
Важното е, че тя е прекрасна, мъничка, нежна, прилича на Стефан, но е по-нежна и малка. Роди се 3100, 48 см, прекрасна! ПОсиках да ни изпишат още на 3-тия ден след секциото, тк се чувстваме добре и двете, и вкъщи имам невероятната помощ от мъжа ми и майка ми!
. Дано да продължаваме все така безпроблемно!



. Стефан все още не проявява никакви признаци на ревност към бебето конкретно, напротив - много е нежен и първата му работа сутрин, като се събуди, е да дойде да види бебе Криси
. Само че понякога е малко мечешки в нежностите си, и я буди, но тя пък е много спокойно бебе (като Стефан), и после си заспива пак.
.
.
та той си е един малък мъж сякаш надраснал възрастта си,можеш само да се гордееш с него.



Няма да навлизам в подробности, само ще кажа, че една от двете ни шефки (преки началници) каза, че ако била на мое място щяла да се разплаче, а повечето то колежките ми все ми съчувстваха. Но няма да се оплаквам повече, тъй като когато помолих да ме преместят в района, в който живея много колеги ме предупредиха, че тук е кошмарно да се работи. Та, аз бях подготвена какво ме очаква, до някъде... 
От 7 септ. ходи на ясла. Класика: Първите два дни всичко бе идеално - ходи с желание, яде, но след това всичко си дойде на мястото и тя като всяко нормално дете започна да плаче при раздялата с нас.
. Чак ми идва да се извиня, че им я водя... 


Препоръчани теми