Какво има след смъртта?

Ам' че Дидитка, аз съм си вечна!    Знаеш ли на колко милиарда години са стрингчетата, които изграждат тялото ми? Когато то се разпадне, те ще продължат да си съществуват. И БАМ! - аз ще бъда вятър и мъгла.

Не вярвам, че има човек, който да не се надява на продължение (а също и такъв, който е напълно сигурен в него). Да приемеш, че си преходен означава да осъзнаваш колко безсмислено е всичко, което пък значи да нямаш воля за живот. Не се връзва някак. Всеки дълбоко в себе си вярва в нещо.

И аз така си мисля, но просто човешкия ум не иска да приеме края си. Звучи просто ужасно гадно всичко да свърши, нали? Затова трябва да се измислят всевъзможни варианти и теории за продължение. Човешкият ум има свойството да се самосъхранява, когато му се случва нещо неприемливо като смърт, изневяра и др и тогава умът му почва да отрича всичко. Но все пак допускам, че има вероятност, макар и малка, за някакво ментално продължение (както се изрази eksipnos). Просто както се казва "Надеждата умира последна", дори и след като човекът вече е умрял.  

Защо ми показва тази тема като нови отговори...ау да си кажа и аз...днес си пих хапчетата и виждам ангели, луд народ! Мреш и това е , ядът те червей!  Какви души и животи ви гонят...след смърта- гниеш. Какво има за обсъждане

Е да бе.Трее си тренинг...Ма честно..Страх ме е.

Приемането на тази"преходност"лично за мен придава смисъл на всичко.И ми дава воля за живот.За себеизграждане развитие и усъвършенстване. Често пъти съм мислил..За кво ми е да работя над себе си,като..След мен и потоп..Нема смисъл някак..Но"приемането"на тезата за "продължение на филма"осмисля всеки акт и всяко действие.Това което не си направил,все някога трябва да бъде направено.Отлагането не означава отменяне.АКо приемеш,че си нещо вечно,тогава нещата просто придобиват друг смисъл.
Отивам да си пия хапчетата

Дано да няма нищо ,че след един живот в БГ,трябва да имаш после много време за почиване в мир ))

Мда, ето затова теориите за продължение след смъртта имат смисъл - да дават надежда и стимул на хората да се самоусъвършенстват. Спокойно, дори и да знаеш, че смъртта е краят, пак няма да спреш да се развиваш, защото в човешкия ум е заложена програма никога да не е достатъчно доволен от това, което има и винаги да се стреми към нещо повече. Разбира се, това обикновено пречи на човек да се чувства щастлив, но пък е причината човечеството да се развива и да върви напред. Ако си доволен от това, което имаш, спираш да се развиваш. От друга страна съм си мислела и защо е този инстинкт за пресъздаване на рода - не е ли именно стремежа да живеем вечно, продължен от нашето поколение? Т.е., не един човек остава завинаги, а неговия род. Поне аз така виждам нещата - като навързана верига - родът му продължава след като човекът вече си  е отишъл и затова е този физически, ако щете емоционален и психически стремеж към пресъздаване на рода - дава ни загубеното усещане за вечност. Затова и някои хора казват, че живеят за децата си - в тях виждат своето продължение, своята вечност.

Напълно волева ли беше тази дейност или без твое съзнателно участие? Предизвикваш ли го сама или просто се случва? В какво състояние-будно или по време на сън? Айде, казвайте, че си имам на много въпроси без отговор, пък не мога да намеря отговор, не смея, не знам....абе, объркана съм много с една дума....

Не знам кво е заложен в човешкият ум..В моят поне нямаше програми за саморавитие,а по-скоро за самоунищожение.Желанието за развитие,дойде след като ме перна дъската по главата,и си въобразих,че има продължение на филма.
Желанието и стремежа към размножаване,е продукт на егото.Създаваме тела.Кво ще влезе у тва тяло,обаче,не зависи от нас.

Напротив, доста зависи.

От що те заболе главата?Всичко е въпрос на гледна точка и възприятия

Заболе ме, щото нема такива филми.  
Твоето дете не го ли възпитаваш ? Седемте години домашно възпитание?
Не прилича ли на теб (или на майка си) не само по външни белези?
Не прилича  ли на някой дядовците или бабите, без дори никога да ги е виждало?
Когато "създаваме тела", ние пренасяме гените си, които ще ги определят като личност.

Не знам защо ми става така мило като те чета. И при мен стремежът към само/унищожение дори все още е доста силен и се налага да се справям с него ежеминутно, стараейки се да контролирам мислите, емоциите си и от там действията (което за мен е много, много трудно, но с времето става по-лесно  ). За другото е много хубаво - че те е пернала дъската по главата и че нещо те е тласнало напред. От развитието по-хубаво няма. Жалко, че засега аз не мога да постигна нищо значително, но надеждата е тази, която ме крепи - че в бъдеще имам шанс да успея. Не знам защо на теб ти трябва още един живот, за да го направиш? Имам чувството, че мислиш, че животът ти свършва. Да не си болен от неизлечима болест? Ако ли не - никога не е късно за човек да се развива, щом още е жив.  
И аз мисля като теб относно стремежа към размножаване - наистина е егоистично, но не е ли егоистично да искаме да живеем, да живеем по най-добрия възможен начин, дори да се развиваме? Всичко, което желаем е егоистично и обикновено и този егоизъм ни тласка напред - да искаме най-доброто за себе си, а от там и за хората около нас, ако има такива. Искам да кажа, че егоизмът не винаги е нещо деградивно и неконструктивно, той също помага в развитието ни, дори доста.
Относно другата ти теза/идея/вярване, че не зависи от нас какво ще влезе в тялото /на децата ни/, мисля че зависи много. Аз не вярвам в тези идеи, че ние не сме отговорни за развитието и на нашите деца, че едва ли не сме просто едни приемници, които отглеждат някакви извънземни, на които свише отгоре им е дадено да са еди-какви. Дори точно защото зависеше от мен какво ще е детето ми, аз дълго време не се решавах да имам такова, дори мислех, че не го искам, че не мога да го отгледам и възпитам, както трябва. Тук е много отговорна и средата, в която израства човек. Аз не израснах в много добра такава и затова дълго време в съзнанието ми растеше идеята, че е едва ли не грях да се създават деца, но както писах - винаги може да те тресне някоя дъска да видиш нещата от друга гледна точка, да погледнеш на нещо дето си заклеймявал като още едно личностно развитие. Дори това какви личности ще станат децата ни, мисля че прекалено много зависи от родителите и средата, в която растат, затова и мисля, че е много голяма отговорност, за която много хора наистина не са готови.

Е да ..В основата на физическото ни оцеляване,е заложен здравословен егоизъм.
За другите неща..Това е моят начин на разбиране и възприемане за"нещата".