Какво има след смъртта?

Редактирам и аз .
Все пак може би тя е усетила нещата по друг начин и е решила да разкаже, пък и да направи някой лев.

Поразрових се и намерих описаното от Ваня Червенкова за случилото се при опита за убийство.
http://www.blitz.bg/article/646

Мисля, че фактически всички сме част от Бог /Абсолюта/, негови проявления. И когато Бог иска да общува с нас на по-високо ниво, както е при подобни състояния, близки до смъртта, също може да приема някаква форма, такава която да е най-подходяща за възприемане от съответния човек - на Исус, някой светец, починал близък, светлина...

Относно случая със помагащата жена - и на мен ми се струва неестествено да се налага тази жена да приема сетивна форма, но защо пък не - ако е искала Ваня да я види и така още веднъж да се убеди в истинността на посланията, които е получила, докато е била в кома. Но като се има предвид, че е била в кома и мозъкът й може да не се е бил възстановил, може и халюцинация да е. А може и да е било сън - затова да е виждала тази жена във физическо тяло, и пак заради скорошните травми да го е приела за преживяно в будно състояние. Аз като малка имах няколко съня, които дълго време мислех, че са спомени за реално случили се неща, но после по пътя на логиката реших, че няма как да са се случили - и не става дума за свръхестествени събития  

Червенкова е написала и книга. Попрегледах я, но не открих за себе си нещо ново и фрапиращо. Ето, за който се интересува: http://ekipirane.com/books/christian%20books/S/svetlina%20sled%2 … a/sadarjanie.html
/а, вече знаете за книгата  /

Интересни неща има в тази статия. Цитирам

"Господ я пита знае ли кой е най-големият грях на Земята и тя отговаря, че това е убийството на човек. Оказва се обаче, че най-големият грях е самоубийството. "И на убийците мога да простя - казва й Бог, - защото ще имат време да се покаят до свършека си, но на тези души не мога. Аз давам и аз отнемам човешки живот. Никой не може да отнеме това мое право, затова и никога няма да ги върна обратно!"

Какво ще рече обратно ? За прераждане ли става въпрос ?

В книгата има доуточнение: "Погледни там долу. Там са душите на хората,които са се самоубили и аз никога няма да ги върна на Земята.
Изведнъж погледа ми се изостри и аз можех да виждам безкрайно надалеч. Видях страшна картина. Не, не са пламъците на Ада, нито врящи казани, ако някой е очаквал това, нямаше ги дяволчетата с опашки и рогца, но...ужас! Картината наистина беше мъчителна и непоносима. Някак си...обхваща те агония само като я гледаш. Там нещо бучеше, бушуваше, движеше се в хаотични движения и посоки, беше много...как да го опиша, и за това нямам думи... Но ме обземаше адски непоносимо чувство само от гледката, камо ли да се пренеса в това пространство. "
  Това с вечното наказание не мога да го приема и това е.

Тъкмо отворих книгата и стигнах до това. Според мен, наистина става въпрос за прераждане, но май не е казано директно.

Надали е била Богородица. И аз бях писала по-напред, но без подробности, че когато бях попаднала в безсъзнание, едно момче дойде и ми помогна да се оправя и да дойда в съзнание. Някои казваха, че това са ангели. АЗ нямам представа какво са точно, но се случва на някои хора, когато боледуват тежко, изпаднат в кома или др. тежко състояние.

Не съм запозната, някой чел ли е Корана, там споменава ли се  чудеса? Да приемем, че както стана въпрос и преди мисъл-формата предизвиква чудото; как да си обясним тогава случките с хора, претърпели видения, които не са били търсени целенасочено; получили откровения, както например с Жана Д' Арк, тя ми хрумна на първо мислене. Та тя е била на 19, неграмотна и знае неща, които няма как да знае. Онзи ден гледах едно предаване на запис на Гала с Еленко Ангелов, говореха за смъртта и бяха поканили психоложка, изгубила дете, с което продължавам да контактува от отвъдното - как би си измислила подобни неща? Продължавам да не мога да си обясня и чудото на Благодатния огън или как Богородица или Исус се появяват на невярващи, деца и прочие, които няма как да си измислят тези неща или да ги знаят. Обаче, отделните конфесии и дялове и поддялове на християнството много ме объркват

От доста дискусии по темата: религиозни има из всички среди учени, физици, лекари. Тоест религията не е продукт само на ниската култура и образованост...

До колкото помня, да, в Корана се споменават чудеса. Колкото до другото, всичко може да е халюцинация, мозъкът им може да ги погдлъгва. Трябва да кажеш конкретни истории, така не може да се твърди нищо със сигурност. Доста деца са чували за Исус и Богородица, дори някой да не си измисля, това не значи, че мозъкът му не го е подлъгал.

Да, Хепи, и аз съм ''оръфляк по душа''
 Ън, тва значи, че на човека му е по гот да живее на паркинг в каравана, и да зяпа минаващите коли, отколкото в замък и да гледа подрязани чемшири, че се чувства малко като улична котка, даже да е роден аристократ, да речем. Стилът клошар му е любим, но не тва е важното. Образът на идеалната  съпруга, майка, домакиня, но и преуспяла в професията си жена, кара оръфляка да се умори само докато я чете...
 Аз се интересувам от всичко тва, от духовни учения, от нема година. Трудно концентриращата се моя кратуна е  леко претъпкана от нови знания и трябва малко да улегнат...Преди тва просто си излизах от тялото и знаех, че има поне още 1 свят, свят, който на мен ми допада повече.
Колкото до логиката, хм, аз не че съм толкова запозната, но будизмът, даоизмът , дзен целят излизане от нея, излизане от моделите на мислене, от непрекъснатото бръщолевене на ума-паразит.
Немах намерение да противопоставям Далай Лама на негър културист, не съм се изразила чисто. Може да има негър културист, който да превъзхожда в духовното си развитие всеки кльощав окултист. Далай Лама носи очила, а тва говори за некакъв вид проблемация на друго ниво. Извинявам се на Далай Лама, че го коментирах.
 Спомних си, че до скоро все се извинявах на Буда. Имам си статуйка на Буда, като сгафех нещо, и се извинявах, и сега редовно ме будалкат с тва, като направя нещо непрекрасно:''Време е да се извиниш на Буда!''
Страданието не е единственият начин за учене, тва е негативния начин и щом си в пътя на страданието, значи не си мноу напреднал. Страданието може и друго да значи.../Сетих се за самоубийствата, за кладите, ако искате да ви разказвам...Зимата, когато обсъждахме нещо такова, не ги знаех тези неща./
Честно казано, наскоро научих нови неща, но имам некаква съпротива да ги споделям, не знам...
/
Дали сега се раждат нови души, дали душите са създадени еднакви, с некаква цел или целта е Пътят, както казва Лао Дзъ, тва са тайни, не ги знаят и най-висшите посветени...Аз лично не мисля, че старите души са най-мъдри, ама тва си е мое мнение...
Знам, че не всичко е такова, квото изглежда, некои големи чудовища от историята, не са тва, за което ги мислим...
Не мисля също така, че душите еволюират непременно нагоре по спиралата, некои се връщат  надолу, за да повторят еволюцията или завинаги, знам ли, а други вероятно се превръщат в нещо друго и губят душите си...
Не мисля, че хората стават жертви доброволно, но не знам дали ужасното страдание винаги е по карма, тва и мен ме мъчи...
За самоубиство сте писали глупости...

Ами, супер зле съм с паметта, например на онези трите деца пастирчета, в Португалия, ако не се лъжа...
В смисъла, описан от Пънки, и аз съм оръфляк в доста аспекти:)
Пънки, тоест и ти си излезнала от тялото си, съвзем несъзнателно, без никаква теоретична подготовка или нагласа?

Покрай тези писаници за грехове и нещастия, накак забравихме, че наистина може да се ичи и по други начини,  освен чрез страдание.
Което ме навежда на мисълта, че колкото и да се опитваме да видим в цялост нещата, май няма да ни се получи лесно  
Пънки кое за самоубийството визираш - това последното, видяно от Червенкова или нещо дето сме коментирали по-рано?

п.п тука май само оръфляци сме се събрали 

Ами....и аз мисля, че това не са Бог, Богородица или изпратен от тях ангел, а нещо друго, но толкова пъти съм го повтаряла, че вече дори на мен ми омръзна. Хората просто не знаят кой е и затова го приемат за някой от божествата горе.
Пънки, помисли все пак кое да споделиш и тук?
П.П. А за оръфляка.... широко на душата, това ще да е мотото. Аз не се причислявам към оръфляците, но кой знае....много съм спокойна, откакто съм у дома непрекъснато. Нищо, че паричният поток рязко намаля,почти съм щастлива....

Ох, парите не са най-важни, най-важно е спокойствието! ИЗвинявам се за малко отдалеченото от темата включване.
Колкото до образите, които ни помагат, категоризираме ги според знанията си, но никой не може да каже със сигурност, пак само догадки...

Иска ми се да знам какво значи страданието, страданието чрез болка в частност. Болката не ме оставя дори за минута, 24/7. Имам гадното чувство, че ми е начин за учене. А за кладите, изобщо за огъня...също имам много тежки асоциации още от дете. Когато се изгоря някъде ми остават ужасни белези, имам вечни такива от съвсем незначителни изгаряния. Разказвай, Пънки!

Много мъдрост струи от думите ти, Мастър Пънки!!!
Това съвсем сериозно, от една мързелива котка, към друга!!!