Какво има след смъртта?

От тук тряя започнеш..Ма е трудно,знам.

Ааа не, нямам намерение да започвам. 
Вярата в преражданията е най-разпространена на места, където човешкия живот е "най-евтин" - Китай, Индия. Това не е случайно, и пак е в основата на манипулирането на масите.

Ти не приемаш свободната воля,дори не допускаш наличието на такова чудо..От там идва неразбирането и противоречията ти.Къде па заби за прераждането ...За тоя филм с преражданията,нема смисъл,нито нужда да"почваш"квоот и да било..Просто щот сблъсъкът ти с тая"реалност"е неизбежна..Също като смъртта и данъците..

Защо мислиш, че не  приемам свободната воля? Напротив.

Не приемаш,че някой може да си избере гаден(според твоите лични възприятия)живот..

Не, не приемам. Някак твърде извратено ми се струва и ако е така, то тогава свръхсъзнанието (по Ксилометазолин) е прекалено далеч от човешките ценности.
Да вземем концлагерите, там са се извършвали ужасяващи неща и това да приемем, че мъчителите и потърпевшите са си избрали сами съдбата, някак уж вкарва всичко в реда на нещата.
И с каква цел?

Ами с каква цел.Писал съм..Лично изследване на битието..АКо искаш да видиш как бие ток,ще тряя да бръкнеш в контакта..Иначе,никога няма да знаеш..Може да си наясно с всичко за волтажите и евентуалните последствия от тях,но няма да си изпитала,почувствала за кво аджаба иде реч..Така е със всичко..Сега..защо гаден живот..Ми щото като ходиш на училище,не можеш да изкласиш само с любимите предмети,нали?Земята е своего рода училище за тези които се въплъщават тук,и няма как да вземеш дипломата преживявайки само,цветя,рози и безоблачни пейзажи..


И в този ред на мисли...Има една притча..
Малката душа и Слънцето


Живяла извън времето една Малка душа, която веднъж казала на Бог:
-Аз знам какво съм!
- Забележително- отговорил Бог- и какво си ти?
И Малката душа извикала –Аз съм Светлина!
Бог се усмихнал със своята голяма усмивка и казал:
-Наистина! Ти си Светлина!
Малката душа била много щастлива, защото разбрала това, което рано или късно разбират всички души в Божието Царство. Но скоро се оказало, че не и е достатъчно само да знае за това какво е тя. Малката душа почувствала, че в нея се надигат нови желания. Сега тя искала да бъде това, което тя се явявала. И тогава Малката душа се върнала при Бог (което съвсем не е лоша идея за всички души, които искат да бъдат Това, КоетоВсъщност Са) иМу казала:
-Сега аз знам Какво Съм , а може ли да бъда това?
-Ти искаш да кажеш, че желаеш да бъдеш това, Което вече Се Явяваш?
-Виж, -отговорила Малката душа –едно е да зная Какво Съм, а съвсем друго е да бъда това. Аз искам да усетя, да почувствам какво е това да бъда Светлина!
-Но ти и така си Светлина- повторил Бог с неговата усмивка.
-Да, но искам да го разбера като го почувствам!- викнала Малката душа.
-Е, какво пък, -казал Бог, подсмихвайки се -Трябваше да се досетя за това. Ти винаги си се отличавала със страстта към приключенията,- но след това изражението му се променило –само че има едно нещо...
-Какво нещо?- попитала Малката душа.
-Не съществува нищо друго, освен Светлината. Виждаш ли, аз съм създал само това, което и ти се явяваш и става така, че няма прост път да познаеш себе си като Това Което Си. Разбираш ли, не съществува нищо друго, което ти не би била.
-Ееееее...., -казала озадачено Малката душа.
- Помисли за това ето така –казал Бог- ти си подобна на светлината в лъчите на Слънцето. Светиш заедно с милиони, трилиони, трилиарди други свещички, с които съставяте Слънцето. И то не би било Слънце без теб. Ако се опита да стане Слънце без теб, то не би успяло да бъде нормално Слънце, защото не би сияло толкова ярко. И изведнъж- задача, как да се познаеш като светлина, когато се намираш в самия център на Светлината. Как ти се вижда задачата?
-Моля те, Боже –съвсем се объркала Малката душа –измисли нещо!
Тогава Бог се усмихнал и казал:
Аз вече съм го измислил. Щом не можеш да почувстваш себе си като Светлина, когато си в Светлина, ще те обкръжим с тъмнина.
-А какво е това тъмнина?- попитала Малката душа.
-Това е онова, което ти не си. –отговорил Бог.
-А тя страшна ли е?-заплакала Малката душа.
-Само ако избереш да се изплашиш. –отговорил Бог. –Всъщност, не съществува нищо, от което да си струва да се страхуваш. Само ако решиш че има, ще се уплашиш. Та ние сами го измислихме и само ще се преструваме.
-О –казала Малката душа и веднага след това се почувствала много по- добре.
След това Бог обяснил, че за да може изобщо да усети или да почувства нещо, трябва да се появи неговата пълна противоположност. Или с други думи, ако искаш да почувстваш нещо, ти пораждаш проявлението на пълната му противоположност.
-Това е велик дар –казал Бог- защото без него не би могла да познаеш или да почувстваш нищо. Не можеш да разбереш какво е Топлото без Студеното, Горе без Долу, Бързо без Бавно. Никога не би могла да узнаеш какво е Ляво без Дясно, Тук без Там, Сега без Тогава. Така когато си обкръжена от тъмнина, не вдигай юмрук към небесата и не напрягай гласа си до вик и не проклинай тъмнината. Вместо това бъди Светлина и не се влудявай по този повод. Когато Ти познаеш Какво Си Всъщност, всички останали също ще го усетят. Позволи на своята Светлина да сияе толкова ярко, че всичко и всеки да разбере колко си необикновена!
-Искаш да кажеш, че е нормално да позволя на другите да видят колко съм необикновена? –попитала Малката душа.
-Разбира се –засмял се Бог. –Даже това е в реда на нещата. Но помни, че „необикновена” не означава „по-добра” Всеки е необикновен и особен посвоему и много са успели да забравят за това. Те ще разберат, че е нормално да бъдеш необикновен и особен, само когато ти видиш, че за теб – да бъдеш необикновена- е в реда на нещата.
Малката душа започнала да танцува, да се смее и да скача от радост: –Аз мога да бъда такава особена и необикновена, каквато поискам!
-Да и можеш да започнеш още сега- казал Бог, който танцувал, скачал и се смял заедно с Малката душа. –И каква насока искаш да бъдеш особена и необикновена ?
-Как така в каква насока особена и необикновена?- повторила Малката душа- Аз не разбирам.
-Виж- започнал Бог –да бъдеш Светлина значи да бъдеш особена, а да бъдеш особена, включва в себе си различни неща. Да си добра, значи да си особена. Да си нежна- значи да бъдеш особена. Да бъдеш особена- означава да си творческа, изобретателна. Да си търпелива също означава да бъдеш особена. Ти можеш ли да измислиш някои други начини да си особена?
Малката душа се умълчала за известно време.
-Мога да измисля много начини да бъда особена!- възкликнала накрая тя.- Да подкрепям, значи да съм особена. Да се отдавам- това е особено. Да съм особена- това е да съм дружелюбна. И грижовна-това също значи да съм особена.
-Да!- съгласил се Бог- и ти можеш да бъдеш всичко това или каквато и да е част на особеното, каквото пожелаеш, в който и да е момент. Ето това е, което означава да си Светлина.
-Аз зная какво искам да бъда, аз зная какво искам да бъда!- радостно обявила Малката душа. Аз искам да бъда тази част на особеното, която се казва „прощаваща”. Та нали да си прощаваща, значи да си особена?
-О, да- уверено казал Бог- това е много особено.
-Добре- казала Малката душа- точно това и искам да бъда. Аз искам да бъда прощаваща. Аз искам да позная себе си като прощаваща.
-Добре- казал Бог- но има едно нещо, което трябва да знаеш.
Малката душа станала много нетърпелива. Струваше и се, че на всяка крачка я очакват усложнения.
- Какво е това нещо?
- Не съществува никой, на когото да трябва да прощаваш.
- Никой?- тя едва успяваше да повярва на това, което току- що е чула.
- Никой! – отговорил Бог – всичко, което аз съм създал, е съвършено. От всички души, които съм създал, няма нито една, която да е по- малко съвършена от теб. Огледай се.
И тогава Малката душа осъзнала, че около нея се е събрала голяма тълпа от други души- от далече, отвсякъде, от най- различни ъгълчета на Царството. Всички те научили, че Малката душа води необикновен разговор с Бога и всяка от тях искала да знае за какво става дума. Гледала Малката душа безбройното множество на събралите души и била принудена да се съгласи. Нито една от душите не изглеждала по- малко забележителна, по- малко великолепна или по- малко съвършена, отколкото нея. Това било толкова удивително и светлината от събралите се души била толкова ярка, че се наложило Малката душа да присвие очи, за да може да ги гледа.
. - И на кого ще прощаваш? – попитал Бог.
- Ммм-да – казала Малката душа- няма да мога да се повеселя. А аз исках да се позная като Прощаваща. Исках да разбера какво се чувства, когато си особен. И малката душа се замислила над това какво би било усещането, когато ти е тъжно. Но именно тогава при нея дошла друга Дружелюбна душа.
- Не се безпокой, Малка душа – казала и Дружелюбната душа – аз ще ти помогна.
- Наистина ли? – засияла Малката душа – и какво трябва да направя?
- Нищо – аз ще създам за теб някой, на когото да можеш да простиш!
- И защо така изведнъж трябва да го правиш? – попитала Малката душа- На теб, най- съвършеното творение! На теб, която вибрира с такава скорост, че се ражда Светлина, толкова ярка, че дори е трудно да те гледам! Кое може да те застави да поискаш да понижиш своите вибрации и твоята ярка светлина да стане тъмна и тежка? Поради каква причина ти, която си Светлина, ти, която танцува със звездите и се движи през Царството със скоростта на мисълта, ти поиска да дойдеш в моя живот и да станеш толкова тежка, че да си способна да направиш нещо лошо?
- Много просто – казала Дружелюбната душа- защото те обичам!
Малката душа се учудила, когато чула такъв отговор.
- Не се чуди- казала Дружелюбната душа- Ти си правила същото за мен. Не си ли спомняш? Колко века и през вековете сме танцували този танц! О, ние толкова пъти вече сме танцували заедно, ти и аз. През цялото време и на много места ние сме играли заедно. Ние вече сме били Всичко Това. Ние бяхме Горе и Долу, Ляво и Дясно, вече сме били Там и Тук, Сега и Тогава. Ние вече сме били Всичко Това. Били сме мъже и жени, добри и лоши, ние заедно сме били и жертви и злодеи. Това сме правили много пъти една за друга, ти и аз, и всяка е създавала за другата точна и съвършена възможност да се Прояви и да Познае като Това, Което Е всъщност. Така в следващия живот аз ще стана „лоша” пред теб и ще направя нещо действително ужасно и тогава ти ще можеш да познаеш себе си като Тази, Която Прощава.
- И какво ще направиш? – попитала напрегнато Малката душа – Какво от това, което направиш, ще бъде толкова ужасно?
- О – казала усмихнато Дружелюбната душа – Все ще измислим нещо.
Но след това Дружелюбната душа станала някак по- сериозна и казала тихо:
-Знаеш ли, за едно нещо си права.
-За какво?- поискала да узнае Малката душа.
- На мен наистина ще ми се наложи да забавя вибрациите си и да стана много тежка, за да мога да направя нещо не толкова приятно за теб. Ще трябва да се преструвам на нещо, което изобщо не прилича на мен. И сега искам да те помоля за една услуга.
-Каквото поискаш! Всичко, което пожелаеш! – възкликнала Малката душа и започнала да пее и да танцува- Аз ще бъда прощаваща! Аз ще бъда прощаваща!- и изведнъж Малката душа забелязала, че Дружелюбната душа си оставала все така мълчалива.
- И какво искаш? – попитала Малката душа – Какво мога да направя за теб? Ти си просто ангел, който се е съгласил да направи това за мен.
- Разбира се, тази Дружелюбна душа е ангел!- прекъснал разговора им Бог- Всеки е ангел. Помни: аз ви изпращам само ангели и никого другиго освен тях.
Малката душа изгаряла от нетърпение да направи нещо, за да изпълни молбата на Дружелюбната душа.
- И какво мога да направя за теб?
- Когато започна да те бия и да ти причинявам болка – започнала Дружелюбната душа- в този момент, когато направя за теб най- лошото, което можеш да си представиш,..... точно в този момент.......
- Да?- прекъснала я Малката душа- и какво?
Дружелюбната душа мълчаливо погледнала Малката душа и промълвила:
- Помни Коя Съм Всъщност.
- Разбира се! – възкликнала Малката душа – Обещавам! Аз винаги ще те помня такава, каквато те виждам тук и сега!
- Добре- казала Дружелюбната душа – защото, знаеш ли, там е работата, че много силно ще се старая да се преструвам и по- скоро ще забравя коя съм всъщност. И ако ти не помниш Коя Съм Всъщност, аз може и да забравя за много дълго време. А ако аз забравя Коя Съм Всъщност, ти също може да забравиш Какво Си Всъщност и двете ще се изгубим. Тогава ще ни е нужна още една душа, която да дойде и да ни напомни Кои Сме Ние.
- Не! На нас това няма да ни е нужно!- отново обещала Малката душа- Аз ще помня Коя Си и ще ти бъда благодарна за този дар, който ще ми дадеш- шансът да позная и да почувствам Какво Съм Аз.
И договорът беше сключен. Малката душа се отправила в своя нов живот, радостна от това, че ще бъде Светлина, което само по себе си било много особено и два пъти по- радостна, че може да бъде част от това, което наричат Прощаване. Чакала с нетърпение кога ще и се предостави възможност да усети и познае себе си като Прощаване и да покаже благодарността на тази душа, която направи това възможно. И всеки нов момент в този нов живот , когато нова душа се появявала на сцената, за да донесе в живота и каквото и да е – радост или печал, и особено ако е печал, Малката душа мислела за това, което и казал Бог:
-Винаги помни- усмихвал се Бог- Аз винаги ви изпращам само ангели и никого другиго освен тях.


Напудренко и украсено..не е истина.Има смисъл,да се благодари за всичко..Дори за нещастията..дори на този който те наранява..Всеки,абсолютно всеки човек в живота ни,оказва своето влияние върху нас.Трябва да бъдем благодарни за това..Ще ти дам и друг пример..Оня ден в центъра стана поредната шофьорска простотия..Е страшно избухнах и за малко да пребия един,който мноо ме провокира с думи..Както и да е..Когато ми мина и успях да се успокоя,успях да с е погледна през"чужди"очи...Е така..отстрани..Ми грозен бях..Ся...оня че бунак,бунак..ма аз кат съм по-така,що изпростях тъй?Ее..ми добре,че беше човека да ми скъса нервите,че за пореден път да се погледна как реагирам..Да,ма ако няма кой да провокира реакциите ми,не бих имал възможността да се видя в такава светлина.Та...благодарско на бунака дето ми счупи бронята,показа ми човека една моя страна,дето дори самият аз,рядко виждам,но откровено не харесвам у себе си.Случката ми напомни отново,върху какво трябва да поработя...

Оф да, де . Знам за придобиването на опит и т.н. бла-бла. Въпросът ми е за чии е този опит, какви изпити и т.н. Не ми се ще да си мисля, какви ще са изпитващите.
И то хубаво, че ми обяснявате, ама някак твърде сте уверени, като че ли сте умирали, избирали сте си път и сте се раждали, е-хее.
Току-виж като му дойде времето сте се изненадали.

 ТИ си изпитващият,споко!И никога не позволявай на никой да ти твърди обратното!ЖИвота не е маса за Блек Джек и "бог"не е крупие....

Снощи имаше такъв филм по НГ, от поредицата Табу, но не го гледах, не обичам да гледам такива неща, разстройват ме.

Интересна дискусия.
Задавала съм си същите въпроси като Хексе. И нека не намесваме Аз-а или Егото.Без тях нямаше да оцеляваме. Има много противоречия.Моите са повече за Кармата.
Всички минаваме през невинност,захитряване,кантара добро-зло, ролите в зряла възраст,цинизма на залеза ни. В крайна сметка научаваме разликата между добро и зло.По различни начини.
Смятам,че всеки трябва да получи полагаемото му се-тук,на тази земя.Без някакви си карми,натрупвания и т.н.
Как ще разбера защо страдам сега,когато прераждайки се не помня миналия живот?
Неразбраното страдание води до още по-голямо озлобление,защото непрекъснато те следва въпроса ЗАЩО?

Това за високата смъртност през вековете може да изглежда логично само на пръв поглед. След това изникват още куууп въпроси.

Възхищавам се на хората, които имат ентусиазма да се самонавиват и да вярват във всякакви вероятности. През годините изчетох доста литература на тема прераждане, карма, не знам какви си астрални светове и тела, религиозни книги....и към днешна дата мога да кажа, че вече категорично не вярвам в подобни неща. Повечето си противоречат, други се допълват, трети откровено са плод на болни мозъци.

За мен това просто е начин за разни "специалисти" да печелят пари от писането на книжки. Когато човек има проблеми, той е уязвим. Логично се обръща към подобен тип информация, която аз бих нарекла пласибо. Щом им помага - ок. Стига да не се вманиачават, защото това вече не е здравословно.

Как пък за толкова време не се намери научно доказателство за съществуване на подобни неща. От време на време се появяват някакви псевдо учени, които хвърлят някакви "доказателства". Но нито един от тях не желае да представи пред научната общност методологията на проведените изследвания, количествения и качествения анализ и т.н. И никой от тях не желае да публикува трудовете си в сериозните научни списания.

Смешно е, как продължава да се експлоатира темата за паметта на водата. Филмът и информацията на пръв поглед звучат убедително, че дори и затрогващо. Но и до ден днешен "учените" провели тези "експерименти" отказват да ги повторят в наистина контролирани условия и независими лаборатории. Това, какво ви говори?

Ти самата си си изпитваща и изпитвана. Логиката я има, стига да погледнеш отвъд егото си.
И не, не значи, че трябва да стоиш и да чакаш предопределеното със скръстени ръце, а точно обратното - да се мотивираш и да се бориш доколкото можеш.

Аз пък изобщо не разбирам за какво се обръщаш към мен. За себе си ли говориш? Ако е така - благодаря за информацията, но някак не ме интересува много какви са ти преобладаващите емоции и от какво се ръководиш за вземането на решенията си.

Извинявай, но рядко ми се е случвало някой да ме ядоса толкова, че да искам да го ударя. Изпитвам желание да ти забия един ляв или десен, та да ти светне пред очите
НЕ Е ВЯРНО ТОВА! РАЗБИРАШ ЛИ?
_{хронично болна съм}
Въпрос на физиология....

  Не виждам особен смисъл в твърдението,че  само чрез болка може да се извиси нещо си. Има и други катализатори като любов, или вечната борба между порива за хармония и запазването на идентичността и личността са достатъчни предизвикателства за една душа.Трябва да си много болна душа, да се лишиш от такива стимули и да се навреш в агонията на болката.