Какво има след смъртта?

1.   ЧРЕВОУГОДИЕ
Преяждане, пиянство, неспазване и пре¬небрегване на постите, тайноядене (за мона- шестващите), безвременно ядене, лакомия, изобщо нарушаване на въздържанието. Не¬правилна и прекомерна любов към плътта и покоя, от която възниква самолюбието, а от него - неспазването на вярност към Бога, Църквата, добродетелите и хората.
2.   ЛЪСТ
Блудно разпалване, блудни усещания и разположения на душата и сърцето. Приема¬не на нечистите помисли, беседа и услаждане с тях, благоволение към тях и забавяне в тях. Блудни мечтания и пленения. Неопазване на сетивата, особено на осезанието, което пред¬ставлява дързост, погубваща всички добро¬детели. Сквернословие и четене на сладост¬растни книги. Естествени блудни грехове: блудство и прелюбодеяние. Противоестестве¬ни блудни грехове.
3.   СРЕБРОЛЮБИЕ
Любов към парите, изобщо любов към движимо и недвижимо имущество. Желание за обогатяване. Обмисляне на начини за обогатяване. Мечти за богатство. Страх от ста¬рост, от неочаквана бедност, болест, изгнание. Скъперничество. Користолюбие. Неверие в Бога, неуповаване на Неговия промисъл. Пристрастие или излишна болезнена любов към различни тленни предмети, която лиша¬ва душата от свобода. Увличане в суетни гри¬жи. Любов към получаването на подаръци. Присвояване на чуждо. Лихварство. Жестокосърдечие към бедните братя и към всички нуж¬даещи се. Кражба. Разбойничество.
4.   ГНЯВ
Избухливост, приемане на гневните по¬мисли: мечти за гняв и отмъщение, смущава¬не на сърцето и помрачаване на ума с ярост; непристойни викове, спор, ругателни, жесто¬ки и остри думи, удряне, блъскане, убийство. Злопаметство, ненавист, вражда, отмъщение, клевета, осъждане, дразнене и обида на ближ¬ния.
5.   ПЕЧАЛ
Огорчение, тъга, отсичане на надеждата в Бога, съмнение в Божиите обещания, неб- лагодарност към Бога за всичко, което се случва, малодушие, нетърпение, неукоряване на себе си, обида към ближния, ропот, отри¬чане от кръста и опит да бъде оставен.
6.   УНИНИЕ
Леност към всяко добро дело, особено към молитвеното. Изоставяне на църковното и килийното правило. Изоставяне на непрестанната молитва и душеполезното че¬тене. Невнимание и прибързаност в молит¬вата. Небрежност. Неблагоговение. Безделие. Излишно успокояване със сън, лежане и вся¬какъв вид изнежване. Преминаване от място на място. Чести излизания от килията, раз¬ходки и посещения на приятели. Празнословие. Шеги. Кощунство. Изоставяне на покло¬ните и другите телесни подвизи. Забравяне на собствените грехове. Забравяне на Христови¬те заповеди. Нерадение. Пленение. Лишава¬не от страх Божий. Ожесточение. Безчувствие. Отчаяние.
7.   ТЩЕСЛАВИЕ
Хърсене на човешка слава. Самохвалство. Пожелаване и търсене на земни и суетни почести. Пристрастие към красиви дрехи, предмети, прислуга и вещи в килията. Вни¬мание към красотата на лицето, приятността на гласа и други качества на своето тяло. Предразположение към науките и западащи¬те изкуства на този век, стремеж да се преус¬пее в тях заради временна, земна слава. Срам да се изповядат собствените грехове. Скрива¬не на греховете пред хората и духовния отец. Лукавство. Самооправдание. Прекословие. Изграждане на собствено мъдруване. Лице¬мерие. Лъжа. Лъст. Човекоугодие. Завист. Унижение на ближния. Променливост на нра¬ва. Снизходителност към нередното. Безсъвестност. Нехристиянски живот.
8.   ГОРДОСТ
Презрение към ближния. Предпочитане на себе си пред всички други. Дързост. Пом¬рачение, огрубяване на ума и сърцето. Приковаване на ума и сърцето към земното. Хула. Неверие. Лъжеименен разум. Непокорство към Божия Закон и Църквата. Следване на своята плътска воля. Четене на еретически, развратни и суетни книги. Неподчинение на властите. Уязвяваща насмешливост. Изоста¬вяне на христоподражателното смирение и мълчание. Загуба на простотата. Загуба на любовта към Бога и ближния. Лъжлива фи¬лософия. Ерес. Безбожие. Невежество. Смърт на душата.

1.   ВЪЗДЪРЖАНИЕ
Въздържане от излишна употреба на хра¬на, особено от прекомерна употреба на вино. Точно спазване на постите, установени от Църквата. Обуздаване на плътта чрез умере¬на и винаги равномерна употреба на храна, от което започват да отслабват изобщо всич¬ки страсти, а най-вече самолюбието, пред¬ставляващо безсловесна любов към плътта, живота и неговия покой.
2.   ЦЕЛОМЪДРИЕ
Избягване на всички видове блудни дела. Избягване на сладострастни беседи и книги, на произнасяне на сладострастни, скверни двусмислени думи. Опазване на сетивата, осо¬бено на зрението и слуха, и най-вече на осезанието. Скромност. Отхвърляне на блудните мисли и мечтания. Мълчание. Безмълвие. Служене на болни и сакати. Помнене на смъртта и ада. Началото на целомъдрието е несмущаваният от блудни помисли и мечта¬ния ум, а неговото съвършенство - чистота¬та, съзерцаваща Бога.
3. НЕСТЯЖАНИЕ
Задоволяване само с необходимото. Не¬навист към разкоша и изнежването. Милосър¬дие към бедните. Любов към евангелската бедност. Уповаване на Божия промисъл. Следване на Христовите заповеди. Спокойст¬вие и свобода на духа и освободеност от гри¬жи. Сърдечна мекота.
4.   КРОТОСТ
Пзбягване на гневните помисли и сму¬щаването на сърцето с ярост. Търпение. След¬ване на Христа, Който призовава ученика Си на кръста. Сърдечен мир. Тишина на ума. Християнска твърдост и мъжество. Нечувствителност към оскърбленията. Незлобие.
5.   БЛАЖЕН ПЛАЧ
Усещане на падението, общо за всички човеци, на собствената душевна нищета. Оп-лакването им. Плач на ума. Болезнено сък¬рушение на сърцето. Поражданата от тях ле¬кота на съвестта, благодатно утешение и ра¬дост. Надежда на Божието милосърдие. Бла¬годарение на Бог в скърбите и тяхното покорно понасяне поради осъзнаването на мно¬жеството грехове. Готовност да се търпи. Очистване на ума. Облекчение от страстите. Желание за молитва, уединение, послушание, смирение и изповядване на греховете си.
6.   ТРЕЗВЕНИЕ
Усърдие към всяко добро дело. Неленостно изпълнение на църковното и килийното правило. Внимание при молитвата. Внимател¬но наблюдение на всички свои дела, думи, помисли и чувства. Крайна недоверчивост към себе си. Непрестанно пребиваване в мо¬литвата и Божието Слово. Благоговение. Постоянно бодърстване за себе си. Въздър¬жане от дълъг сън и изнежване, празнословие, шеги и остри думи. Любов към нощните бдения, поклоните и другите подвизи, пораж¬дащи бодрост в душата. По възможност ряд¬ко излизане от килията. Възпоменание за веч-ните блага, тяхното пожелаване и очакване.
7.   СМИРЕНИЕ
Страх Божий. Усещането му при молит¬ва. Раждащата се при особено чистата молит¬ва, когато най-силно се усеща Божието при¬съствие и величие, боязън да не изчезнем и да не се превърнем в нищо. Дълбоко осъзна¬ване на своето нищожество. Промяна на от¬ношението към ближните, когато те, без вся¬каква принуда, изглеждат на смирилия се по¬добри от него във всички отношения. Просто¬душие, породено от живата вяра. Ненавист към човешката похвала. Постоянно обвине¬ние и укоряване на себе си. Правота и прямо¬та. Безпристрастие. Умъртвеност към всич¬ко зло. Умиление. Познаване на скритото в Христовия кръст тайнство. Желание да се разпием за света и страстите, стремеж към такова разпятие. Отхвърляне и забравяне на лъстивите навици и думи, скромността по принуда, умисъл или навик в притворството. Презрение към всичко, което е високо в чо¬веците, а е мерзост пред Бога (Лук. 16:15). Избягване на оправдаването с думи. Мълча¬ние пред оскърбителите, изучено от Еванге¬лието. Отхвърляне на всички собствени мъдрувания и приемане на евангелски разум. Низвергване на всеки помисъл, дръзващ сре¬щу Христовия разум. Смиреномъдрие, или духовно разсъждение. Съзнателно послуша¬ние на Църквата във всичко.
8.   ЛЮБОВ
Превръщане на страха Божий в любов към Бога по време на молитва. Вярност към Господа, доказвана с постоянно отхвърляне на всеки греховен помисъл и усещане. Неиз- казано, сладостно влечение на целия човек с любов към Господа Иисуса Христа и към покланяемата Света Троица. Виждане на Бо¬жия и Христов образ в ближните; произтича¬щото от това духовно виждане предпочитане на всички ближни пред себе си, тяхното бла¬гоговейно почитане в Господа. Братска, чиста, към всички равна, радостна, безприст¬растна любов към ближните, еднакво пламен¬на към приятели и врагове. Възнасяне в мо¬литвата и любов на ума, сърцето и цялото тяло. Неизказано наслаждение на тялото с духовна радост. Духовно упоение. Разслабване на телесните членове при духовното уте¬шение (Свети Исаак Сирин, слово 44). Без-действие на телесните чувства при молитва. Освобождаване на сърдечния език от немо¬тата. Прекратяване на молитвата от духовна сладост. Мълчание на ума. Просвещаване на ума и сърцето. Молитвена сила, побеждава¬ща греха. Мир Христов. Отстъпване от всич¬ки страсти. Поглъщане на всички разбирания от превъзхождащия всичко разум Христов. Богословие. Познание на безтелесните съ¬щества. Немощ на греховните помисли, без¬силни да се изобразят в ума. Сладост и изобилно утешение в скърбите. Познание на чо¬вешкото естество. Дълбочина на смирението и най-униженото мнение за себе си...

1. ГРЕХОВЕ ПРОТИВ ГОСПОДА БОГА
Вяра в сънища, магии, срещи и други поличби. Съмнения във вярата. Леност към молитвата и разсеяност в нея. Непосещаване на Църквата, продължително избягване на изповед и Свето Причастие. Лицемерие в Богопочитането. Хула или дори ропот про¬тив Бога в душата и на думи. Намерение да се посегне на себе си. Напразна клетва. Неиз¬пълнено обещание към Бога. Кощунство към светинята. Гняв със споменаване на нечиста¬та сила (дявола). Ядене или пиене в неделни¬те и празничните дни преди края на Литурги¬ята. Нарушаване или неточно спазване на постите, работа по празници.
2.   ГРЕХОВЕ ПРОТИВ БЛИЖНИЯ
Липса на усърдие към своята длъжност или към работата си в общежитието. Непоч¬тителност към висшестоящите или старши¬те. Неизпълнени обещания към човека. Невръщане на дългове. Отнемане със сила или тайно присвояване на чуждото. Скъперни¬чество в милостинята. Лична обида към ближ¬ния. Злословие. Клевета. Проклинане на дру¬гите. Напразни подозрения. Незащитаване на невинен човек или право дело в техен ущърб. Убийство. Непочтителност към родителите. Лишено от християнска грижа отглеждане на деца. Гняв - вражда в семейния или в домаш¬ния живот.
3.   ГРЕХОВЕ ПРОТИВ СЕБЕ СИ
Празни или скверни мисли в душата. Пожелаване на зло на ближния. Лъжливи сло¬ва. Раздразнителност. Опърничавост или са¬молюбие. Завист. Жестокосърдечие. Чувст¬вителност към огорченията или обидите. Отмъщение. Сребролюбие. Страст към наслажденията. Сквернословие. Съблазни¬телни песни. Нетрезвеност и преяждане. Блуд¬ство. Прелюбодеяние. Противоестествено блудство. Неизправяне на живота.

1.   Гордост, презираща всички, изискваща от другите раболепие, готова да достигне не¬бето и да се уподоби на Всевишния: с една дума - гордост до самообожаване.
2.   Ненаситна душа, или Иудова страст към парите, съединена в повечето случаи с непра- ведни придобивки, която не позволява на чо¬века нито минута да се замисли за духовното.
3.   Блудство, или разпътният живот на блудния син, прахосал за него целия бащин имот.
4.   Завист, довеждаща до всяко възможно злодеяние против ближния.
5.   Чревоугодие или угаждане на плътта, непризнаващо никакви пости, съчетано със страстна привързаност към различни увесе¬ления, по примера на Евангелския богаташ, който всеки ден пирувал бляскаво.
6.   Непримирим и готов за страшни разру¬шения гняв, по примера на Ирод, който в гне¬ва си избил Витлеемските младенци.
7.   Леност, или пълно нехайство за душа¬та, нерадение за покаянието до последните дни на живота, както във времената на Ной.
   
   Извънмерно упование на Бога, когато продължаваме да живеем в тежки грехове в надежда само на Божието милосърдие.
Отчаяние, или противоположното на пре¬комерното упование на Бога чувство по от¬ношение на Божието милосърдие, което от¬рича в Него бащинската благост и води до мисъл за самоубийство.
Упорито неверие, което не се убеждава от никакви доказателства за истината, дори от очевидни чудеса, отхвърляйки и най-явната истина.

Изобщо умишлено човекоубийство (аборти), а особено отцеубийство (братоубийство и цареубийство).
Содомски грях.
Напразно притесняване на беден и безза¬щитен човек, на беззащитна вдовица и малки деца сираци.
Удържане на напълно заслужена заплата от беден работник.
Отнемане от изпаднал в тежко положе¬ние човек на последното парче хляб или последната стотинка, които той е добил с пот и кръв, а също и насилствено или тайно прис¬вояване от затворените в тъмница на дадени¬те им милостиня, препитание или дрехи, или изобщо тяхното притесняване.
Огорчения и обиди на родителите до дръз¬ки побои над тях.

- Да нахраниш гладния
- Да напоиш жадния
- Да облечеш този, който няма дреха
- Да приютиш странника
- Да посетиш болния
- Да навестиш затворения в тъмница
- Да погребеш умрелия в бедност

- Да изправиш съгрешаващия
- Да наставиш незнаещия
- Да дадеш добър съвет на съмняващия се
- Да молиш Бога за спасението на ближния
- Да утешиш скръбния
- Да понасяш несправедливостта с търпение
- Да прощаваш обидите на провинения

задръстеняци