Какво има след смъртта?

 Не можеш да срещнеш реалното лице на другия без малките подвизи от ежедневието, които Църквата ни възлага. Това е така, защото ние реално се свързваме не с този, който е пред нас, а с този, който бихме искали да бъде. С други думи, живеем в самозблудата на психологическата духовност и когато човекът отсреща ни изведе от нея, ние се гневим, защото е прекъснал съня ни и ни е събудил. Реалният живот обаче е тук, а не в това, което си въобразяваме...                                                                                                        Това в отговор на въпроса за"никаквия" човек. Ето и линк към статията http://dveri.bg/9y6c   Продължавам да търся другата.

Всеки нещо си бае. Това по повод на статията. За мен духовен-този, който може "да разчита" правилно ориентирите по пътя си. Това, предполагам, е както даденост, така и въпрос на учене. Без интуиция няма да стане, това е дадеността, другото е ученето-то идва с търпението да навлизаш внимателно навътре в себе си и да се учиш как да осмисляш нещата. Другият аспект на духовността е изцяло заложба, да си роден така.

Ън, съгласна съм. Обаче откъде на къде някои ще са родени така, пък други не  Аз примерно имам много силна интуиция и без да искам и да се вглеждам знам как ще се развият дадени събития. Но не мисля, че ми е подарък. "Бачкала" съм здраво, за да се сдобия с нея. Такова ми е усещането.

Съгласна съм,а това изречение ми хареса: Духовният живот е като изкачване на висок връх - в един момент туризмът свършва.

  Левски или Ботев или Жана дАрк духовни хора ли са според тези маркери.

В това е въпросът ,как да разберем от кого е подаръкът от  или

  Силата на дявола и силата на ангела е нашата проекция на собствените страхове и надежди.

Ми...не знам. Може би родените така са работили преди и сега просто си го пренасят.
Откъде идва твоето мнение, че се бачкала яко-от това, което си правила досега в живота, или имаш усещане, че пренасяш нещо от преди този живот?
За визираните национални герои-не знам дали са били духовни. Не смесвам представата за нравствено величие с духовност.... по-скоро да, но не е задължително.

Ами повечето от анкетата вярват че има живот след смъртта, значи трябва да има много хора в тази тема които да могат да ти отговорят на въпроса.

Ън, определено не е от този живот. Мисля, че си го нося отпреди. Още като малка усещах разни неща, но понеже бях малка, си мислех, че си внушавам и правех точно обратното на това, което ми подсказва интуицията. Сега, когато вече имам социален опит, разбирам, че тогава съм била права, съответно сега си разбирам и прилагам усещанията много рационално. Няма как да е от този живот. Но в този сигурно се доразвиват. Зависи какво правиш.

От класическите случаи си.
Ако решиш да споделиш за тези усещания, ще ми е интересно да чета. А сигурно и не само на мен.
П.П. Последното ти изречение ми се наби. Доразвиваш, зависи какво правиш. Много важен въпрос: а ако не правиш каквото трябва, какво би се очаквало да стане?



То и аз съм маркирала този отговор. За друго говорех...

Ън, усещанията ми са от сорта на: има дадена ситуация, в която участвам и аз. В един момент ми идва мисъл (спонтанно, без аз да се мъча да мисля за проблема), ако направя това и това, ще стане това и това. (последиците са благоприятни в този сценарий и неочаквани, т.е. явно идват от подсъзнанието, защото съзнателно аз не съм мислила за тях, нито пък като малка съм имала опит от предишни подобни ситуации). Имам и странно развито чувство на емпатия. Усещам емоции и вероятни мисли (най-грубо казано, не съм телепат  ) на хората, когато са около мен. Те не споделят мислите и чувствата си, но аз се чувствам по същия начин (след време разбирам, че и те са се чувствали така). Също, когато нещо се случи и ме касае пряко, го сънувам. Но трябва да е взето решение за него или вече да се е случило (без аз да знам за него).

Ако не правиш каквото трябва, развиваш (евентуално) нещо друго. След време пак ще ти се "наложи" да доразвиеш това. Общо взето, важно е развитие да има. Трябва да сме добри навсякъде. 

Хм...евентуално развиваш нещо друго, ама може да е само евентуално.

Summer, въпреки, че официално съм кръстена и съм ходила на църква на Великден и още два пъти в годината, както повечето хора, не мисля че съм имала някакъв сериозен интерес до преди 2-3 години.

 Така че съм определено прохождаща и не се наемам да водя лекции по богословие.
Нито смея да обобщавам кой как разбира Бог и т.н. Но все пак знам, че  православието не твърди че Бог е белобрад старец, седящ на облак.  Нито че е някъде в  небето - сиреч в Космоса, откъдето ще "слезе" обкръжен с белокрили ангели , от които 'фърчи перушина.
 Нито както четох някъде из темата ще настане поголовна сеч, при което.

 Нещата трябва да се разбират основно в духовен план , който не се наемам да тълкувам дали е нов вид материя, енергия, поле или нещо, коренно различно. То затова е "вяра", нали ,защото вярваш без да си го обясняваш .
 Но че има една финална справедливост, че човек трябва да се стреми към съвършенство, формулирано в някакви заповеди, това вече съм убедена.
 Има страхотна мъдрост и изключителна полза за всеки, който се опитал да проумее нещата и да ги спазва, доколкото му позволяват силите. един може много друг малко. Полза за него самия преди всичко и за хората , които са около него.

А впрочем православието твърди, че аз може да спазвам всички пости, да съм денонощно в църквата, да съм обиколила всички чудотворни икони и т.н , а ти, която твърдиш че си невярваща(?) да си дала последните си 20 лв на един изоставен, болен  старец,
 и аз да бъда "осъдена" а ти "спасена"-това само за пример.


За някои от свещениците, неразбираемите служби на някакъв архаичен полуруски език , мънкането и цяла плява наслоила се във вярата ни и сред клира,  които именно правят православието толкова неясно - да си стиснем ръцете - аз мисля като теб.

 Преди 4 г професионално общувах известно време  с една висококвалифицирана в областта си жена, която каза че е православна,  Имаше икона в офиса, спазваше поста , помагаше на местната си църква с труд и трябва да призная, че това донякъде я обезцени в очите ми. Вътрешно се подсмихвах доста често.Така че много добре разбирам тона ти в това, което си написала.  Пък виж сега как се обърна палачинката