ако е така, не е ли прекалено жестоко? Не е ли идеята уж да бъдем добри и да няма гадости? И ако не е, какъв изобщо е смисъла на тези "уроци"?
Твърде много страдание има във света за да смятам, че може да е за доброто на някого.
# 2 844
25 юли 2012, 23:12 ч.
То и сега хората си умират основно от болести, само че повечето в по-късен етап от живота си. Какво общо има болестта със зрелостта на духа? Хронично болните по-голяма зрялост ли постигат от здравите с оглед на това, че боледуват по-дълго или тежестта на заболяването те изстрелва към по-голяма зрялост на духа? Съзнавам, че звучи иронично, но въпросът ми е продиктуван от любопитство да разбера логиката на тази теория.
Виж целия пост
# 2 845
25 юли 2012, 23:13 ч.
Нормалното съвременно мислене е точно такова и няма как да бъде различно, ако иска да се вписва в рамките на психическото здраве.
Между смъртта и новото раждане човек има свръх-съзнание. Волевите действия произтичащи от него имат отношение към еволюцията на човешкият дух през веригата от инкарнации. Така че от позицията на това свръх - съзнание подобна житейска съдба може да изглежда оправдана.
Болестта независимо от нейните причини е желана от духа преди да се роди, ако това ще му донесе необходимото в неговото развитие. От позицията на будното земно съзнание желаенето да се боледува вече е душевна патология.
Хроничното заболяване води до укрепване на вътрешните сили на духа. Боледуването не е непременно необходимо за духовното узряване, то е просто един от начините за придобиването на такова.
Виж целия пост
Между смъртта и новото раждане човек има свръх-съзнание. Волевите действия произтичащи от него имат отношение към еволюцията на човешкият дух през веригата от инкарнации. Така че от позицията на това свръх - съзнание подобна житейска съдба може да изглежда оправдана.
То и сега хората си умират основно от болести, само че повечето в по-късен етап от живота си. Какво общо има болестта със зрелостта на духа? Хронично болните по-голяма зрялост ли постигат от здравите с оглед на това, че боледуват по-дълго или тежестта на заболяването те изстрелва към по-голяма зрялост на духа? Съзнавам, че звучи иронично, но въпросът ми е продиктуван от любопитство да разбера логиката на тази теория.
Хроничното заболяване води до укрепване на вътрешните сили на духа. Боледуването не е непременно необходимо за духовното узряване, то е просто един от начините за придобиването на такова.
# 2 846
25 юли 2012, 23:18 ч.
Вярвам, че има нов живот.
Виж целия пост
Всеки си е задавал този въпрос.Вярвате ли в някакъв живот след смъртта?В прераждането?Аз по скоро съм склонна да мисля,че човек е енергия,и както знаем от физиката ,никоя енергия не се губи в природата.Но къде отива тази енергия след смъртта?Не знам.
# 2 847
25 юли 2012, 23:41 ч.
Има някакъв плюс в това мислене. По-добре един болен човек да си мисли, че това е предизвикателство, нещо с което трябва да живее и да се бори и че е по някакъв начин за негово добро, да е мотивиран, отколкото да си мисли каква е тази несправедливост, защо се падна точно на мен.
Виж целия пост
# 2 848
26 юли 2012, 00:00 ч.
Така е. След като бъде наясно с тези неща, човек прозира истинският смисъл на болестта. По този начин той намира сили да се бори с нея и да организира живота си. Защото отчаянието и отказът от борба никога не са водили до нещо хубаво.
Виж целия пост
# 2 849
26 юли 2012, 06:38 ч.
Ми не знам, аз се сещам за жената , която изпи 800 мл. сода каустик, за да сложи край на живота си и в основата на това решение е именно нейно заболяване.
И въобще тези високопарни приказки - еди какво си води до духовно узряване, еволюцията на човешкия дух, укрепване на вътрешните сили на духа... ми звучат по-зле и от попските.
П.П. Не е лично към теб Xylometazolin, всеки има право да си вярва в каквото иска.
Обаче се дразня някакси от бездушието и жестокостта на духа (я, че израз) или свръх съзнанието ни, ( ако допуснем, че е така както казваш). Не мога да приема, че някой може да направи съзнателен избор на всичките гадости, които се случват по света..
Виж целия пост
Хроничното заболяване води до укрепване на вътрешните сили на духа. Боледуването не е непременно необходимо за духовното узряване, то е просто един от начините за придобиването на такова.
Ми не знам, аз се сещам за жената , която изпи 800 мл. сода каустик, за да сложи край на живота си и в основата на това решение е именно нейно заболяване.
И въобще тези високопарни приказки - еди какво си води до духовно узряване, еволюцията на човешкия дух, укрепване на вътрешните сили на духа... ми звучат по-зле и от попските.
П.П. Не е лично към теб Xylometazolin, всеки има право да си вярва в каквото иска.
Обаче се дразня някакси от бездушието и жестокостта на духа (я, че израз) или свръх съзнанието ни, ( ако допуснем, че е така както казваш). Не мога да приема, че някой може да направи съзнателен избор на всичките гадости, които се случват по света..
Препоръчани теми