Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 7 725
29 септ. 2013, 23:36 ч.
Рече смирената християнка.. 
Щом темата(искрено се надявам под"вонящ разлагащ труп"нея да си имала предвид,а не мен!!!!!
) за теб е равносилна на разлагащ се вонящ труп,надявам се да спестиш неудобството на списващите тук,и да не ги докарваш до фаза в която пак да искат да те "изгонят"..
Въпреки,че ..И сега..Някак..Неприлично и невъзпитано е да се навираш зорлем,там където не те искат..Пък било и то тема в обществен форум.
Още по-невъзпитано е да навираш мнението си,когато изрично те молят да не го правиш.Дебелоочието може и да си съвсем в духа на християнските ценности,но все пак си е невъзпитано.
Със здраве.
п.п.Уважаема,кавалер съм за дамите,не за харпиите,пък били те и религиозни такива.
Виж целия пост
За какво ми е да се занимавам с вонящ разлагащ се труп.
Ах сега забелязвам, че ти си бил същество от мъжки пол. Е голям кавалер, няма що. На живо едва ли щеше да си го позволиш.
Ах сега забелязвам, че ти си бил същество от мъжки пол. Е голям кавалер, няма що. На живо едва ли щеше да си го позволиш.
Щом темата(искрено се надявам под"вонящ разлагащ труп"нея да си имала предвид,а не мен!!!!!
) за теб е равносилна на разлагащ се вонящ труп,надявам се да спестиш неудобството на списващите тук,и да не ги докарваш до фаза в която пак да искат да те "изгонят"..Въпреки,че ..И сега..Някак..Неприлично и невъзпитано е да се навираш зорлем,там където не те искат..Пък било и то тема в обществен форум.
Още по-невъзпитано е да навираш мнението си,когато изрично те молят да не го правиш.Дебелоочието може и да си съвсем в духа на християнските ценности,но все пак си е невъзпитано.
Със здраве.
п.п.Уважаема,кавалер съм за дамите,не за харпиите,пък били те и религиозни такива.
# 7 726
29 септ. 2013, 23:41 ч.
Да темата имах предвид, разбира се. Добре е че си се редактирал набързо. Има нужда от още редакция, обаче. Разболява ме цялата грозота. Поболява ме. Предпочитам да си запазя психиката, отколкото да съм тук. Шизофреничният букет не ми е нужен.
А за възпитание да не говорим.
Виж целия пост
А за възпитание да не говорим.
# 7 727
29 септ. 2013, 23:43 ч.
Кой е този който решава,каква да бъде мозъчната пропускливост?
Едва ли е самият мозък!
Серафима,що още се занимаваш с разлагащ се труп?Себеуважение нямаш ли бе жена?
Имаш нужда от аудитория..Знам..Гуру фазата е мноо силна.По-силна и себеуважението..Минал съм през нея
Виж целия пост
Кой е този който решава,каква да бъде мозъчната пропускливост?
Едва ли е самият мозък!
Серафима,що още се занимаваш с разлагащ се труп?Себеуважение нямаш ли бе жена?
Имаш нужда от аудитория..Знам..Гуру фазата е мноо силна.По-силна и себеуважението..Минал съм през нея
# 7 728
29 септ. 2013, 23:47 ч.
Имам много повече аудитория, отколкото ми трябва. Виж къде какво пиша в други теми.
Виж целия пост
# 7 729
29 септ. 2013, 23:51 ч.
Серафима, спорен е въпросът, но май в Библията не се споменава да е грях. Дали , в този дух и донорството на органи не е редно?
Виж целия пост
# 7 730
29 септ. 2013, 23:55 ч.
За църквата въпросът има точен отговор:
http://dveri.bg/ac8f
Ето позицията за донорството:
http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_1.xml
Виж целия пост
Серафима, спорен е въпросът, но май в Библията не се споменава да е грях. Дали , в този дух и донорството на органи не е редно?
http://dveri.bg/ac8f
Ето позицията за донорството:
http://bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_1.xml
# 7 731
30 септ. 2013, 00:02 ч.
Ааа,твърдо нье!
Писанията тук са ми повече от достатъчни...
Кремацията осигурява немедлено късане на всички връзки между Дух и Тяло.
Църквето нема файда от тая работа,щото при кремацията процесът на отделяне е еднократен и отпада необходимостта от третини,деветини,40 дни и пр.все времена които съответстват на определна фаза от разделянето дух/тяло.
Не знам,но аз предпочитам скорострелно да изфирясам,вместо да витая цяла година в астрала..
И по тази логика,ако си донор на орган,този орган е анимиран и наситен с твоята есенция.
И когато си отидеш,не можеш да прекъснеш всички връзки,защото органа е все още жив.
Който е наясно с модела на етеричното тяло,ще разбере за кво говоря.
Бих станал донор,само и единствено на детето си.Просто няма друго същество,заради което бих поел риска.Риск не от физическа смърт.Риск от заклещване"между двата свята"образно казано..
И докато не станеш"цял"циклиш,без шанс за предвижване в по-горните реалии.
Виж целия пост
Имам много повече аудитория, отколкото ми трябва. Виж къде какво пиша в други теми.
Писанията тук са ми повече от достатъчни...
Кремацията осигурява немедлено късане на всички връзки между Дух и Тяло.
Църквето нема файда от тая работа,щото при кремацията процесът на отделяне е еднократен и отпада необходимостта от третини,деветини,40 дни и пр.все времена които съответстват на определна фаза от разделянето дух/тяло.
Не знам,но аз предпочитам скорострелно да изфирясам,вместо да витая цяла година в астрала..
И по тази логика,ако си донор на орган,този орган е анимиран и наситен с твоята есенция.
И когато си отидеш,не можеш да прекъснеш всички връзки,защото органа е все още жив.
Който е наясно с модела на етеричното тяло,ще разбере за кво говоря.
Бих станал донор,само и единствено на детето си.Просто няма друго същество,заради което бих поел риска.Риск не от физическа смърт.Риск от заклещване"между двата свята"образно казано..
И докато не станеш"цял"циклиш,без шанс за предвижване в по-горните реалии.
# 7 732
30 септ. 2013, 10:06 ч.
Църквето нема файда от тая работа,щото при кремацията процесът на отделяне е еднократен и отпада необходимостта от третини,деветини,40 дни и пр.все времена които съответстват на определна фаза от разделянето дух/тяло.
Е как ще има файда, нали ще им се размине цялото лапане покрай помени, спомени, питки, бдения, песнопения и прочие тъпотии.
Това, което си писал за донорството е логично, но много ме обърква. По принцип смятах, че е редно да се помогне на умиращ човек
... Няма ли противоречие?
Виж целия пост
Църквето нема файда от тая работа,щото при кремацията процесът на отделяне е еднократен и отпада необходимостта от третини,деветини,40 дни и пр.все времена които съответстват на определна фаза от разделянето дух/тяло.
Е как ще има файда, нали ще им се размине цялото лапане покрай помени, спомени, питки, бдения, песнопения и прочие тъпотии.
Това, което си писал за донорството е логично, но много ме обърква. По принцип смятах, че е редно да се помогне на умиращ човек
... Няма ли противоречие?
# 7 733
30 септ. 2013, 10:08 ч.
Мисля, че ако мозъкът ни доставя цялата информация, до която има достъп, на етапът на развитие, на който сме повечето хора, това ще ни побърка, системите ни ще прегреят и изпушат 
un ако правилно съм разбрала си учителка. И аз навремето бях за малко - затъпяването май се получава, защото "принизяваш" знанията си - трябва да използваш минимум от тях и то във вид подходящ за разбиране от учениците. Поне на мен така ми беше. Може да направим подобен паралел и с мозъка - той е принуден да ни дава информация, която е подходяща за етапа ни на развитие, което си е трудоемко за него и го ограничава. И с времето, ако не се развиваме в насока да сме по-възприемчиви, може би и неговите способности за възприемчивост се ограничават.
Докато спим обаче, понеже не се мислим за много умни /т.е да мислим, че знаем и виждаме всичко/, нервната ни система е по-свободна и може спокойно да обърне внимание и на нещата, които иначе игнорира. Може би освен да обработва информация, мозъкът през нощта се прочиства и се зарежда с енергия.
И аз така.
Макар че за конкретния експеримент с кремацията ми се струва, че отчетеното се дължи на енергията, която се освобождава при горенето /не че много ги разбирам тези неща/.
Дали са правени проучвания на хора, приживе станали донори - на бъбрек примерно. Интересно ми е дали се усещат по-различно и дали имат по-особена връзка с човека, на когото са дарили
Виж целия пост
Жокерът не ми стигна.... 
Като работя затъпявам напълно....
Като работя затъпявам напълно....
un ако правилно съм разбрала си учителка. И аз навремето бях за малко - затъпяването май се получава, защото "принизяваш" знанията си - трябва да използваш минимум от тях и то във вид подходящ за разбиране от учениците. Поне на мен така ми беше. Може да направим подобен паралел и с мозъка - той е принуден да ни дава информация, която е подходяща за етапа ни на развитие, което си е трудоемко за него и го ограничава. И с времето, ако не се развиваме в насока да сме по-възприемчиви, може би и неговите способности за възприемчивост се ограничават.
Докато спим обаче, понеже не се мислим за много умни /т.е да мислим, че знаем и виждаме всичко/, нервната ни система е по-свободна и може спокойно да обърне внимание и на нещата, които иначе игнорира. Може би освен да обработва информация, мозъкът през нощта се прочиства и се зарежда с енергия.
Не знам,но аз предпочитам скорострелно да изфирясам,вместо да витая цяла година в астрала..
Бих станал донор,само и единствено на детето си.Просто няма друго същество,заради което бих поел риска.Риск не от физическа смърт.Риск от заклещване"между двата свята"образно казано..
И докато не станеш"цял"циклиш,без шанс за предвижване в по-горните реалии.
Бих станал донор,само и единствено на детето си.Просто няма друго същество,заради което бих поел риска.Риск не от физическа смърт.Риск от заклещване"между двата свята"образно казано..
И докато не станеш"цял"циклиш,без шанс за предвижване в по-горните реалии.
Макар че за конкретния експеримент с кремацията ми се струва, че отчетеното се дължи на енергията, която се освобождава при горенето /не че много ги разбирам тези неща/.
Дали са правени проучвания на хора, приживе станали донори - на бъбрек примерно. Интересно ми е дали се усещат по-различно и дали имат по-особена връзка с човека, на когото са дарили
# 7 734
30 септ. 2013, 10:31 ч.
За донорството не ми се ще да мисля по този начин. Моя приятелка дари бъбрек от починалия си син на нуждаещ се, но така и не и се обадиха да и бблагодарят или да споделят нещо. Момчето, които почина беше невероятно - музикант и чудесен баща с голямо излъчване.
За мисленето и активността на мозъка, наблюднията ми са, че когато го освободиш от рамките на търсене на решения по установен път, се справя много ефективно. Работата ми е свързана ежедневно с решаване на логически и математически задачи. Понякога мисля и решавам дадена задача дни и не мога да видя отговора. Той се появява най-неочаквано докато пия кафе с приятелка или пък мисля за съвсем друго нещо. Точно в момент на релаксация и игнориране в съзнанието на задачата изплува решението.
Моето дете,интерпретира вскеки термин по различни начини и откриваме други значения, които задават нови пътища за мисълта. Струва си да се слушат децата.
Виж целия пост
За мисленето и активността на мозъка, наблюднията ми са, че когато го освободиш от рамките на търсене на решения по установен път, се справя много ефективно. Работата ми е свързана ежедневно с решаване на логически и математически задачи. Понякога мисля и решавам дадена задача дни и не мога да видя отговора. Той се появява най-неочаквано докато пия кафе с приятелка или пък мисля за съвсем друго нещо. Точно в момент на релаксация и игнориране в съзнанието на задачата изплува решението.
Моето дете,интерпретира вскеки термин по различни начини и откриваме други значения, които задават нови пътища за мисълта. Струва си да се слушат децата.
# 7 735
30 септ. 2013, 10:38 ч.
Църквето нема файда от тая работа,щото при кремацията процесът на отделяне е еднократен и отпада необходимостта от третини,деветини,40 дни и пр.все времена които съответстват на определна фаза от разделянето дух/тяло.
Е как ще има файда, нали ще им се размине цялото лапане покрай помени, спомени, питки, бдения, песнопения и прочие тъпотии.
Това, което си писал за донорството е логично, но много ме обърква. По принцип смятах, че е редно да се помогне на умиращ човек... Няма ли противоречие?
Тези неща се правят и за кремираните. Едното не пречи на другото. Така че аргументът ти е недействителен.
Добре че поне за донорството нямаш такава пълна увереност.
ексипнос, а тогава защо експериментът от клипчето регистрира паника при кремация?
Джулия, ето тук една статия на руски, щом ползваш езика:
http://www.memoriam.ru/ob-otnoshenii-pravoslaviya-k-kremacii
Гледах един филм за едно момиче, на което му трансплантирали чужди ръце (от лактите надолу). Тя каза, че усеща другото момиче в себе си (не мисля, че в буквалния смисъл) и изпитва огромна благодарност към нея.
Откакто майка ми почина не е минал ден, в който да не мисля за нея. Други жени са ми казвали същото - и това е до края на живота. Има връзки, които са твърде силни и нищо не може да ги скъса. Аз предпочитам да отида при близките си, а не да се "освободя в астрала" или да се прераждам.
Виж целия пост
Църквето нема файда от тая работа,щото при кремацията процесът на отделяне е еднократен и отпада необходимостта от третини,деветини,40 дни и пр.все времена които съответстват на определна фаза от разделянето дух/тяло.
Е как ще има файда, нали ще им се размине цялото лапане покрай помени, спомени, питки, бдения, песнопения и прочие тъпотии.
Това, което си писал за донорството е логично, но много ме обърква. По принцип смятах, че е редно да се помогне на умиращ човек
... Няма ли противоречие?Добре че поне за донорството нямаш такава пълна увереност.
ексипнос, а тогава защо експериментът от клипчето регистрира паника при кремация?
Джулия, ето тук една статия на руски, щом ползваш езика:
http://www.memoriam.ru/ob-otnoshenii-pravoslaviya-k-kremacii
Гледах един филм за едно момиче, на което му трансплантирали чужди ръце (от лактите надолу). Тя каза, че усеща другото момиче в себе си (не мисля, че в буквалния смисъл) и изпитва огромна благодарност към нея.
Откакто майка ми почина не е минал ден, в който да не мисля за нея. Други жени са ми казвали същото - и това е до края на живота. Има връзки, които са твърде силни и нищо не може да ги скъса. Аз предпочитам да отида при близките си, а не да се "освободя в астрала" или да се прераждам.
# 7 736
30 септ. 2013, 11:25 ч.
Аз предпочитам да отида при близките си, а не да се "освободя в астрала" или да се прераждам.
Не мисля, че имаме избор-дали да сме в астрала, или да се прераждаме и т.н.Поне във физическия свят нямаме избор.Какво ще се случи с душите ни изобщо не зависи от това погребани ли сме, или кремирани.Не зависи и от религиите, които изповядваме.Това, което е СЛЕД физическата смърт, е за всички души-независимо от вярвания и религии.Дори си мисля, че вероятно е така и за самоубийците, макар доколкото знам, според църквата не е така./може и да греша, така поне съм чувала/.
Виж целия пост
Аз предпочитам да отида при близките си, а не да се "освободя в астрала" или да се прераждам.
Не мисля, че имаме избор-дали да сме в астрала, или да се прераждаме и т.н.Поне във физическия свят нямаме избор.Какво ще се случи с душите ни изобщо не зависи от това погребани ли сме, или кремирани.Не зависи и от религиите, които изповядваме.Това, което е СЛЕД физическата смърт, е за всички души-независимо от вярвания и религии.Дори си мисля, че вероятно е така и за самоубийците, макар доколкото знам, според църквата не е така./може и да греша, така поне съм чувала/.
# 7 737
30 септ. 2013, 11:27 ч.
Доста хора усещат близките си на гробовете им.
И аз мисля, че е за всички. Не е по избор. От моя гледна точка, най-добре е да се съобразяваме с реалностите (задгробните). Но аз смятам, че има една истина, една истинска вяра.
Виж целия пост
И аз мисля, че е за всички. Не е по избор. От моя гледна точка, най-добре е да се съобразяваме с реалностите (задгробните). Но аз смятам, че има една истина, една истинска вяра.
# 7 738
30 септ. 2013, 12:39 ч.
Мисля, че ако мозъкът ни доставя цялата информация, до която има достъп, на етапът на развитие, на който сме повечето хора, това ще ни побърка, системите ни ще прегреят и изпушат
un ако правилно съм разбрала си учителка. И аз навремето бях за малко - затъпяването май се получава, защото "принизяваш" знанията си - трябва да използваш минимум от тях и то във вид подходящ за разбиране от учениците. Поне на мен така ми беше. Може да направим подобен паралел и с мозъка - той е принуден да ни дава информация, която е подходяща за етапа ни на развитие, което си е трудоемко за него и го ограничава. И с времето, ако не се развиваме в насока да сме по-възприемчиви, може би и неговите способности за възприемчивост се ограничават.
Докато спим обаче, понеже не се мислим за много умни /т.е да мислим, че знаем и виждаме всичко/, нервната ни система е по-свободна и може спокойно да обърне внимание и на нещата, които иначе игнорира. Може би освен да обработва информация, мозъкът през нощта се прочиства и се зарежда с енергия.
И аз така.
Макар че за конкретния експеримент с кремацията ми се струва, че отчетеното се дължи на енергията, която се освобождава при горенето /не че много ги разбирам тези неща/.
Дали са правени проучвания на хора, приживе станали донори - на бъбрек примерно. Интересно ми е дали се усещат по-различно и дали имат по-особена връзка с човека, на когото са дарили
Да, това обяснение напълно ме задоволява.
Вярно е, че непрекъснато търся подходящия изказ, за да бъда разбрана веднага. Това ме уморява. Освен това работя и друго , което е много различно от преподаването, и изисква друга настройка на мозъка, непрекъснато превключвам от едното на другото.
Темата за донорството много ме занимава по обясними причини. Преди години не бих се замислила изобщо, сега не съм съвсем сигурна....
Връзка с починали близки.....не, не мисля, че е нещо, което се случва. И то често...
Виж целия пост
Жокерът не ми стигна....
Като работя затъпявам напълно....
Като работя затъпявам напълно....
un ако правилно съм разбрала си учителка. И аз навремето бях за малко - затъпяването май се получава, защото "принизяваш" знанията си - трябва да използваш минимум от тях и то във вид подходящ за разбиране от учениците. Поне на мен така ми беше. Може да направим подобен паралел и с мозъка - той е принуден да ни дава информация, която е подходяща за етапа ни на развитие, което си е трудоемко за него и го ограничава. И с времето, ако не се развиваме в насока да сме по-възприемчиви, може би и неговите способности за възприемчивост се ограничават.
Докато спим обаче, понеже не се мислим за много умни /т.е да мислим, че знаем и виждаме всичко/, нервната ни система е по-свободна и може спокойно да обърне внимание и на нещата, които иначе игнорира. Може би освен да обработва информация, мозъкът през нощта се прочиства и се зарежда с енергия.
Не знам,но аз предпочитам скорострелно да изфирясам,вместо да витая цяла година в астрала..
Бих станал донор,само и единствено на детето си.Просто няма друго същество,заради което бих поел риска.Риск не от физическа смърт.Риск от заклещване"между двата свята"образно казано..
И докато не станеш"цял"циклиш,без шанс за предвижване в по-горните реалии.
Бих станал донор,само и единствено на детето си.Просто няма друго същество,заради което бих поел риска.Риск не от физическа смърт.Риск от заклещване"между двата свята"образно казано..
И докато не станеш"цял"циклиш,без шанс за предвижване в по-горните реалии.
Макар че за конкретния експеримент с кремацията ми се струва, че отчетеното се дължи на енергията, която се освобождава при горенето /не че много ги разбирам тези неща/.
Дали са правени проучвания на хора, приживе станали донори - на бъбрек примерно. Интересно ми е дали се усещат по-различно и дали имат по-особена връзка с човека, на когото са дарили
Да, това обяснение напълно ме задоволява.
Вярно е, че непрекъснато търся подходящия изказ, за да бъда разбрана веднага. Това ме уморява. Освен това работя и друго , което е много различно от преподаването, и изисква друга настройка на мозъка, непрекъснато превключвам от едното на другото.Темата за донорството много ме занимава по обясними причини. Преди години не бих се замислила изобщо, сега не съм съвсем сигурна....
Връзка с починали близки.....не, не мисля, че е нещо, което се случва. И то често...
# 7 739
30 септ. 2013, 13:01 ч.
Измамно усещане.
Виж целия пост
Доста хора усещат близките си на гробовете им.
Препоръчани теми