Какво има след смъртта?

Каква дефиниция да давам, аз съм обикновен смъртен, с всичките си кривици.
Да, да, слънчево създание, което не се посвени да лъже и да провокира!

Маги, и за мен ще е много интересно да разкажеш, не са насочени към тебе стреличките, тук просто така си се боричкат като непослушни кутрета . Поне са истински. Ън също.
Слънчевото създание си го дръжте там в другия форум, Ън, нищо лично към теб

Маги, на мен също ми е приятно да те видя отново.

Да, слънчевото създание се изнесе със сто, след като я разбраха, че лъже и маже яко.

Същото беше и с една друга звИзда, но тя е по-безпардонна и се явява от време на време и насам, хепи куин ли беше, сега не я знам като каква се подвизава.
Какво? го мислех за друг, а той се оказа СЕ или предишния ае. Другите не страдат от размножение на личностите си и са си същите.

Помолих Ън за някакъв пример, при който логиката не действа. Дали ще ме огрее или да считам приказките за празни?

   Логиката е последователност от зависими ситуации,чиято последователност осигурява определен резултат. Обаче всяка последователност не е изолирана и като такава, не може да се счита за нещо абсолютно. С една дума нещо може да изглежда логично, ама да не става.

Аз питам за другия вариант - да става, а да не е логично.

Божке,кво прозрение Лиляно..
Ма сега ли разбра,че Ае,Се,Какво и..айде, ще подскажа, ексипнос,са едно и също нещо..

Двуполово съм.

Сега,след като задоволих нездравото ти любопитство,дали е удобно да си се върнем на темата?

Всъщност,ти нали щеше да ме прескачаш,къв е тоз интерес към особата ми ся?

Мили момичета, тук съм, не съм се обидила ни най-малко, не се обиждам лесно, само се притесних, че в неуспешният си опит да обясня нещо, не съобразих, че се изразявам неправилно и засегнах други момичета. Лили, сърдечна прегръдка от мен - възприемам те като стара приятелка!  

И така ето какво ми се случи преди почти 5 години. Тогава почина брат ми - рядко добър човек с много чиста и добра душа, безкрайно го обичам и безкрайно ми липсва. Той имаше много приятели, които през цялото време бяха до него, докато боладуваше, за което съм им много благодарна. Ако не успяваха да дойдат да го видят в болницата, постоянно му се обаждаха по телефона или му пишеха СМС-ти. Единият от тези СМС-си от негова близка приятелка беше с текст: "Когато се почувстваш добре, дай ми знак". След този СМС имаше още доста от други приятели, т.е. той не беше последният, който беше получил, а след него имаше поне още 5-6. С тази негова приятелка се запознахме на погребението му. След 10-на дни тя ми се обади, за да ми разкаже, че в 3-тия ден след смъртта му е получила празен СМС от него и то точно в отговор на този неин СМС с текст: "Когато се почувстваш добре, дай ми знак!" Тъй като с нея не се познавахме преди това, тя се чудеше как да ми каже и как ли ще реагирам! Попита ме къде е бил телефеонът му - да не би ние, без да искаме, да сме изпратили съобщението, да не би децата ми да са си играли с него и неволно да са натиснали някое копче. В този момент телефонът му беше в спалнята на татко, поставен нависоко на една секция, ние си бяхме тръгнали от дома на родителите ни, защото стана късно, а татко вече си беше легнал и спеше. Освен това татко въобще не умееше да борави с телефона на брат ми. Първо си помислих да не ди да е станала някаква грешка от страна на мобилните оператори - взех телефона и проверих - оказа се, че действително е излязъл такъв СМС от телефона на брат ми и случайно часът на изпращането съвпадаше с часът на смъртта му. Т.е. този СМС е изпратен точно в третия ден след кончината му. После си помислихме да не би татко да е натиснал нещо без да иска, но, първо, в този час той спеше и не го е пипал, и второ, дори и да беше направил нещо неволно, най-вероятно СМС щеше да получи този, с когото последно беше говорил или от когото последно беше получил СМС, а това бяха други хора. Може скептиците да си помислят, че това е плод на случайността. Аз обаче зная, че толкова много случайности, събрани накуп, няма как да са случайни. Това е нещото, което вече няколко години би дава утеха - той е добре, лично ни го каза! Още пазим телефонът му с този СМС. Благодаря на неговата приятелка, че ни каза, защото нямаше и да разберем, ако тя не ни беше казала. Благодаря ви за търпението - дано не съм ви отегчила с дългото писание!

Дори и да е случайност, тя поне дава утеха.
Търсим знаци и ги намираме, когато става въпрос за обични нас хора. Има и народни поверия такива - когато падне някаква храна на земята, или пък се сложи допълнителен прибор по грешка на масата за хранене, това означава, че това е за някого от починалите ни близки.  Според мен това са безобидни неща, дават утеха.

Маги, извинявай, но не разбрах, как така часът на изпращането хем е съвпаднал с часа на смъртта на брат ти (нека почива в мир), хем е изпратен на третия ден след това. Не отричам това, което казваш по никакъв начин, просто не ми стана ясно.
Пак искам да ти кажа, съжалявам за загубата ти 

   Само че не е точен. Много често сме се усъмнявали. Отвреме на време съм излизала от темата за известно време, заради липсата на отговори. Но пък знае ли човек от къде какво ще изскочи. Не слагам всичко в предварително нагласени рамки.

Благодаря за добрите думи! Веднага пояснявам: Той почина на 22.07.2010 г. в 22,55 ч., а СМС-сът беше изпратен три дни след това в 22,57 ч.

 
  Историята на Маги е пример за нещо, което за Маги е станало, а не е логично. Понякога стават неща, когато най-много имаме нужда да станат.

Ще ми се да повярвам, че смс-ът е изпратен от братът на Маги. Ще се да повярвам, че й баща ми е изпратил смс (с текст). От друга страна все си мисля, че има някакво обяснение, което ние не сме открили.

Маги, операторът Мтел ли е?

Много е интересно това със смс-те.

Sarania, би ли споделила по-подробно, ако искаш, разбира се.

Случайно или не, преди малко прочетох за още един странен смс.Става въпрос за трите момчета, които се бяха изгубили в планината.Прочетох го във фейсбук страницата на хижата, в която са ги подслонили.Написано е от хижарят :"Първо момчетата бяха много добре екипирани, здрави физически, с GPS. Това че са тръгнали късно изобщо няма да коментирам. Доколкото разбрах от тях са се лутали часове на Раздела. Когато влязоха в хижата и се заговорихме разбрах че имат някакви неприети повиквания. Докато са ходили са им били включени телефоните и бяха получили СМС-и. След като на следващия ден говорих с бащата на едно от тях той ми показа някакъв странен смс с думата "цитадела" и десетина символа след нея. Аз му казах, че това е случайно изпратено съобщение. Но родителите са се изплашили и са повикали ПСС. Момчетата сигурно още изобщо не знаят, че са ги търсили, макар че ние бяхме сигурни в това и нарочно ги събудих да им взема номерата на родителите им на сутринта."

Преди време бях чела една статистика за оцелелите при самолетни катастрофи.Оказа се, че повечето са деца.Една от историите ми направи особено впечатление.Самолетът се бил разбил върху някакво блато и единствено едно момиченце на около 12 било оцеляло.Когато го откирили то им казало, че му били казали да стои там където е, и че скоро ще дойдат да го спасят.На въпроса кой му казал това, то отговорило - Господ.