Какво има след смъртта?

Всеки от нас се справя И чрез използването на някакви фантазии, така да го наречем, но и там има градация. В момент, в който фантазията мине в самозаблуда, вече си намирисва на патология. И тъй като човек търси себеподобни и във фантазиите, се започва едно групиране и оттам и се получава ефект на снежната топка. Имаше и термин за това, нещо на френски беше, как фантазиите и самозаблудите на един човек започват да влияят на друг (по-слаб и по-внушаем), после се появява още един, става една система, която се захранва от тези фантазии и самозаблуди. В един момент тези фантазии заживяват свой живот, винаги се намира кой да ги яхне и да ги превърне в "теория". Особено като сложи и няколко мола от изопачени твърдения по научни статии, и ето ти "наука" като езотериката, но в съвременен вариант. И хората започват да се учат един-друг колко са просветени, как да излизат от тялото си и т.н. Най-любимото ми е, когато започнат да се спрягат имената на древни или съвременни учени, които поради това, че са умрели, вече не могат да кажат кое от това, което са казали е това, което другите са възприели и интерпретирали. А като се замислиш, всичко е за пари и власт. Разтревожена съм и от това, че има лекари, терапевти и учени, които загърбват съвестта, морала и професионалната етика, и се впускат в използване на хората, търсещи някакво справяне с личностните си или житейски проблеми, и бълват ли бълват книги, семинари и пр. Всичко това е бизнес, а като резултат хората биват вкарвани в още по-големи фантазии и заблуди. Разликата с науката е в това, че все пак в науката хората се научават да бъдат критични към себе си и хипотезите си и да претеглят доводи и в двете посоки.

То затова е вяра. Както в математиката аксиомите не са доказват, така и тук има неща, които са приети като верни. Ти можеш ли да си представиш единадесетмерно пространство, аз не мога, но хората имат теория базирана на това. Преди да бъде открито ядреното деление, някой знаел ли е, че съществуват по малки частици /да не говорим, че са "невидими"/, но хората които са работели в тази посока са ВЯРВАЛИ, че има, че може ....Сигурно и на тях някой им е говорил, че си измислят и фантазират, говорят налудничаво, но ако бяха спрели, вслушвайки се в здравия разум, щеше ли науката да бъде това, което е днес.


Тук си абсолютно права. Това е една ниша, която прелива от безумия, но носи много пари. Не знам, как може да се пребори човек с това. Колкото и здравомислещ да си, когато в пространството около теб непрекъснато се визира и направо натрапва това, оказва влияние. То е като семена хвърлени и ако намерят добра почва покълват.
За мен лично обаче, нещата са двустранни. Някога вярата в Бог е била почти 100% и хората са имали страх, че Той знае и вижда всичко. Тази вяра е била коректив и страхът /това е двигател на много от нещата в света и човешкото развитие/ е бил спирачка към непочтеността /най просто/. Днес не вярваме, сами градим живота си, сами отговаряме за действията или бездействията, не се отчитаме на никой, съвестта ни е чиста, защото можем да оправдаем себе си.
Отдавам  всичко на това, че в нашия свят, живот нещата вървят по двойки - добро и зло, хубаво и грозно и т.н. Коя страна ще заемем е право на избор.

Въпросът е в критичността. Ученият подлага на критика идеята, а гуруто, фантазьорът и пр. не. Това, за което става въпрос тук не търпи критика. едно, че привържениците не са склонни да подлагат на съмнение нещата, второ, че гурутата също не търпят критика, и трето, всичко това се капсулира в оръжието "ние сме просветени, вие не разбирате, вие сте в коловозите, негативни, гадни". Като резултат става капсулране в групата и споделениет фантазии. А както често става ясно, тези "духовни преживявания" са си чисто надрусване. Подозирам, че някои хора изпитват странични ефекти на лекарства, които приемат за някакви хронични соматични болести.

Ами ако това, което се споделя в тази група, както я наричаш, не са фантазии? А съвсем реални преживявания? Това, че не са го преживели всички от нас, не означава, че не може да се е случило на някои. При това без употребата на каквито и да е лекарства. Идеята ми е, че няма как човек преживял подобно нещо да го подложи на съмнение.

Фантазията е по-важна от знанието.
                                             А.Айнщайн


Фантазията разкрива онова което реалността крие.
                                                    Р.Емерсон

Да..въпросът е в критичността на мисленето и анализа..

И в този ред на мисли,критичният ми ум се спря на"соматичните заболявани"...Колко модерен термин и колко нАучно и респктиращо звучи..
А има ли изобщо не соматични заболявания?

"Няма лошо човек да си въобразява.
Лошо става, когато представи своите
въображения като знания, като истина."
                                                   Лиляна

Ето, точно за това говорех - взема се една фраза на Айнщайн, и се използва, без да се държи сметка за контекста, в който е изказана! Естествено, пропускайки всичко друго, което не е изгодно. Айнщайн не е писател-фантаст, а учен, а като учен е бил много критичен спрямо експериментите, допусканията си и пр. Теорията на относителността не е фантазия, не е вяра, а подложена на множество експерименти и стъпвайки на вече съществуващи и закрепени теории и практики.

А кво му е лошото?



И "лошо"не е ли субективно понятие?

В този ред на мисли,кво ми пука кое ти наричаш лошо?

А "истината" е също толкова многообразна колкото са и съзнанията които я отразяват.

Ето да вземем за пример теб.

Истина е ,че някъде съществува лице което ползва ник нейм Лиляна.

За някои от тези които те четат,ти си интересна и може да те намират дори за умна.
И това  е самата истина,Лиляна.Умна си в техните очи...

За някой пък/като мен/може да си заядлив трол/хейтър,който освен всичко друго,не блести с кой знае какъв интелект.
Е,това е моята истина,така Аз/ролята на индивидуалността/виждам нещата..

Многопластова истина която е в пряка зависимост от точката на наблюдателя.  

Ок, няма да са соматични, а телесни. И поради особеностите на тези заболявания се приемат лекарства, които могат да имат и странични ефекти, свързани с функционирането на мозъка и оттам психиката. Дори да няма лекарства, хроничните хипертоници, и като вторичен ефект проблемите с оросяването, може леко да им се промени и психиката, и това е описано в медицинските справочници, а да не говорим за по-тежки диагнози, които при нелекуване или при лекуване с определени лекарства, пак могат да доведат до изменения в психиката поради влияние върху мозъка. Една увредена щитовидна жлеза дава психични и когнитивни отражения, а си представи как онкологично заболяване примерно, третирано с определени лекарства, в съчетание с душевната травма от това, че май смъртта е по-близо от очакваното, може да промени психиката и оттам начините за справяне у човека! Или смърт на близък човек и т.н.

Да,да..Само дето и самият той казва"Не искам друго,искам да зная мислите на Бог"..

Бог,нали..Не на Нютън,Бозе и т.н. а на имагинерното понятие "Бог"..

А самият Тесла пък,казва,че информацията му се давала от по-развити от него същества от друга паралелна вселена..

Хубаво, това не отменя бетонните доказателства в полза на откритията му във физиката. Докато това с астравните пътешествия и пр. нямат никакво практическо доказателство или последствия, освен да мътят главите на хората и да им измъкват пари за книги, семинари и пр.
Да не забравяме, че някои от хората са и самолюбиви и искат да има някаква мистика около тях, затова си създават образ. Това за Тесла го знам, и аз гледам Хистори, но това са твърдения, че той го е твърдял. За щастие физиката си е физика - там винаги в един момент се опира до материалните доказателства, както и до нематериалните такива, които са свързани с вече съществуващи и доказани явления. Парадоксално звучи, но Декарт е бил дълбоко вярващ, а в същото време има невероятни научни и философски постижения. Ето за кратка справка - http://en.wikipedia.org/wiki/Mind%E2%80%93body_problem

В темата и това с астралните пътешествия, става въпрос за гурута, които са почитатели на упойващите и халюциногенни субстнанции. И доколкото виждам, те си го пишат сами. Със същия успех можем да вярваме и на халюцинациите на един шизофреник или на обикновен наркоман. Знаеш ли те какви силни усещания и пътешествия правят!

По ред на въпросите - давам и отговори:
Лошото е, че едно въображение трябва да си остане там при въображенията и фантазиите, то може да бъде причина за някакво откритие, но не и да е равно на знание или истина. Виждаш ли разликата?

Не знам какво ти пука, но явно ти пука, щом питаш, а и отговаряш.

Истината винаги е една или по-точно еднозначно определена. Ако си синхронизираме определенията на понятията, с които борави,, би трябвало да стигнем до едни и същи изводи. Но поради различните тълкования на различните понятия, ти стигаш до извод, че аз съм заядлив трол, а други до друг извод.

Преди да стане теория е била фантазия и вярата на Айнщайн, я е превърнала в реалност. Въпросът за морала на Айнщайн няма да го обсъждаме, той е ясен. Фактът, че има хора без морал, злоупотребяващи с наивността на други хора и печелещи от тава - слава, пари и т.н., си съществува, но пък не значи, че трябва да бъдем мнителни и крайно критични към всички и всичко. Аз съм твърдо за умереност, не приемам и не отхвърлям нещо, докато не ми се изясни. Има неща, които никога няма да разбера, така, че ги оставям висящи. Първото противоречие не е причина да се откажа, както се казва гоня до край.

От един филм по празниците. Дали всички американци вярват в Бог - едва ли, но на банкнотата от 1 долар пише - In God we trust /Вярваме в Бог/. Това не е ли въображение като истина или както щете го наречете?

Лиляна,
Ти си щяла да бъдеш първата, която да иска изгарянето на Галилей. Искаш всяко изказано мнение да бъде потвърдено научно, ако ли не да се замълчи. Да, но имаме възможност да споделим фантазиите си с много хора днес, може и други да имат/да са преживели същите, търсе се общо, допирна точка. Търси се друго такова, писано или просто изказано някъде от някого. Нарича се обмяна на информация, води се диалог.

Точно де, разликата е, че се е превърнала в теория, която е отворена и за критика. Проблемът е, че фантазиите на някои се напъват да се превръщат в нещо като религии, аз бих ги нарекла култове, защото винаги има един гуру. Аз разбирам някой да каже "описал съм своята фантазия" (така, както го правят писателите), а тези, за които става въпрос откъм цялата езотерика, представят фантазиите си за реалност, и не търпят никаква критика. Те търсят вярващи, и то като по правило тези вярващи са в болшинството си хора, които са или с някакви по-особени личностни характеристики, или хора в някакви сложни житейски ситуации или преживели големи сривове в живота си, т.е. все хора, които са уязвими в някакъв момент или период. Тук "учителите" не те пускат да си ходиш, когато ти мине периодът, а гледат да те държат близо.