Какво има след смъртта?

Здравейте. Най накрая реших да се запиша в тази тема. Знам за съществуването и от самото и създаване, но до момента не мислех, че е дошло времето да я отворя, още по малко да пиша в нея. Не знам дали се страхувах от нещо или просто не бях готова, или дори от някакво суеверие, но знаех, че, когато момента дойде ще мога да я прочета и дори да пиша. Когато мама почина още не бях готова, когато обаче и татко я последва някак почувствах, че вече мога да говоря за някои неща свързани със смъртта и отвъд нея, както и да науча някои неща от преждеписалите, както и аз самата да споделя моите виждания и вярвания.
Винаги съм вярвала, че има живот след тленната смърт. Не знам кога и как и защо се е породила тази вяра у мен. Вероятно пръст в това има и религията *не съм религиозна въобще, но все пак имам някакви общи познания* и това, че вярванията са свързани с идеята, че след смъртта душите отиват на едно по добро място. А щoм душите имат свое по добро място, значи те не умират, както и в контекста, че материята не умира, а се преобразува, трансформира и т.н. Винаги съм вярвала и в прераждането. Предполагам не напразно се споменава, че Ада е тук на Земята, а не там горе или там долу.
Вероятно ще върна темата малко назад, но предвид, че сега се включвам това е някак закономерно и неизбежно.
Изчетох доста от темата и ще продължа докато не я изчета от край до край. Интересна е много и повдига много въпроси, както и дава доста насоки за отговорите, които всеки от нас търси.
Изчетох и Първата книга на Нютон, сега чета втората негова книга. Изгледах и интервюто с Робърт Някойси(не запомних цялото му име) и ми се иска да прочета и неговата книга, което разбира се ще направя, стига да я намеря.
Много неща ме докоснаха, много неща ми се видяха познати, много неща се доближават до това, което мисля, мислех и съм мислела, но не можех да си обясня.
У мен се повдигнаха и някои въпроси относно прочетеното тук в темата и там в книгите. Някои неща явно не съм дорасла да разбера напълно или съзнанието ми отказва да ги възприеме по начина по който са поднесени просто защото някои неща не мога да си ги обясня с прости думи и понятия. Някак ги усещам, но не мога да си ги представя напълно. Малко объркано, но така чувствам нещата, така ги поднасям и на вас.
Кое ми направи впечатление. Всички знаем, че има минало, настояще и бъдеще. Миналото и настоящето си ги обяснявам и нямам въпроси по това. Бъдещето обаче събужда у мен въпроси. И по скоро това, че щом може да погледнем в бъдещето значи то до опредена степен е предначертано или се случва в момента, но на друга плоскост така да се изразя. Останах с впечатлението, че минало, настояще и бъдеще са в някакъв континиум на плоскостта на настоящето. Ох, как се изразявам и аз, дано се разбира какво ми се върти из главата. Интересното е, че щом можем да повдигнем завесата, значи все пак има предначертани очертания. Това във връзка със свободната воля, която в темата е доста застъпена. Всички споменавате свободната воля и същата не се поставя под съмнение, поне не под такова, което да очертава ясни параметри до каква степен се вярва в нея и има ли някакво съмение в нейното съществуване и проявление. Аз обаче имам съмнения в така наречената свободна воля. Какво имам предвид: взимайки за основа първата книга на Нютон и съжденията в темата доближавайки се до неговите изследвания ми прави впечатление, че нищо не е оставено на случайността и горе грешки не се допускат. Т.е. всичко е разчертано, определено, оразмерено и съгласувано до такава степен, че някак няма как да се отклоним от първоначалния замисъл на Абсолюта. Предоставения избор до такава степен е обвързан със замисъла, уроците и всичко, което следва да се случи и изживее в тленното тяло, че някак започнах да изпитвам съмнения по отношение на т. нар. свободна воля. Съмнението ми обаче само подкрепя моята отколешна собствена теория за това, че предначертаното е онова, което трябва да изживеем, преживеем и т.н., че искаме или не нямаме много избор по отношение на него в тленния си живот. Останах с убеждението обаче, че и в духовния живот избора ни е ограничен и сведен не до множество възможности, а до няколко, които ни се предоставят, но пак под въздействието на по висшите от нас, приемайки, че те знаят по добре от нас какво ни трябва за да научим уроците си посредством избора си и прераждането си в дадено тяло. Т.е. свободната ни воля е пак ограничена, поставена в някакви рамки, а не е абсолютна величина. Друго, което ме впечатли е, че правейки избора си, душата има възможност да види живота на телата в които ще се прероди. Това ясно, но тя има възможност да види живота на тялото не само, когато тя се въплъти в него, а и онзи живот, който би имало тялото с друга душа с други, различни за научаване уроци от нейните. Т.е. свободната воля се изразява в това, че като душа на дадено тяло тя има възможността да измени хода на живота на това тяло спрямо своите потребности от научаване на даден урок. Т.е. ние сме създадени като биологичен механизъм, чиито параметри са основно зададени, дори и живота ни, но хода на този живот зависи най вече от душата, която ще се въплъти в нас и от нейните потребности. Нютон дава много хубави примери под формата на случаи с пациенти по отношение на това. Т.е. ние като тела сме жив организъм и вероятно можем да съществуваме самостоятелно, душата от своя страна също е отделен вид енергия, която може да съществува без тяло, но сме някак взаимосвързани и се нуждаем едни от други. Т.е. макар да можем да съществуваме поотделно, това ще е безцелно лутане и безцелно вегетиране, защото нещо ще ни липсва и по скоро нещо наистина съществено за да сме завършени. Трябва да сме едно цяло за да се осъществи мисията, която изначално ни е зададена. Макар винаги да съм вярвала, че тялото и земния ни живот се управляват от по висши сили, пък било то и от нашия ВА, което своего рода сме пак самите ние, ми стана някак тягостно, че телата ни са просто съдове. Проблема е там, че ни е даден мозък със свои биологични характеристики, който също има своята функция и тя не е само да управлява биологично тялото ни. Стана ми интересен един пример от книгата, че когато избираме тялото то само по себе си има някаква воля, но след като душата се въплъти в него тази воля вече не е съвсем негова т.к. се преплита с волята на душата, която се слива с него. Примера е, че душата си избра тяло на момиче, жена, която в детските си години претърпява инцидент и остава саката. Тогава душата сподели, че е видяла живота на това момиче без нейната намеса и я е видяла като жена, която избягва инцидента в детството си, но живота и е непълноценен, самотен с разбита любов и тъжни родители, а ако тя се въплъти в нея този инцидент ще е факт, и въпреки, че детето, жената, ще остане инвалид, това, ще подобри качеството на живота и като и даде възможности за развитие на мозъка и дарбите и и че така ще бъде полезна на себе си, родителите си и на околните макар живота и да бъде по кратък и изпълнен с болка и ограничено движение. Душата сподели, че иска точно такъв живот, че се нуждае от точно такъв урок и това тяло ще и помогне в научаването му. Тя сподели също, че тялото и мозъка му като самостоятелна единица са имали избора, възможността да предотвратят този сценарий с инцидента, душата го е усетила, но някак е помогнала той да се осъществи смятайки, че това е по добрия избор. Изобщо като цяло останах с впечатлението, че свободната воля на телата и душите е силно ограничена. НА ТЕЛАТА Е РАЗБИРАЕМО, но и душите са сложени в някаква рамка по отношение на волята си. Под предлог, че по висшестоящите знаят повече и по добре, те ти допускат ограничен обем от тази воля, като те насочват в избора ти. Това по отношение на свободната воля, която още тълкувам като понятие и възможности, но тия размисли се породиха у мен.
Доста по напред в темата прочетох за желанията и натиска върху тях. Споделям мнението, че едно желание просто трябва да бъде заложено от нас и после трябва да му дадем време да се случи, да се изпълни. Вероятно сте се замисляли, че колкото по силно сте стремиш към нещо, то толкова повече ти се изплъзва и обратното, колкото повече искаш да избягаш от нещо, то сякаш толкова по бързо те доближава. Смятам, че на желанията не трябва да се оказва натиск, просто трябва да знаем какво искаме, да се стремим към тях, но някак плавно. Както беше написано чрез отпускане на веслата и оставяне на течението. Винаги съм смятала, че щом дойде времето за нещо, то просто се случва в момента в който най много се нуждаем от него истински, а не когато си мислим, че е така.
По отношение на това, че отговорите са в самите нас, винаги съм го знаела, но не знам пътя или поне не съм съвсем наясно съзнателно как става това, на подсъзнателно ниво имам усещанията, но на съзнателно нямам обяснението. Преди доста време във форума имаше тема за осиновените деца, доста пареща беше. Там много осиновени искаха да намерят биологичните си родители за да намерили отговор на въпроса кои са. Винаги съм смятала, че отговора на този въпрос се крие в самите нас, а не извън нас. И, че, ако до даден момент не си открил кой си, означава, че не си си задал правилните въпроси и не си търсил себе си, а нещо друго. Нещо извън теб, което да те насочи, без да знаеш, разбираш и подозираш, че аз се крие в самия теб, а не в тези около теб и не генетичната, тленна връзка те обвързва и ти дава отговора, а нещо много по съществено, нещо много по духовно. Винаги съм знаела коя съм аз. Но, ако сега ме попитате какво означава това, не мога да го обясня с думи. Това е някакво усещане за цялост, за знание за самата мен без да се познавам на съзнателно ниво( не говоря за биологичното познание и онова, което съзнателно знам за себе си). Стана много дълго и доста объркано, исках да напиша още толкова неща, но в момента няма да мога, защото мислите ми хвърчат хаотично и се трупат и блъскат една в друга и ми трябва време да ги насоча в посоката в която искам да ги опиша. Затова засега толкова, но с удоволствие ще се включвам в дискусията.

Я, нов мислещ потребител влязъл в темата фафла с чуден крем, имаш доста попадения в обмислянето на нещата.
Изразяваш се повече от ясно. Тук си направо в десетката. Случва се сега, но в друга плоскост, правилно го схващаш. Затова може да се предсказва. Времето тече линейно само за нас, живеещите в тази плътност.
Не се хващай като удавник за книгите на М. Нютън. Там нещата са зачистени, така че да изглеждат като една стройна система с цел максимално разбираемо. Но съществуването си има своите нюанси и това трябва да не се забравя.
Свободната воля е много важна. И важността й идва от това, че имаш избор по какъв начин да стигнеш до предварително зададения параметър. Това ще определи дали си научила правилно урока си, не си допуснала грешка и повече няма да се връщаш, за да отиграваш ситуацията, или се налага да се върнеш отново, за да си поправиш грешката, защото упорито не искаш да научиш кое е истинското и ценното. На никого не му се иска да се връща и да повтаря същата ситуация, това значи, че е зациклил. Просто ти гледаш от човешка гледна точка, а за нас важно е какво ни се случва сега, в този живот. Ако гледаш от гледна точка на ВА, обаче по-важно е с какви натрупвания/липси ще излезем от този живот. За него всичко е Игра, в която играе различни роли, както актьорите играят. Да, нашата личност, тялото ни е инструмент. Така го приемам и аз и това е жалко, но ставаме истински, когато съблечем тялото.
Сега ще дойде Екси и ще каже да не се косиш, щото всичко, което ни се случва, е важно за ВА. Това е все опит, а за него точно той и само той е безценен. Защото чрез него се учи. Целта му е да се учи, за да напредва. Само така ще се доближи към Абсолюта. Някой ден.

Aз, ако правилно съм разбрала, мисля, че душата (ВА или там, каквото е в телата ни) и Абсолютът са едно и също нещо. Така че, няма "спускане" на възможности. Всъщност душата сама решава какъв живот й трябва и какви изпитания ще преживее, за да усвои уроците си; и тези решения напълно се припокриват с тези на Абсолюта (Бог или както се нарича...). Те всъщност са едно и също нещо. Не знам дали съм права.
От друга страна пък, тялото....е, нормално е то да предпочита възможно най-малко сътресения, болести и трудности - все пак, инстинктът за самосъхранение си е съвсем биологически заложен.

Аз съм си задавала въпроса, чисто количествено как стоят нещата с душите. В смисъл някъде има определен брой души и част от тях слизат в тялото на човек като се ражда, а другите си стоят там където са. В смисъл - в миналото хората на земята са били много по-малко от сега, т.е. в момента повече души населяват земята, така ли? Какво ще стане като свършат душите там горе. Теорията на Ън за духа (божествената частица) е възможен вариант -- някои го имат други не и тогава няма значение броя на хората. Дано съм се изразила разбираемо.

Аз не разбирам защо толкова много хора се вълнуват от тоя брой души . Какво пречи да се създават нови души? Абсолютът не е баница, да свършат парчетата .

Какво е ОП? 

Здравейте, прочетох някои от вашите разсъждения, споделени мисли. Наскоро изгубих най-близкия си човек. Чета и някои от статиите в "Паралелна реалност". Какъв е смисълът от живота, ако след смъртта не можем да се видим с най-близките си или по някакъв начин да комуникираме/въздействаме с тях? Според мен просто се губи.  Какъв е смисълът от цялата тази информация, която събираме?

Ън , благодаря за посрещането в темата и за думите ти към мен.


Кафе с мед, аз си обяснявам нещата по следния начин. За мен ВА е нашето висше аз. А Абсолюта си е Абсолют. Какво имам предвид. Да, нашето ВА е частица от Абсолюта, но докато не израсне духовно до степен в която да се слее с Абсолюта и самия висш аз да стане абсолют т.е. едно цяло с него двете висши сили са като във връзка родител_дете. Нещо такова ми се върти из главата.
Когато детето израсне достатъчно и достигне нивото за сливане тогава става истинска част от Абсолюта. Истинска в смисъл на дотолкова извисена, че вече няма разлика между него и Абсолюта. До преди това израстване обаче не е цяло с него и Абсолюта и тези близо до него направляват нашето ВА по пътя към израстване и към научаване на уроците. В този смисъл се върти в ума ми идеята, че все пак Висшето ни Аз е направлявано и относно нашия избор и свободна воля, свободна дотолкова доколкото от няколко добри възможност да изберем една най добра. Но погледнато по този начин ми се струва, че пак има някакво ограничение, *налагане*, някаква предопределеност предвид това да ни се предоставят ограничени възможности с оглед най доброто за израстването ни като души. Може би разглеждам свободната воля като свободия и оттам у мен се поражда противоречието и усещането за налагане на ограничения и по някакъв много интелигентен и неусетен начин налагане волята на Абсолюта.

Манди, макар Ън да ме посъветва да не се хващам изцяло за изследванията на М. Нютон, ми идва наум неговата теория за душите и че те също се раждат. В началото нямат индивидуалност, а са нещо като част от някакво колективно съзнание, но в един етап от развитието им като души им се вдъхва такава и започва тяхното развитие и израстване и им трябва тяло в което да се въплътят за да започне това. Душа на негов пациент има спомен от раждането си като такава и му го споделя. Доколко обаче това е така мисля, че няма да може да намерим отговор, поне не и сега.

Αθήναι, доколкото разбрах ОП  е т.нар. органичен портал или по разбираемо казано хора без божествена частица в себе си. Това още го обмислям като понятие, не се бях сбъсквала с него и не ми е много ясно.

jerry16, моите съболезнования. Ако прочетеш още малко от темата и малко специализирана литература предполагам ще ти се изясни и посоката на нашите разсъждения. Че живота има смисъл за душата, която учи своите уроци и телата ни са нейното най съществено помагало в това и начинание. Че душите не умират, а се прераждат, че близките ни най общо казано са от нашата духовна група, всъщност може и да не са т.к. някои може да са по напреднали, но винаги са около нас и ние около тях. Че рано или късно всеки от нас среща своите близки в своя духовен кръг. Ако питаш защо душите на починалите имат затруднения в контакта си с живите за мен обяснението е просто_макар да имаме душа, имаме и мозък, който на съзнателно ниво има съответен капацитет на възприемане и всичко, което е в разрез с това възприятие може да доведе до непоносимост и невъзможност да обработи, приеме и разбере обема на информация постъпващ от контакта с душата на вече починалото тяло. С една дума да не може да възприеме общуването с душата на починалия си близък след като няма спомен за самия себе си, за душата си и превъплъщенията и. Нещо такова.

ПП Признавам, че до известна степен съм повлияна от прочетеното и още асимилирам и нагаждам информацията към своите собствени убеждения и мисли.


Ън, това е и моето разбиране. В смисъл винаги съм си представяла и някак съм вярвала, че пътя ни е предопределен като параметри, но не и като пътеки. В смисъл, че ни се дава един общ път, но оттам нататък този път има разклонения, завои, кръстопътища, малки пътечки и там вече идва нашата воля, коя точно посока ще поемем. В края на краищата винаги ще достигнем края на пътя, на нашия път, който ни е предопределен да извървим, но е важно какъв избор ще направим, дали да вървим гладко и напред, дали ще се залутаме из шубраците и дали накрая на пътя ще сме извлекли поуката от това какви решения взимаме и доколко същите са правилни. В този смисъл да, свободната воля е налична. Но аз все пак имам усещането повече за предопределеност като цяло, предопределеност на избора и някак канализиране на свободната воля. Вероятно си противореча до известна степен, но не мога да се отърва от това си усещане.

Фафла с чуден крем, много ми харесва начина по който мислиш, някакси се доближава до моето възприятие за нещата, но на мене ми е по-трудно да го изразя.
Продължавам да ви следя с удоволствие  

@Фафла с чуден крем, благодаря за отговора и съболезнованията. Истината е,  че леталният изход можеше да бъде избегнат, но не взех правилното решение за близкия си човек. Бях идиот, а и не получих подкрепа и помощ от никого, въпреки че потърсих, макар че трябваше да съм по-настойчив. Интересувах се от това дали продължаваме да съществуваме след смъртта, но когато тази огромна трагедия се стовари върху главата ми, тогава осъзнах истинската нужда от всичко това. Теории има много, както и религиозни учения - езически, християнство, будизъм, дъновизъм. Има и замаскирани: масонски, сатанински/кабала, други форми на пантеизъм. Просто искам след време отново да бъда с близкия си, ако знаех със сигурност, че връзката не е прекъсната завинаги, щях да намеря спокойствие. Наистина има много теории, книги, но къде е истината? Издателство "Паралелна реалност" декларира, че е безпристрастен източник, действително са засегнати много теми за тайните общества, за контрол над подсъзнанието, има материал за излизане от инкарционната система. Да дадем за пример и Христо Нанев - увлекателно развива своите съждения, но дали захаросваните истории са действителност. Дали книгите не се пишат само с комерсиална цел? Обикновено изследванията и книгите се свързват с Мууди и Майкъл Нютън. Честно казано, нищо не знам. Чета уж с някаква надежда, но винаги намирам и контратези. Истината е, че до голяма степен можем да ковем сами съдбата си, но понякога се сблъскваме с много трудни за решение ситуации. На 25 години съм, почти няма област от тялото ми, която да не ме е боляла (не съм нито пушач, нито пия, нито някога съм употребявал дрога), но нищо не може да се сравни с тази загуба и болка.

Не искам да те разочаровам, но може да бъдеш пак със своя починал близък, може и да не бъдеш. Може би вече го разбираш, четейки темата. На никого не му се иска да бъде така, но ние сме много самотни същества, ако погледнем нещата глобално. С никого не сме заедно и завинаги.
Точно.
И тук съвсем точно.

Ън, обаче не можеш да споделиш критерий, според който да се определи? Нищо ли не значи обичта ни при формирането на новите отношения...

Ако питаш дали ще се срещнете отново в тяло, зависи има ли нещо в отношенията ви, което предполага да го отработите отново.
Ако питаш дали ще се срещнете в отвъдното, зависи дали ще отидете на едно и също място. Всеки заема точно определено място  там, което му е отредено според нивото, на което се намира.
Любовта значи много, всъщност значи всичко. Най-добрият учител. Но не и двигател, който налага нова среща. Няма такава логика: ние се обичахме и затова непременно ще се срещнем пак. Отделно стои въпросът за това какво представлява любовта в тежката материя, която в момента населяваме, и божествената любов/нямам предвид любовта към Бог, ако някой си го мисли/.

Абсолюта=0.

Съответно "първоначалния замисъл" е 0.

   Или липса на движение, пълно равновесие. Къде отива енергията това