Какво има след смъртта?

Ако приемете,че Вселената е предимно ментална,всичко се нарежда..
"Силата на мисълта"и прочее...

Прочетох назад и да си кажа и аз моите терзания. Вълнуват ме сега следните въпроси:
Мисля, че Земята е мислена и предвидена като място за пребиваване и развитие на определен брой души, толкова, че за тях да има достатъчно място и ресурси. Както и за още някои, които биха дошли от друго измерение. Но тази замислена програма, като всяка друга, дава и отклонения, появяват се твърде много тела. За някои от тях няма души, които да ги ползват и одухтворят, и затова казват, че планетарният Аз ги анимира. Дали наистина е така?
- Ако е така: Какво става след като личността Х, анимирана от планетарния АЗ достигне своя край? Тялото умира и после....? Какво точно се случва с края на физическото тяло? Напълно ли изчезва с физическата смърт всичко около този живот? А натрупания опит? Запазва ли се той? Къде? С каква цел? Възможно ли е прераждане при такива случаи? При какви условия?

.....Мъртвите близки, които сънуваме....на всеки се е случвал такъв сън....с мъртвите ли общуваме наистина? Имам силни съмнения по този въпрос заради едно нещо, което съм разказвала и преди. Когато бях на 24 години почина дядо ми, на чието име съм кръстена и който ме отгледа, заедно с баба. В продължение на много години винаги, когато имаше да ми се случва нещо лошо, някакво изпитание сънувах дядо ми, беше ми като знак. Преди 5 години се разболях. И престанах да сънувам дядо. Няма логика. Но имам обяснение. И то е, че дядо ми никога не се е свързвал с мен в съня ми, за да ме предупреждава. Просто е използван неговия образ като нещо познато и разбираемо за мен.

И аз така мисля за много неща - използват се близки до нас образи, познати или може би нашето съзнание така ги разчита...

Аз сънувам баба си, преди да се случи нещо лошо здравословно. Не бяхме близки с нея. Обаче....имах чичо, който почина на средна възраст след много тежко боледуване от рак. Когато влезна първоначално в болница за изясняване на състоянието, аз отидох при него и понеже нямах средства и се чудех какво да му занеса му "направих" икона. Имах една снимка на Богородица и една останала рамка/тогава работех във фотостудио/ и му я занесох, дори не се сетих да я осветя по христиански. После разбрах, че искал да го погребат с нея. С него не бяхме близки, дори родителите ми и неговото семейство са имали много дразги. Но....имам усещнето, че той ме обича и когато го сънувам винаги усещането е много хубаво, чисто и спокойно. Рядко сънувам близки починали, всъщност мога да кажа, че мъртви близки имам само едно куче и една котка към които чувствам вина и грях.
Съвсем скоро, вероятно вследствие на въпросите, които ме занимават стигнах до следното. Мисля, че ако има пречистване на душите чрез някакви изпитания, уроците, които уж трябва да научим и т.н знаете за какво говоря....всъщност няма по-подходящо място от животът на земята. По силни физически и душевни болки не бих могла да си представя.

Никога не се знае. Както е възможно да има по-голямо щастие, блаженство, удовлетворение, удоволствие, знание и т.н., така е възможно да има и по-голяма болка, по-голямо нещастие, а това тук да е само подготовка... Нищо не се знае. Тук светогледа ни е много ограничен, нямаме база за сравнение, но на мен всичко ми се струва крайно малко, имам чувството че някъде има много повече от всичко. Тук всичко ми се струва доста ограничено откъм всякакви възможности. Така че всичко е възможно, нищо не се знае със сигурност...

Остава и да има някакви мъчения след смъртта, ужас . Не ни ли стига това тук ?

А ако човек създава ментално мястото на което попада след смъртта си, то аз ще попадна в лудницата !

Много ми хареса тази теория, допада ми.
Защото от доста време и аз размишлявам, за себе си, по въпроса за времето.

Сега чета една книга и този пасаж ми се връзва с това, което ае казва за менталното и с последното, писано от СлънцеЛуна. Авторът говори за сън, от който не можем да се събудим (дали кошмар?) и на който не можем да повлияем по никакъв начин
"адът, който се появил в резултат на размирицата на първите хора, това е тъмница за душите, както казва св. Апостол Петър. Като КПЗ / камера за предварително заключение/, но не място за мъчения, не място за наказания, а място, където душите се намират като че ли във вечен сън, както говори Библията. В какъв смисъл сън? Тук ясно трябва да разберем, в какво не са прави /бел. прев.-например/ „Свидетели на Йехова“, считащи, че душата заспива. За свидетелите на Йехова смъртта-това е сън без съновидения. Може свидетелите на Йехова и да не виждат сънища, но ние с вас всички знаем, че сънят-това не е състояние подобно на комата. По време на съня съзнанието ни работи, но по някакъв особен начин. Т.е.-ние можем дори да осъзнаем сами себе си. Но не можем да повлияем на самия сън. Разбирате ли за какво става въпрос? Виждам нещо, а не мога да повлияя. Чувствам нещо, усещам нещо, а да изменя каквото и да е невъзможно. Ето, виждате ли, такова сравнение със съня колко е точно. Както в обикновения сън, така и в подземния свят, човека, отишъл в подземната тъмница на душите, го чака същата участ.
Не съм сигурна доколко ортодоксално е това твърдение, но от стари времена има твърдения за ада, че не знаем дали е нещо реално или по-скоро символика, това което е видяно и се знае за него. Освен това има надежда да излязем от него след време. Душата сама попада там, за където е духовното ѝ състояние.

 

А какво ще каже св Апостол Петър на възможността смъртта да не е сън, а точно събуждане от съня, наречен живот, а?
А чисто мисловен свят сигурно има, няма как да не пребиваваме и в менталния, но едва ли вечно. Ами другите светове?
Еластина, за всички ли има процеси и уроци? Допускаш ли, че има и такива, които нищо не са определяли, за да имат дежа вю? В прав текст-има ли хора, които са първо и единствено издание?

Аз не съм съгласна с това твърдение, на мен ми се е случвало да влияя на съня си, дори да го режисирам и едновременно го осъзнавам. Дори мога да се събудя, когато реша. Мисля, че на много хора се случва също  

А след смъртта дали ще можеш да се събудиш и да режисираш? Казват, че след смъртта душата е напълно безсилна.

Споделям това мнение. Но мисля, че бихме могли да преодолеем и тук ограниченията.

Ако влизането в Ада е състояние, подобно на сън, то много вероятно и отиването на Небето да е същото. А в много отношения животът в будно състояние преди смъртта също е като сън - много от нещата, които виждаме и преживяваме нито ги разбираме, нито можем да ги променим.

Да, има такова понятие "осъзнато сънуване" - това е първата статия, която ми попадна: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B … D1%81%D1%8A%D0%BD

На какво основание мислят така?

От една страна на хилядолетия свидетелства, от друга, може би е преподадено в началото. Това второто е догадка и не мога да го твърдя със сигурност, Mamam-am. Чета различни източници, но разбира се, не мога да знам със сигурност как точно стоят нещата след смъртта. Но вярвам в някои положения, така да се каже.

Тук да вметна, че се счита, че обикновено душата след смъртта остава няколко дни на земята, след което тръгва нагоре през астрала към небето. И там, обитателите на астрала, ѝ пречат да достигне небето. Това са митарствата. Ето още от същата книга:
"Над земята се намира царството на сатаната.Над земята е областта на поднебесните духове, това е мястото, където властва дявола. За това Свещеното Писание говори директно. Дяволът така и се нарича:“поднебесен дух на злобата“/Еф.6,12/, „княз на въздушната област“, той властва в това околоземно царство. "
и
"Но при съзерцаване на наземието, то често се показва запълнено с фалшива светлина, защото, както казва св. ап. Павел, „сам сатана приема вид на Ангел на светлината“/2 Кор.11,14/. Така също той може да се явява на хората и в други образи, но това всичкото не е истинско, сменя се, като маска, която той слага. И той свети с някаква собствена светлина-луциферска. Ето тази светлина виждат окултистите, чародеите, магьосниците. И те много ясно назовават мястото, където живее дяволът. Това място се нарича астрал от думата “astrum”, т.е. звезда. Ето, това са поднебесата. /Бел.прев. “небеса“-място, където няма бесове, слав. „нет бесов”/.
Това място още се нарича космос. Има се предвид не материалния космос, защото този космос е подчинен на Твореца, а онази съвкупност от хора и паднали ангели, които живеят по законите на злото. И ето, над тях властва сатана. Затова, когато споменават за космически разум, иде реч за сатана. Ако ви предлагат да пообщувате с космическия разум, трябва да разбирате, че ви предлагат да се свържете лично с Луцифер, но в никакъв случай с Бога. Небесата са подчинени на Бога и досега, те са населени с блажени духове."
От книгата  Инструкция за безсмъртните.

Daisy Rose лелее, това е страхотно, много искам да го мога, но не ми е дадено.....още. Точно снощи се помолих да не сънувам тази нощ и познайте.....цяла нощ нямах мира...то бяха аури, чудесии и прочие.....няма спасение и това е
HAPPY допускам всякакви възможности, казах го и преди, че за мен всичко е възможно. Но това което написах в едно изречение всъщност го измъдрих след доста по обстойно и задълбочено разсъждаване. За съжаление обаче не мога да се изразявам по начина, който ми го ражда въображението...може би точно заради това често съм неразбрана  
И едно вано питане.....Къде е Пънки? Аз не съм била мого редовна преди в тази тема, но си я четях и много харесвам Пънки, сега ми липсва