На море в Гърция - 5

На мен ми се струва, че вече започнахме. Първата ми почивка беше през 96 година. Бяхме почти единствени българи. Не може да има  сравнение. Тази година на Крит, една продавачка се учуди, че сме от България, а не сме с тъмен цвят на кожата  . Беше пълно с цигани, говорещи български.

Ако знаете немците как се възмущават по форумите си, че източноевропейци и в частност румънци и българи са превзели Ситония 
Аз лично и затова избягах от Вурвуру-то, че много "българско" стана, много срамно беше, когато част от една огромна компания си разположи маса, столове и чадър насред морето и взе да си говори с другите, които останаха на пясъка.

И аз да се включа - много доволни от Елинотел Аполамаре, Ханиоти (особено като се има предвид, че в крайна сметка отидохме само двамата с тати  ).
Единственото, което неми хареса е, че имаше яко българи в хотела (даже се питах и ние ли като сме голяма компания и с деца изглеждаме такива простаци отстрани   ). За хотела, плажа и селцето нямам почти никакви забележки.  
Малко снимка тук:

http://myrzelana.snimka.bg/europe/greece-2011.623992.all

п.с. ако имате вапроси ще отговарям, че сега ме мързи да пиша фермани  

bibi ,снимките са чудесни , я разкажи по-подробно :колко струва нощувката и как се прехранвахте ,плажа как е ,има ли какво да се види и изобщо от кой тип е курорта ?

   Казвала съм го и друг път-на море в Гърция ходя от 90-те години, времето в което имаше визи. Разликата с днешна дата е огромна. Казвам го по повод горните постове- бавно,методично ще се съсипят и тяхните курорти. Помня Керамоти през 2000 година ( оазис на спокойствие) и Керамоти през 2006, откогато не съм стъпила там. И не искам да стъпвам. Селото беше пълно с БГ туристи, които я караха точно като в Китен. Носиха си дискове с чалга и от кръчмите обед и вечер яко дънеха Азис и компания. Имаше пиянски изцепки, грачене в 2 през нощта, което трябва да мине за песен, а за крясъците по децата на плажа не ми се говори. Менюто по заведенията беше на български.
   Помня Афитос през 1999-та. Половината село беше пълно с англичани. А ние почивахме със швейцарско семейство, влюбено в Гърция. Въпросните швейцарци престанаха да почиват там в последните години след 18 последователни гръцки почивки.
   С годините разбрахме, че Гърция няма как да остане същата след нашествията на нашенци. Дразни ме, че отива на зле с наша помощ.Започнахме да ходим все по на юг и по на юг, на места по-далечни от БГ, Македония и Сърбия.  Но тази година забелязах за пръв път ( може би кризата също влияе), че на гърците чистотата започва да им куца яко. А и не само чистотата.
    Имам много още да пиша, но ще го направя по-късно, че ми се отваря работа, а темата ми е болна.

Аз пък си мислех, че само на мен ми се струва, че нещата са се променили. Ама си мислех, че и аз самата съм се променила.   
Романтиката, която ме плени в Гърция през 1990, 1999, 2001, 2002, 2003 и 2010, през 2011 вече не я усетих. Ама едва ли всичко се дължи на промяната в Гърция, по-скоро на промяната на моята гледна точка.

Ана Бел, проблема с чистотата и аз го забелязвам за пръв път от (повече от)10 години. Но там причините са други, не е нашего брата - виждам го и на места, където български крак не е стъпвал след Втората световна  
Преди няколко седмици като си говорихме с Анастасия, която зимата живее в Солун (лятото има къща на морето), ми каза, че е преброила в една 2-километрова улица 30! затворени от кризата магазина. Така че и други неща в Гърция са се променили...

За нашенците - еми, избягвам ги, не мога да кажа, че не ги. Но аз избягвам почивката през топ сезона по принцип, както и твърде туристическите места, независимо дали са ги утъпкали англичани, американци, сърби, румънци или българи.
Всичкото балканец е същата цигания като нашето, няма причина да се срамуваме извънредно а често и западният турист не отстъпва. За руснаците хич и няма да споменавам, те дето стъпят, трева не никне.
Хубаво е да си дадем сметка, че този край просто беше по-слабо развит преди, с изключение на немците, чуждестранните туристи просто не знаеха какво е Халкидики и Тасос, техните пакети започваха от Скиатос на юг (и сега е така).
Туризмът сдъвква и изплюва постепенно всяко място, дори и най-ревностно пазеното - за съжаление. Не опират нещата само до бетонни комплекси, има ли база и инфраструктура - консуматорският поток ще свърши останалото.

Полезен съвет: избягвайте септемврийските и майските празници в Гърция, ако искате да не ви разбират, като говорите! През лятото дори в най-"българските" места като Вурвуру и Торони е далеч по-приемливо, все пак повечето хора вземат отпуската си по различно време, а и крайбрежието е 13000 км

Не знам как е сега, защото не съм слизала от лятото на 2008 на юг, но дотогава на повечето острови не бяха виждали българин. Тук-таме се виждаше само някой гръцки доктор, учил медицина тук и с добри спомени. Тази пролет във Волос се натъкнах на същата гледка, за която разказва Таня - мургави нашенци, просещи (или препитаващи се кой знае как) по крайбрежната.

Всичко това е цената, която плащаме, когато едно място стане евтино и достъпно Но пък иначе колко от нас - и колко често - щяха да могат да си го позволят? Радвайте се на хубавите си почивки и снимки

Жаве - да!   Също и ние сме попораснали, поостарели, видели много повече, били на много повече места... Гърция все още е любимото ми място за море, въпреки всичко (Турция, Хърватия, Кипър, Малта могат да се гръмнат в крака. Единствено Черна гора има дадености, ма там пък ква дивотия е...)

  Параход, използвам че те срещам, за да ти благодаря лично за информацията за Санторини. Изкарах невероятно, незабравимо, магическо пътешествие! Ще се радвам да споделяш впечатления и в бъдеще! Благодаря ти!

Ана Бел, много се радвам!
Това е островът, който ме събра с мъжа ми - тогава живеехме в две различни държави.

П.П. Видя ли магаретата? Те са от Иа надолу

  Абе, магарета-малко! Не са основен "превоз" както тук някой писа. Но Санторини е магия! Бях се приготвила за рязане на глави в ценово отношение, а всичко беше толкова приемливо! Любимо място ми остава завинаги! За следващ остров планувам Миконос и твоя любим Сирос.

И ние сме се променили, но не само. Солун е първия град извън България, който посетих още като дете. Влюбих се в него и години наред минавахме от там поне за една разходка по крайбрежната улица. Не ми омръзваше, въпреки промените, които настъпват във всеки голям град. Тази година обаче беше потресаващо. Мръсотията беше невероятна. Целият град миришеше на боклук   . Уличните търговци от африкански произход, които познавах най-вече от Атина, са превзели и Солун. Кризата се вижда навсякъде. Видях как почистват кошчетата за боклук - черния чувал го изсипват в нещо по-голямо и го връщат в кошчето за следваща употреба. Явно и от това правят икономии. Как няма да мирише?

Отзад напред - курортът е от селски тип. Хотелът се намира в Ханиоти, Касандра. В самото селце на 500-600 м от центъра. Няма какво да се види - една църквица, магазинчета и кръчмета. На около 40-50 км в началото на ръкавите е пещерата Петралона, друга атракция са корабчетата има 2 маршрута - около 3-ти и втори ръкав. Ние го избрахме за почивка тип леж и яж , да събера малко сили за връщането ми на работа след 1.6 г. майчинство.
Аз резервирах директно в сайта на хотела, стаята за 2 възрастни беше 128 евро на нощ на база ултра АИ т.е. прехранвали сме се в хотела. Манджата беше доста добра. Отядох се на риба и морски дарове. 

И аз също много харесвам Сикиа 

Значи си записвам Сикиа, Ситония ...дано за догодина... Искаме на дивотия някъде... Тази година ходих с децата на Ираклица, доволни бяхме, българи бол, но не ми пречат по принцип 

Пфуу, май автогол си вкарах, с рекламата на Сикя/ударението е на Я, да знаете/, но се надявам само ценители да го посещават това място
Забравих да ви разкажа за Града на духовете или Недовършения град, това са три хълма след Сикя посока Каламици, с напълно изградена пътна мрежа, 3-4 моста, отдолу има комуникации, канализация и т.н. и т.н. построени, това място си има и сайт, но не съм го запаметила в компа и най-лошото е - продава се!
Според легендите в нета е било предвидено за селище на пенсионирани военни, но не са стигнали до решение на проблема с водоснабдяването, няма вода там и са искали на селото да вземат водата, но местните са се надигнали срещу това.
Но внимание, ако хванете пътищата в дясно, пътят свършва просто в нищото
край на пътя и скали, без никакви обозначения, без нищо и ако караш малко по-бързо или на смрачаване, политаш в скалите.
За ориентир, ако се объркате там, от ляво има нарисувано куче на скалите, аз си го кръстих Кучето пазач на пътя към Нищото и после идва края на пътя. Имам и снимки, но кога ли ще ги кача някъде