Жените Рак 4

По принцип човек никога не е готов за дете... В това съм напълно убедена 

Мъжа ми ме гони от началото на връзката ни да имаме деца... т.е. от 2003-та... 4 години се опъвах, исках да завърша имах други планове... а и все пак да се поопознаем (аз мисля, че двама души трябва мин. 2 години да си живяли заедно, за да пристъпят към нещо по-сериозно)... когато дойде време, според плановете ни, майка му почина... В този момент и двамата не бяхме в кондиция за бебе, но вече бяхме спряли да се пазим... 2 месеца след като майка му почина аз забременях... и като се спекох.... ей шубето голям страх било 

Така и с втората ми бременност, пак планираа (как може един рак да не следва даден план... (шок и ужас е иначе)... Та хем исках, хем ме беше страх, хем се чудих "Защо"... едни емоции... Случвало ми се е няколко пъти, когато съм била бясна или изморена да си помисля, колко по-различно би било ако нямахме деца. Как щяхме да си обикаляме напред назад, където ни видят очите и т.н. После ме полазват да ме гушкат и целуват и се успокоявам, че ще пораснат и няма да сме така вързани вкъщи  Ще можем да обикаляме повече

И според мен една жена знае най-добре и няма нищо лошо в това да не е майка  Въпроса е и двамата във връзката да мислят така 

И аз имам 2 мнооого близки приятелки. Едната чака свестен матрЯл, а другата уж не иска, но наскоро сподели, че с приятеля й били избрали имена... Но не искали, само на майтап... Ама то така се започва, та я чакаме скоро 

Веднъж прочетох някъде, че хората с деца все обяснявали колко е готино да имаш деца, колко било прекрасно и специално, за да не останели само те прецакани, а и другите да видят какво е  Много се смях тогава, но истината е, че родителството е огромна отговорност, която не трябва да се подценява 

Наред си си, Радост, аз до последно никак не бях сигурна дали ми се иска да ставам майка, но ни изненада новия член на семейството. До момента не съм съжалила, по-нататък ще видим. 

ИрПуц, ама ти да не си бременна? Нещо съм изпуснала

Благодаря ви момичета,за милото посрещане.Доста интересни неща обсъждате,въпреки че този път съм го минала и за съжаление сама откривах всичко.Нямаше интернет,по някои въпроси не беше прието много,много да се говори.Аз съм много голям нервак,такава бях и докато ми бяха малки децата а и сега.Със годините не се промених въобще,още съм си такава не мога грам да си мълча.
Когато се омъжих /само на 18г/въобще не ми е минало през ум дали съм готова или не за дете.Прието беше омъжваш се и раждаш,ако се забавиш значи нещо не е наред.Аз родих едно и то беше доста кротичко и реших че като ще го гледам що да няма още едно та поне да си вървят заедно.Ще си ги отгледам наведнъж и готово.Речено-сторено,доста зор видях че второто беше едно болнаво и ревливо ,страшна работа.Но действително така стана,две дъщери които нямат две години разлика,израснаха заедно,всичко беше едно след друго.Едната носи,омалява и,и  дава на малката.Голямата помага със уроците на малката,пази я във училище,тя ходи на уроци а после преподава на нея.Реши че ще става певица,подкокороса и малката,замина за Широка лъка,на другата година и малката.Със две думи и до днес са не само сестри но и приятелки.Никога не знам коя дреха на коя е.Голямата омъжих,другата живот и здраве на пролет,всяка взе живота си във своите ръце.А аз съм на 45г без малко и със съпруга ми във момента сме като младоженци.Сякаш сега почна нашия най-хубав живот,във смисъл че сега се ценим много по-вече от тогава когато бяхме на по 20г.Имаме време един за друг,сякаш сега преоткриваме всичко наново.
Родителството е голяма отговорност,но докато си по млад някак по лесно се справяш със тази отговорност.Много пъти съм си мислила и се притеснявам,/да даде господ скоро да си имам внуче/как ще се справям.Сигурно ще треперя постоянно нат детето.

Абе да ви кажа, и нашите, от както се изнесох, голям живот си живеят. То екскурзиики, то моренца, то планина, брех.  Не че и аз не си отживявам, като ги няма тях, де.  Така че живейте си живота, Дитсан, млади сте си 

Ами  какво да ти кажа Еовин,докато бяха малки децата нямаше как трябваше да се работи за да не им липсва нищо.Но сега като поеха живота си във свои ръце е време и ние да поживеем.Хубавото е че все още се чувстваме млади и ни се живее.И ние като твоите родители,екскурзии,почивки,сбирки със приятели.

Събудихте ли се, рачки  ?
Курабийки  ?

Ох, както съм пуснала коледната музика и влязох в офиса с мисълта да окачаме коледния венец  , много добре ми дойдоха тия курабийки. Тази година смятам да направя коледни, наистина. Дори съм взела 2 дни отпуска преди Коледа 

Коледна музика си запусках и аз още онзи ден, в проливният дъжд
Тъй като аз съм силно топлолюбиво животно, студовете от септември нататък ми действат много подтискащо и много зле. И заради това този период съм го разделила на 4 етапа.
1- от октомври до коледа - мисля за предстоящите празници, пускам си зимни и коледни филмчета, музика, ровя за коледни рецепти, шматкам се понякога в магазините, където предлагат украси в изобилие...
2- ри период - след празниците до 14-ти февруари. Просто се концентрирам върху това, че е някакъв си празник и броя дните до него.
3-ти период - от свети Валентин до 8-ми март - пак същата причина с празниците
4-ти период - от 8-ми до първа пролет. Обикновено този период ми се струва най-дълъг, въпреки че са 2-3 седмици само

добро утро... 
Малкото хлапе рева цяла нощ, т мама ту баба, ту дядо, после поименно ни изреждаше. В 3 заспах в 5 се събуди голямото, сънувало кошмар, и дотам със съня ми.....а сега правете деца 
Аз напоследък съм на руска музика и то стара филмова, толкова ми е приятна, по цял ден въртя няколко песни.
И аз тази година мисля да се посветя на коледни лакомства, курабийки, гевречета, каквото успея да направя.
Днес хороскопа ни е хубав, пари и успехи, така че дерзайте   

Царина, и аз така ги деля. Само че на мен пролетта ми е много тежък сезон, никак не я обичам. И последният период го изкарвам в тъга 

Аз след малко излизам. Наумила съм си да си търся някаква блуза, тип високо поло, че никак не обичам есенно и зимно време около гушката да ми е студено
Хубав ден от мен, момичета

Добро утро, рачета.


Бях до 27 май. Оттогава насам отглеждам резултата. 

Аз пък имам силно подозрение, че точно покрай детето ще пътуваме повече, иначе сме домошари и двамата.

Дитсан, колко уютно звучи разказа ти. 

За коледната подготовка, както ме сърби все да пека, ще си напълня къщата с курабийки. Миналата година правих и английски кейк, два дни ми отидоха, сега май няма да си го причиня. Но за Коледа почвам да мисля през ноември, сега на дневен ред е подаръка за рождения ден на мъжа ми. Трагедия. 

добро утро и от мен виждам, че ви е много коледно настроението. то и аз тази година, като младо бъдещо семейство ще трябва да се представим добре, та ще пека сладки и курабийки за подарък. даже сега се замислям, че ще трябва да ходим на 24ти вечерта и у двете семейства! най-мразя тази част със суетето и подаръците и пияните роднини и досадни баби (заради това не ща сватба, а искам само подписи в общината) иначе и ние вкъщи вече почнахме коледния репертоар (и двамата фалшиво, ама пеем) 

Ау, това са първите празници, на които няма да се чудя кога у вас, кога у нас, ама коя баба ще се обиди, че еди кога си не сме у тях.  Имало положително нещо, брей.