Какво има след смъртта?

Майко Серафима, направих си труда да гледам клипа цели 3 минути!Този човек меко казано не е с всичкия си.Освен това не е никакъв учен-изказа му е......Наистина ли мислиш, че някой би се впечатлил от "преживяванията" му?

Историята на Амбър за кокерчето ме разплака , а аз съм като тва момиченце с пеперудите, тва е най-характерното за мен, в живота всички така ме знаят. Последният път, като се качих на автобус, имаше 1 пеперудка вътре. Разръчках хората, бутах ги, протягах се, молих ги да се преместят, докато не я хванах в шепа, докато не дойде следващата спирка и не я пуснах навън, не можах да се успокоя, сякаш душата ми беше затворена.
Стана ми интересно за охлювите, нищо не знам за тях, моите любими животинки са таралежите, не знам що...
Съседка дойде да ми иска котката назаем за да и изловяла мишките. Дадох и капан за мишки, сега, като хване мишка, я оставя на нашата ограда, за да пусна некъде надалеч и редовно проверявам. За всеки случай я заплаших, че ако убива мишки, като мишка ще се прероди. Не е лъжа, но в забранено да се заплашва с карма, ама прекален светец и Богу не е драг.
Орела, например, е повече дух, отколкото човек, в него има част от Първичният вихър, той има стремеж да проникне в Пустотата, но не му е позволено, като причината за тва е тайна...
Да се убие орел означава мноу на брой мъчителни прераждания. Аз съм говорила за животните, разбира се, с когото трябва, мноу пъти, тъй като не мога да приема страданието им, макар да знам, че некои от тях са човешки души, били жестоки с животните...
Разбира се, че много от кучетата и не само от тях, имат индивидуална душа/ не знам Екс кво ше каже за тва /. Нашите животни, домашните, са наши близки от минали прераждания...
Знаете ли кво значело Страшния съд? Че нема да се преродиш като човек цели 12 милиарда години, почваш отново еволюцията си, защото Бог и душата са се отдръпнали от теб. Може да почнеш от амеба, а може и от вирус, да, дори некои от тях имали индивидуална душа. Днес ги научих тез неща, таман по темата.
А за свободното време мисля като Ън, дай Боже да съм си свободничка аз , пък нека другите преуспяват. Любимата ми тема е за преуспелите млади, пуканките към нея супер ми се услаждат, в нея ходя като Сократ на пазара, да видя от кво немам нужда , като Том Сойер, избягал от неделното училище. То и тук тъй стана, де.
 Допуснах самодоволство с последните редове, ама нищо, прекален светец...

Ох, аз като малка кормех попови лъжички, защото вътре имат нещо завито на охлювче. Просто ми беше много интересно. Сега ужасно ме е срам от тази си постъпла и муха не мога да убия.  

Значи аз ще се преродя като комар !

Толкова комари съм избила, че не им помня бройката. Tе определено имат афинитет към мен.

Ау, това за орела е мноооого интересно. Не съм виждала отблизо тази птица, но едва ли има някой, който да не е бил впечатлен от нея. Винаги съм мислела, че ако е човек, то е възможно най-гордия. Някой, който ще те е страх направо да приближиш.
За домашните животни....нямам си и не мога да имам, нямам имунна защита. Но преди имахме. На село беше котаракът. Ми....може и близък от предишно прераждане да ми е бил, спомням си много случки с пакостите му, особено една. Значи навън вали страшен дъжд, аз седя сама в лятната кухня на един диван и ям сиренце. Вратата се открехва, влиза котарака, спира и напрегнато ме гледа, а аз си ям и хич не се сещам да му дам парченце. Мята се той на един стол, оттам скача срещу мен и ми грабва сиренцето от ръцете. Била съм около 3-годишна, не по-голяма от една детска кукла, много миниатюрна бях. Уплаших се, изскочих и хукнах към другата стая при баба. Обаче стаята е от другата страна на къщата и се минава през част от двора. Хич не се сетих да търся обувки и  си намокрих не само чорапите, ми даже във врата ми имаше вода от дъжда. С хълцане успях да обясня за вероломството на котака, баба едва ме успокои. Сигурно в предишен живот трябва да ми е бил брат или друг близък дразнител. . Сега имам само сестра.
За охлювите нищо не знам. Също така не съм  яла охлюв. Не знам как хората ядат охлюви, костенурки и други такива животни, винаги съм се озадачавала
Аз сигурно ще съм риба, сега съм риболовец, пък и редовно набивам риба, печена на скара.

за тайния свят на охлювите и малките животинки в една забавна поредица
http://www.youtube.com/watch?v=AXSqjvbK2Ug

Аз като малка пък убивах охлюви. Сега няма по-жалостив и състрадателен човек от мен. И искам, но не мога да се променя.
Днес нещо ми беше много интересно- учех немски и точно бях на думата "охлюв", когато реших да отворя тази тема и първото, което прочетох беше същата дума на български. В първия момент не можах да превключа, после видях, че сте се разписали за охлювите.

  Сле като имат интелигетност, имат ли животните душа. Гледах испански филм по истински случай, за едно дете спасено и отрасло сред вълци. Около десетгодишен малчуган, натирен от мащехата си да работи при един пастир високо в планината. Старецът познавал планината и животните и учел детето как да се отнася с тях и как да оцелее и да ловува. Научи го, че вълкът не напада просто така, а само за да се нахрани и започна да го кара да носи храна на един вълк. Детето и малко вълче се харесаха и започнаха да търсят контакт. Когато момченцето остана само в планината със счупен крак, вълците му носеха храна. Така живя няколко години сред тях и стана неразделен с младия вълк. Години след това, върнат в обществото на хората, редовно ходел в планината и се срещал с вълка. Та истинският герой споделя, че годините с вълка са били най-щастливите в живота му.

Зависи какво се разбира под "душа".

  Това го нищим през цялото време.

Вълците са социални животни, приели са го в глутницата. Ако беше тигър или някакъв друг "самотен ловец" нямаше да се грижи за момчето.

Интересно защо такава "лудост" винаги преминава с помощта на църквата? В случая човекът се е кръстил, за да се избави от нея.
По отношение на говора, съмнявам се, че пишещата тук Амбър от Русе говори по-твърдо.

  Хексе, не съм се замисляла за това. Явно ние хората се опитваме да проектираме чувствата и погледа си, върху всичко останало. Един вид да одухотворим света. А може би успяваме. Лично аз го вярвам.

Аз пък развих от няколко години страх от кучета - без да се е случвало нищо конкретно, ей така изведнъж. Но чувствата ми май са споделени. Защото като видя бездомно куче и правя парабола, за да го заобиколя от по-далеч, а кучето прави също парабола в другата посока 
Рени, като излязох от темата след писането за охлювите, влязох в един сайт, където чета новините и първата статия, която ми попадна беше за охлювите - открили че лекуват рак 

Много ми станаха интересни животните - може би всяко от тях, както и човека, като проявление на една всеобща същност съдържа в себе си отговор на въпросите, свързани с тази същност - какво представлява, как се е появила и как функционира. Ще е страхотно само с един поглед върху дадено създание да виждаме тези неща 
Замислих се и за постнатата от un статия за "небесния град". Може да е илюзия, както понякога облаците изглеждат като фигури. Но понеже съм на етап, в който приемам всичко за възможно, може и да е град, създаден от други форми на живот или моментно материализиране на град на душите - има теория, че душите също живеят в градове и водят живот по подобие на нашия тук на земята - е, по-духовно ориентиран все пак 

Тигър може би не, но тигрица дали не би отглеждала?! Котките също не са социални животни, но има случаи в които отглеждат други животни. Ето един: http://www.vbox7.com/play:da6ef533

А гледали ли сте за човека и крокодила. Аз бях много изумена, защото крокодилите са ми голям страх. Та въпросният човек е спасил бебе крокодил, което е било ранено. Гледа го известно време и после го пуска в реката. Но всяка сутрин намира крокодила пред вратата на къщата си. Човекът започва да спи на дърво до реката, за да може крокодила да си стои, където му е мястото и постепенно успява да отучи влечугото да идва пред дома му. До ден днешен са големи приятели, плуват заедно, играят си. Странно е, защото се смята, че влечугите не изпитват привързаност. Най-малко пък към потенциална храна  

http://www.animalsaustralia.org/features/amazing-croc-story.php