Жените Рак 4

Искам да отгледам, да.

Искам да съм бременна да усетя чувството, да износя и родя здраво(физически и психически) бебе без значение от пола му. И после да го отгледам с любов.... Само едно ще ми е мъчно като порасне, ако не случи на партньор или ако остане само за цял живот...Мисля, че мечтата на всяка майка е да има здраво дете.   

Хм... аз определено не се прехласвам по деца на общо основание - някои са ми симпатични, други - не.   И не, така и не стигнах до етап, на който да реша твърдо "Искам дете", мисля, че нямаше и да стигна. Детето реши да се появи, посрещнах го с радост. Наистина е невероятно как една усмивка само заличава неприятните емоции, натрупани пак покрай детето. Иначе като цяло се държа майчински с всичките си близки, понякога съм досадна.  

А за смисъла на живота - не бих нарекла детето смисъл на живота ми - това би означавало, че преди нейната поява животът ми е бил безсмислен, с което не съм съгласна. Виж, че децата придават нов смисъл на нещата, обогатяват те страхотно и те правят по-мъдър, по-добър и като цяло по-пълноценна личност бих го казала.

Не, не ми е точно това мечтата.
В смисъл - бих могла и да го осиновя.
За мен е по-важно да се грижа за него, точно с любов, както казваш, от колкото дали ще съм била бременна с него или не.

Когато забременях с първото ми дете (непланирано), се чудех какво ще стане, хем го исках, хем си мислех че живота ми свършва, а добре си живеех, купони, кръчми, клубове, пътуване....еххх.
Не си представях да се лиша от този живот, чудех се дали ще ми тежи това дете, дали ще го обичам, ще мога ли да го обичам, малко или много съм егоист, ще мога ли да се лишавам заради него ....
Имах лека бременност, тежко раждане, и първите минути, даже не можах да се зарадвам, толкова ме болеше, погледнах бебока и си казах, боже роди се. На следващият ден ми го донесоха, гушнах го, погледнах го в очичките .... от този момент на татък даже са секунда не съм се чудила, или мислела че губя нещо, аз бях спечелила най-прекрасното нещо в живота ми. Такава любов ме заля изведнъж, каквато никога не съм си представяла че може да съществува. Няма такова чувство, няма такава обич, загриженост и себе отдаване. Това чувство идва с детето, аз го нямах преди. След това забременях планувано, и пак мислех по същият начин, няма ли да лиша едното за сметка на другото, след като обичам едното толкова много, ще имам ли още обич и за другото, как ще се вмести в живота ни....и всичко се повтори, раждането, сладката муцунка, прегръдката, целувката, окорените очички, за които ти си целят свят, отново връхлитащата любов....Вече знам, и 100 деца да имам ще имам обич за всички, защото тя идва с детето, не с мисълта за детето, при мен.
Много исках да осиновя детенце, сигурна съм че ще го обичам по същият начин, но на този етап е невъзможно.
Това за моите деца, за чуждите е относително. Обича децата на приятелките си, с които контактуваме, обичам децата, с които моите дъщери растат, как няма да ги обичам, като сме заедно, и те растат пред мен, вълнувам се и за тях.
Колкото за другите деца...ами деца, какво да кажа.

Може и така да се нарече...  

Аз съм някакъв магнит за деца и то за тези по-малките винаги ми се усмихват аз се захласвам по усмивката им и забравям за проблемите си
И аз се държа майчински понякога, но не винаги и не с всеки. Може би, не на всек му харесва но все пак поне съм си себе си.

За мен целия процес е важен, мисля че той учи на нещо през което бих искала да мина. По-скоро ме е страх от самото раждане, защото е неизвстност за мен, а може би го свързвам и с болката... Все си мисля, че хората готови да осиновят дете са по-добри от мен! Но не знам може би просто така го усещам, и целия ми живот мина в усещане на доста неща, не всички хубави. Скоро ми се случи да усетя какво се случва с човек, на който много държах преди време и не вярвах че ще преживее нещото, което сънувах а после и усетих... Иска ми се да усещам доброто, а не лошото но...  


За мен живота, без деца е безмислен и студен! Говоря за себе си, а не точно за другите деца!
При мен пак се оказва сложно явно, тъй като аз тези неща ги усещам и без да имам или да съм имала дете, просто като видя малко дете всичко в мен пулсира, сякаш виждам живот и то много по-смислен от моя! Ако аз остарявам, детето се създава и расте някак си намирам в това смисъла, да оставя част от себе си след мен, не знам може и нещо друго да е но на подсъзнателно ниво. Не винаги разбирам себе си и не винаги знам как да опиша нещо с думи, някак си понякога думите не ми стигат! Но усещането когато видя дете е необяснимо, аз забравям за себе си ...Всичко в душата ми се отваря и вече няма лоши неща за мен! Гледах как на моя приятелка детето страда, тя не забелязваше че то посърна тъй като седмица имаше температура. Но за мен разликата беше очеизвадна, имах чувството че ако не вземат мерки детето ще си замине от този свят! Тази моя приятелка беше с 7 години по-голяма от мен и не знаеш как да разпознава как се чувства детето и в какво здравословно състояние е! А аз вече знаех, че не трябва да го оставят така...бях самичка, тя си имаше мъж на нейните години и не можеха да се грижат за детето си! Това винаги ме е изумявало, как има жени които не познават децата си и техните нужди. Според мен дори не осъзнават какво имат и какво всъщност е детето! За мое щастие те ме послушаха и заведоха детето в спешното...сложиха го на системи и детето не помня след колко време, но се оправи! Сигурна съм, че те даже не помнят какво се случи тогава, но аз никога няма да забравя това!
 След това тя роди още едно дете, тогава имах възможност да остана насаме с бебето за малко просто сълзите ми капеха сами, като знаех че съм сама и няма как да имам и аз такова нежно създание за дете. Не искам да описвам преживяното, ще си го запазя за мен. От много време се чудя, дали само аз съм така или има и други жени като мен! Та ми хрумна да питам и Вас, тъй като сте с моята зодия, дали случайно някоя от Вас не е като мен. Може би всеки е като него си, но все пак ми се иска да знам дали няма някой като мен. За който преживявването на този вид емоция е най-смисленото нещо за него.
Има и нещо друго бебенцата са чисти създания стига някой да не скапе съзнанието им след време те пак ще си останат чисти по душа! Докато когат човек порасне и се сблъска с много неща става такъв какъвто понякога не иска или какъвто иска зависи...Това е друга тема обаче... Жалко, че не мога с един пост да изкажа всичко, което мисля.
Лично за мен ходенето по купони и т.н. не са толкова важни или смислени неща, може би защото и никога не съм живяла в такава среда. А може би, защото харченето на пари за такива неща са били безмислени за мен! А и никога не съм имала толкова пари, че да си позволя този лукс. Иначе пътуване не бих отказала, ако имах финансова възможност, но за жалост нямам.
Благодаря за споделеното, насълзих се...   

Аз мисля, Кори, че много ти иска да станеш майка - действай по въпроса.   

И според мен вече си готова и много искаш да си майка. Не знам на колко си години, колко време сте заедно с мъжа до теб, на какъв етап сте и дали сте обсъждали деца, но се вижда, че това, че нямаш дете по някакъв начин те измъчва.

Иначе аз винаги съм искала деца, винаги съм можела да общувам с тях, да си играем, децата ме обичат (или обичаха, сега след 3 години непрестанен контакт с деца малко съм се поизморила и като че ли избягвам бебешки компании). При нас всичко е планирано, 5 години ме чака мъжа ми и през това време ние бяхме като родители на племеницата му (ни). Постоянно я взимахме при нас, гледахме я, глезехме я... Отговорността обаче не беше наша, въпреки че сме се включвали и ние във възпитанието й (с позволението на родителите й).

Едно дете е голямо щастие, но и огромна отговорност. Затова казват, че бабите истински се радват на внуците си, защото отговорността за възпитанието им не пада върху тях и от тях се очаква единствено да ги глезят

Една от главните причини да не искам 3-то дете на този етап е точно отговорността и евентуалната ми невъзможност да обърна внимание на 3 бебета. И сега понякога се усещам, че се опитвам да разделя времето си точно наполовина, за да няма ощетени, но винаги единия страда от липсата на вниманието ми, нищо че допреди малко то е било изцяло за него.. Та такива разни разнообразни 

Много ти благодаря, отдавна ми се иска да стана майка. Вече години...но все пак знаеш, че не всичко е само до желание нещата са доста по комплексни. Обичам децата и много бих искала да имам поне две мои. Дано се сбъдне желанието ми. Много благодаря за подкрепата.  

Много ти благодаря за милите думи. Наистина това ме измъчва, но мъката е от години още в момента в който осъзнах че искам деца. Тогава без малко да загубя живота си и си помислих, че не съм оставила нищо след себе си и сякаш така все едно никога не съм съществувала. Поклаках си тайно с никой не споделих. Но с годините болката ставаше по-голяма и по-голяма! Няма нищо по-ужасно да искаш дете а да няма с кой да го създадеш... От скоро сме със съпруга ми няма и година от както сме заедно, мислехме си че няма да имаме толкова проблеми колкото имаме сега и че любовта е по-силна. Обаче се оказа, че повечето неща които преживяваме като трудност не е достатъчно да има само любов. Ние не сме от пита хора които се интересуват само и предимно от материалните неща, но за жалост доста от битовите проблеми са точно финансови и както в момента е криза и за мен е трудно да си намеря работа, стреса и проблемите ни се увеличават. От там и мисленето за дете остава на заден план, защото трябва и действия а за тях с натовареността на мъжа ми възможността му да пристъпи към действие в добрите за мен периоди е минимална. Някак си винаги когато моя организъм е готов за бебе, огранизма на мъжа ми е претоварен от работа...Последно дори заплатата му не ни стигаше и за храна, което ме накара да си мисля че ако имаме дете не ще ни е трудно, ами невъзможно защото разходите са прекалено големи. Имам приятелки с деца, бебета, бременни и т.н. и зная от тях че са нужни доста парички които ние нямаме... Но от друга страна чакането не е решение също, защото времето минава а не винаги бебе става от веднъж както се оказва и при нас. При мен се наложи да изчакам поне 6 месеца преди за почнем с опитите, тъй като физически не бях способна да забременявам, това доведе до още повече стрес. Имах проблеми и с майка ми, тя някак си рухна, а реално само тя ми бе подкрепа през годините. Това е много стрес, мислех си че сигурно трябва да съм спокойна, за да искам да имаме деца...но пък се чудя кога ли ще стане това?! Опитвам се с всички сили да намеря начин да си намеря работа, обещаха ми на едно място но вече две седмици чакам а отговор никакъв... Не, знам объркано ми е. Но едно знам, ако имам щастието да забременея няма да върна дето, няма и да го дам на някой да го гледа, ако родителите решат да ни помогнат добре, ако не пак добре. Ще намерим начин да запазим детето защото и аз и мъжа ми искаме деца. Може би за него децата все още не са толкова важни, но все пак ми стига и това, че той ме подкрепя до колкото може. Тъй като по цял ден е на работа и до късно вечер и съботите. Мъчно ми е, че не го виждам затова си поставих за цел да си намеря работа но дори и тук е адски трудно с тая криза да си намериш работа без да имаш претенции каква точно да е.
Преди време гледах едно дете на мои близки и ми беше много хубаво да я уча и да я гледам, но все пак си мислех жалко че не гледам моето си дете. Въпреки, че много я обичах малката...Друго е детето да е твое така си мисля. Все пак не мисля да се отказвам от това да имам дете. Даже мъжа ми знае вече коя количка каква макра е още като ги види, по едно време си мечтаеше за тризнаци. Викам му ох, как ще ги гледам то две е трудно наведнъж, а камоли три. Ще ми трябват освен пари и много помощници иначе сигурно ще полудея, ако дечицата плачат а не мога да ги нахраня. Преди време също така имах възможност да отгледам няколко кученца, така и не ми омръзна да се грижа за тях дори и да се налагаше през 3 часа да ги храня с биберон. Не знам на мен това ми дава сила и все ми се струва, че по-силни са раждалите жени! Може и да греша, но така ми се струва че има разлика между раждала и нераждала жена?
Много Ви благодаря, че ми споделихте макар че май аз си споделих моите вълнения и част от тревогите си.
Извинявай, позволих си да видя на колко години си до колкото виждам си родила на 25 г.? Имаш две дечица това е наистина прекрасно, живи и здрави да са и много да те радват.  


Да, и аз мисля така че не е случила на правилния! Но рано или късно ще се случи и това, но по-скоро навреме.   
И аз обичах котките, но се наложи да се разделя с тях. След това преминах на куче...Сега съм с мъж. А се надявам да имам и най-важното дете(деца). Не знам не мога без човешка топлина, не е същото.
Ео, надявам се да не си толкова наранена че да изпуснеш този за теб. Желая ти да промениш мнението си и да пишеш скоро приятни новини тук.

Кори, когато бях омъжена, се чувствах по същия начин.
След развода ми мина.
Все още обожавам деца, бих искала да имам някой ден. Тогава бях готова, сега определено не съм. Понякога съжалявам, че нямаше как да стане тогава. Сега не знам дали въобще ще срещна някого, от когото да искам така дете. Всички са ми безкрайно безинтересни, тъпи и безпреспективни за нормални отношения. Като цяло, отказах се да вярвам, че въобще е възможна нормална връзка с мен, какво остава до там да се изтърпим, че за дете да мислим   
Така че чисто и просто предпочитам да го осиновя, когато стана достатъчно самостоятелна и мога да отделям заплата за бавачка. Ако не стане никога - ще гледам котки и толкоз.

Това за котките ще го приема лично .
И аз се замислям за дете, ама някак си ми е много уютно-егоистично с моето Теле и не мога да го вместя като идея... но Ео, права си! Трябва да се намери човека с който чувстваш, че искаш дете; защото и аз имах дълга и сериозна връзка (почти се заженихме) и исках дете, но защото ми липсваше нещо да запълня картинката; а сега картинката ми е пълна, с детето ще сме в друга, по-хубава (сигурно...) картинка

Не, не, не е лично, нали старите моми ги рисуват с котки 
Аз най-вероятно ще гледам плъхчета или нещо такова, обичам гризачи 

И ние вкъщи мислехме за второ, ама нали Жола се оказа много недостъпна (като мен) и сме с едно. Съвсем коткари щяхме да се изкараме... То и миУото като се запознавал със съседите в отговор на въпроса дали имаме малки деца, отговорил "не, имаме котка"

Ео, не си ти кривата, вервай ми. Ще се появи правилният, къде ще ходи. 

Ние гледахме три котки, когато се запознах с мъжа ми. Горкия, доста време му трябваше да се проспособи, но после адски тежко и той изживя смъртта на две от тях. 

Извинявай, не разбрах сарказма?
Бях сама, но сега не съм та не разбирам идеята ти? Освен, ако нямаш предвид това, че си сама и не допускаш никой мъж до теб, тъй като са ти скучни, досадни, тъпи и знам ли какви още. И аз бях преди да срещна мъжа ми по същия начин! Не понасях мъжете и мисля, че дори преди време имах и такава тема или писах в такава не мога да си спомня беше преди доста време.
Не знам някак си не свързвам осиновяването с даване на живот на някой! Но може би, защото аз също си нямах баща не и в такъв от който имах нужда! Наложи се сама да се справям и да съм силна и не знам си каква още! Може би, затова бе и нежеланието ми да се занимавам с мъже, повечето от които ми се струваха толкова елементарни и недопустими! Хех. Гадно е, когато човек се отчая или не вижда смисъл в нещо... Не бих дала детето си на бавачка?! Предпочитам да си го гледам аз, единствения човек на който бих го поверила може би е майка ми и то с известни резерви, ако нямам друг избор. Но не и на напълно непознат човек, на който няма как да имам доверие. А и ако парите за бавачка са същите които ще получавам и от заплата, просто няма смисъл да поверявам детето си в чужди ръце. А от друга гледна точка, защо да осиновявам някой като няма аз да го гледам? Хипотетично...
Гледам мои познати женени преди 4-5 години в момента са в процес на развод, имат дете но и това надали ще ги спре да се разведат. При все, че нямат финансови проблеми! Явно не само финансите са причина за радяла? Не зная.  

Това, че искаш или чувстваш че искаш дете, не оначава че го искаш с този с който си! Има и други вариянти, той не иска. Или ти си намираш оправдания. Явно наистина не всички раци са като мен. Благодаря, че пишете още по моя въпрос.  

То и аз си мислех, че ще си остана сама. Но до колкото виждам ти не си била сама, писа че си разведена. Или това беше шега?! Не разбрах извинявай.  
Не си падам по мишки


По-скоро не се е оказала котката като теб, а тя приема поведението на стопанката си (моята котка не искаше и да чуе за котарак, докато не я пуснахме на свобода, тогава и бебенца си имаше, но се отказах от котките по други причини макар че много ги обичах), ако говориш за котка :Р