Какво има след смъртта?

  Какви други теории за прераждането  има, освен че душата си учи уроците и се развива в тази си опитност.

Според различните течения на религиите има различни теории. Основно се препокриват една с друга, но в същността си и се различават.

Не е точно така, душите са обединени в духовни групи, напредъка на една душа може да даде напредък на цялата група. Душите са взаимно свързани, развитието им зависи една от друга.

не помним всички предишни прераждания, защото 1. не е нужно цялото това инфо за настоящото прераждане; 2. мозъкът ни няма да го понесе;

Антигона, браов на теб, изненада ме приятно с инфото, което знаеш. Така, дали ще усетиш мирис и припознаеш с определено усещане от предишен живот, се нарича дежа вю, и има общо с логика и интуиция, но основното е нивото на душата и готовността и за тази информация.

В живота няма случайности, във Вселената всичко е подредено / колкото и да е клише, така си е/.
Има хора, които просто ЗНАЯТ, без да е нужно да четат и им се случва нещо, това си е от самата душа и възрастта и, опитността и.
За астралните пътешествия, човек трябва да е подготвен и внимателен, да, мисълта може всичко, но се изисква опит.

  Безспорно има хора, които знаят, но има и много хора, които се заблуждават,че знаят. 

Абе за какви астрални пътешествия говорите  Това да не е като от трамвая да преминеш на метро.
Още малко ще кажете, че и практикуването на самадхи е вече достъпно за средно статистическия човек и овладяно от него до съвършенство.  Съжалявам, но всеки тук, който ми каже, че е имал астрални пътешествия, за мен е пълно куку. Точно колкото сте отишли до Диагонали да си купите първата магическа пръчка с косъм от еднорог, толкова сте и пътували до други измерения.

Не съвсем. За хората без души, по скоро без божествена частица нищо не мога да кажа, защото към момента това не се допира до моите идеи.
За нарастващото земно население и реципрочния брой въплътяващи се души обяснението е, че душите също се раждат(създават).
За нашето ограничено от материалност и бит съзнание е наистина трудно, да не кажа невъзможно да приеме безкрайността като понятие. За да има ред в хаоса човека си е създал свои порядки и те включват начало и край. Раждаме се, умираме и това е. След нас други се раждат и умират, след тях други и така докато свят светува. И това погледнато само на тази плоскост не е невярно: тленното се ражда, живее и умира. Това е началото и края на този цикъл. И за нас хората това е единствения цикъл. Край, няма повече. А, дали е така, кой ще ни каже. Никой очевидно. Знанието за това трябва да го придобием сами, когато сме готови за него. Когато човек няма знанието за нещо, той чисто и просто го отхвърля. Нарича го грешно, невярно, несъществуващо. Опира се на познатото и на науката, която обаче да не забравяме е динамична и постоянно променяща се величина т.к. постоянно се развива на база опит и придобити знания и ако преди 500г. едно е било вярно на база наука сега същото е отречено или допълнено по такъв начин, че изменя цялата първоначална научна насока за сметка на новооткрито обстоятелство(научно доказателство). Имам предвид, че човечеството е на принципа "око да види, ръка да пипне" и всичко извън това са врели некипели, всичко извън това е мистика, нереалност, "плод на болен ум и полъх от парфюм". .
Ние нормалните, наричаме психично болните луди. Нямаме обяснение за състоянието им, за нас те са друга категория хора, чисто и просто луди. И т.к. това не е обичайното човешко състояние според "нормалните" люде, лудите биват заклеймени като болни от забележете душевна болест, болест на психиката. Какво по дяволите значи душевна болест, откъде е дошло това понятие, ако нямаме души. Ако душата е нематериална, не може да се види, да се пипне, как аджеба са определили, че душата дето я няма боледува. И само защото нормалните са повече и имат превес се смята, че това е обичайното ни състояние, ами какво, ако лудите са нормалните, а ние нормалните не сме. Да изключваш непознатото за теб и да го слагаш в графа "несъществуващо" ограничава съзнанието до такава степен, че да станеш сляп и глух въпреки сетивата си.
Човека е много ограничен, дали умишлено, съзнателно или под давление на неизползването и развитието на възможностите си(като крилата на някои видове птици) и не може да надхвърли земното си его в полза на познанието до такава степен, че е склонен да лъже сам себе си за нещата, които са извън контрола и знанието му, да затваря очите си и да си казва "не, това не е истина, такова животно няма". Е, няма, няма, ама има. Това, че ние не го виждаме, не означава, че не съществува. Просто в този етап от развитието ни сетивата ни не са достигнали нужното ниво, мозъка не е добил  реалната възможност за възприятие на нещо извън материалното и добре познатото. Много ми е странна увереността с която хората заявяват, че управляват живота си, че те са господари на себе си. Дрън дрън. Даже и в обществото в което живеем, ограничени от норми и закони не управляваме собствения си живот. Да не говорим в един по абстрактен смисъл. Там става и още по сложно. И в темата добре е засегнато това, затова освен питане се иска и четене.

Астралните пътешествия не са за средностатистическия човек, малко хора ги умеят и владеят. Опасно си е за неподготвените.
На мен ми се е случвало веднъж, случайно, в детска възраст, но го помня като вчера, много впечатляващо.

 Колко трябва да знае човекът отсреща за да не бъде излъган! Хващаш една книга в която пише ...., отиваш в център по йога ..., отиваш при психолог ...., всички изброени  дават надежда, че най малко ще се задоволи любопитството, за придобиване на умения не говорим.
 От друга страна, да се зачеркне всичко, също не е лесно.
 Как се стига до баланс, хем да не се хранят илюзии, хем да се постигне мир?

Не, не, не, не става така, моля ви се! Нищо толкова "астрално" не е толкова лесно достъпно, спрете се. Изпушете една ганджа - ефектът е същия. След шепа халюциногенни гъби ще почнете да ловите и извънземни, с мрежа за пеперуди.

Въпросът не е дали е лесно или трудно, а има ли смисъл.

Зависи в какво се изразява в този смисъл.

Така и не разбирам защо трябва да имате/имаме сляпа вяра на някой? Само слаби души се подвеждат по чуждите думи, следват някой без да имат каквото и да е доказателство за думите му. И накрая какво се случва? Някой по-хитър лъже 500-1000 човека, взима им пари за някакви глупости и хоп, хайде да се самоубием за да се преродим, защото като се преродим ще бъдем по-богати, по-щастливи и по... Всичко. "Хайде да изпием този цианид и следващият ни живот ще бъде чуден!"
И сега, нека не изглеждам все едно отричам прераждането. Аз вярвам в него, но няма да отида да дам на някой 2000лв за да може да ми помогне следващият ми живот да е прекрасен, говорейки ми пълни простотии. Моля ви ... Нека да бъдем поне малко разумни.

Винаги съм се чудила в такива ситуации, въпросният Гуру ли е наистина такъв оратор и манипулатор, или въпросните последователи са такива малоумници.

Да, бе, да. Одри, бъркаш сектантството и религиозния фанатизъм с вярата, като слагаш всеки с някакви вярвания и идеи под един общ знаменател. Търсенето на един буден ум, желанието му за познание отвъд определеното и клишираното не е порок и не е нездравословно. Напротив, регулатор на прогрес е.
Значи, щом някой има идеи и вярва в нещо, то той обезателно е прост, заблуден, напушен, луд, фанатик и сектант и ето, някакъв гуру веднага ще го обсеби и ще го самоубие с обещание за по добър живот. Не, не, че няма и такива хора и да, да, съществува това явление. Никой не го отрича, но не слагайте всички под един знаменател.
Освен това, никой не може да ти обещае по добър следващ живот. Може, де, ама тука идва приказката, че обещаното не е като завещаното.

Поясних, че не всеки, които иска да знае какво има след смъртта е луд, а и че вярвам на част от нещата. Фафла ... все едно няма много заблудени хора, които се връзват на обещанията за по-добър живот. Ок, вярвай, търси и учи нови неща, но разни глупости от сорта на това, че някой може да ми каже какъв е бил планът на душата ми преди да се родя.. Е, не мерси.