Определения, етикети, квалификации... или как разпознавате нещата около себе си?

Всеки гледа и определя нещата от собствената си камбанария и опит.
И на мен ми се случва да лепна етикет на нещо/някого, но се старая да не го правя по обиден начин.
А ако е получи обидно, това говори за липса на вътрешен баланс - т.е. изпускане на нерви в дадена ситуация, предизвикало лепенето на въпросния етикет.
Старая се да съдя постъпката, а не човека като цяло.
Лошото е, когато човек е дотолкова вглъбен в собствените си представи, че не допуска възможност да промени мнението си, да разбере и отсрещната страна.
И докато на една чаша всички могат да кажат,  че е бяла или червена, то критериите за определяне на поведение, възпитание и характер са различни за различните хора. Т.е. това, което е бяло за мен, ще е червено за друг и обратно.

Разбира се, че ми се случва, доста често при това, да използвам заклеймяващи (обидни) определения по адрес на заобикалящите ме в ежедневието субекти.
В една-единствена конкретна ситуация, без да ги познавам, без да искам да ги опозная или срещна отново, без желание да ги анализирам...
Пример: Едва не ме отнасят на пешеходна пътека.
Моментната ми реакция: "Малоумен тъпак/идиот/простак/нещастник/селянин/некадърник!  " (гласно или не)
Като, естествено, в 95 % от случаите, въпросният:
1. Не е от село;
2. Не е с умствена изостаналост;
3. Не е (природно) тъп;
4. Не е с две ляви ръце.
Или поне не е всичко това накуп  
Но, признайте си, кой ще разкаже подобна случка с думите: "Днес един не съвсем възпитан господин замалко да ме удари с колата си."
Айде, молА ви сА!  

Aми нали и ние за това говорим. Обидните думи са си обидни без никакво, или поне без особено отношение с нещата като такива- дали някой е от село или индексът на телесната му маса е над 26.
Естествено, че ги използваме, къде наум, къде гласно, но ми се струва, че темата не е за тези случаи.

Да - задължително лепвам етикет на различните от мен за да ми напомнят, че може да ми донесат неприятности (примерно) един вид като презастраховане. Щото не всички са мили и добри. Обаче етикетвам и много милите по-идеални от мен за да ми светва лампичката, че все още има добри хора на тази планета.   Има и графа средностатистически скучни хора - тях не ги етикетвам.  

Лили,не се изразих правилно-имах предвид за шофьорите на камиони или професионалните шофьори.
Нали има един такъв лаф" Станал шофьор ,защото друго не умее".
В примера ти за пеенето е така-не е етикет,а констатация или мнение.

Да случва ми се да етикетвам хората,но при дадени ситуации,а не да ги преценявам по професия например.Ако попадна на не некултурна или не си разбира от работата,веднага и казвам,че не е за това място,че е връзкарка и т.н.Но никога не казвам еди кой си е прост,щото е сервитьор или тираджия.Това за мен са клишета.Простаци има във всяка професия

Етикетите далеч не определят докрай и точно етикираните, по-скоро хвърлят светлина върху нас самите. Въз основа на какво ги слагаме...

Излишно е да се напъвам да намирам смисъл в простотията на някой простак. 

Такааа, завърнах се.


Само за информация, според тълковния речник:

мн. квалификации, ж.
1. Само ед. Квалифициране.
2. Професионална подготовка, знания, умения. Нямам квалификация за регистратор в хотел.
3. Оценка, изказана като мнение, определение. Давам квалификации. Служа си с квалификации.
4. В спорта – квалификационно състезание.

Никога 


Допустимо ли е да опиша на някого Буги Барабата като един дебел и ужасно космат човек, който обаче според мен е интересен и увлекателен събеседник и с удоволствие бих се запознала и общувала с него? Всъщност той Е дебел и космат човек, и защо това трябва да е обидно, щом отговаря на истината? Но в същото време не носи никакво отрицателно послание от моя страна, защото всъщност аз харесвам този човек.

Нищо общо нямат, разбира се.   Да кажем, че разговарям с някого и трябва да спомена въпросната жена, която участва в някаква ситуация. Не и знам името, не я познавам, просто жена от другия вход - естествено, че споменавам най-видимите характеристики, които ще помогнат на събеседника ми да се сети за кого точно става въпрос.

Същото е като например в счетоводството да имаш три жени, които се казват Пенка - за да ги различиш, упоменаваш нещо характерно - ниската, високата, слабата, червенокосата...

За такъв тип етикетиране говоря, а не за обидно отношение, отправено към конкретния носител на качеството.

Пък и това, че ще кажа "закръглената блондинка с проблемно общуващото дете" ще покаже само, че аз се изразявам обществено приемливо, но - уви! - жената реално ще си остане все така дебела, с кофти изрусени корени и с ужасно невъзпитано дете (_{това е пример, нямам нищо против дебелите и изрусените...}). По същия начин, по който негърът няма да побелее от това, че го наричаме "арфоамериканец", "афроевропеец" или каквото там е редно да им се казва...

А примерите с шофьорите, продавачките и т.н. са по-скоро за темите за клишета и предразсъдъци.

BirdsFlu , малко трудно ще приема, че в понятията : "патката", "простакът", "кукувицата" и т.н., които си посочила в първия си постинг, не влагаш никаква, ама абсолютно никаква субективна оценка на визираните от теб хора. Тези характеристики, да ти кажа ,са си точно обидни и ти ги използваш, защото посочените хора с нещо не са ти допаднали и някак ти се иска да изразиш негативната си оценка към тях.
Не вярвам да има човек, който да не го е правил, било мислено, или гласно. За себе си мога да кажа, че в случаите, когато съм си позволявала да охарактеризирам хората по този начин, съм била обикновено ядосана, или подразнена. Не го намирам обаче за правилно и доколкото ми е възможно се стремя да не обиждам хората, независимо какво впечатление са произвели у мен.

За да не наричам ядосалите ме хора "простак", "селянин" и т.н. съм си измислила едни определения, които ми звучат малко по-меко - "тутманик", "цървул" и "тиквеник" . Не мога да обясня защо така кулинарно подхождам към хората, но ......
Етикет сложих преди много много години на един съсед и си му остана - сега всички, като говорят за него, го наричат С.- Интелекта. Всъщност човекът се оказа много симпатичен, но не особено развит интелектуално. До ден днешен ме е срам, че му лепнах този етикет (в буквалния смисъл) и се надявам никога да не чуе етикета си и да не разбере, че съм му го лепнала аз. 

Въпреки, че BirdsFlu поиска да излезем от конкретиката на примерите, все пак по отношение на физически характеристики на мен лично някак ми е неудобно да слагам етикети гласно. Наум да - всички сме лицемери малко или много. А лицемерието все повтарям е другото име на доброто възпитание що се отнася до начина на изразяване (не на човешките взаимоотношения).

Но! Има си чудо, наречено евфемизъм и точното му определение гласи "Дума или израз, които се употребяват вместо други, неудобни в дадената ситуация, или груби, неприлични". Полезно е, какво пък? Демек категоризирай, но нека поне да не е обидно за ухото на субекта.

На мен лично не ми се иска да натъжа деня на някоя възпълна жена напомняйки й, че е "дебела". Освен ако не ми е враг. Бе не трябва да се нараняваме без нужда само щото категорията гласи "дебел - 90 кила"

Виждала съм слаби хора да стават масивни лели. Обратното обаче също. Красавици да погрозняват и безлични бозави лица да разцърфтяват. Виждала съм хора, живеещи нашироко и харчещи месечно поне по 1500-2000 лева за само за облекло, да обедняват до 350 лева общ месечен доход за тричленно семейство.

Та… какво тук значат категориите предвид колко шеговито колело би могъл да бъде животът понякога?
Страх ме е да категоризирам.