Любители на котки - тема 53

Да, много е весело. Дори с мъжа ми си викаме, че апартамента ни е станал по уютен, вече с по-голям кеф се прибираме в него, защото знаем че ще има, кой да ни посрещне с галещо ухото мъркане.
Тая твоя колежка я зарежи, нещастна, дребна душичка.

Напълно те разбирам за миризмите. И аз съм доста гнуслива и претенциозна така да го кажем. Но не помня да ме е било гнус от животинка, а от хора доста често.

И за чистенето си много права. Аз все питам като дойдат на гости най-близките ми, дали се разбира, че има котка в апартамента, миризма нещо. Питам тях щото знам, че няма да ме излъжат и да не мирише и е чистичко.

Sisil , мъжа ти е много сръчен човек- поздравления, страхотна катерушка е направил! А малкия чаровник как хубаво си играе само, да му завиди котка  
Емел, права си, когато има коте вкъщата хората като че ли се стараят повече с почистването. Миризмата на пот, цигари и запържен лук и мен ме влудява, ама кой ли ме пита. Особенно гнусно ми става сутрин към 8ч тъкмо като съм седнала да си пийна спокойно сутрешното кафе и от прозореца  да ме лъхне на запържен лук    Другата ми супер неприятна миризма е на печен пипер. Налага се да я търпя почти цяло лято. Явно някой съседи са пристрастени към печения пипер  

Този цитат на Грейчони мама ме подсети да ви задам един въпрос - свекървата ми никак не понасяше котки и твърдеше, че на младини се погнусила от една дебела котка и се разболяла от жълтеница. По разните му езотерични учения черният дроб складира омразата. Ама тя не мразеше котки, само гледаше да ги отпъжда от себе си, не ги удряше, не им викаше. Възможно ли е нейното твърдение да е вярно? И аз се отвращавам от змии, виждала съм ги на живо, ама на - нищо ми нЕма

Да, Котьо, и аз като нея вярвам, че може. Може да не е омраза, погнусата е достатъчна. На мен например ми причинява пристъп на мигрена. Чела съм, че ако изпиташ погнуса към партньора си /ако е нов и не познаваш хигиенните му навици или имаш съмнение, че ти е изневерил/, херпесът /ако имаш вируса, разбира се/ ти е в кърпа вързан. Но емоцията трябва да е много, много силна. За това все гледам да съм умерена в чувствата си.

Наскоро попаднах на една статия в списание "Жената днес" - "Скитникът и котката". Все едно аз я бях писала. На половин страница бе публикувана снимка на котарак, приличащ досущ на Кьорчо, в характерна за него поза. Основната тема на броя бе "Нашият дом" и за това какво означава той за нас.

Ще цитирам нещичко:
"... В коша с преждите, свита на кравайче, спи малка, пухкава и зеленоока топчица любов. Котката е моят домашен дух и истинската стопанка на къщата. Може да ти е смешно, но в нейно присъствие се чувствам защитена и сигурна. Зная, че сетивата й са много по-фини от моите и често се ориентирам по реакциите й, когато не съм сигурна в собствените си усещания. С времето започнах да се уча от нея, да изострям интуицията си, да чувам по-ясно инстинктите си и да отстоявам важните неща. Тя не се интересува много от думите - обожава да й говориш и дори ще ти отвърне, но всъщност реагира на тембъра на гласа ти.  Не я вълнува как изглежда храната, а дали мирише вкусно.  За нея няма значение как изглеждаш, а дали си приятен на докосване - и дали може да се отпусна в ръцете ти. Затова, докато тихо мърка в скута ми, съм сигурна, че всичко е наред. Душата на дома ми е щастлива и спокойна, моята - също. А ако поиска да се сгуши в теб, ще зная, че мога и аз да ти се доверя...."

"...Независимо обаче дали у нас е слънчево или облачно, усещането ми "за дома" е дълбоко и неизменно. Когато съм вкъщи, му се наслаждавам, когато съм на път, ми липсва - но е винаги с мен. И знаеш ли, колкото и да съм привързана точно към този дом, съм сигурна, че ако се наложи да заживея в друг град или държава, ще повторя съвсем същата атмосфера. Въпреки че котешката ми душа не обича да я местят много-много, всъщност мога да сътворя ново "у дома" където пожелая - защото това усещане го нося в мен. Моето "у дома" винаги ме следва като копнеж и представа за щастие, затова мога да възпроизведа тази представа отново и отново. Защото домът е просто материализация на вътрешния ми център - а когато си намерил твоя център, можеш да го местиш където си поискаш...  "

След като прочетох статията престанах да се чувствам виновна, че смятам апартамента в Прага за моето "у дома", а не законното ми жилище в София, където вече го няма усещането за мен.

Ха-ха, аз два дни лъскам и търкам и вадя малки котки от още по-малки дупки, опитвайки се да си опазя имуществото; влизам тук - вие за чистене говорите

Емел, статията е страхотна!

Да ви покажа Феята:




Много мат'рял за мачкане има в нея, но е гадина и не се дава

Ние отиваме да спасяваме писана с бебенца от урагана, стискайте палци да не се удавим 

 
За вас и за писаната!

Котьо, мерси за поздрава Любимият ми усмихнат късокрачко, оооох ако го докопам...

Здравейте пак от мен  Радвам се да ви видя  След три дни на село, преди малко се прибрах и давам отчет. Шарина врещя на умряло като ме видя. Много врещя. Беше изяла всичко и порядъчно беше оакала и опикала ваната. Защо там , при все че и оставих терасата с тоалетната отворена, не знам. Наяде се като прасе и се лепна за мен. Настани се в скута ми и не дава да мръдна.  Само да стана и почва да врещи "Къде? Къде? Къде? Къде отиваш, тука стой !"  Ясно е че съм и липсвала, или по-скоро и е липсвала прясната храна която давам 
Ето и няколко пресни телефонски снимки:

   "Мама чете в някакъв форум, едни лелички Емел и Делфина фон Ю. са писали тука нещо...."   

"Искаш си телефона? Само през трупа ми."

И поздрав за всички, които помнят дивата Зара, станала е поне 6 кила, и е все така лоша и зла 




Иначе ви изчетох всички, но ме мързи да пиша повече  Радвам се че ви има, радвам се че има интернет (на село такава екстра нямах), изобщо радвам се, за каквото се сетите 

От нас за сега лека, Шарина ме окупира и не мога да мръдна..........

 

blizna4e, котките ти имат невероятна разцветка. Това ми е любимата окраска, но за съжаление ми е писано да имам черно-бели котки.

MissNellie, стискаме! Радвам се, че се мисли и за животните по време на бедствие!

ЗДравейте, аз бях отпуска за 10 дни и ходих в Латвия на един семинар. Рижко през това време е станал селянче. цяла седмица е бил на вилата. Свиква с каишката. Естествено не е излизал на вън а си е клюкарствал само през прозореца и се е размазвал от спане. 
Ето малко снимки от последните два дни, когато се бях вече върнала и аз бях на вилата да си почина от почивката общо взето.
Рижко на кратка опознавателна разходка:




Представям ви и Цезар - това е котка в кучешки облик. Умира си за галене и мачкотене. 


А това е една от 3-тите котки на вилата, която много скоро ще става мама. Тя скоро роди, но за съжаление нещо е изяло бебетата и не е оцеляло нито едно. Веднага след това пак е забременяла и сега ще имаме нови бебета. Всъщност това са котките на баба ми.



А Рижо тази вечер е окъпан, държа се много прилично в банята, даже си полегна по едно време удобно под течащата вода. Само дето беше аларма - постоянно мрънкаше, о пък седеше кротък. 
От както съм се прибрала, след едноседмичното ми отсъствие подозирам, че малко ми се сърди той. Първата вечер много демонстративно излезе от стаята ми и все още (вече 3-ти ден) не идва при мен да се гушне и да ми мърка. Надявам се скоро да му мине, защото много ми липсваше и искам да се гушне в косата ми, както обича той. 

kokoshinkata, това черно-бялото маце много прилича на моя котаран Аз за разцветки обожавам черно-бели котки, от малка все такива ми се падат да ги гледам и някак вече съм свикнала...
Ама много е сладинка тази бременната, какво малко коремче има, дано този път да си роди дечицата и с тях всичко да е наред...

Ето и моите моми:

Сервир:



Баба Котка:

Още една нетолерантна в мое лице
Емел, много хубава статия 
Черно-бели, рижави, шарени, гръцки- до една ще ги изям, само да ми паднат 

Да платя и аз данък като вас Това е котенцето Франческа. Още е съвсем мъничка, май няма и месец, очичките й са сини, а зъбките ситни, ситни, което не беше пречка да ми надъвче една схема. Взех я от съседа да я поцелувам и погушкам. Направо съм се разтопила от умиление.

     

Батю й Бекс (на аватара) колко огромен изглежда до нея