Абстрактно питане за имотни и роднински отношения.

  • 16 319
  • 449
# 330
Виж, ако имам много апартаменти и голяма пенсия, бих помогнала и с жилище, и с пари, защо не.

Да де, ама явно има много, които не биха! Факт! От чист егоизъм, всичко да е мое и аз да командвам парада, нищо, че съм изпърдян старец, и една крушка не мога сам да си завинтя, а чакам за всичко на децата, купи ми, донеси ми, направи ми....ама няма да ти дам да ми живееш в някой от апартаментите, щото са си мои!!!!!

Ей това на мене ми е странното!
Виж целия пост
# 331
Защо пък да са странности, съпътстващи старостта само? Желанието за нормален и обезпечен живот го има и при млади, и при стари.

Не, аз говорех за тези странности, които е трудно да се разберат от млад човек: нуждата от навик, дори не просто навик, а режим, който създава сигурност на стария човек; нежеланието за промяна, дори и най-дребна, а какво остава за смяна на дома и средата; силната привързаност към "тухли" и "кашони спомени", както имаше тук иронични коментари, и т.н.

съгласна съм с всичко, което си написала.
Виж целия пост
# 332
Верги, аз не разбрах - склонни ли сте да отидете да живеете при някоя от родителките ви, ако те нямат нищо против да ви приемат у дома си?

сакън, опази Боже - аз ако бях склонна на такъв мазохизъм, сега щяхме да имаме 3 куфара спестени пари.  Rolling Eyes
не не, никога, по-скоро ще живея в офиса, но не и с тях.

Благодаря на всички писали в темата, мисля, че се получи добра дискусия, с различни гледни точки и мнения. Аз, разбира се, може и да не съм права, и затова пуснах тема. Далеч съм от мисълта, че всички ще мислят като мен.
Виж целия пост
# 333
Аз го казах това за кашона със спомени и то съвсем сериозно. Без никаква ирония. Вярно е, че съм все още относително млада, но тъй като доста ми се е налагало да се местя, всеки път е трябвало да решавам кое ми е наистина важно, кое просто ми е необходимо, защото няма как да го подменя с ново и кое мога да оставя. И се е получавало така, че най-важните неща са били личните документи и някои малки вещи със сантиментална стойност, необходими са ми били дрехите, книгите и посудата, а е имало доста други неща, които само са били трупани. Затова написах, че спомените на човек се побират в един кашон. Също така написах, че най-важно е не какво си спомням, а хората, с които живея и са ми най-близки. А колко по-близки хора от децата, родителите и съпруга? Хайде, да кажем, че съпруг се сменя, значи остават родителите и децата.
Виж целия пост
# 334
Едно време, преди 3о години вноската за изплащане на апартамент беше смешна. 20-тина лв. Заплатите на вишистите около 180-200лв. Т.е. една десета от една работна заплата. Сега една средна работна заплата е около 800лв, да речем, т.е. излиза, че за да правим съпоставка вноската за ипотека би трябвало да е 80лв. Ама не, тя е едно поне 500лв. Така че хайде да не правим сравнения как са се бъхтали горките, защото е направо несъпоставимо.
Правилно отбелязва Клеми! Преди двайсет години проблемът изобщо не е беше в цените на жилищата или налличието на пари за плащането. Проблемът беше в дефицита на жилища и най-голямото постижение беше да се уредиш да купиш жилище. Сега жилищаа бол, ама пари откъде?

Хайде сега двечките прибавете и хладилник за 300 лв към заплатата от 200, и пералнята за 500 лв, и кола за 4-5000, и детска градина за 30-на всеки месец, че и умножете по 2 за 2 деца, и почивка за 2 седмици на цена на 2 месечни заплати...  Laughing
Май не чак толкова евтино и безпроблемна са живели и тогава хората. Не може така механично да се хвърлят някакви цифри, да се сравняват с днешните и да се правят генерални изводи за стандарта на живот преди 20-30 години.
Виж целия пост
# 335
Ами те и сега толкова струват тези неща, че и повече - детската градина е 60лв, хладилниците около 600лв и т.нат. И тези неща се купуват все пак сравнително рядко, не се плащат всеки месец.  Peace
Почивката от две седмици - откога е задължителна? ooooh! Имаш пари за почивка - почиваш, нямаш - не почиваш. Не може да я сравниш с покрив, който тогава, явно е, е бил безумно евтин.
Виж целия пост
# 336
Зависи на живота на бабите ни или на родителите ни правите сметка.

Не може да се сравнява живота на бабите ни с нашия .
Виж целия пост
# 337
Тук изобщо не се спрягат хладилници, печки и перални. Става въпрос за жилище, а не за обзавеждането му. Пък и навремето също зоорът беше да се доредиш в списъка за хладилник, печка и особено автоматична пералня. Говорим за съвсем различни неща. Същото е като с днешната свобода на пътуване - едно време много хора са искали да пътуват, ама не са ги пускали; днес свят широк, пътувай където щеш, ама няма с какво и пак хората си натискат парцалите в родината. Тук изключвам гурбетчиите.
Колкото до почивките, почти всеки завод си имаше я почивна станция, я квартири, я бунгала, плюс столово хранене. Почивките не излизаха кой знае колко скъпо. Разбира се, ако искаш да почиваш с Балкантурист, тогава пак беше скъпо, затова и обикновените хора не си го позволяваха.
Виж целия пост
# 338
а какво ще кажете за варианта, когато родителите имат 2 жилища в един град (едното седи празно, и наречено на сина им), а синът им живее в друг град .. под наем.. биха могли да продадат празния имот и да купят друг там, където има нужда от него, но не - държат си го празен с идеята, че синът им ще си зареже работа, жена и прочие и ще се върне на м***та си (където на всичкото отгоре ще се чуди какво и къде да работи за смешни пари), само за да е до полата на мама  #Crazy

сигурно си имат някаква логика, но аз поне не я виждам  newsm78
Виж целия пост
# 339
Elitsa_,
имам такива познати. Момчето си седи в София с жената и детето, и си плаща ипотеката. И правилно прави според мен.
Виж целия пост
# 340
Ами щом пресмятате вноските по жилището на родителите си, съпоставяте със заплатите тогава и твърдите, че е било нищо работа и направо са си живеели и свиркали, за разлика от сега, дето така се гърчите, ще трябва да става въпрос и за всичко останало, разбира се. Защото то и обзавеждането се е плащало пак с тези заплати. Пералня се купува веднъж - да, но тогава е била на цена 2 месечни заплати, че и повече, сега е 1/3 от нея. Същото е и с останалите ел.уреди, мебели и т.н. Сега с една заплата можете да си ги купите, те са събирали с месеци и години, за да си ги позволят.

Жилищата навремето са стрували около 10-на хиляди лв. При заплата 200. Клеми, на кое викаш "безумно евтино"

И не всички са работили в заводи и са ползвали евтини станции, хайде сега.

В примера на Елица имаме непрактичност и глупост, тук спор няма.
Виж целия пост
# 341
Elitsa_,
имам такива познати. Момчето си седи в София с жената и детето, и си плаща ипотеката. И правилно прави според мен.


оооооо, да, аз също разбирам избора на момчето Hug

но не мога да разбера родителите му  Sick
Виж целия пост
# 342
Ясно е, че не са си свиркали, но те сами си казват, че са живяли относително по-спокойно и сигурно в сравнение с нас сега. Я кажи, как я смяташ днес една пералня от 500 лева да е 1/3 сегашна заплата? Или ще кажеш, че хората масово получават по 1500 заплата на месец? Брях, аз пък да не знам какво благоденствие е настъпило в държавата ни! Сигурно съм го проспала.
Колкото до станциите, точно тези, които не работеха в заводи, а по държавната администрация, дори се ползваха с повече привилегии от простите  работници.

Навремето десет хиляди струваха големите апартаменти, четиристайните. Обикновен панелен двустаен от 65 квадрата струваше около 5-6000 лева (гледала съм служебно цени преди години, та затова съм го запомнила). А сега колко хиляви евро, над 30? И то при заплати от по 500-600 лева?
Виж целия пост
# 343
Andariel,
това цени за София ли са и коя година?
Защото в среден провинциален град, 1981г. панел 70-80кв. е бил 14 000лв.
Виж целия пост
# 344
птица, не знам преди много години колко е било евтино/скъпо, но е факт, че всички са били със собствени домове и също така не съм чула някой да се оплаква от липса на пари - визирам баба ми и дядо ми плюс техните приятели. Всяка година баба и дядо са ходели на екскурзии в чужбина - разбирайте соц. държавите, както и на родното Черноморие. Отделно от това гледаха мен и издържаха майка ми, която следваше в София.
Мисълта ми е, че в детските ми години никой не се оплакваше, че няма пари. Напротив - хората искаха да купуват, но се правеха някакви списъци и се раздаваха номера, за да чакат за кола, телевизори и каквото се сетите.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия