За яслата

  • 3 205
  • 17
# 15
Ние от самото начало сме на целодневен престой . Жените ми обясниха , че така практикуват за да не свикнат децата да ги взимам на обяд и да си ме очакват като наближи това време . А аз ако искам мога да си ги вземам когато реша.  Вече 10 -на  дни ходим и равносметката е следната - плачем когато ги водя ( понякога от вкъщи се започва а понякога щом доближим оградата на градината) , вече не се напишкват докато спинкат , Оги се храни Ники не иска ( но това си е вечната ни борба), Оги се заиграва с децата докато Ники си е по-самостоятелен и отвеен. Лелките ( госпожите) казват че са много общителни и нямат проблеми с тях ( като изключим Ники относно храненето). Днес ще имат представление на куклен театър в градината и ще чакам да чуя впечатленията им:)
Виж целия пост
# 16
Цитат на: ellikka
Браво на Никол,
наистина е героиня ...
ще се справите....
искам да попитам от първия ден ли я оставихте за цял ден ....на мен от яслата ми обясниха че трябвало първата седмица по половин ден да го оставям докато свикне и спре да плаче и след това вече като се адаптира за по цял ден .....


Водих я първия ден, в петъка, за около 1 час да поиграе с децата и после от понеделник цял ден беше вече. На мен пук сестрите  от яслата ми казаха, че е по - добре да е цял ден още от началото, щото после децата привиквали и чакали на обяд някой да дойде да ги вземе и повече плачели. Та затова и аз я оставих по цял ден още от началото.
Нямаме проблеми, слава Богу, поне засега сутрин даже с желание отива при дечицата.
Пожелавам на всички мамчета толкова бързо и безпроблемно свикаване с яслата.
Поздрави от нас с Никол!
Виж целия пост
# 17
Цитат на: juju
Днес за пръв път Никол е на ясла. Страшно ми е напрегнато. Даже сутринта като я оставих и плаках. Незнам защо.
Тя не плака, влезе на вътре при дечицата и на мен като ми стана едно тъжно Cry  Cry  Cry  Cry  Cry  Cry
Така ли беше и при вас, споделете


няма страшно, ще го преживеете Wink  аз коооолко ревах и колко мъка беше....не можех да правя нищо друго освен да мисля"как ли са сега", "плачат ли","ядат ли","спят ли", "дали им се карат"...... и все такива. главата ми не поемаше нищо друго - беше препълнена с въпроси без отговори. всеки път като ми кажеха "всичко си изядоха, бяха много добри, няма проблеми" си мислех че ме лъжат и че кой знае каво се е случило. сега вече хич и не питам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия