) ме изпълни с радост, защото се оказва, че много често сме астрално заедно с непрежалимия човек, за който писах преди.
Това ме изпълва с радост. Значи наистина съм щастливка.
Аз още не я умея 
Това е хубаво. И аз пречупвам всичко през собствения си мироглед и опит, няма как да е иначе. Още повече, че не вярвам в абсолютната истина, но винаги е интересно да се срещнеш с чуждия опит и мислене, особено когато са носени от една истинска индивидуалност. Това, заради което ни е трудно да разберем или приемем някои неща, според мен се дължи на програмата на възпитание и обучение, а може би и на друга, по-дълбоко заложена програма в нашето създаване. Но интересно как при някои хора липсва или е разбита. Не знам дали стана ясно какво имам предвид, но няма значение.
Точно така е! На мен ми трябваха 28 години, за да започна да вярвам на интуицията си. И все още първата ми реакция е да я игнорирам. Много странно 

Някои места заслужават специално внимание:
Препоръчани теми