Последните пет книги, които прочетох # 2

Досада – особено когато очакванията са ми били, че е нещо изключително, оригинално, а на мен ми се струва толкова „постно”. Така безлични герои не бях срещала отдавна - някакви сенки, едва говорещи и изразяващи нещо... А уж става въпрос за толкова сериозни неща...

Еднакъв ефект щеше да има да прочета в интернет фактическите данни за периода на Ислямската революция в Иран.  Имаше моменти, когато се виждаше зародишът и силата на фанатизма „отвътре”, но едва ли не го усещах повече благодарение на собственото си въображение и информираност...

Там, където е ясно, че читателят ще се запита за какво става въпрос, авторът е обяснил буквално, като в енциклопедия, примерно особеностите на исляма – история, личности, традиции... Явно авторът е искал да запознае света с родината си и събитията отпреди и след 1979 г., с ежедневието и бита им, с религията в семействата и обществото – като част от живота при един и фанатизъм при други. Но според мен се е получила суха историческа картина на един мътен период с включена фамилна история като опит за предаване на цвят и тръпка (но аз такава не усетих). За секунда не трепна сърцето ми при многобройните мъртъвци от семейството и хилядите от целия ирански народ при вземащите жертви събития. За нула време прочетох 430 страници,  защото нямаше какво да задържа вниманието ми.

На едно място поне успях да размърдам мислите си – когато Ага Джан започна да оценява красотата и привлекателността на жена си, подбуден от необичайно еротично стихотворение на съвременна иранска поетеса (преди Иранската революция естествено). В този момент направих връзка с „Кабулските лястовици” и отново си помислих, че и самите мъже при шариат или талибански режим са ограбени по рождение от възможността да виждат и да търсят красотата около себе си, да се оставят на силни чувства (не говоря за „чист” секс). Раждат се едни малки момченца, които обикновено нямат възможност да видят истинската пълнота на живота, те също са принудени да бъдат подчинени на религията, но „силни” в семейството. Единици се решават на самостоятелна и различна крачка...

Изглежда образът на Ага Джан е опит да се изгради отличаваща се личност - умерена, справедлива, истински „баща на фамилията”, но все пак за мен беше малко безлична и неясна. Също така беше направен опит отношенията с жена му да бъдат представени като идеал. Друг образ, будещ известна симпатия (но също недоразвит), беше Шахбал (според мен въплъщение на самия автор).

Сетих се и за „Срам” на Салман Рушди. И там имаше размирни периоди от историята на Пакистан, и там ставаше въпрос за конкретни политически личности (но не посочени буквално с истинските им имена – „сещай се сам” за кого става въпрос), но и тези личности, и обикновените хора от фамилията и народа бяха ярки плодове на фантазията на Рушди; действителните събития не приличаха на фактологическа справка, а бяха примесени с подсилващи драматизма алегории.

 Но може би си заслужава да се напише нещо така достъпно, особено от някой, който е бил принуден за напусне обичната си родина заради един или друг авторитарен режим...