Последните пет книги, които прочетох # 2

"Чуй ме" - Маргарет Мацантини - хареса ми доста, макар и да е доста по-нешлифована и невъздействаща от "Да дойдеш на света".

"Астрид Линдгрен" - Сибил Грефин Шонфелд - биография на А. Линдгрен. Силно се впечатлих от напредничавото мислене и широката сфера на влияние на Линдгрен.

"Преведе от..." - Марин Бодаков - интервюта с преводачи. Много интересна книга, която разкрива отвътре преводаческия процес и къртовски труд.

"Панталеон и посетителките" - Марио Варгас Льоса - много приятно четиво, с "нов" Льоса по отношение на стила, поне за мен. Повдига много морални и етични въпроси.

"Светът според Гарп" - Джон Ървинг - хубаво четиво, доста дългичка и на места ми се струваше, че се отклонява от основната идея, но всъщност крайното ми усещане от книгата беше отлично.

1.Ръкописът на Чансълър- на Робърт Лъдлъм-много хубава книга
2.Сенки в Рая на Ремарк-великолепна
3.Брулени Хълмове на Емили Бронте-също прекрасна книга
4.Да убиеш присмехулник на Харпър Ли-много приятна
5.Оризовата майка на Рани Маника-душата ми остана в Малайзия,още не мога да се съвзема след тая книга.

18 % сиво - Захари Карабашлиев - от много време се въртях около нея в книжарниците, но предвид противоречивите мнения, от "много хубава" до "м,  ", на чели я, имащи сходен вкус с моя, така и не посегнах към нея. Но я донесе дядо Коледа вкъщи и нямаше как. Та, книгата е много хубава, динамична, реалистична, потапяш се в действието, героите са живи, усещаш ги как дишат до теб. Интересен сюжет, хубав край. 9/10

Любов - Елиф Шафак - твърде надценена според мен. Едната сюжетна линия е  излишна, а другата е твърде Памук - стайл. 6/10

Вакантен пост - Дж. Роулинг - Прочетох книгата след прочитане на ревюто в блога на Бояна Ламбер. Няма нищо общо с Хари Потър, но аз като истински Потър-фен, го намирам за предимство, надявам се и вие. Много добре разказана история, много атмосфера, много живописна, без да изобилства от описания. Героите са изградени, цялостни, плътни характери. 9/10

За любовта и други демони - Г.Г. Маркес - не е шедьовър, но е всичко, заради което, тези които го обичаме, четем Маркес. Много цвят, много аромат, подмолна тъга, пълзяща разруха, вибрациите на неминуемото бедствие. И красота. И любов. 10/10

Игрите на глада  и Възпламеняване - Сюзън Колинс  - историята категорично не блести с оригиналност, няма особени вълнения относно това, което ще се случи, но има нещо в тези книги, което те кара да ги четеш на един дъх. Вероятно са героите. 7/10

Инцидент  - Станислава Чуринскиене - първата съвременна българска книга от много години насам, която ме накара да си я купя и не съжалявам. Много хубав стил на писане, много обран, елегантен. Липсва тази самоцелна маниерност и префърцуненост, характерна за на доста от "младите български писатели". Хубав анализ на героите, разрез, бих казала. Аз като жена се намерих в нея, правила съм така, както действа героинята в даден момент от живота си. Интересна е дистанцията, която авторката оставя между действието и читателя. Недостатък  - краят за мен беше много предвидим. 7/10

Страх от летене - Ерика Джонг - Въпреки че сме далеч от комплексите на млада американка, но и еврейка, с всички последици от това, в началото на 70-те, днешните жени има какво да научим от тази книга. 9/10

Не съм писала тук сигурно от половин година. Но пък аз и чета бавно, така че...  

"Скарлет" (Александра Рипли)
Не съвсем официалното продължение на "Отнесени от вихъра". Написано за хората, които държат на щастливия край, които са сметнали оригинала за някак си незавършен, които искат да видят още малко от Скарлет. Увлекателна от гледна точка на историята, може би, но откъм дълбочина, усещания и т.н. е напълно несравнима с "Отнесени от вихъра".

"Сянката на вятъра" (Карлос Руис Сафон)
Книга за книга. Книга, която носи една мрачна романтика. Четеш и сякаш усещаш лепкавата мъгла на Барселона, усещаш миризмата на изгоряла хартия.   За Сафон са се изписали доста мнения, няма да кажа нищо ново. Само ще спомена, че това е книга, която сякаш е писана за любителите на книгите като цяло.

"Гроздовете на гнева" (Стайнбек)
Това го мъчих сигурно половин година и така не го дочетох. Рядко оставям книги, така че тази определено влиза в списъка с "най-ужасните книги за мен"  

"Брулени хълмове" (Емили Бронте)
Леко странни герои. До края така и не можах да разбера за себе си кой е положителен и кой отрицателен. Лудостта на моменти ми дойде в повече, но общото впечатление от книгата е прекрасно.  

"Вакантен пост" (Дж. Роулинг)
Множеството негативни мнения за тази книга, според мен идват от факта, че феновете на Хари Потър са й се нахвърлили жадно и са останали силно разочаровани. Защото няма нищо общо с Хари Потър, поне откъм история. Но пък има много общо с онази Дж. Роулинг, същата, която написа Потър   - много герои, всеки със своя история, всеки със свои положителни и отрицателни черти, тук отново не може твърдо да се каже "Той е добър, той не". Брутален реализъм, малко повече цинизъм, невероятна!  

Оценки не обичам да давам, но ако все пак трябваше да го направя - от 5-те споменати, най-силно препоръчвам последната.

Фаворит от тази петица ми е "Денят на трифидите".

„Черно мляко“, Елиф Шафак, 6,5/10
„Забравените от Небето“, Екатерина Томова 10/10
„Стая“, Ема Донахю 7/10
„Шалимар клоунът“, Салман Рушди 8-8,5/10
„Парижката съпруга“, Пола Маклейн 7/10
„Безкраен празник“ Ъ. Хемингуей, 7,5/10
„В наше време“, Ъ. Хемингуей 8,5/10
„Мъже без жени“, Ъ. Хемингуей 8/10
„Победителят нищо не печели“, Ъ. Хемингуей 7,5/10

Отдавна не съм се писала тук и ми се събраха повече от пет книги.Ето кои:
10/10
Красива природа и пътуване на четири жени към себе си.Увличащ стил,който ме грабна и четох с удоволствие.
10/10
Сладка,леко наивна за някои,но на мен ми хареса много,много.Приказна,магична.Нещо типично за авторката.Бях много усмихната и с едно прекрасно чувство докато я четях.Обичам кулинарията,приказките и всичко това в комбинация със силни чувства...Е,това определено е моята авторка.Харесва ми.Оставя ти някакво едно такова топло усмихнато чувство,някак като ласка,като усмивка,като добра дума подарена ти от скъп за теб човек,като прекрасно ухание доловено и запомнено завинаги.Все такива хубави неща сбрани в едно.Последната и книга "Тайна с цвят на праскова"нещо и беше убягнало това чувство,нещо малко не и достигаше,но пак беше хубава.
10/10
Поредното приключение в Япония със Сано и компания.Вълнуващо,интересно,както всички предишни нейни.Може би се привързах в известен смисъл към героите и за това чета с такова удоволствие.Като започнах да чета поредицата и сякаш отворих една врата към съвсем нов и непознат свят за мен.Прочетох една интересна легенда тук,малко зловеща,която е свързана със случая.Легедната за краля дракон. 10/10
Любима авторка.Пак не познах кой е убиеца  .Пак ме подразни чувството за превъзходство на англичаните над всички други.Но като цяло беше интересна книгата.Забавни ми бяха хазаите на Поаро,при които беше отседнал докато разследваше случея.Скърцаща и разпадаща се къща,неорганизирани,разхвърляни собственици,кулинарни бедствия.И горкият Поаро сред всичко това.
10/10
Тази книга ми допадна много.Сбор от въпроси и отговори и много трогателни моменти-раждането на дете и отхвърлянето му само на базата на пола,изоставянето,терзанията от него,осиновяването,страхът дали ще се изградиш връзка с дете,което не носи твоята кръв,какво е семейство...За мен лично е много по-важно кой те обича,а не кой те е родил,но може би го пиша това,защото знам корените си,а какво ще бъде ако не беше така,дали щях да се чувствам изгубена?Дали е предателство да търсиш биологичните си родители,дали е предателство към близките,които си имал до сега?Често си мислим,че знаем нещо,че знаем какво чувстваме,как бихме реагирали,но се оказва,че това не е така.Като се изправим пред реалността,често постъпваме съвсем другояче.Виждаме неща,които не сме съзнавали,че можем да видим.Като например едно малко момиченце без крака,което е споменато в книгата.Дали трябва да изпитаме съжаление,че не е като другите?Авторката ни показва чрез героинята си Аша,че надежда има,дори там където не се вижда на пръв поглед.Това ми хареса точно в тази книга,че нещата са погледанати от двете страни.
10/10
Още една книга от Агата Кристи.Свърших я снощи.Новост за мен ,е че историята е представена като разказ на Хейстингс.А иначе пак имаше колоритен образ,който ми направи по-специално впечатление,този на Джейн Уилкинсън,Лейди Еджуеър.На пръв поглед повърхностна,егоистична,но всъщност изненадващо ловка и хитра.
Преди не ми е правило впечатление някой образ по-специално от книгите на А.Кристи като изключим този на Поаро,но сега дали защото вече имам "опит" с нейни книги или защото прочетох сравнително скоро двете и книги,но започнах да отделям и други образи.А за самият Хейстингс мога да кажа,че ми е симпатичен,но малко прекалено често влиза в ролята си на рицар,прекланя се лесно пред красивите дами,но в това няма нищо лошо. Жалко,че някои не са ангели,за каквито се представят,но човек се учи и от грешките си или може би самият образ ми се струва наивен,защото на моменти съм доста цинична,но това е друга тема.

1. "Любовника" на Р. Дж. Белски
2. "Машини за любов", 3. "Кръглата риба" и 4. "Горният етаж" от трилогията Кръглата риба на Момчил Николов
5. "Физика на тъгата" на Георги Господинов

Хриси, моля те, дай оценки.

Моля да ме извините за пропуска! Мислех да напиша коментар за книгите, но в крайна сметка се отказах...не знам защо. Явно е от бременелския ми мозък 

"Любовника" на Белски, противно на заглавието е криминален роман, при това доста заплетен. Не е нещо особено, но за любителите на този жанр - бих препоръчала.

Трилогията "Кръглата риба" остави у мен доста противоречиви чувства. Прочетох трите книги на един дъх. Преплетени са една в друга до такава степен, че не можах да определя коя книга от поредицата е първа и коя последна (ако си спомням правилно книга трета е написана най-напред). Така че, която и книга да хванете в ръце, няма да сбъркате - героите се припокриват, сюжетите също. На места във всяка от книгите съм се смяла с глас, а на други ми се е искало да ги захвърля и съм си задавала въпроса защо изобщо съм започнала трилогията... Едва ли съм ви ориентирала много, но аз самата не мога да дам за себе си ясна оценка на прочетеното...

"Физика на тъгата" на Господинов - след като прочетох пролога на книгата останах без думи. Бях категорична, че това е творба, която трябва да прочета на всяка цена! А след като прочетох книгата съм категорична, че дори не мога да я преразкажа... Да си призная честно не останах впечатлена. За сметка на това сестра ми, която е страхотен книгоман беше завладяна от нея, така че явно е въпрос на вкус 

The Eight - Katherine Neville  7/10

The Shallows - Nicholas Karr   6/10

Устоите на земята - Кен Фолет  4/10

Не без дъщеря ми - Бети Махмуди  4/10

Забравените от небето - Екатерина Томова  10/10

На изток от рая - Джон Стайнбек  10/10

Kane and Abel - Jeffrey Archer  9/10

Hold Tight - Harlan Coben  6/10

„Физика на тъгата“, Г. Господинов 6,5-7/10
„Дом дневен, дом нощен“, Олга Токарчук 7- 7,5/10
„Отива една жена при лекаря“ Рей Клуун, 7/10
„Събуди се! Животът на Буда“, Джак Керуак 5,5/10
„Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ Р. Пърсиг 6,5-7/10
„Морфин“ , М. Булгаков 8/10
„За писането“, Ст. Кинг, 5,5-6/10