Какво има след смъртта?

Аз съвсем сериозно питам, ама ти си правиш оглушки. Напълно ясно стана, че не разбираш какво пишеш. Няма смисъл и да питам повече - смислен отговор няма да има. Нали знаеш, смехът е най-честият начин за прикриване на незнание, бягане, замазване на въпроса.

Може ли да посочиш кой точно от всичките ти постове е отговорът ти на нашите въпроси, понеже нещо съм го пропуснала сред всички останали в стил "не знам" и "глупости на търкалета". Или това смяташ за отговор?

П.П. Само не ме карай да ти пиша каква си станала в моите очи, защото не искам, но със сигурност не и интересна. Искам да обсъждаме само мненията.

Изобщо не може да става въпрос за възкръсване. Не разбираш ли, че изобщо не говоря за смъртта в смисъла - тя е настъпила и..... Пиша за нея от гледна точка преди да настъпи. Защото, когато тя настъпи, това е окончателно и не подлежи на промяна, на връщане. Смъртта като акт е окончателна и безвъзвратна. Та, оттук: никой не може да каже какво става, когато смъртта вече е факт, може би само Лазар или Иисус, както ехидно отбелязахте. Преди тя да дойде обаче като факт,  настъпват промени, които се наричат разширяване на съзнанието мисля, терминът не е важен. Същността е по-важна, а тя отчита промени в разбирането, което хората традиционно имат. Промените идват най-често от това, че може да бъде наблюдаван Духът, който активно се готви да напусне тялото. В зависимост от възпитанието, светогледа, религиозността и т.н. хората обясняват нещата не винаги еднакво. Но все пак почти всички говорят за някакво.....чудо да го наречем от наша гледна точка. Всъщност става въпрос за усещането, понякога осезателно, понякога дори зрително, че душата ще напусне това място. Заедно с това идва осъзнаването, че всичко ще свърши, но... само тук и засега. Стига да има време, защото понякога смъртта идва внезапно и няма време. Не знам ако смъртта е насилствена или твърде болезнена дали е пак така....
За много хора казват ,че след като са били на прага на смъртта, с цялата условност на това понятие, страхът от нея е изчезнал. Дължи се точно на тази причина, преживели са разширяване на съзнанието.
Аз също деля емоционалното от рационалното. Емоцията може и да властва понякога в екстремни моменти, но в спокойни такива нещата могат да бъдат осмислени. И разбрани. Лошото е, че нямаме инструментариума от представи, опит най-вече, за да стигнем максимално близо до същността. Повечето хора предпочитат да забравят и то бързо.
Забравих да добавя: Това не е вярно. Ще помисля как да го обясня, нещо блокирах и не се сещам сега...

  Това съм го срещала често в споделени истории. Включително   случай, с моя позната преживяла подобно състояние. Независимо, дали е спокойствие осигурено от химични реакции в биолгиното тяло на прага или енергийно преминаване на нематериален компонент. 

Как реши, че ехидно съм отбелязала. Аз не зная за по-популярно описание за връщане от мъртвите.

Просто мозъкът ти отказва от стреса, на който е подложен. По подобен начин милисекундите преди настъпването на изпадането в безсъзнание се опитва от хора, подложени на невероятно силна физическа болка или психическа травма (жертви на изнасилване описват как сякаш са се гледали отгоре, но не са усещали болка). Накракто, мозъкът се изключва в последен опит да се самосъхрани. В изпадането в безсъзнание активна подготовка за напускане на духа ли става?

С много думи и много обяснения стигнахме до същината. Ама, не, трябва да се обяснява. Няма страх, бе. И не е страшно. И не, не е онова изключване от болката. Просто няма болка. Няма нищо материално. Няма.

Добре, разбрахме, стига си мелила едно и също.

O,май сте наясно с мозъчната дейност..

Да питам тогава...

Джон вон Нюман е изчислил,че за един човешки живот,мозъкът събира и съхранява около 280 000 000 000 000 000 000 байта информация.
Но само една малка част,става достъпна за активното съзнание.

Може би знаете,кой точно отговаря за тази избирателна пропускливост?

Ще си меля, каквото ми е на сърце. Ако имаш запазена марка върху темата, дай съответните документи.

Наясно сме, в общи линии, доколкото знанието към момента ни позволява.

И каква връзка има това с функционирането на мозъка? Калкулаторът ти също има памет с определен капацитет, но това не го прави мозък.  И какво за активното съзнание? Ако активното ти съзнание трябваше да следи всичко, щеше да си се гътнал/а досега, защото процесорът ти щеше отдавна да е изпушил от мултитаскинг.

Докажи!!!

Нямам документи за темата, но имам бутон за информиране, когато правилата се нарушават.
Отново ли да го натисна или сама ще се усетиш?

Не виждам с какво съм нарушила правилата. Изказвам мнение. Това
нарушение ли е.

Физиологията го доказва. Няма какво аз да го доказвам. Има учебник по анатомия и физиология на човека, също и по неврология - там ги пише нещата. Как си представяш живота си, ако съзнанието ти се занимаваше всяка милисекунда с функционирането на всяка твоя клетка и тъкан, орган? Можеш да си го представиш като усещането с хроничната болка - вниманието ти ти винаги се фокусира върху нея, освен ако не положиш големи усилия, за да се фокусираш върху нещо друго, с надеждата да намалиш възприятието и какво означава то в съзнанието ти.

  Айде сега бутони.

  Фафла, какво трябва да се докаже.

  Андариел, мултитаскинга си е решил проблемите с обработка на сигналите по приоритет.