Какво има след смъртта?

Аз не съм си правила регресия, в астрала съм ги виждала...То по точно там се съпреживяват миналите животи, сякаш ги живееш сега, и емоции изпитваш, интересно е и води до разбиране на сегашния ти живот.

Мдааа.. ние навремето викахме духове, а сега младежта се подлага на регресия..

А откъде сте сигурни, че животите са ваши, освен че ги виждате през вашите очи?

Със сигурност няма да потърся който и да е за регресия, но ми е интересно да разбера виждаше ли лицето си в отделните животи, знаеше ли дали си мъж или жена, тоест гледаше ли се отстрани или беше както при съня, знаеш, че си ти, но не се сънуваш отстрани? Въпросът е към Катрал и Пънки, които имат опит. После ще кажа за мен. Може би....

Аз си виждам лицето, ми прилича на мен, и по външност, и по характер сякаш, само съдбата различна...Хем си този минал човек, хем се гледаш отстрани...Нищо не е сигурно, де...Ън, ако ще пишеш сега да поостана, че иначе трябва да ставам, ама любопитство...

Ън и аз чакам, че все закъснявам да те прочета.

И по повод предсказанията на Севрюкова за частта от България дето щяла да се откъсне - ето какво е публикувано в турски вестник:

Имаш опасения за някаква манипулация от страна на хипнотизатора ли ?

Нищо чудно и Шумен да влезе там. И там е гнездо на турци.

Не, по-скоро предполагам, че информацията, която си "спомняте", може да не сте изживели лично. Кой може да знае какво има в дълбините на съзнанието и откъде "четете" информацията за миналите животи. Възможно е тази информация да е запаметена в гените  и оттам всъщност да виждате живота на ваши предци, а не живот, който сте изживели.

Това си е моя теория.   
Но кое ви убеждава, че събитията които виждате са се случили именно на вас? Освен, че ги възприемате като такива, де.

Аз да се включа в темата с един въпрос. Много искам да се подложа на регресия, но ме е страх, че ще ми повлияе зле на психиката повече, отколкото да ми помогне. Няма ли после да живея обременена от тези "спомени", които явно трябва да бъдат забравени, щом така сме устроени?

Относно въпроса: какво има след смъртаа? Според мен и моите преживявания, смъртта е просто началото, нещо като рестарт бутон. Разбира се винаги има и вариант да съм се заблудила.  

Ами аз не видях нищо като трето лице , а си изживявах нещата. Някак по-силно е от сън , по-реално. А и не беше нищо , което да кажеш съм сънувала , гледала на филм или мислила за него. Ти правила ли си нещо подобно ? Наистина е сложно да се разбере , ако не си. Пробвай и после ще споделиш усещането , наистина не те оставя с усещане , че е някаква илюзия. А хипнотизатора просто те въвежда в хипнозата и следи , ако желаеш да се върнеш или нещо не е наред да те събуди. При всички положения мълчи и не ти описва картинки в които да се впишеш.

Смъртта е нещо естествено както и самото раждане. Връщаме се от изходната си точка в астралния свят. Според мен ние сами решаваме дали да се прераждаме или не. Има души , които предпочитат да стоят в астрала , най вече старите духове. Има различн астрални нива , както и живота не свършва с този на Земята , има и др галактики.Ами това за психиката е нещо за което се консултираш със самия хипнотизатор , той ще ти зададе неминуемо въпроси и ще проведе беседа с теб преди подобен сеанс. Ако има нещо обезпокоително ще ти каже. Забравих да споделя , че регресията е полезна и когато имате някаква фобия , много често се оказва , е заради нещо в отминал живот кармично. По-подобен начин позната на майка ми пребори страха от змии. Не знам подробности , но определено бе открила откъде иде фобията чрез регресията. Иначе от смъртта не ме ме страх поне не умствено , донякъде само от болката и непознатото да речем като всеки човек , но съм на 100 % убедена , че това не е края. Освен регресия съм имала и доста сънища ( които по-скоро са били полусънища) с мои поинали близки или преди това , както и някои странни др. случки , които ме карат да вярвам в тези неща. Но човек като слуша острани все не е убеден напълно , не го ли изпита....

Например преди дядо ми да почине , около седмица преди това аз знаех , че някой близък ще умре. Просто го знаех , връхлетя ме някакво чувство и зачаках. Никой не бе болен , нямаше индикация за нищо освен мислите ми. Е случи се , внезапно малко след като те ме връхлетяха.Човека беше много влюбен в живота и жизнен , да не кажа , че почина работейки , бе модерен дядо от тези с костюмите и които не приемаха старостта. Първата нощ се тресях като лист , не можех да си намеря място и това бе с цялата фамилия. Майка ми , която е адски духовен човек и е хипер просветена веднага схвана , че тъй като дядо ми е много силен дух не ни дава мира , не може да се примири със случилото се. Това се случва особено при внезапна смърт.На следващия ден си дадох сметка , че той не познаваше много духовното и трябва някак си да му помогна. Веднага изнамерих духовна литература , която описва физическото тяло , етерното и астралното и самата смърт като процес. Започнах да чета на глас стъка по стъпка какво следва да прави починалия , звучи малоумно но тогава просто смятах , че му помагам.У дома два телефона спряха да работят въпросния ден и интернета се бъгна за цяло денонощие без причина. Видя ми се голямо съвпадение.Не отидох на погребението , просто нямаше да го понеса !!! На следващата нощ обаче етерното ми тяло се поразходи , вървях незнайно къде , но то тялото знаеше пътя.Намерих се на гара , имаше толкова много хора , деца , майки , всякакви.Появи се влак , никой не говореше.Аз се запътих към влака и понечих да се кача , но нещо ме спря....знаех , че нямам билет , че влака не е за мен ! Хора се качваха , а аз просто седях....никой не слизаше. Тогава влака бавно тръгна и аз го видях , видях дядо си да седи в едно от купетата с изненадан поглед срещна моя. Бях го изпратила...

Имала съм и др. подобни случки , на някои от тях кучето ми е главен герой хаха милата много има усет към астрала. Някой ще ме нарече кукуриго , но тия неща ги има и трябва да ги приемем.

Познавам няколко души, които владеят астрална проекция, и всички разказват за гари и всички са ходили при починалите си роднини, веднага след смъртта. Аз също.

А остави това не бях палила свещ за умрели доста време и да видиш сънувам една стара баба направо ме плашеше и ми вика с пръст , ела , ела...едно зловещо. И отидох аз с треперещи гащи , и ми даде свещ в ръката. Дядо ми също го сънувах да ме кара да паля свещ. Явно има значение , с нещо спомага това палене на свещ щом толкова се иска от умрелите....

Как ли са се транспортирали преди да изобретят железницата?  

Не знам. Имам теория за гарите, но сега трябва да ставам.