Какво има след смъртта?

При напреднал стадии,да..По-трудно е за съжаление.

В никакъв стадий не помага  _{Ако не се лъжа италианецът, който твърди, че е направил това "откритие" е съден за мошеничество}

и се сдобива с фосфатни камъни

Ама, моля ви се - има различни видове онкологични заболявания, наивно е да се твърди, че за всички има лек и това е содата  Автори на такива твърдения, че и изкарващи пари от тях, трябва да бъдат съдени с цялата строгост на закона.

Учените още работят върху темата за онко-заболяванията, но разни знахари, разбира се, знаят всички подробности 

Това е може би най-веселата тема в Клюкарника.  В България повечето хора разбират от всичко - техника, строителство, политика, здравеопазване и терапии всякакви, религия, тукашно, отвъдно...    Чели-недочели, чули-недочули, но все пак с компетентно и категорично мнение...    От смъртта и живота в отвъдното до содата за хляб и хомеопатията.  Моя много близка приятелка, която е лекар с две специалности и е много земен човек, беше преди време в клинична смърт. Оттогава, след това, което е преживяла в часовете на кома, тя е категорична, че смърт няма и не се страхува изобщо от нея.   Това е нейната опитност и нейното виждане. Тя никого не кара да й вярва, нито пък ще я убедите в обратното.    Много интересен случай ми е разказвал мой приятел, който е психолог в чужбина. Изобщо не е задължително да вярвате на това, което пиша, разбира се.  Едно младо момиче, което родителите му два или три пъти - не помня, го намират в леглото му с тежки изгаряния по цялото тяло, без да е имало каквито и да са белези от пожар някъде наблизо. След неколкократни пластични операции и консултации с различни специалисти родителите на момичето се свързват с един много известен психиатър, който лекува и с хипноза и прави регресии. Човекът установява по време на хипнотичния сеанс, т.е. тя го казва, че преживява отново и отново свой предишен живот, когато нейното семейство изгаря в една къща и тя се спуска да ги спаси, но не успява и също изгаря. Преживяването на този спомен на подсъзнателно ниво води до соматичните прояви на тежко изгаряне. Известно е, че при множествени разстройства на личността например, различните личности може да имат дори различен цвят на очите, да имат алергии в едното състояние и да нямат такива в другото и т.н. - т.е. съзнанието може да командва материята поне в известна степен Т.нар. наука няма рационални материалистически обяснения за много феномени, но това не им пречи да съществуват.  Изобщо много отворени въпроси има пред науката като цяло и техните отговори не могат да бъдат получени чрез фанатичен скептицизъм или отричане на факти.  В края на краищата всеки има право на свое собствено виждане и трябва да има свободата на словото да го изрази. Аргументирано, по възможност. 

Много интересни мнения 
Много са ми странни всички с врачки , баячки , лечение от разстояние и тем подобни , но това всъщност е сериозен бизнес !
Но да лекуваш рак със сода 
По темата - майка ми беше в кома и клинична смърт - питала съм я какво си спомня , дали изобщо си спомня нещо от това състояние , точно провокирана от множеството мения по темата - тя ми е каза , че било много светло , спокойно и приятно , от тогава повече не се страхуваше от смъртта .
Но какво , къде - не можеше да ми каже !

    Една моя позната ми разказваше, че без малко да се удави в басейн. Нагълтала вода и загубила съзнание. И тя описваше, че е изпаднала в някакво много спокойно състояние и връщането в съзнание е било шоково и болезнено.

Нали? Като вълшебника Илиян и неговата вълшебна катерица Беатрис:

като не ти стига кислород м мозъка и започват да изключват части от него, не светло, ами направи всичко ще започне да ти се усеща! Науката има съвсем рационални обяснения за по-голямата част от подобни състояния. Друг въпрос е, че като няма мистика, няма интрига. Представяш лиси, изживяваш близка среща със смъртта, и това да не те прави специален! Специален си, разбира се!

  Този го бях забравила .

С какво те прави специален? Че си можел да умреш, но някак си се отървал? Нищо специално не виждам тук. Така е само в нечии глави. Не разбирам как може такова травмиращо  екстремно преживяване да се окаже повод за нечия завист, честно Да пази господ, дето викат хората, ама на....

Да, точно това те прави специален - върнал си се от прага на Оня свят. Човек по някакъв начин трябва да преработи травмата. Според личностните си характеристики.
Как ти хрумна нещо за завист? Ти сериозно ли? 

Тая тема съвсем се изврати вече...

Виж си пак поста. Натъртваш не на това, че човек мисли как се е отървал от нещо непоправимо, а на това, че фактът го прави специален. Разчитам го: най-важното е, че съм по-различен от другите, а не че още съм при живите. Грозно звучи. Съмнявам се, че някой би помислил нещо подобно. Не трябва да се слага акцента там. Акцентът винаги е, че още си жив.
Да, темата се изврати с подобни писания.

Проблемът е твой за това как го разчиташ. Не мога да нося отговорност за твоята интерпретация. Пропуснала си ключовата фраза - според личностните си характеристики. Някои хора се чувстват специални и искат да затвърдят тази специалност, впускайки се в езотериката, охотно разказват за случката, много се кефят от охкането и ахкането на сподвижниците, а някои направо минават на нивото да просвещават другите. А тези, които са неспециалните, си мълчат, изобщо не обичат да говорят за случката, и благодарят, че са останали живи.